Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 178
Вчера 289
Общо 764936 за 5342 дни
Средно дневно 144
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


СЛУЖЕНИЕ, ОБЩЕНИЕ, ВЗАИМНОСТ
2018.10.05 - 12:00

Размисли за приятелството
Автор:  ставрофорен иконом Дончо Александров

Времето, в което живеем, е твърде интересно. Сигурно така са казвали всички поколения за своето време. И с право. Но и ние, живеещите в началото на 21 век, имаме всички основания да твърдим това. Свидетели сме на много неща, на резки промени във всяка сфера на живота и най-вече в човешките отношения. И на едно от най-съществените, най-болезнените - разрушаването на връзките между хората. Любовта, доверието, предаността, коректността са красиви думи, но приложението им стои сякаш в едни отминали времена – ако не изцяло, то безспорно в голяма степен. Затова пък често може да видим отношения, стъпили на основата на лицемерието, изгодата, егоизма. Нормално е подобен род връзки да завършат с предателство и разпад. И все пак, въпреки всичко, което задушава приятелството, въпреки изпитанията, стоящи пред него, съвременни примери за истинските му прояви може да не изобилстват, но и не липсват. Те са изключително ценни. Не случайно днес може да наречем истински богат онзи човек, който има верни приятели.

Темата за приятелството винаги буди интерес. Нека я погледнем през очите на християнската ни вяра.

Приятелството се основава на любов, емоционална привързаност, общ мироглед, лоялност, компромиси, саможертва. Да намериш сродна душа е истинско щастие. В Библията имаме подобни примери. Разгръщайки страниците на Стария Завет, ни впечатлява дружбата между Давид и Йонатан. Те си обещали да се пазят и защитават взаимно. В знак на приятелство Йонатан дал на Давид горната си дреха, меча си, лъка си и пояса си. Йонатан бил син на цар Саул, но не искал да заеме трона на своя баща, а бил предан на Давид. Лишил сам себе си от надеждата един ден да стане цар. Защо го направил? Защото виждал, че Давид е по-добър от баща му. По-добър и от самия него. Знаел, че Давид е избраник на Бога. И макар Саул да търсел открито Давидовата смърт и да се опитвал да впримчи най-големия си син Йонатан в това зло дело, Йонатан обичал Давид и се застъпвал за него. Йонатан неведнъж рискувал живота си, за да помогне на приятеля си. След смъртта на Йонатан Давид поел грижата за последния му оцелял син – Мемфивостей. Също добър пример са Рут и Ноемин. Въпреки че са на различна възраст и са снаха и свекърва, любовта им към Бога прави силно приятелството между тях. В Библията намираме и много изрази, изпълнени с опит и мъдрост, посветени на приятелството. Но да се върнем към днешния ден.

Приятелството е служение, общение, взаимност. Но колко от обкръжението ни, които смятаме за свои приятели, отговарят на тези критерии? Времето безкомпромисно ги отсява и остават само верните. Като християни е нужно да поддържаме добри отношения с всички , да проявяваме към тях любов, внимание и уважение, но само определени хора са ни изключително близки и само тях наричаме приятели. А колко се обезценяват днес понятията ''приятелство'' и ''приятели''! Колко е лесно да прикачим тези думи към обикновеното, дори случайно познанство! Неслучайно в езика ни има думите ''познат'' и ''приятел''. А социалните мрежи? Сложен въпрос. Те създават възможности за виртуални ''приятелства'' , нямащи нищо общо с истинското и живо приятелство, което издържа на изпитанията на времето, с тези приятели, някои от които са ти по-близки и по-предани дори от роднините, с които имаш кръвна връзка. Познавам хора, които имат само няколко приятели, дори само един-двама, но са по-богати от тези с хилядите виртуални приятели, с които се хвалят и гордеят мнозина. Не съм против социалните мрежи и връзките, които те създават. Те са част от нашето време, от начина ни на живот и взаимоотношения и в много случаи помагат на човек да не се чувства самотен, изолиран, непотребен. А понякога и създават истински приятелства, срещат сродни души, свързват хора за цял живот. Но все пак лекомислено е да мислим, че колкото повече приятели в мрежата, толкова и в живия живот. Истинските приятели винаги са на линия. Когато има скръб, скърбят заедно с нас и ни утешават, а когато има радост, сърадват се. Второто е по-трудно. В такива моменти най-добре разбираш стойността и смисъла на думата приятелство. Св. Максим Изповедник много точно го изрича: ''Верен приятел - ¬ яка защита (Сир. 6:14). Защото той и при благоденствие на приятеля е добър съветник и единомислен сътрудник, и при нещастия е най-искрен застъпник и най-състрадателен помощник''. А някой беше казал: ''Приятел, с когото да помълчиш.''

Има една интересна евангелска случка. Описана е във втората глава на евангелието от св. Марко. Действието се развива в Капернаум. Иисус Христос проповядва в една къща, а народът е толкова много, че изпълва пространството пред нея. Четирима мъже носят един парализиран човек на носилка. Като виждат, че няма как да стигнат до Иисус, разкриват покрива на къщата и спускат одъра с парализирания пред Него. Вярата им е възнаградена, защото чуват Христовите думи: ''Чедо, прощават ти се греховете'' , а след това и : ''Стани, вземи си одъра и върви у дома си''. Колко вдъхновяваща история! История за едно истинско приятелство! Свидетелство за това, че приятелството е древно, че винаги е съществувало и давало взаимопощ, подкрепа, обич. Чрез този евангелски текст се омъдряваме, че най-ценно е приятелите да са Христови и да те доведат до Христос. Какво велико благо е да имаш в тяхно лице молитвеници за теб, поддръжници в духовната ти борба, насърчители и пример в добродетелния живот! Една такава връзка те кара да се променяш, но и да откликнеш със същата грижа за своите приятели. Да имаш с кого да споделиш вярата си е велико благо. Ето как Спасителят разбира най – висшата проява на тези отношения: ''Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели''(Йоан. 15 :13). И Сам доказва тези думи, отдавайки живота Си за всички човеци.

Християнинът с особена внимателност е нужно да подбира другарите си. Не случайно св.ап. Павел предупреждава: ''Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави''(1Кор. 15 :33). Попадането в компания, която не споделя вярата, а копнее да ''се разчупиш'', като сториш едно или друго дело, което не е нравствено, да направиш компромис със съвестта си и със своите принципи, със сигурност те тласка към духовна пропаст. Процесът е бавен, средствата лукави и изведнъж се оказваш на дъното. Затова нека бъдем бдителни и мъдри. Да се отдалечаваме от другари, които ''развалят добрите нрави''. Разбира се, не значи, че не може да имаме стойностни приятели извън Църквата, стига те да не ни пречат да вървим по Господния път, по който сме поели. Има такива, които макар и да не живеят в Църквата, подхождат с разбиране и уважение към изповядваната от нас вяра, приемат ни и може би самите те един ден ще прекрачат прага на храма. В голяма степен това зависи и от нашия пример.

Веднъж един поклонник попитал св. Паисий Светогорец как трябва да се избират приятелите. Преподобният му отговорил: ''Ако посадят една до друга диня и тиква, ще стане следното: тиквата ще вземе всичката сладост от динята и така динята ще стане безвкусна и без сладост. А виж, тиквата, независимо от това колко сладост е взела, все едно, ще си остане тиква. Затова, ако искаме да получим сладки и вкусни дини, трябва да ги садим по-далече от тиквите''. От тези думи на стареца поклонникът разбрал, че приятелите трябва да се избират внимателно.

За нас, християните, има едно приятелство, което е нужно усърдно да избягваме. В Свещеното Писание то е засвидетелствано чрез словата на св.ап. Иаков: ''Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога'' (Иак. 4:4).

Какво ще рекат тези думи? Приятелство със света означава приятелство с греха в този свят. Необуздан, всепоглъщаш стремеж към придобиване на материални блага, живот, посветен само и изцяло на земните наслади, от които да черпиш с пълни шепи. Изкушенията са много и примамливи. Това е служение на страстите и похотите. Пребиваване в тъмнината.Тук няма място за Бога. Не може да има съвместимост с вярата в Бога. Сам Спасителят предупреждава: ''Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона''(Лк. 16:13). Човек има свободната воля да избира. Има два пътя. Друг няма. Единият е на светлината, когато имаме приятелство с Бога, а вторият на мрака – приятелството с греха и злото.

Известният духовник, наш съвременник, старецът Ефрем Аризонски по тази тема разсъждава така: ''Бог е приготвил наслаждение във вечността, тъй като Той и душата ни са вечни. Но никакво наслаждение на света не може да се сравни със святото и чисто Божествено наслаждение. Светски наслаждения се получават с труд и парични разходи. Но след кратковременна наслада идват многообразни скърби и затова би било неправилно да наричаме това нещо наслаждение. Божественото наслаждение няма лоши последици; и духовната наслада долу на земята е начало на едното вечно редуване на наслаждения и радост в Божието Царство. А изгнилият в наслаждения свят, напротив, ще трябва да бъде подложен на вечно осъждане с древния виновник на покварата – дявола. Времето на живота ни, чедо мое, ни е дадено като злато, за да може всеки “да купи'' своето спасение, и в резултат на “търговията'', която ще извършим, или ще забогатеем, или ще обеднеем. Ако използваме златото на времето за закупуване и увеличаване на духовното богатство, ще станем действително добри търговци (виж: Мат. 13:45,46) и ще чуем блажения глас: Хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си ( Мат. 25:23)''.

Най-великото богатство, което може да имаме, е приятелството с Бога. Да, точно така! Звучи ви странно? Нека чуем Христовите думи: '' Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си'' (Йоан. 15 :14 - 15). Господ Иисус Христос ни дава пример за приятел, тъй като е положил живота си за нас.

Каква любов на Бога към човека! Обаче при всяко истинско приятелство всичко трябва да е взаимно. Няма как само едната страна да държи на дружбата, а от другата да има непостоянство, небрежност и незаинтересованост. Стойностните взаимоотношения са споделени, а не еднопосочни. Да сме приятели на Бога означава да спазваме повеленията Му. Той ни е възлюбил и затова ние се стремим да отвърнем със същата обич към Него и хората около нас. И щом Бог иска да ни е приятел, колко повече ние се нуждаем от Неговото приятелство! Тази връзка изпълва дните ни със смисъл, прави живота ни красив, носи ни пълнота, благодат, мир, духовна сила, води ни към вечността. От нас се иска отдаденост, постоянство, духовно горене. Макар че ние често сме изменчеви, непостоянни и не отговаряме винаги на Божия призив. Търсим приятелството му, когато сме в изпитание и напрежение. Проявяваме слабост и немощ. Въпреки това Христос е винаги до нас и никога не ни обръща гръб. Той ни учи на истинско приятелство. Неговите милосърдни ръце постоянно са протегнати към нас.

Без приятели човек е беден, самотен, празен, но без приятелството с Бога е мъртъв. Имаше една такава мисъл: ''Ако гледаш на хората ще се разочароваш, ако погледнеш на себе си, ще се отчаеш, но ти винаги гледай Христос, Който никога няма да те разочарова и доведе до отчаяние''.

Нека не губим никога приятелството с Христос. Няма по-ценно от него. Няма по-благодатно. Няма по-чисто и искрено. Приятелство, на което можем да разчитаме във всяка ситуация, по всяко време. Но да внимаваме да не бъдем егоисти в това приятелство и само да искаме и да търсим от Спасителя. Той също очаква нашата всеотдайност, безкористност и любов. Вратите на сърцата ни винаги да са отворени за Него. Няма да ни стигнат думи да славим това приятелство и да благодарим за него. А освен това то е мост и към изграждане на други приятелства.

Списание ''Амвон'' бр. 2 август 2018 г.








И още ...

СЛУЖЕНИЕ, ОБЩЕНИЕ, ВЗАИМНОСТ
ОГНЕН СТЪЛБ
ДА СЕ ИЗДИГНЕМ НАД БУНИЩЕТО
Пасхално слово на св. Йоан Златоуст и Патриаршеско и синодално Пасхално послание 2016
ВЕЛИКДЕНСКО ПОСЛАНИЕ НА ВАРНЕНСКИЯ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ 2016




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA