Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 111
Вчера 190
Общо 929718 за 5904 ???
Средно дневно 158
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


ШЕСТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА - НА СЛЕПИЯ
2020.05.24 - 12:00

Нашето проглеждане се състои в това, да оценим на този свят повече от всичко великото Божие милосърдие към нас, сляпото човечество!
Автор:  Митрополит Псковский и Порховский Тихон (Шевкунов)

Христос воскресе!

Особено важно за нашето поколение е днешното Евангелско повествование за изцелението на слепородения. Спасителят, минавайки покрай слепеца, известен на цял Йерусалим, без да го попита за нищо, дори и за вярата му, мимоходом го изцели. Слепият стана зрящ, а зрящите фарисеи – слепи за великото благо, което сътвори Христос.
Те започнаха да се заяждат, обвинявайки Спасителя, че е извършил това дело в Божия ден - съботата. Като не намериха никаква дума, за да противостоят на Истината, Която заблестя пред тях с невижданото чудо, фарисеите не можаха да се сдържат и цялата им завист, и злобата им изригна в хула против Бога и Светия Дух.
Някои питат какво е хула против Светия Дух? В днешния Евангески текст е описан този страшен грях: фарисеите видяха Силата Божия, явена в чудното изцеление на слепородения и въпреки това упорстваха в отричането Й. Те предизвикателно се обърнаха към слепеца: ,, ...въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник‘‘ ( Йоан 9:24). А изцеленият им отвърна: ,,... Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо‘‘ ( Йоан9: 31-33). И тогава фарисеите го изгониха вън, т.е. отлъчиха го от синагогата, от израилското общество. Така той бе лишен от всякакви права по юдейските закони, никой не можеше да общува с него, да му помага, да живее с него.
Именно тогава Спасителят го намери и му рече: ,, ти вярваш ли в Сина Божий?‘‘, а прогледналият попита: ,, кой е, господине, та да повярвам в Него?‘‘ А Спасителят отговори, почти както и при срещата със самарянката : ,, и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е‘‘ ! И повече никакви доказателства не бяха необходими на слепородения. Той Му се поклони като на Бог и каза: ,,Вярвам, Господи!‘‘( Йоан9: 35-38).
Не е случайно, че в предната Пета Неделя, Светата Църква ни представи подобно откровение на Спасителя към грешната, но чиста по сърце жена-самарянка. Тези двама евангелски човека видяха Бога!
Ние сме поколение слепородени - в повечето случаи родени извън вярата в Господа. Но чудо Божие се извърши над нас – Господ, без да ни пита дали вярваме в Него, без да ни притиска, знаейки, че я нямаме тази вяра, ни помазва със скърби и изцелява, отвързва духовните ни очи. И както изцеления сляп, ще бъдем подлагани на тежки изпитания от фарисеите на днешния век, много от нас ще бъдат отлъчени от обществото, от приятели и роднини.
Но защо Спасителят изцели именно него? Преди две седмици четохме в Евангелието как Христос излекува разслабления, който чакаше и се надяваше на оздравяване в продължение на 38 години. А слепороденият даже нямаше вяра, защото не знаеше в кого да вярва, той просто не виждаше Господа, Който му заръча: ,, иди се умий в къпалнята Силоам‘‘, но именно на него, като видя мъжественото му изповядване на вярата пред враговете на Истината- враговете Божии, Спасителят откри Своето Божество.
И все пак, защо едни биваха изцелявани, а други не? Защо Христос, минавайки покрай тълпи от недъгави, нищи, бедни, инвалиди, разслаблени, изцеляваше само единици от тях? Защо от толкова милиони слепородени само малка част стават духовно зрящи, защо от стотици народи, живеещи на земята, само малка част изповядват Православната вяра?
По човешки бихме възкликнали, че това е несправедливо! По човешки можем и да си кажем: с какво другите слепи са по-лоши от този слепец? А другите разслаблени, които лежаха при къпалнята, по-лоши ли бяха от изцеления разслаблен? Или с какво ние, повярвалите, сме по-добри от милионите наши братя и сестри в света, които не са просветени в правата вяра?
В дните на Своя земен живот, ходейки по земята Спасителят си избра от многото само няколко, които Той реши. И сега се случва същото.
В крайна сметка кого Си избира Господ?
Преди Своите страдания, на Тайната вечеря, Той казва на учениците Си: ,, Аз ви избрах от света‘‘(Йоан 15:19). А после в Първосвещеническата Си молитва се обръща към Отца:,, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал‘‘(Йоан 17:11). Кои са те? Богати и велики личности? - Не! Само нищи ли бяха? – също не! Сред избраните от Бога бяха хора от всички състояния. Да не би всички да бяха богати на разум и мъдрст? – нищо подобно! Имаше мъдри, които признха немощта на ума си, имаше и хора неграмотни, имаше и юродиви, над които Господ спусна откровения. А може би бяха хора, богати на грехове, защото Господ дойде да спаси грешниците, но нали знаем, че всички сме грешни пред Него. Или може би бяха хора, изпълнени с вяра? Да, наистина Господ изискваше вяра от хората, но ето, Той изцели слепородения без неговата вяра. Разслабления, когото приятелите спуснаха от покрива, Той изцели по тяхната вяра. А знаем, че и бесовете вярват и треперят пред Него. .. Тогава кого точно избира Господ за свое наследие?
Апостолът казва в едно от посланията си: ,, и вече не аз живея, а Христос живее в мене‘‘. Ето кого избира Спасителят – тези, които могат да пренебрегнат себе си и да станат жилище на Бога. По неизречения Божествен промисъл биват избрани такива хора. И когото Бог избере, в такъв се изпразва ветхият човек, а се съзижда в него Христос.
Бог живее в човека съвсем не умозрително и съвсем не само в нашия ум. Христос е в ума на много вярващи люде- протестанти, католици или просто в ума на тези, които казват: ,,да, вярвам в Христос, но не съм в никоя църква‘‘. Има такива, които мъдруват за Христос, отдават се на мечтания за Него, искат да слушат за Него, но Го нямат в живота си. Те са извън Тялото Христово, извън Неговото Божество.
Разбира се, отбелязваме това, не за възгордяване. Светата Църква говори за избраните като за най-велика Божия милост към грешния човек, но и като за най-голяма отговорност. Защото и избраните, за нещастие могат да се уподобят на Иуда, да станат отстъпници, в които някога е живял Христос, а после са Го предали и разпнали.
Нашето проглеждане се състои в това, да оценим на този свят повече от всичко великото Божие милосърдие към нас, сляпото човечество! А ако не разберем това, то тогава просто ни се струва, че сме прогледнали, а всъщност по прежнему си оставаме слепи, от което Бог да ни избави!

Превод от руски език: Валя Марчелова








И още ...

ШЕСТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА - НА СЛЕПИЯ
ПЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА - НА САМАРЯНКАТА
СЛОВО В ЧЕТВЪРТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА - НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ
ВЪЗХВАЛА НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ
ТРЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА - НА ЖЕНИТЕ МИРОНОСИЦИ




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA