Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 84
Вчера 269
Общо 954181 за 6023 ???
Средно дневно 159
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
2020.09.08 - 12:00

НЕ СЪБИТИЕ ОТ МИНАЛОТО, А ЧУДО НА ВЕЧНОСТТА!
Автор:  СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК СЕРГИЙ МЕЧЕВ

Преди няколко дни по милост Божия встъпихме в Новата църковна година, а днес празнуваме първия голям празник от годишния богослужебен кръг – Рождество на Пресвета Богородица.
За да бъде разбран смисълът на този празник, а с него и на всички останали църковни празници, необходимо е да отбележим, че църковният живот е тайна, непостижима за тези, които са извън Църквата!
Неслучайно най-важното в живота на Светата Църква и нейно съсредоточие, чрез което ставаме причастници на благодатта Божия, са Църковните Тайнства.
Ние сами, със своя тварен ум не бихме могли да постигнем тази велика църковна тайна, но Господ я открива постепенно по Своята милост на тези, които живеят в Тайнствата, които се докосват до този източник на благодат и пият от него жива вода. Всеки път, когато сме в храма и участваме в богослуженията, а не сме просто странични зрители и слушатели, влизаме в опита на някогашните творци на богослуженията, които са запечатали този свой опит в сътворените и оставени от тях молитви и песнопения, започвайки от времената апостолски, през мъченици и преподобни и завършвайки с подвижниците на нашето време.
Създателите на богослужбите, в пълно съгласие с всички отци и учители на Църквата, ни казват, че човек е създаден за Вечен живот, че именно истинската стихия, в която единствено може да живее неговата душа, е вечността.
А ние постоянно забравяме това. Отеготени от житейските грижи и омрачени от временните обстоятелства в живота ни, забравяме защо сме създадени, забравяме за вечността, в която живее само това, което е сътворено от Господ – ДОБРОДЕТЕЛТА.
Обикновено празнуването на едно или друго събитие от живота на Иисус Христос или Божията Майка свързваме с посещение в храма, слушане на Евангелието и песнопенията, разказващи ни за събития, състояли се някога отдавна, за да си ги припомним. Така и на днешния празник църковното предание ни връща повече от 2000 години назад, когато Пресветата Дева се ражда от престарелите си родители Иоаким и Анна в галилейския град Назарет. То ни разказва как със своето раждане Дева Мария развърза веригите на тяхното неплодие и им донесе велика радост. Но ако вникнем в текстовете на песнопенията и се постараем да разберем смисъла, който са вложили в тях светите им създатели, ще се убедим, че подобно повърхностно спомняне на събитието е свойствено за външните, неразбиращи тайната на църковния живот, люде. В действителност песнопенията на празника ни разкриват още нещо по-дълбоко. В стихирите на празничната вечерня се пее: ,, Днес безплодните врати се отварят и излиза девствената Божествена Двер‘‘; ,, Днес се проповядва всемирната радост, днес задухаха ветрове, предвестници на спасението; прекратява се безплодието на нашето естество‘‘ и накрая ,,Днес неплодната Анна ражда Божията Отроковица‘‘. Какво означава ,,днес‘‘? Дали е само израз на образно-поетичната реч или е заключен и друг смисъл?
Ако разсъждаваме от гледна точка на мъдростта на този свят, то утвърждаването на реалния смисъл на тези слова би изглеждало като безумие. Но за тези, които имат духовна мъдрост, всичко, което се е извършило заради нас, човеците, заради нашето спасение, не е акт само на някогашното време, но пребивава във вечността! Затова, когато чуваме, че Дева Чиста днес се ражда от Анна, пред нас се откриват вратите на вечността!
Богослужението на днешния ден ни говори за това, че раждането на Пресветата Дева е донесло радост не само за нейните родители и родственици, живяли в Назарет, но тази радост е всемирна, защото чрез Раждането е победено неплодието не само на Иоаким и Анна, но и неплодството на нашето естество. В богослужбата ни се открива, че Рождеството на Богородица има значение не само за живялите в ония дни, а се е извършило заради всички хора и заради спасението на целия човешки род, защото с Нейното Рождение и някога, и днес се издига мостът, който ни води към вечността.
Прославяйки Господа, всяко славословие завършваме с думите: ,,и сега, и винаги, и во веки веков‘‘. С това Църквата ни казва, че богослужението, което извършваме днес, ще се извършва и утре, и во веки веков, защото и днес то реално се извършва във вечността и ни приобщава към Вечния живот!
В това е и великата тайна на богослужението, която ни открива Светата Православна Църква.
Ако отнемем от богослужението неговия съкровен смисъл, заключен в думите ,,и сега, и винаги, и во веки веков‘‘, за нас ще се скрие течащият в него източник на Вечния живот, завинаги ще останем откъснати от това, което е било и останало в безвъзвратното минало, защото никой човек не може да присъства на раждането на своята майка или баща. Но знаем, че творците на богослужебните текстове, песнопения и канони са пили от този източник на Вечен живот. Те опитно са познали, че богослужението ни открива познанието за вечността.
И за нас, грешните, най-главното е да се докосваме до този източник на познание, който ни се открива чрез тайната на богослужбата. А за това, докато сме още тук, на земята, с вяра, благоговение и страх Божий да възприемаме всичко, което виждаме и чуваме в храма. И да знаем кои сме и към какво сме призвани! По мярата на нашето участие в богослужението, все повече и повече ще ни се открива великата тайна на вечността!
Светата Църква Христова вярва, че ние не сами извършваме богослужбата, но заедно с нас се молят и славословят Ангелските сили и цялата Небесна Църква. И трябва да сме наясно, че извършваното тук, на земята богослужение, не е нещо друго, а последователно разкриване на тайната на вечността. И за всеки един от нас, вярващите, това е път, който ни води към Вечния живот.
Затова и църковните празници не са случаен сбор от паметни събития, а сияещи в нашия временен свят точки на вечността, преминаването през които е подчинено на неизменен духовен порядък. Те се сменят в определена последователност, свързани един с друг, като стъпалата на лествица на духовното възкачване, така че стоейки на едното стъпало, виждаме светлината, която ни озарява от следващото.
Затова и днес, в този празник на Рождество Богородично, четенето на канона е съпроводено с пеенето на катавасиите на Въздвижение на честния Кръст Господен. На пръв поглед може да ни се стори, че тази катавасия няма отношение към днешния празник, но всъщност не е така. Тя ни показва неразривната духовна връзка между следващите един след друг църковни празници. Това е светлината на Въздвижението, която ни озарява отдалеко, така че днес ние започваме да влизаме в нея.

Тайната на богослужението е голяма - сами не можем да я постигнем! Но знаем, че е била открита на велики Божии угодници. Затова, влизайки в техния опит чрез молитвите и песнопенията, в които са го запечатали, ние постепенно се докосваме до тази голяма тайна.
И по мярата на възрастването в нас на стъпките към вечността, ще започнем и по нов начин да се отнасяме към нашия временен живот. И отхождайки от него, може би ще се сподобим да влезем във Вечното Царство, приготвено за ония, които още тук-на земята, за започнали да влизат във Вечната Му Памет, което е най-великто достижение за човека, отиващ от долния към горния свят, от временния към вечния живот.

Превод от руски език: Валя Марчелова








И още ...

РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
ПРЕОБРАЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ ГОСПОД НАШ ИИСУС ХРИСТОС
СВЕТИТЕ ПЪРВОВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ
ТРЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА- СЪБОР НА ДОРОСТОЛСКИТЕ МЪЧЕНИЦИ




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA