Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 116
Вчера 174
Общо 915694 за 5840 ???
Средно дневно 157
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


БЛАГОВЕЩЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
2020.03.25 - 12:00

БЛАГИТЕ МИСЛИ СА ОТ БОГА!
Автор:  Йеромонах Иоанн (Лудищев)

Скъпи братя и сестри,
днес честваме празника Благовещение на Пресвета Богородица!
Архангел Гавриил възвестява на Божията Майка благата вест от Бога за зачеването и раждането на Спасителя, което с голямо упование приема Пресветата Дева в този ден.
На всяка служба чуваме думите: ,,Като поменем Пресвятата, Пречиста, Преблагословена, Славна Владичица наша Богородица и Приснодева Мария, заедно с всички светии, сами себе си и един друг и целия си живот на Христа Бога да отдадем!‘‘ Защо поменаваме Пресвета Богородица заедно с всички светии? За да предадем себе си много по-твърдо и по-решително на Господ, както и те самите са се отдали Нему и както е написано в Светото Евангелие: ,, ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти‘‘ – така отговоря Пресветата Дева на Ангела (Лк. 1,38). И тези думи са звучат в Божията Майка във всички моменти на Нейния земен живот.
Как се въплъщават в нашия живот тези Евангелски слова? Как Господ се обръща към всеки един от нас? Бог ни казва: ,, Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене‘‘ (Апокал. 3:20). Бог постоянно ни зове.
Според светите отци, когато в нас се появява макар и съвсем проста, но добра мисъл, това вече е обръщение на Бог към нас.
Но дали винаги нашата душа се отзовава с покорността и смиреността на Богородица!
Как ние приемаме благата мисъл ? Случва се за известно време да я приемем добродушно, после с досада да я търпим - хладно, без особено внимание, а след това, в кръговрата на нашите грижи да ни стане досадна, да побързаме по-скоро да се избавим от нея и накрая да изпитаме неприятно отвращение. А други – не само не я обичат, но я ненавиждат, преследват я, гонят я. Благата мисъл, посетила ни, се явява чужда гостенка сред останалите ни интереси и навици.
Съответно ни напуска желанието да изменим себе си, изгубва се стремежът ни към издигане в духовния живот, която необходимост е явна за нас, но после бива прикрита от съмнения, при което ненужността и излишността се представят за по-вероятни. Така накрая вътрешно се налага решението: ,, Живей, както ти се живее- всичко останало са излишни главоболия‘‘ или ,, има време – ще успееш‘‘ .
Появява се благата мисъл, но колко много ни е необходимо, докато й обърнем внимание, за да завладее душата ни! Колко е важно да бъде забелязана и да й се направи място в нашето съзнание! В по-голямата си част подобни благи помисли остават безплодни, заради невнимателното и нетрайно отношение към тях от този, чиято душа те посещават. И така, дошла ти е благата мисъл да се поправиш, да се вдигнеш – хвани се за нея, заеми се за това, за което е изпратена. Дали това не е последното й последното посещение с цел да ни вразуми и да сложи край на безобразния ни живот? Затова трябва да се бърза, за да бъде използвана с цялата твърдост на намеренията и да бъде усилена, доколкото ни е свободата човешка. И както казват светите отци: трябва тази мисъл да бъде доведена до дълбините на душата ни, за да изпъкне нейната важност и привлекателност и да бъде сторено всичко за изпълнението й. Да осъзнаем, че няма друг живот, освен живота в Господа, и да изменим неподобния на Неговия свой живот.

Как Господ се обръща към всеки един от нас? Всички имаме обещанието Божие: ,, ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим‘‘ (Иоан. 14: 23). Бог устройва живота на всеки човек, цялото му развитие е дело на Неговия благ промисъл. Всяка среща, всеки момент... Необходимо е единствено да постъпваме според заповедите Господни - всичко, което ни се предоставя според обстоятелствата на живота ни, което изискват ситуациите, в които попадаме. Господ се обръща към всеки чрез ежедневното изпълняване на заповедите Му.
Ако се стремим към такъв живот в Бога, то ще го устроим така, че всяка наша крачка, действие- вътрешно и външно, да бъде изпълнено с Неговата воля - съзнателно, решително, безпрекословно. В това се и състои отличителната черта на истинската покорност на Божията воля - познавайки я, да я извършваме решително и безусловно, с решимостта дори да ,,положим живота си‘‘- т.е. да умрем, но да не отстъпваме. А когато започнем да се колебаем със съмнения за последствията, непременно се отклоняваме от правия път и съгрешаваме.
Да предположим, че са ни обидили – известна ни е Божията повеля: прости! Да простим, без да размисляме, в противен случай ще се смутим, ще ни споходят мисли, че ще ни вземат за безхарактерни, за хора без достойнство; днес ще ни обиди един, утре – друг, трети... и просто няма да има покой и ще си кажем: не, не бива да прощавам, трябва да държа на своето и ще почнем да упорстваме и да се бунтуваме. И защо? Заради това, че сме презряли заповедта и сме пренебрегнали волята Божия. А защо се стига дотам? Защото започваме да размисляме за последствията. И тогава, вместо словата на покорност, които изрича Богородица, зазвучават думите: ,, Разпни Го, разпни Го!‘‘, тоест крещи желанието ни да живеем според нашата воля.
Би трябвало веднага да кажем: Прощавам, както Бог иска- и край на всички колебания! Нали Домовладиката на целия свят е Един - Господ! Той вижда всичко и строгият изпълнител на Неговата воля никога не ще бъде забравен от Него!
Когато ни посети нашият ближен, значи Бог ни посещава. Какво трябва да сторим? Довел ближния при нас с желанието да постъпим с него по Божиите повели, Бог в крайна сметка наблюдава как ще се отнесем. Ако търси помощ - помогни! Ако си обидил- поискай прошка и се помири. Някой те е похвалил- не се възгордявай! Нахокал те е – не му се сърди! Дошло е време за молитва - моли се! Време за работа – работи!
Който предава себе си на Бога, той вече няма своя воля, а се е подчинил на Божието владичество до последен дъх и всичко, което се случва с него, приема от Господа с благодарност. А когато човек бяга от това, което му е изпратено – скръб, клевета, оскърбления, лишения, то по думите на светите отци, той не се покорява на Бога, тоест се отклонява от изпълнение на Неговата воля, желаейки да изпълни своята воля и започва да отмъщава, ненавижда, роптае, осъжда.
Като размисляме за всичко това, да се настройваме да действаме във всички случаи така, че делата ни да бъдат Богу угодни. Тогава и ще можем всеки път да си казваме в сърцето: ,,ето Рабинята Господня, нека ми бъде по думата Ти!‘‘, а какво ще става после – не е наша работа. Пребиваването в такава покорност на Господнята воля е пребиваване в общение с Неговия живот.

И така, скъпи братя и сестри, да чуем думите на Пресвета Богородица ,,ето Рабинята Господня, нека ми бъде по думата Ти!‘‘ и да имаме дръзновението да ги въплътим в своя живот! Амин!

Превод от руски език: Валя Марчелова








И още ...

БЛАГОВЕЩЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
ЗА ПОСТА
НЕДЕЛЯ НА БЛУДНИЯ СИН
НЕДЕЛЯ НА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ
СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA