Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 332
Вчера 363
Общо 610969 за 4830 дни
Средно дневно 127
Рекорд 564 на 18.01.2017 (23:59)

 

Благовестие


ЖИВОТЪТ НЕ Е ШЕГА
2015.04.02 - 12:00


Автор:  Протоерей Андрей Ткачов

Размишления на един свещеник за женско-мъжката дружба

След грехопадението враждата е влязла в човешкото естество. Човекът се е разбунтувал срещу Бога. Природата - срещу човека. Вътре в човешката природа мъжът е възстанал срещу жената и жената се е възпротивила на мъжа. Децата презират бащите си, а бащите престават да обичат родените от тях. Целият свят се хвърлил в блудни и неистови размирици и нормалните отношения са станали невъзможни.

В настоящото ни състояние дружбата между мъж и жена е невъзможна. Плаче ми се от тези думи. Бих искал да дружа със стотици жени, без да забелязвам тяхната женственост. Но не мога! Ако ти можеш - или си глупак, или Антоний Велики, утвърден в монашеските си подвизи. Аз съм готов да мия краката на Антоний Велики и да пия водата след това. Но покрай глупак, считащ себе си за безстрастен, съм готов да мина, без да го поздравя.

По нататъшният ни разговор се раздвоява. Считащите се за чисти, трябва да зтвори тази страница. Този, който осъзнава че е грешник, нека продължи да я чете.

Във вечерните молитви се казва: ''в мен e семето на тлението''. Евангелието от Марк говори за това, как расте семето: то расте известно време незабелязано за този, който го носи в себе си. И едва след това, от него се ражда зеленина, а после и клас в зеленината. Това е вярно и по отношение на греха, и по отношение на праведността. Ако ти не си грешил с блуд, не означава, че си целомъдрен. Грехът би могъл да спи, защото не е имало кой да го събуди. Ако не си бил алчен, не означава, че би останал такъв, когато изведнъж придобиеш богатство. Като цяло, ако не те е нападало едно или друго изкушение, Бог да те пази от мисълта, че си свободен от него! Просто за този огън сламата в теб не е изсъхнала.

Нима монасите, отиващи в пустинята и десетилетия наред измъчващи се в огъня на сладострастието, са били по-развратни от другите хора? Разбира се, че не. Те са изпитали страданието на човешката природа, която се противи на греха, живеещ в нея. Самият ад е възстанал против тях и те са го победили вътре в своето немощно тяло. На някого може да му се стори, че тези подвижници, отбягващи да се докоснат даже до ръката на майка си, боящи се от жените повече, отколкото от огън, са сексуално обременени или нещо подобно. Такива нека знаят: подвижниците, разголвайки сърцето си, са стигали до такива дълбини на битието, при които всичко тайно им е ставало явно. Там напудрените с приличие страсти са им се откривали, змийчетата са се превръщали в дракони и отците са се борили с тях.

Обикновено човек не достига до такива дълбини. Макар и Вашата дама да носи перла на гърдите си, едва ли ще се гмурнете на дълбочината, където се добива тя. Така също и вие, слушайки за живота на великите, едва ли ще можете да го разберете, след като самите нямате подобен опит. От нас се изисква поне да знаем, че на дъното се диша трудно и въздухът бързо свършва, и различни морски животни ни застрашават, т.е. че животът там е друг и няма на кого да се оплачем. Такъв е и животът на духа. Онези, които са по-добри от нас, са ни оставили някои правила или маркировъчни знаци - къде да не ходим, от какво да се пазим.

Един от тези маркировъчни знаци е написан черно на бяло - ''с жените не бъди приятел''. Разсмях ли те? Не ми ли вярваш? Аз ти казах и по-рано, че съм слаб и грешен. Но прислушай се към гласа на слабия грешник. Един от генералите, общуващ с мене в утрото на моята младост, казваше така: ''не се шегувай, не мечтай, всички пътища водят към леглото''. Това не е пошлост. Това е истина, макар и праволинейна по военному. Напред, мой целомъдрени братко! Дерзай и сърбай утайката на живота, докато не повярваш.

Святите хора са казали, че когато човек намери своята половина, целият останал свят губи признаците на пола. ''Той'' има ''Нея'' и всички останали са просто хора. Бракът спасява от всемирното затъване в блудната локва. Роднина на брака е монашеството. Освен тези две юзди, не са ми известни други способи да се оцеломъдри и покори човечеството. При това младият жених или неопитният монах могат да се правят на интересни в разговора с противоположния пол. Но това едобре омаслен факел, неподозиращ за своята запалимост. Добрият мъж и утвърденият монах бягат от всичко, което е противоположният пол, а не от плътта.

Ако онези, които са по-добри от нас, ги е изгаряло онова, от което и нас ни е срам, то къде да се денем ние, живеещите в света? Няма къде! От смяната на мястото на жителство нищо съществено няма да се промени. Трябва да знаем духовните закони. Та нали познаваме закони от рода: ''пъхни си пръстите в контакта и ще те удари токът''. Трябва да знаем и подобните - ''дръзнеш ли да вземеш забраненото - ще бъдеш силно наказан''. В това е и подвигът - светът те влече към всичко грешно, но ти се боиш от Бога.

''И какво да правим ние, за какво да пеем,.. на чие рамо е моята глава?'' Разбира се, младежите и девойките трябва да общуват помежду си. За огромно щастие, младите хора всъщност не са толкова развратни, колкото са техните връстници от телевизора. Онези, последните, се запознават бързо и веднага започват да се събличат. А тези, истинските, са срамежливи и боязливи. Те се страхуват да кажат нещо излишно и случайно да се докоснат един други. Законът на съвестта е много по-могъщ, отколкото се струва на мнозина. И реалната младеж винаги е по-добра, от онази, чийто образ се показва в новините. Затова трябва да сме приятели помежду си, да общуваме, и с трепет и изпотена ръка да държим ръката на приятелката си. Трябва да подходим към първата целувка като към въздушна борба с неприятеля - с ужас и в очакване на смъртта. Трябва да сме готови да се борим до смърт с всеки човек, дръзнал да посегне на честта на невястата ни. Трябва животът да остава живот, а развратът струи като гноен ручей, като онзи ручей, който тече в задните дворове на селската къща. Той винаги е съществувал, но никога не се е стичал по главната улица.

Като цяло, аз не бих дал на мерзостта онова място, което тя би искала да си спечели. То - мястото й, както си е било, е в нощното гърне, и така в него трябва да си остане. Напразно е желанието й да се размаже по лицето на целия свят. До идването на антихриста това няма да се случи!

Ние трябва да се помъчим да достигнем до онази дълбочина, на която Ромео и Жулиета няма да ни изглеждат смешни и на която първата целувка няма да е подобна на тактиката ''от окопа – в атака'', т.е. трябва да достигнем до онези живи дълбини на битието, на които живото остава живо и се ражда с трепет, а не се превръща в мерзкия навик да се дъвчи ''фастфууд''.

Юноши, страхувайте се от девойките и треперете пред неизповяданата им тайна!

Девойки, ценете себе си и не разменяйте левче за сто монети по стотинка!

Ние всички сме участници в тайната. И за това как сме се отнасяли към нея, Великият Бог ще ни поиска отговор в последния миг.

А животът не е шега! Животът е подвиг! Момчета и момичета помислете върху това!



Превод от руски език: Йоанна Калешева


Списание АМВОН издание на храм Св. Атанасий, брой 2, година 2009








И още ...

Пасхално слово на св. Йоан Златоуст и Патриаршеско и синодално Пасхално послание 2016
ВЕЛИКДЕНСКО ПОСЛАНИЕ НА ВАРНЕНСКИЯ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ 2016
''ЗА ДА БЪДЕ РАДОСТТА ВИ ПЪЛНА'' ВХОД ГОСПОДЕН В ИЕРУСАЛИМ
ЖИВОТЪТ НЕ Е ШЕГА
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ БАРИЕРИ ПО ПЪТЯ НА НОСЕНЕТО НА КРЪСТА




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA