Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 176
Вчера 188
Общо 717239 за 5130 дни
Средно дневно 140
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


ДА СЕ ИЗДИГНЕМ НАД БУНИЩЕТО
2017.12.31 - 10:00

Списание ''Амвон'' бр. 3, 2017 г.
Автор:  Иконом Дончо Александров

Всеки знае какво е сметище. Някои са го виждали с очите си, други по телевизията, трети на снимка. Всъщност то е част от нашия земен живот. Ярко свидетелство за съвременната ни цивилизация. Нарича се още бунище т.е. място, където се събират отпадъците, останали след нашето потребление. Често това са големи територии, на които се извисяват хълмове от боклуци, особено в близост до мегаполиси. Какво ли няма там? Има всичко. Цари разнообразие. И вече нито се учудваме, нито се гневим, защото е възприето, че обществото, нашето консуматорско, потребителско общество, е разбираемо да натрупва все повече отпадъци. Рекламата върви неспирно, без умора, без пощада, като грохот на лавина. Предлага невероятна гама от стоки, без които не можело да бъдем щастливи. И така, насищаме се бързо и хвърляме, недоизяждаме и пак хвърляме, разваля се онова, което уж щеше да изкара години наред и пак там... на бунището. Купуваме, изхвърляме, после пак купуваме и отново изхвърляме… така минават дните ни. Водени от алчност, чревоугодие и суета, се надпреварваме да придобиваме, а след нас остават ... боклуци. И ще се примирим ли с тази опасност, с тази заплаха – да оставим след нас тонове отпадъци или дори само отпадъци?

В материален аспект сметищата са видими последици от нашия собствен живот. А ако имаше сметище за духовните отпадъци? Колко ли голямо би било то! И тук ''продукцията'' на нашето време е изобилна. Греховете, които извършваме всекидневно, са по-нелицеприятни от всичко друго, от което се освобождаваме, като го изпратим на сметището. Много цветно и разнородно би изглеждало едно такова предполагаемо бунище на наши постъпки. Там на едно място ще бъдат събрани: гордостта, егоизмът, злобата, завистта, коравосърдечието, насилието, гневът, порнографията, корупцията, измамата, страхът, отчаянието и неизброимите лъжи. Ще преобладава цветът на страданието от толкова опропастени животи благодарение на наркотиците, алкохола, хазарта, липсата на любов, разбила много семейства и съответно духовно осакатила неизброимо множество деца. Нека сме обективни и да признаем, че не нещо извън нас, а самият ни живот създава тази картина, напълно реална и застрашителна. Нелицеприятна, но истинска. Едно огромно, неизмеримо духовно бунище. Наше творение, творение на безотговорност и нехайство. Затова екологичната криза, за която говорим и която ни съпровожда в нашия век, има не само материални, но и духовни измерения.

Но да погледнем на ситуацията с очите на християни. Поглед, който винаги е изпълнен с надежда. Сещам се за една картина на съвременния кубински художник Томас Санчес. Тя носи названието: ''На юг от Голгота''. В нея Санчес изобразява битовите предмети, които хората са изхвърлили и така са ''изградили'' огромно бунище. Композицията на картината препраща вниманието на зрителя от ярките цветове на боклука от предния план към далечните хълмове, където се е възцарила отровна мъглива атмосфера. Над тези купчини отпадъци, на хълм, наподобяващ Голгота, се извисяват кръстове. Художникът поставя в творбата си на преден план и една стълба, уж захвърлена , но поставена под ъгъл, който ни насочва към кръстовете като свидетелство, че това е верният път, и една бодлива тел, препратка към Христовата корона от тръни. Авторът се интересува от темата за деградацията, до която води безграничното консуматорство в съвременното ни общество и чрез тази своя картина внушава, че дори в местата, които ние самите сме замърсили, присъства Бог и има възможност за спасение.

Защото въпреки нашето отстъпление от Бога и Неговите повели Той никога не ни обръща гръб. Да, ние замърсяваме природата, над която сме поставени в отговорната роля на грижовни стопани, занемаряваме и душите си, които трябва да спасяваме, но над всичко това се извисява Христовият Кръст. И от него винаги ни гледат очите на Спасителя, изпълнени с благост и топлина. Ръцете Му остават разтворени, готови винаги да ни поемат в опрощаващата Му прегръдка. Господ Иисус Христос дойде не да ни съди, а да ни спаси. Той начерта пътя, по който е нужно да вървим, за да се спасим, но не ни принуждава, а чака нашата свободна воля да избере този спасителен път. Много често ние, потънали в боклуците на собствения си свят, не съзираме Христовия образ. Мислим, че няма Бог или ако го има, Той ни е изоставил. Казваме: ''всичко е лошо, само страдания, несправедливости''. Роптаем, роптаем, без да си даваме сметка, че ние също допринасяме с живота си бунището на живота да се разширява и още повече затъваме в отровната му атмосфера. А Христос е тук и ни призовава: ''Елате при Мене всички, които се мъчите и трудите, които сте обременени от тежината на греховете, скърбите и заблудата, и Аз ще ви отморя и успокоя. Сложете на раменете си игото на послушанието към Мене и научете се от Мене, че съм кротък и смирен по сърце, и тогава ще намерите покой и мир в душите си. Не се колебайте, защото игото Ми е добро и полезно и бремето на задълженията, които Аз налагам, е леко, понеже Аз го налагам, но и Аз ви помагам да го понесете.''

Христовите думи са пронизани от любов и загриженост за нас. Той предлага да ни освободи от робството на собствения ни егоизъм, на консуматорския дух, на греха във всичките му разновидности. И очаква нашия отговор, а той е в покаянието, в промяната на ума, в промяна посоката на собствената ни воля. В погледа ни, устремен към Христовия Кръст, ни се разкрива живата вяра, истинската любов, духовната сила, спасението. Да възходим към Кръста, за да попаднем в Божията прегръдка. Само така може да се издигнем над бунището.








И още ...

ОГНЕН СТЪЛБ
ДА СЕ ИЗДИГНЕМ НАД БУНИЩЕТО
Пасхално слово на св. Йоан Златоуст и Патриаршеско и синодално Пасхално послание 2016
ВЕЛИКДЕНСКО ПОСЛАНИЕ НА ВАРНЕНСКИЯ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ 2016
''ЗА ДА БЪДЕ РАДОСТТА ВИ ПЪЛНА'' ВХОД ГОСПОДЕН В ИЕРУСАЛИМ




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA