Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 193
Вчера 287
Общо 778302 за 5402 дни
Средно дневно 145
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


РАЗБИРАМЕ ЛИ КАКВО ПРАЗНУВАМЕ?
2018.12.24 - 12:00


Автор:  Ставрофорен иконом Дончо Александров

В края на всяка година сме в очакване на Христовото Рождество. Отново изплуват пред очите ни картините, свързани с това велико събитие. Вълнуващи и вечни. Скромната пещера край Витлеем, овчарите със стадата си, ангелите, които възвестяват радостната вест, мъдреците, прекосили огромни разстояния, за да се поклонят на младенеца и поднесат дарове, Витлеемската звезда , която ги води. Всички тези участници в тази незабравима картина ги обединява едно - те станаха свидетели на необикновено раждане. Роди се Божият Син, Спасителят на света! Неуките овчари разбраха какво се случва, разбраха и учените, кротките домашни животни в пещерата също бяха свидетели на великото събитие. Целият небесен свят се радваше. Представители на цялото творение около младенеца Христос! Така беше тогава във Витлеем, преди над две хиляди години.

И тази година пак се готвим да празнуваме. Но какво точно празнуваме? Знаем ли? Съобразяваме ли се с това? Една неописуема картина се разкрива пред сетивата ни. Украсени улици и булеварди – това добре, хора с напрегнати лица, забързани към препълнени молове, а в хранителните магазини все едно си на или пред война... Колко може да изяде човек на една трапеза? И тя ли е най-важното? Защо е цялата тази суета? Кому е нужна? Какво празнуваме? Това е въпросът.

Със сигурност не честваме Раждането на Христос – това е отговорът, колкото и да е горчи от него. Все повече ни завладява консуматорският дух, стремежът към пищни трапези, за скъпи подаръци, външен блясък. Сеща ли се някой в тази суматоха за скромната пещера във Витлеем, за Детето, положено в яслата? В тази суматоха, в тази суетна надпревара не може да открием Христос. За Него пак няма място в нашия свят!

Ако не разберем, че Христос е ''Хлябът на живота''( Йоан 6:35), истинската храна, колкото и разнообразна и богата да е трапезата ни, пак ще си останем гладни.

Ако не живеем с Христовата любов, така че всеки ден да подаряваме доброта, уважение, съпричастие и усмивка, дори и най-прекрасните подаръци няма да донесат пълна радост.

Домове и улици са в светещи украси, но ако не носим в сърцата си Христовата светлина, всичко е напразно. Ние сме в тъмнината.

Характерните за това време елхички! Пъстро и красиво украсени! Вечно зелени! Те ни напомнят за истинския Живот, който е Христос. Живот не само тук и сега, но живот без край, вечен живот. Ако не живеем с Христос, ние сме духовно мъртви още в този свят.

С наближаването на празника все повече стават благотворителните прояви. Празнично милосърдие! А виждаме ли нуждаещите се в делниците ни? Чуваме ли всеки ден Христовия призив : ''Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден''(Лука 6:36). Следваме ли го? Особено извън празниците?

Празникът е повод да отидем до храма. Но защо ли? Дали както някои казват: ''да запалим свещичка ей така за здраве, да ни върви в живота''. В храма не сме в супермаркет, не си пазаруваме благодат, решаване на проблемите ни, късмет и лесен живот. Бог не е застраховател. Това не е вяра, а суеверие. Празнота, безсмисленост. Истинската и живата вяра ще ни отвежда всяка неделя в храма, където се събира Църквата, на светата Литургия. Ще участваме, ще вкусваме, ще преживяваме. Вярата в Христос ще ни изпълва с благодарност, радост и сила не само по празниците.

Няма съмнение, че е прекрасна традицията с подаръците, елхите, постните ястия на Бъдни вечер, семейните събирания, светлините, украсата, но само ако са породени от вярата в Христос и извират от нея. Иначе всичко се превръща в пошла, фалшива и лицемерна парадност и демонстрация.

Сега празнуваме, сякаш Иисус не се е родил. Създаваме си някаква приказна, измислена атмосфера. Та нали има Дядо Коледа, еленчета, шейни и всичко материално и лъскаво, за да празнуваме. Но не се интересуваме от Христос. Защо е дошъл в нашия свят? Какво ни е донесъл? Към какво ни призовава? Да, казваме си, нека не усложняваме нещата. Така си ни е добре. И така оставаме на битово ниво, без много да разсъждаваме. Важното е да има удоволствия и стомахът да е сит. Може да ви звучи грубо, но нека не бягаме от истината. А спомняме ли си в тези предпразнични дни и на самия празник, че има хора, които едва свързват двата края, че трапезата им /ако изобщо има такава/, ще бъде бедна и скромна, че едва ли ще получат или дадат подарък, че може би само едно елхово клонче ще краси дома им?... Но ако носят в сърцата си Христос, ако чакат в святата нощ Раждането на Спасителя и се поздравят с ''Честито Рождество!'', те ще са преживели празника най-пълноценно и ще бъдат най-близо до неговата неумираща светлина. И Божият Син ще седне на трапезата им…Те ще бъдат във Витлеем.

Рождество Христово е празник на спасението, вярата, смирението, любовта и радостта. Без Христос няма истински и смислен празник. Преди толкова векове във Витлеем хора, ангели и животни разбраха, че се роди Божият Син, Спасителят на света, Князът на мира. Станаха свидетели на чудото. Бяха огрени от небесна светлина.

Днес ние разбираме ли какво празнуваме?








И още ...

ТОЗИ ДАР ОТ БОГА - ВРЕМЕТО ...
РАЗБИРАМЕ ЛИ КАКВО ПРАЗНУВАМЕ?
СЛУЖЕНИЕ, ОБЩЕНИЕ, ВЗАИМНОСТ
ОГНЕН СТЪЛБ
ДА СЕ ИЗДИГНЕМ НАД БУНИЩЕТО




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA