Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 195
Вчера 287
Общо 778304 за 5402 дни
Средно дневно 145
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


ТОЗИ ДАР ОТ БОГА - ВРЕМЕТО ...
2018.12.27 - 12:00

''Всичко си има време, време има за всяка работа под небето''(Екл. 3:1)
Автор:  ставрофорен иконом Дончо Александров

Времето, времето, как да го уловим? Как да го подчиним на нашия ритъм? Често си задаваме тези въпроси, защото то никога не ни стига. Живеем динамично, напрегнато. Нагърбваме се с много задачи, които трудно може да вместим в краткия отрязък на деня. Стрелките на часовника незабелязано отново са се завъртели и здрачът вече е паднал, нощта е влязла във владенията си, за да сложи край на делата ни…и пак времето не ни е стигнало. За какво ли не? За работата ни, за планове от всякакъв род, за семейството, близките, приятелите, хобито… А за Бога, църквата, грижата за спасението ни – да не говорим…

Има една случка, описана в Евангелието на Лука в десета глава – за двете жени, които приемат в дома си Христос. Едната е Марта. Тя се грижи за посрещането Му, приготвя трапезата, върши къщната работа и не се спира през цялото време. Другата е Мария. Тя седи в нозете на Христос и слуша думите Му. Марта се оплаква от нея на Спасителя, че нищо не върши и я приканва да помогне. И чува от Христос приятелски укор : ''Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, но Мария избра добрата част, която няма да и се отнеме''.

Често може да се припознаем в образа на Марта. Тичаме - в буквалния и преносния смисъл, стремим се да реализираме множество идеи и планове, и всичко това придружено от нерви, ядове, смутове и какво ли още не. Грижи за материално издигане, грижи за кариера, грижи за подхранване на суетата. Времето обаче безмилостно лети, а за ''добрата част'' на Мария пак не е останало нищо.

За християните времето е богатство, велика ценност, което бързо отлита и реално погледнато, е доста кратко дори за един средностатистически земен живот. Затова св.ап. Павел ни съветва: ''И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави''(Еф. 5: 16 – 17).

Всеки ден отваря пред нас нови врати, дава ни нови възможности. Преди всичко да живеем евангелски. Чрез вярата си в Господ Иисус Христос да освещаваме времето, което ни е подарено. Времето е скъпо, ценно и изисква да се съсредоточим в главното, а това е спасението ни чрез придобиване благодатта на Светия Дух в пълнота. Затова е нужно да бъдем разумни, като търсим Божията воля и я изпълняваме. Изобилстващият грях и бързият бяг на времето може да ни изкушат да прекараме дните си в трескава и буйна надпревара за вършене на дела, които ни отдалечават от Бога. Пътят на мъдростта ни призовава да разпознаваме знаците и да отсяваме доброто от злото, светлината от тъмнината. Да не се залъгваме и успокояваме, че имаме още живот на тази земя, още много дни и ще дойде време, когато ще бъдем по-благочестиви, по-често ще ходим в храма и въобще ще бъдем други хора. Каква заблуда, бих казал – тъжна заблуда… Защото истината е съвсем друга - благодатното време скоро ще свърши и възможностите за милосърдие, любов, промяна изведнъж ще приключат завинаги. Нашите планове не са Божиите планове. И тук се сещам за онази Христова притча, в която един богат човек, доволен от годишната реколта, започнал да си прави сметки - ще събори старите складове и ще построи нови, за да побере житото си, а после ще яде, пие и ще се весели, защото има блага за много години напред. Ала Бог му казал : ''Безумецо, нощес ще ти поискам душата. Кому ще остане това, що си приготвил?'' (вж. Лука 12:16-21). Ако можеше всеки ден да си припомняме тази притча, като мълния в ясен ден да отрезвява тя самодоволните ни планове, да угася като проливен дъжд избуялите в нас желания да имаме все повече и повече, надпреварата с другите, суетните ни стремления, безсмислените боричкания…

И както казва известният гръцки професор по философия Христос Янарас: ''Времето е другото име на смъртта. Всяко календарно броене на времето измерва приближаването ни до старостта и развалата, до прага на смъртта. Но смъртта не винаги изчаква старостта. Тя е най-ненадейното от ненадейните неща, които ни се случват във времето''. Да, времето ни може да свърши изведнъж, неочаквано и оставя в потрес близки и приятели: ''Ама как така, та аз вчера го видях, говорихме, смяхме се…'' Как така?! Жесток въпрос! Тогава разбираме колко сме безсилни, безпомощни пред Божия план, колко крехък е човешкият живот и дните ни са преброени. Тогава всички мечти, стремления, амбиции, идеи умират. Затова нека се съсредоточим в днешния ден. Сега да сторим онова, което е душеполезно за нас и за нашите най-близки хора, защото утре може да няма. Може да звучи жестоко, но това е истината и не че не я знаем, но предпочитаме да й обръщаме гръб, да се правим, че няма такова нещо, по-лесно е някак. Дребна човешка хитрост и наивност. Себе си залъгваме. А нека живеем така, че все едно днешният ден е последният ни на земята. Тогава със сигурност няма да пропуснем да се помолим, да се покаем за греховете си, за пропиляното време, за горделивото си поведение . Всъщност съзнаваме ли, че да прекарваш времето лекомислено, бездейно, разпуснато си е повод, материал за изповед и сърдечно покаяние? Ако помним, че ни остава само един ден, няма да обърнем гръб на любимите си хора, няма да пренебрегнем нуждаещия се, ще внимаваме с думите, които казваме, с темите на разговорите, със заниманията ни. А може би по-усърдно ще четем свещеното Писание? А може би ще се запитаме живеем ли духовно, или сме затънали в битовизма, в гоненето на материалното във всичките му форми? Може би ще се спрем внезапно в безсмисления си бяг, ''ще дойдем в себе си'', както е станало с Блудния син, ще отворим сърцата си за божественото, за неговото кротко сияние? Дано - ще кажа - дано. За човека Бог винаги оставя надежда и му подава ръка в битката му със самия себе си.

Дните са толкова динамични, текат така бързо и неусетно, така ни увлича светът, че често изпадаме в заблуда, че сме собственици, господари на времето. В зората на демокрацията имаше една песен ,която после прерасна в лозунг: ''Времето е наше''. Нека го отдадем на ентусиазма на оня исторически период, на опиянението от свободата, на големите очаквания и надежди, на усещането, че се твори история, че бъдещето ни е в нашите ръце и ще бъде прекрасно. Това е нещо друго. Самото време ражда такъв лозунг – символ. Но в личен план, в рамките на човешкото съществуване самонадеяно и наивно е да си мислим, че може да притежаваме времето. Не можем да си купим време, нито да го върнем назад. С напредването на годините гледаме с други очи на изтеклите дни и си казваме : ''Ех, ако сега можех да се върна назад, не бих постъпил така''. Дори има хора, които живеят само с миналото и с вина за стореното тогава. Това е тежък живот. Но Църквата има лек за всички рани, за тази също. Тя ни дава надежда, че сега, в този момент, ние творим спасението си и все още не е късно за покаяние, за промяна. Учи ни да сме благодарни за времето, което в момента изживяваме. Време за богоуподобяване, време за придобиване на святост, време за споделяне, време, което проектира мястото ни във вечността. Време, лишено от егоизъм, ниски страсти, противоречия и зло във всичките му проявления.

Естествено, има не малко хора, които не споделят подобно мислене. Те не познават духовните съкровища на вярата, далеч са от Църквата и не живеят с надеждата на християните. За тях времето е важно, за да натрупат повече земни блага, да изживеят повече удоволствия. Животът е само един и той се случва сега. Тогава принципът е ясен : ''Да ядем, пием и се веселим''. Търсят се леки начини на съществуване, но какъв живот е това, живот ли е изобщо във висшия смисъл на неговото предназначение? Кой не е чувал израза: ''Да убием времето''. Жесток израз. Убиваш лекомислено и безжалостно най-ценното благо, дадено ти от Бога – времето. Отреденото за тебе време, живота ти, който изтича като от пясъчен часовник.

Всеки има право на избор и разбиране как да прекара времето, дадено му тук на земята. Обаче Христовите думи: ''Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?'' (Мат. 16:26), разкриват безсмислието на време, пропиляно за гонене на тленни и преходни придобивки. Бих искал да уточня все пак – казаното дотук не отрича радостта от самия живот, това висше благо, този дар от Бога. Зависи обаче какво разбираш под ''радост''. Безполезните срещи и занимания, губенето на време в празни приказки, в злословие и клюки, дългите часове на маса, превръщането на празника, включително християнския, в преяждане, в консумиране в широкия смисъл на думата – това не е истинската, благословена от Бога, радост от живота. Всички знаем и не отричаме простите, наглед обикновени , но смислени проявления на тази радост – например една разходка край морето, този символ на вечността и мъдростта, заслужената почивка, среща с приятел на чаша кафе и сърдечен разговор за нещата, които ни радват и тревожат, малък подарък за любимия човек или децата, любуване на залеза или на едно цвете… Няма да изброявам повече, всички знаем колко много може да бъдат тези простички занимания. Но как те облагородяват душата, обогатяват я, правят ни по-добри! За тях също трябва да благодарим на Бога, защото са духовни островчета в сгъстените краски на нашия ден.

Стрелките на часовника не спират своя ход. Листите на календара падат един след друг. Времето лети стремглаво. В съзнанието ни отекват словата на нашия Господ Иисус Христос: ''И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ''(Мат. 24:42). Да бъдем будни не означава да живеем в страх и стрес, а цялото ни битие да възхожда към срещата със Спасителя. Нека вършим делата си скромно, да не поемаме ангажименти повече, отколкото може да понесем, за да не ни отнемат от времето за молитва, духовно четене, за общуване и засвидетелстване внимание към ближните. Във времето да въплътим вярата, любовта, радостта. И никога да не спираме да се надяваме в Божия благ промисъл за нас.
           








И още ...

ТОЗИ ДАР ОТ БОГА - ВРЕМЕТО ...
РАЗБИРАМЕ ЛИ КАКВО ПРАЗНУВАМЕ?
СЛУЖЕНИЕ, ОБЩЕНИЕ, ВЗАИМНОСТ
ОГНЕН СТЪЛБ
ДА СЕ ИЗДИГНЕМ НАД БУНИЩЕТО




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA