Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 149
Вчера 446
Общо 815011 за 5530 дни
Средно дневно 148
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


СТРАСТНАТА СЕДМИЦА
2019.04.24 - 18:00


Автор:  Ставрофорен иконом Дончо Александров

Последната седмица от Великия пост е наречена Страстна или още Велика. Наречена е така, защото в тези дни св. Православна Църква възпоменава пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на кръста.

Колко величествено и богато на съдържание е богослужението през тази седмица. През първите три дена във всички православни храмове се служи т. нар. Последование на Жениха. Това е едно от най-покайните богослужения. Представлява утренна, но изнесена предната вечер. Служи се късно вечерта на Цветница, Велики понеделник и вторник. Сюжета е взет от притчата за десетте девици. Идването на младоженеца. Ето и съдържанието на това емблематично песнопение: '' Ето, Женихът идва в полунощ и е блажен онзи слуга, когото Той намери да будува; а недостоен пък е онзи, когото Той намери да дреме. Така че внимавай, душо моя, не се отдавай на сън, за да не бъдеш предадена на смърт и ще бъдеш заключена извън Царството (небесно). Но стани и извикай: свят, свят, свят си, Боже наш, по молитвите на Богородица помилвай ни!''

Страстната седмица започва с Велики понеделник. Евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не за търговия.

На този ден в богослужението се възпоменава Йосиф (син на патриарх Иаков), който е предобраз на Иисус Христос. Йосиф, любимият бащин син, бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. И там, в чуждата нему страна, той преминал търпеливо през множество наказания и страдания, но достигнал до длъжност пръв началник на Египет (Бит.41:39-44).

Господ Иисус Христос подобно на него бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.

В същия ден си припомняме и за неплодната смоковница, която прокълната от Господ, изсъхнала. Смоковницата символизира еврейската синагога, която била осъдена от Христос за това, че нямала духовни плодове (Лк. 13:6-9).

Така и ние ще бъдем осъдени, ако духовно не се обогатяваме. Безплодната смоковница всъщност е безплодният човек – студен, безразличен, невъзприемчив към Божия призив. Нека се стремим да се усъвършенствуваме във вярата и да принасяме многократно духовни плодове. Ако живеем в общение с Бога, ще се изпълваме с добродетели и за нас няма да са валидни думите на Господ Иисус Христос: ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10).

Във Велики вторник на нашето внимание е представена притчата за десетте девици. Църквата ни призовава да живеем така, че винаги да бъдем готови да посрещнем Спасителя. Животът ни да е изпълнен с вяра и любов към Бога и хората. По този начин ще се уподобим на петте мъдри девици, чиито светилници били пълни с елей. А светилниците са символ на нашите души, които трябва да бъдат чисти и светли. Иисус Христос казва: ''Светило за тялото е окото'' (Мат. 6:22) - под око се разбира човешкото сърце и душа. А според думите на св. Йоан Златоуст ''маслото е милостинята или всичките ни добри дела''. Призвани сме с живо милосърдие и щедрост да изпълваме дните си подобно на онази бедна вдовица, която Христос издига като пример на истинско благотворене.

Живеейки така, ще сме готови да посрещнем Спасителя и няма да се уподобим на петте неразумни девици, на които маслото не достигнало в светилниците им и те не могли да влязат в брачния чертог – Небесното царство.

Същия ден ни се припомня и притчата за талантите. Чрез тази притча сме призовани да не лентяйстваме, а да се трудим и обработваме дарованията, които Бог ни е дал. Чрез труд и молитва да умножаваме, обогатяваме и принасяме достойни плодове.

На Велика сряда слушаме евангелския разказ за помазване главата на Спасителя от жената блудница. Това станало малко преди спасителните Му страдания. Когато Иисус бил във Витания, в дома на Симеон Прокажени, една жена изляла върху главата Му миро. Тогава Христос казал да се разказва по цял свят за тази жена. Скъпоценното миро било на стойност 30 сребърника, толкова, за колкото Иуда по-късно предал Христос. Но жената извършила това дело от искрено разкаяние и защото подобно на оня син от притчата за блудния син ''дошла в себе си'', т. е. осъзнала греховете си. Подобно на нея нека и ние ''дойдем в себе си'', да се опомним и покаем за греховете си. Защото, Спасителю, не с миро ще те помажем, а със сълзите си, които сме проляли заради това, че и нашето духовно състояние е подобно на оная жена.

В същия ден си припомняме и свикването на иудеиския Синедрион, който осъдил Иисус Христос, както и замисъла на Иуда за предаването на Спасителя. Нека се замислим ние, които се наричаме християни, не предаваме ли Господ многократно чрез делата си? И колко често се случва това в живота ни! Затова да се стремим да вършим дела богоугодни, за да намерим спасение за душите си.

На Велики четвъртък припомняме: умиването на нозете на св. апостоли от Спасителя; установяването на св. тайнство Евхаристия от Господ Иисус Христос на Тайната вечеря; дивната Му молитва към Бог Отец; предаването Му от Иуда.

Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един йерусалимски жител. Преди самата вечеря Той умил нозете на апостолите и казал знаменателните думи: ''Не дойдох да служа, а да послужа''. На същата тази вечеря Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като сам Той причастил св. апостоли. Господ по великата си милост и на нас дава възможност да се причастяваме с Неговото тяло и кръв. Това е велико Божие чудо – плод на великата Божия любов и милост. И когато приемаме Христос вътре в нас, нека Mу благодарим и се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си. Сутринта в храмовете се отслужва така наречения велик маслосвет. По време на, който, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

Вечерта чрез дванадесетте евангелски четива ставаме свидетели на болките, подигравките, страданията, а накрая и на кръстната смърт на Христос, чрез която Той ни изкупи. Всъщност тази служба е утренята на Велики петък. На този ден свещениците изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.

''Ето Агнецът Божий, който прие върху Си нашите грехове''(Йоан 1:29).

Да, този Агнец Божий приел и сега отново и отново приема нашите грехове. Защото ние ежедневно, ежечасно, ежеминутно грешим и разпъваме Христос чрез страстите си.

Но Божията любов е дълготърпелива и многомилостива! И Бог винаги ни приема и очиства от греховете ни, когато искрено се разкаем за тях подобно на разбойника, който в последния миг от живота си се покаял и изповядал, че Христос е Небесен Цар.

На Велики петък сутринта се отслужва вечернята по време, на която се възпоменава полагането в гроба тялото на Иисус Христос от Йосиф и Никодим. При пеенето на определените песнопения се изкарва плащеницата изобразяваща Христовото погребение и се поставя на специална маса в средата на храма символизираща Гроба Господен. Вечерта макар и на Велики петък службата е утренята на Велика събота. Отслужва се опело Христово. Цялата Църква, подобно на Божията Майка, жените мироносци, Йосиф и Никодим, оплаква Иисус с погребални песни, но предчувства великата радост на Възкресението.

В съботния ден си припомняме слизането на Спасителя в ада. Христос с душата Си победи ада, а с тялото Си – смъртта. Чрез слизането в ада Спасителя отново призовава човешкия род от тление към вечен живот. Събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението.
Като проследихме пътя на Христос към Голгота, страданията, кръстната Му смърт, но и великото Негово възкресение, ние разбираме, че всичко това Господ е понесъл от голямата си любов към нас, защото самият Той е любов.

Ето защо, нека изминаваме дните на Страстната седмица в посещение на богослуженията, в молитвено настроение и искрено покаяние, за да можем и ние да ликуваме с пълна радост заедно с Христос в деня на Неговото славно Възкресение.








И още ...

ПРЕПОЛОВЕНИЕ
НЕДЕЛЯ ЧЕТВЪРТА – НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ. КРАЧКА ЗА СРЕЩА С БОГА
НЕДЕЛЯ НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ
НА КАКВО НИ УЧАТ И ЗА КАКВО НИ ВДЪХНОВЯВАТ ЖЕНИТЕ - МИРОНОСИЦИ
ЧУДОТО И БЛАГОДАТТА СА ТАМ, КЪДЕТО ИМА ЛЮБОВ




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA