Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 151
Вчера 446
Общо 815013 за 5530 дни
Средно дневно 148
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


КОЙТО Е С ХРИСТОС, ЗА НЕГО ВСЕКИ ДЕН Е ПАСХА.
2019.05.02 - 12:00

Който е с Христос, за него всеки ден е Пасха. Приятелите, вилата, шишчетата не могат да му попречат
Въпросът ''какво да направя, как да съхраня благодатта'', която си придобил по време на Великия пост, как да задържиш състоянието на радост, което си усетил по време на пасхалната служба? В крайна сметка как да продължиш да пребиваваш с Христос – нещо до което смяташ, че си се доближил във времето на поста и в Страстната седмица?
Протоиерей Алексий Уминский

Защо се нуждаем от Бога от време на време
Тези въпроси възникват всеки път след Страстната седмица и Пасха, когато започнат събиранията на вилата, шишчетата, гостите, отпуска - време, в което можем да се поразпуснем. И в това няма нищо страшно. За всички имам един отговор: Нищо не може да попречи на човек да пребивава с Христос!
Струва ми се, че има нюанс, който не се разбира правилно от всички нас. Уверени сме, че постът е, за да ни научи да пребиваваме с Христос. Но постът е за съвсем друго! Пребиваването с Христа в Църквата далеч не е само по време на пост. Пребиваването с Христос е цел на християнския живот, наше ежедневие, наш всекидневен живот по Евангелието.
Когато човек си поставя пребиваването с Бога като задача, и то изключително по време на пост, то изпълнението й неминуемо се отлага. Достатъчно е да се вгледаме в собствения си живот, за да разберем, че изпитваме нужда от Бога от време на време. Настъпват периоди, когато Той не ни е толкова необходим и важен. А понякога – и съвсем непотребен... Лесно забравяме за Него, но колко страшно да си представим, че Той би могъл да ни забрави дори за минута.
Бог се нуждае от човека постоянно, винаги. Дори в ада не забравя за нас.
Христос слиза в него, защото има нужда от всеки от нас, макар и да се намираме в дълбочината на ада. Съвсем наскоро в песнопенията на Страстния петък чухме как: '' На земята слезе, за да спасиш Адама, и като не го намери, Владико, даже в ада слезе да го търсиш'' ''На землю сшел еси, да спасеши Адама: и на земли не обрет сего, Владыко, даже до ада снизшел еси ища».
Човек, който се нуждае от Бога от време на време, не би трябвало да се учудва какво се случва с него след Пасха. Не бива да се учува, че се отделя от Христос. Да се живее, посвещавайки на Бога пост, посвещавайки Му само някакво определено време, е неправилно, както е неправилно да се смята, че пребиваването в Бога е упражнение, което трябва да се отработва само през Великия пост.
Християнският живот е труд и желание да бъдеш с Бога постоянно. Да, може да не ни се удава, както и да не ни се получи по всяко време, дори и на Светлата седмица. Бих казал- лошо ни се получава. Но в това няма нищо страшно, просто добре би било веднъж да осъзнаем, че Христос ни е нужен толкова силно, както сме Му нужни ние. Добре би било да се постараем така да устроим своя живот, че от година на година, от ден на ден, жаждата по Бога и желанието да пребиваваме с Него да се превръщат в естествено наше състояние. Тогава няма да ни се наложи да се страхуваме, че ще Го загубим, дори и когато си устройваме събирания на вилата, с печене на шишове, с отпускане в приятна компания, защото ще сме си с Бога.
Ако се нуждаем винаги от Него, значи непрекъснато пребиваваме в Него. Ако в нас се е родила жажда по Бога, значи никога няма да се отдалечим от него. Ако искаме да бъдем с Него – значи ще бъдем. Главният въпрос не е в това как да останем с Христос, но какво означава за нас да сме с Него!
Бог не ни заставя да се причастяваме
Някои си задават въпроса: ''Защо трябва да се причастяваме на Пасха и в Светлата седмица?”. Отговарям им - не трябва. Няма задължения за това. Бог не ни заставя да се причастяваме. Той всеки път ни призовава да го направим, участвайки в Божествената Литургия.
Винаги се учудвам как причастниците на Пасха са два пъти повече, отколкото на Цветница, а седмица след това– пет пъти по-малко. Какво се случва с хората? Защо изведнъж причастието се оказва ненужно и нетърсено от тях? На въпроса ми, обичайно отговарят: '' Аз нали вече се причастих''. И това е най-доброто свидетелство доколко ни се иска да пребиваваме с Бога, доколко жадуваме да се съединим с Христа.
Църквата е място, където се учим да пребиваваме с Бога. '' Стоейки в храма на Твоята слава, Господи, мислим, че сме на небето'' ''В храме славы Твоея Господи стояще, на небеси стояти мним», – казваме на утренята. Произнасяйки: вярвам '' В Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква'', ние си представяме образа именно на земната църква, в която изобщо е трудно да се вярва, най-малко заради това, че всичко земно е тленно.
Патриаршии, юрисдикции, земната църква като църковен институт – всичко това е временно, макар и най-понятно, и очевидно за нас. Уви, най-важни и принципни за нас стават каноническите въпроси и проблемите на автокефалиите, а не евангелските заповеди, единствено с които може да бъде определен вътрешният живот на Църквата.
С какво е свързано това? С факта, че възприемаме Църквата потребителски. Ние сме се научили да я използваме за своите нужди и цели, приемайки това за благочестиво и правилно.
Следствие се явява отношението ни към Евхаристията и останалите тайнства като към функции, тоест като към нещо, което благочестиво да ползваме лично за себе си. Звучи ужасно, но е именно така.
Когато искаме да използваме нещо, само по себе си то престава да ни е нужно. Нужна ни е ползата, която можем да извлечем. И ето така тайнството Изповед използваме като пропуск за Причастие, а Кръщението като действие, полезно за децата, полезно за идентификация в социума... Накрая, приемаме Причастието като средство за подобряване на духовния живот, като че ли това е някаква подправка. Но тайнството – това е живот в Църквата, чрез него можеш да живееш, в него можеш да пребиваваш, но то не трябва да бъде използвано.
Ние просто не разбираме, че Църквата е нашият живот
И сега ми се иска да задам въпрос на вярващите: Защо не се причастяваме всеки ден на Светлата седмица? Защо ние, християните, си позволяваме да не се причастяваме? Кой ни е дал право да използваме Евхаристията в качество на удобен елемент от църковния живот? Нима Евхаристията е толкова дребно нещо, че си позволяваме да я пренебрегваме, да я използваме лично за себе по мярата на собствените ни нужди? Отговаряйки на тези въпроси, става ясно, че не разбираме, че Църквата е нашият живот.
Когато мислим, че е благочестиво да не се причастим на Пасха, след като сме се причастили на Велики четвъртък, то може би и в Четвъртъка да не си е струвало? Защо изобщо да се причастяваме, ако не разбираме, че това е ЖИВОТЪТ?
Тогава струва ли си да се учудваме, че ''така се радвах на Пасха, а сега всичко, като че ли някъде изчезна''?
Скъпи мои, не трябва да се вярва в Църквата, като във функция, не трябва да се отнасяме към Причастието като към полза. Може да се вярва единствено в тази Църква, която се явява твой Живот, в Евхаристията, която е твоят Живот. И тогава няма да възниква въпросът ''нужно ли е да се причастяваме'', защото ако Евхаристията е моят живот, то аз не мога да не живея, не мога да не съм с Христос!
Да пребиваваш с Бог е трудно, неимоверно тежко и е винаги подвиг. И единствено в това е и смисълът, защото който е с Христос, за него винаги е Пасха! Христос Воскресе!

Превод от руски език: Валя Марчелова








И още ...

ПРЕПОЛОВЕНИЕ
НЕДЕЛЯ ЧЕТВЪРТА – НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ. КРАЧКА ЗА СРЕЩА С БОГА
НЕДЕЛЯ НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ
НА КАКВО НИ УЧАТ И ЗА КАКВО НИ ВДЪХНОВЯВАТ ЖЕНИТЕ - МИРОНОСИЦИ
ЧУДОТО И БЛАГОДАТТА СА ТАМ, КЪДЕТО ИМА ЛЮБОВ




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA