Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 176
Вчера 354
Общо 845629 за 5615 дни
Средно дневно 151
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


ЧУДОТО И БЛАГОДАТТА СА ТАМ, КЪДЕТО ИМА ЛЮБОВ
2019.05.09 - 12:00

Чудото и благодатта са там, където има любов
Андрей Коченов

Много години подред летях до Йерусалим за слизането на Благодатния огън, но всеки път се връщах оттам със смесени чувства - на радост, и едновременно на разочарование. Радост, защото Пасхалната мисия по доставянето на Благодатния огън, сама по себе си е важно и тържествено събитие, а и пребиваването на Светата земя, дори и кратковременно, е повод за радост. Но и разочарование се пораждаше всеки път, когато попадах в Йерусалим във водовъртежа на събитията, именно в този момент, когато целият православен свят се готвеше за срещата с възкръсналия Христос и хората замряли очакваха вест ( Благодатния огън) от Бога, понякога дори забравяйки за какво е самата тази вест.
Боя се да не си навлека гнева на моите братя и сестри, които тъй живописно успяват да разкажат за явленията, съпровождащи слизането на Благодатния огън. За мълниите, за това, че този огън не обгаря, за чудното запалване на кандилата в храма, за многото други чудеса, които така търсим и чакаме... За тези тринадесет години пътуване до Йерусалим за Благодатния огън, успях немалко да видя и да изпитам. Но всеки път, минавайки по улиците на Стария град, покрай безкрайните търговци на „святост“; сергиите, препълнени с кръстове и икони, а в самия храм – покрай провикващи се хора, сурови и надменни гърци-монаси, охраняващи Гроба Господен - всеки път се улавях, че мисля за едно: „не, нещо не е така“. Някак си всичко е суетно и лукаво, непрекъсната търговия и ...НЕЛЮБОВ към своите ближни, с които се молиш в един храм, на единия Бог. Всеки път украинците се мръщят на руснаците, грузинците - на арменците, арменците- на гърците, понякога с неприязън, стигаща до сбиване.
От година на година, връщайки се у дома, си мислех:
- Пропаднал човек съм аз, нито един път не можах да почувствам благодатта на това Свято място.
Но внезапно всичко се промени – отведнъж и завинаги. Разбрах, че благодатта и чудото не са там, където ги търсех. Те се оказаха доста по-близо, отколкото си мислех!
При поредното си завръщане от Йерусалим в Москва, в Пасхалното утро тръгнах към близката будка да отговея. Независимо от натрупаната от пътуването умора, настроението ми беше празнично. Нали дългоочакваната Пасха настъпи! А и скоро щях да пристигна у дома с Благодатния огън, който очакваха хиляди красноярци... Приближил се до павилиона, аз високо и тържествено се провикнах:
- Христос Воскресе!
И още не дочакал отговор, помолих да ми забъркат нещо по-вкусничко. Неуспявайки да се доизкажа, чух жален глас, приличащ на хрипкаво стържене:
– Човеч-че! Куп-пи ми да излап-пам нещ-що!
Обърнах се. До мен стоеше един бездомник - целият дрипав, в синини, но на вид трезвен. Без да се замислям, поръчах на продавачката да приготви и за него нещо вкусно. А тя се нахвърли върху бездомника с такива ругатни, че даже аз се изплаших. Ходел при нея вече няколко месеца, пречел й на работата, натрапвал се на хората и изобщо по-добре би било такива да ги няма на белия свят. Изслушвайки нейния „гняв праведен“, още веднъж направих опит да поръчам нещо за този човек. Изведнъж ми стана много жал, та нали беше Пасха, поне на този Велик празник трябва да си помагаме един на друг.
След като малко се успокои, жената се залови да приготви и за него храна, и скоро две горещи вкусни „крошки-картошки“(пълнени печени картофи) бяха готови. Взех своята порция, а другата подадох на бездомника. Вече се канех да тръгвам, когато в джоба си се напипах дървеното кръстче, осветено на Гроба Господен. Не зная защо, но ме обзе желание да го подаря на този човек. До този момент съм подарявал светини само на „надеждни“ хора, защото другите можеше да не ги оценят и да ги изхвърлят. Така правех винаги, но не и този път.

– Вземи, брат! - и му подадох кръста. - Той е за теб!

После разказах как през нощта съм се завърнал от Йерусалим, че тази светиня е оттам - от Гроба Господен. И че това кръстче, което се оказа в джоба ми, е било именно за него.
Нататък се случи нещо, което не очаквах нито аз, нито продавачката, а и изобщо никой, освен ... извинявайте, Самия Бог! Бездомникът, независимо че беше гладен, хвърли пакета с храната, силно стисна в ръката си кръста, падна на колене и зарида с глас, повтаряйки едно и също:
– Слава тебе, Господи! Прости мен - негодния, за всичко!
Това беше толкова истинско, че от вълнение едва не изтървах храната от ръцете си. А продавачката изтича от будката, падна на колене до скитника, прегърна го и започна да го моли за прошка, оплакавайки себе си как не е забелязала, че в този човек има жива душа, и че той е такъв,.. ето такъв, оказва се, жив и истински ЧОВЕК!!!
Подкосиха ми се нозете. Съвсем просто и естествено и аз се тръшнах до тях и заплаках. А после ме обзе чувство на радост и щастие. Ние, тримата стояхме на колене, прегърнали се, плачейки и жалейки един друг. И в този момент се случи истинско ЧУДО! В нас изведнъж се събуди ИСТИНСКА ЛЮБОВ, тази същата, за която говори Христос. Любов, която толкова не ни достига днес. И която бе призван да разбуди в нас най-обикновен бездомник.
И в каквито и да било величествени храмове и свети места днес да се намираме, каквито и да било духовни длъжности и положения да заемаме в обществото, където и да сме търсили благодат - никога не бихме я намерили, ако в нас няма ЛЮБОВ! Тази, за която ни говори Христос! Тази, за която говори апостол Павел!
Оказва се, всичко е така просто. Търсех благодат и очаквах ЧУДОТО на Светата земя, а то се случи с мен в Русия, някъде из сивите кавартали на големия град, далеко от светините.
Чувството, което преживях, беше с нищо несравнимо!
А Благодатният огън става такъв, само когато в НАС, а не в него живее Благодатта, която се нарича ЛЮБОВ. Всичко си дойде на място и аз разбрах простата истина – ЧУДОТО И БЛАГОДАТТА са там, където има ЛЮБОВ!

Превод от руски език: Валя Марчелова








И още ...

СЛОВО ЗА ПРЕПОДОБНИЯ НАШ ОТЕЦ СВЕТИ ЙОАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ
,,ВО УСПЕНИИ МИРА НЕ ОСТАВИЛА ЕСИ, БОГОРОДИЦЕ!,,
СВЕТО ПРЕОБРАЖЕНИЕ НА НАШИЯ ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС
ДА ПОСТИМ С ПОСТ ПРИЯТЕН И БЛАГОУГОДЕН НА ГОСПОДА
ПОЧИТАНЕ ПАМЕТТА НА СВЕТИ ПРОРОК ИЛИЯ




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA