Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 151
Вчера 446
Общо 815013 за 5530 дни
Средно дневно 148
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


НА КАКВО НИ УЧАТ И ЗА КАКВО НИ ВДЪХНОВЯВАТ ЖЕНИТЕ - МИРОНОСИЦИ
2019.05.13 - 12:00


Автор:  МОИСЕЙ СВEТОГОРЕЦ

Който и да е идеолог на борбата с Църквата напълно естествено може да изразява своето мнение. Но позволено ли е това на вярващия? Казват, че атеизмът е на мода, а вярата наричат болезнена привързаност към миналото.

Ние смятаме, че тези, които безмилостно нападат Църквата, нямат право да леят крокодилски сълзи заради подема на корупцията. Църквата винаги е проповядвала нравствеността, искреността, честността и истинността. Цунамито, което се вихри днес, увлича след себе си и изравнява всичко. Отдавна са замлъкнали пророческите гласове, няма тръби, зовящи към изправяне. Мълчи пустинята. Не се чува проповедта за покаяние, което че ли днес това е нещо срамно.

Неведнъж сме подчертавали факта, че след дълбок размисъл и самопознание, е необходимо духовно бодърстване. Изисква се съзнателно обновление, преобразуване и подем. Аскетиката на ''Добротолюбието'' постоянно ни напомня за отказа от всичко излишно и за придобиване на необходимото, жизнено важното и същественото. Имаме някакъв осветскостен живот, противопоставящ се на Бога, някаква маниакална осветскостеност – чисто антидуховно и антиподвижническо отношение. Това е образ на мисли, непредполагащ смирение, разкаяние и прощение.

Съвършено не прави за тези, които се поддават на антипатия, леност, фатализъм и песимизъм. Настъпи време да се отърсим от съня на тази безметежност. Не е достатъчно само да разсъждаваме, но и да действаме. Нужно е лично да вземем сериозни и важни решения. Не ни достига мъжество, храброст и сила за безстрашно изповядване на вярата. Днес навсякъде е разпространен духът на безпокоен страх, на виновно мълчание, на вопиещо отсъствие на достоен отказ от участие в нещо лошо, а също и на основани на интриги съюзи и дипломатически съглашения.

На този мъглив фон на действителността, ни буди от съня ни вестта на жените мироносици от днешния евангелски текст. Тогава, когато изплашените ученици се скриват, жените стават смели и безстрашни. Огромната им любов ги прави мъже по душа, придавайки им мъжественост, героизъм и неустрашимост. А любовта и храбростта са изпълнили сърцата им с радост. Те не намират мъртвеца, когото търсят, за да го помажат с миро. Техният Учител е възкръснал, както им бе предсказал преди. Мироносиците се отличават от бездействието на днешните християни, които са завладяни на духа на материализъм на сегашното време. Възкръсналият Христос не заема централно място в сърцата им.

Силната любов на тези обикновени и слаби жени ги подтиква да тичат на гроба на Живодавеца. За свое изумление го намират празен, но учудени се въодушевяват и ликуват. Те са купили скъпи благовония, станали са рано сутринта, изгонили са от сърцата си безспокойния страх и са дошли при гроба преди изгрева на слънцето. Всичко за тях е светло, чисто, непорочно, свещено, честно, прозрачно, светоносно, очарователно, благодатно и радостно. Те са дошли да помажат с благовония, но вместо това, самите те са се помазали. Животът им се е изпълнил с безкрайна светлина, смисъл, жизненост, безстрашие и сладост!

В трудните обстоятелства на живота сред мрачния, безчувствен и враждебен свят, жените са призвани да станат жени-мироносици. Нека тяхната добра чувствителност, голямата нежност, необикновеното им търпение станат балсама на утешението, благостта на оптимизъм, приветствието на живота! Нека отслабне вътресемейното напрежение, да не се озлобяват отношенията между приятели, да се намали количеството на трудовите спорове и целият живот да стане по- човечен! Нека не изчезват жените-мироносици в днешния неустойчив свят! Това са майките, които постоянно бодърстват, благородните съпруги, търпеливите учителки, неуморните медицински сестри... Такива са млади и стари с тяхната обаятелна свенливост, излъчващите надежда и творящите чудеса от любов, тези, които и сега помазват света с аромат, подслаждат скърбите на живота, миротворят, успокояват, утешават и се грижат за хората със закоравели сърца.

Цунамито може да бъде победено с дръзновена любов, с действия, подобни на постъпката на жените-мироносици, със сълзите на покаяние на вярващите. Настъпи време да се поровим вътре в себе си и да намерим скритите сили, за да се справим с отблъскващите състояния, които отравят живота ни и превръщат в лед сърцата ни. Именно на това ни учат и за това ни вдъхновяват жените-мироносици с тяхното търпение, смирение, издръжливост и любов!

Превод от руски език: Валя Марчелова








И още ...

ПРЕПОЛОВЕНИЕ
НЕДЕЛЯ ЧЕТВЪРТА – НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ. КРАЧКА ЗА СРЕЩА С БОГА
НЕДЕЛЯ НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ
НА КАКВО НИ УЧАТ И ЗА КАКВО НИ ВДЪХНОВЯВАТ ЖЕНИТЕ - МИРОНОСИЦИ
ЧУДОТО И БЛАГОДАТТА СА ТАМ, КЪДЕТО ИМА ЛЮБОВ




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA