Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 231
Вчера 349
Общо 856011 за 5645 дни
Средно дневно 152
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


ПРЕПОЛОВЕНИЕ
2019.05.23 - 12:00

(22 май)
Преполовение е подвижен Господски празник, който се чества в срядата на четвъртата седмица след Пасха. В духовен смисъл, Преполовение съединява в едно два от най-големите християнски празника – Пасха и Петдесетница, тъй като този ден, както подсказва и името му, е разположен точно на средата на Светата Петдесетница.

Преполовение е един от най-древните християнски празници. До завземането на Константинопол от турците в 1453г, той е бил тържествено честван в най-големия в тогавашния християнски свят храм - катедралния храм на Константинополската патриаршия ''Света София''.

На литургията в този ден се чете Евангелието от Йоан 7:14-30, в което се разказва за пристигналия в Иерусалим Христос за празника Разпъване шатри, който празник е бил установен за възпоменаване на 40-годишното странстване на израилтяните в пустинята, когато са живеели в шатри.

За празниците, чествани от иудеите, е нужно да се отбележи следното. Те са били три основни: Пасха – главният празник, в който възпоменавали излизането из Египет; Петдесятница – спомняли избавлението от бедствията в пустинята и влизането в Обетованата земя, когато за пръв път вкусвали от хлебните плодове и носели житни класове. И третият – Преполовение – който извършвали в знак на благодарност към Господ за събраните плодове, като разпъвали шатри и се веселяли, като че ли са в полето, от което са събрали плодовете.

Празниците имат и друго значение. Пасха означава нашия преход от неверието към вярата; Петдесетница – влизането в Църквата като в Обетована земя, в която вкусваме хляб, причастявайки се с Божествените Тайни. Разпъване шатри означава Възкресението, когато се събират всички плодове от нашите дела, а шатрите (нашите тела), разрушени от смъртта, се съзиждат наново.

Най- ранните богослужебни текстове, посветени на Преполовение, се отнасят към 5 в. и авторът им е Анатолий Константинополски. Впоследствие песнопения биват сътворени и от преп.Йоан Дамаскин - 8 в., прп. Теофан Изповедник - 9 в. и преп. Андрей Критски – 7 в., които са основните автори на празнични канони, влизащи в състава на Цветния Триод (Пентикостар).

В богослужебните стихири и канони на празника Преполовение, най-често се споменава за живоносната вода, с която Господ напоява душите на верните. Това съответства на Евангелското повествование, описващо възпоменаемите събития, където Сам Господ свидетелства за Себе Си: ''... който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода'' (Иоан. 7: 37-38).

Възкресните служби в 4 Неделя на Разслабления, в 5 Неделя на Самарянката, които предшестват празника Преполовение, както и последната 6 Неделя преди отдание на Пасха – Неделя на Слепия имат непосредствено отношение към чудотворенията, които се извършват при водни източници. Разслабленият бива изцелен в къпалнята; Самарянката приема духовно възраждане при кладенеца с вода; Слепият проглежда след умиване в свещената за юдеите къпалня Силоам, (самата дума ''силоам'' означава ''изпратен'', което символично говори за пришествието на Месията, Когото Бог Отец изпраща за спасение на света). Силоам представлява неголям водоем, напълващ се от струите вода, извиращи изпод хълма, на който се намирал храмът. Във времето на празника Разпъване шатри свещениците извършвали особен обред –излизали от Йерусалимския храм и се отправяли към Силоам, откъдето наливали в златен съд вода, която занасяли обратно в храма. Там първосвещеникът я изливал пред жертвеника. По такъв начин целебното действие на водоизточниците се явявало предобраз на спасителното Кръщение, което освобождава човека от греховната слепота и разслабеност, и в което човек наистина се ''ражда свише'', и получава даровете на Светия Дух.

Блажени Теофилакт Български, в тълкованието си на празничното Евангелие на Преполовение, пише, че Господ дошъл при народа едва по средата на празника, за да подтисне гнева на иудеите и да ги накара да се заслушат по-внимателно в поученията. С такава дълготърпелива кротост се обръщал Той към Своите несправедливи обвинители, укоряващи Го за дивните чудеса, които вършел в събота. Но заедно с това и директно ги разобличавал за тяхното лицемерие, с което те непрекъснато престъпвали основните правила на закона, като щателно съблюдавали само това, което им било изгодно и удобно:

''Не даде ли ви Моисей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете? Народът отговори и рече: бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие?'' (Иоан. 7: 19-20).

На пръв поглед, думите на Господ нямат връзка с преждеказаното, но ако се задълбочим в тях, ще открием тясна такава. Те го обвиняват, че Той нарушава съботата и с това престъпва закона. Иисус се противопоставя, казвайки им, че по-скоро те са ''престъпници на закона''. Защото законът казва ''Не убивай'' (Исх. 20, 13), а вие искате да Ме убиете. Значи, вие сте престъпници на закона, а не Аз. И така, вие сами си позволявате са вършите неправда, а Ме обвинявате, че в съботния ден съм изцелил човек.

С каква кротост Той разговаря с тях, а те с каква обидна дързост казват ''бяс Те е хванал''. Макар Христос да е Самият Господ на Моисей и Който дава закона, отстъпвайки пред слабостта и безчувствеността на иудеите, им казва, че законът е даден от Моисей. Защото знае, че те не биха понесли спокойно да изслушат истината, че не от Моисей е даден законът, а от Неговия Владика и Господ.

Също Господ казва, че заради изпълнението на закона за обрязването в осмия ден, нерядко се нарушавала заповедта за пазенето на съботата, тъй като осмият ден от раждането на младенеца се е падало понякога и в събота. Според тълкованията на блажени Теофилакт Български, думите Господни звучат така: '' в събота не се забранява обрезанието, което причинява болка; а вие Ме порицавате затова, че Аз излекувах човек от болестта му и той оздравя''.

Действително, тук личи лишен от всякакъв здрав смисъл парадокс: иудейските началници не само не се радват за изцелението на болните, които изтърпявали дълговременни мъки, но негодуват и търсят да убият Този, Който явява Себе Си като милосърден Подател на живота. Те показват превратно тълкуване на буквата на закона, а сърцата им са препълнени от ненавист и себелюбие, поради което не могат да приемат учението Господне, на върха на което стои най-висшата заповед за самоотвержената любов. И Господ какво?.. Той не им се гневи, но колкото е възможно ги приканва към покаяние, давайки и на нас пример за Своето велико незлобие и търпение, за да знаем как трябва да живеят по Евангелски истинските Негови ученици!








И още ...

КРЪСТЪТ НА ГОСПОДА ИИСУСА ХРИСТА - НАЙ-ВЕЛИКОТО ОТКРОВЕНИЕ И НАЙ-ВЕЛИКАТА ТАЙНА
БОЖИЯТА МАЙКА – УТРИННА ЗВЕЗДА, ПРЕДИЗВЕСТЯВАЩА ЯВЯВАНЕТО НА СЛЪНЦЕТО НА ПРАВДАТА – ХРИСТОС СПАСИТЕЛЯ
ЦЪРКОВНИЯТ КАЛЕНДАР И ЦЪРКОВНАТА ГОДИНА
СЛОВО ЗА ПРЕПОДОБНИЯ НАШ ОТЕЦ СВЕТИ ЙОАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ
,,ВО УСПЕНИИ МИРА НЕ ОСТАВИЛА ЕСИ, БОГОРОДИЦЕ!,,




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA