Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 231
Вчера 349
Общо 856011 за 5645 дни
Средно дневно 152
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


ШЕСТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА - НА СЛЕПИЯ
2019.05.31 - 19:33

Многоопластовото чудо на изцеляването на слепия
Автор:  Протоиерей Андрей Ткачев

Никой не е способен да съгреши само с един грях. И никой не е способен да извърши само една добродетел. Добродетелите и греховете са преплетени и така свързани, че посягайки към една брънка от веригата, неволно ще измъкваме по-малка или по-голяма част от нея. В живота няма нищо самостоятелно, затворено в себе си, напълно отделно. Това се отнася и за чудесата.

Чудесата са подобни на матрьошките. В тях, зад обвивката на явните събития, които няма как да не забележиш, се таи едно чудно събитие, което е по-малко по мащаб и познаваемост, но много по-изящно. А гледаш там още едно чудо се е скрило, съвсем дребничко,но още по-ценно, също като гвоздейчетата, измайсторени от кривогледия Левша ( в превод Левичарят – прочут оръжеен майстор, който с невероятните си способности измайсторил невидими за окото гвоздейчета, с които подковал една стоманена бълха, закупена от руския император Александър I от англичаните, за доказателство, че руските майстори са по-изящни от английските – бел.прев.).
Именно такова многослойно чудо представлява и даряването на зрение на слепия по рождение.
Окото е, може би, най-финият орган на човешкото тяло! Ювелирна изработка на Художника е окото и за да се убедим в това, достатъчно е да разговаряме с офталмолог или да прочетем съответната популярна литература. Естествено, всичко, което е тънко и изящно, лесно се поврежда и трудно се възстановява. Такъв е и нашият орган на зрението. Да го повредиш е лесно, но да го излекуваш- трудно. И заради това даряването на зрение на съвършено сляп човек е дело на още по-голямо могъщество, отколкото ходенето по вода или изгонването на демони. Но това е само първият слой.

Човекът е бил сляп по рождение. Той никога и нищо не е виждал! Получавайки възможността да прогледне, започнал да вижда света така, като че ли винаги е имал тази способност. Знаем, че след раждане човек е почти сляп. Не веднага проглежда той и не веднага започва да вижда всичко ясно, но постепенно привиква и опознава света и себе си в него - иначе огромният свят би нахлул в съзнанието му и би го взривил. А изцеленият изведнъж прогледнал, като че ли винаги е бил зрящ. По този начин Христос му дал не просто зрение, но и способността да вижда, която обикновено се добива постепенно.
Още нещо. Ако човек е с болни очи и е преживял операция, то превръзката на очите му никога не се смъква рязко. Тази принудителна тъмнина, в която стои болният, трябва да се разсее постепенно. Превръзките се махат, като отначало окото трябва да свикне със сумрака и се опази от ослепителната светлина. Защото иначе може отново да ослепее. Тук имаме истинско чудо, доколкото невиждалият слънце човек, изведнъж проглежда за огромния свят и не ослепява от неговата светлина. Това е чудо в чудото!
И трето. Дълго и напрегнато са чакали Христа. Всички, които вярвали, са искали да Го видят. Но не го виждали и умирали, предавайки щафетата на очакването на новите поколения. За да вярваш, трябва да чуваш. За да познаваш, трябва да виждаш, да съзерцаваш. Блаженни нарекъл Христос очите на учениците, които видяли това, което така силно са искали да видят древните праведници. А ето, на слепия е оказана неочаквана велика милост. Той, който никога нищо не е виждал, проглеждайки, се сподобил да види не нещо обикновено, а очите на Въплътилия се Господ, очите на дългоочаквания Месия. Сам Христос го попитал дали вярва в Сина Божий? А този, в радостната си простота, Му отговорил: кой е Той, та да повярвам в Него? Тогава чул от Иисус: ,, и видял си Го, и Който говори с тебе, Той е!,,( Йоан9:37). След тези думи бившият слепец казал, че вярва и се поклонил на Истината.
Поклонът пред Христос е завършек на чудното дело. Защото тъжно е онова чудо, което не води към благодарност. Ако изцеленият или помилван човек казва ,,вярвам,, и се покланя, то това показва истинското спасение.
В духовно отношение всички ние сме слепи и с вяра живеем, а не с виждане. Ако вярата вижда, то вече не е вяра, а знание. Това знание ни очаква в бъдещето – когато ще видим Господа и ще Му се поклоним. А до тогава се налага да търпим своята слепота и да живеем във вярата, доверявайки се на зрящото си сърце повече, отколкото на лъжовното си око. Ненапразно бъдещият живот се нарича Царството на Светлината. Там всичко, което някога е било обвито в мрак, ще просветне. Нашият дух знае от Духа Божий, че ,, сме чеда Божии, но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е,, (1 Иоан. 3:2).
,,Видим,, – тук е ключова дума. Цялата радост на вечния живот, всяка надежда за него е надеждата да Го видим, както си е. ,,И всякой, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както Той е чист,, (1 Иоан. 3:3)!

Превод от руски език: Валя Марчелова








И още ...

КРЪСТЪТ НА ГОСПОДА ИИСУСА ХРИСТА - НАЙ-ВЕЛИКОТО ОТКРОВЕНИЕ И НАЙ-ВЕЛИКАТА ТАЙНА
БОЖИЯТА МАЙКА – УТРИННА ЗВЕЗДА, ПРЕДИЗВЕСТЯВАЩА ЯВЯВАНЕТО НА СЛЪНЦЕТО НА ПРАВДАТА – ХРИСТОС СПАСИТЕЛЯ
ЦЪРКОВНИЯТ КАЛЕНДАР И ЦЪРКОВНАТА ГОДИНА
СЛОВО ЗА ПРЕПОДОБНИЯ НАШ ОТЕЦ СВЕТИ ЙОАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ
,,ВО УСПЕНИИ МИРА НЕ ОСТАВИЛА ЕСИ, БОГОРОДИЦЕ!,,




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA