Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 124
Вчера 282
Общо 824100 за 5554 дни
Средно дневно 149
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ
2019.06.04 - 14:22


Автор:  По материали от статии на А. А. Ткаченко, А. А. Лукашевич, Н. В. Квливидзе

Възнесението на Иисус Христос на небето е едно от главните събития в Свещената история. След Възнесението, видимото земно присъствие на Христос отстъпва на Неговото невидимо пребиваване в Църквата.

Новият завет за Възнесението Господне
Това събитие подробно е описано в Евангелието от Лука (24:50-51) и Деянията на св. Апостоли (1:9-11). Кратко изложение е направено и в края на Евангелието от Марк (16:19).
Съгласно повествованието, след Своето Възкресение от мъртвите, Спасителят нееднократно се явявал на учениците си, уверявайки ги в истинността на Своето телесно Възкресение, укрепвайки в тях вярата и подготвяйки ги за приемането на обещания Свети Дух (срв.Ин.16:7). Накрая, повелявайки им да не се отделят от Йерусалим и да чакат обещанието на Отца (Лк.24:49; Деян.1:4), Господ Иисус Христос извел учениците си във Витания, на Елеонската планина (Деян.1:12), и, вдигайки ръцете си, ги благословил, а след това започнал да се издига и възнася на небето. В Деяния на св. Апостоли е описано, че докато се възнасял, Христос е бил скрит от облак и тогава се явили ,, двама мъже в бели дрехи,, , които възвестили за Неговото Второто пришествие. Учениците Му се поклонили и с радост се върнали в Иерусалим (Лк.24:52), където след няколко дни върху тях слязъл Светият Дух (Деян.2:1-4).
Някои различия в разказа за Възнесението Господне в Евангелието от Лука и в Деяния на светите Апостоли се обясняват с това, че в първия случай вниманието е съсредоточено върху края на земното служение на Спасителя, докато във втория случай – върху началото на апостолската проповед. Отделни елементи в разказа за Възнесение в Деяния на св. Апостоли показват връзката със следващия след това разказ за Слизането на Светия Дух върху апостолите (напр., съгласно старозаветните пророчества, от Елеонската планина, за която се говори в Деян.1:12, е трябвало за започне настъпването на Господния Ден – Зах.14:4).
В Деян.1:3 периодът на явяване на Възкръсналия Христос (и, следователно периодът от Възкресение до Възнесение) се определя на 40 дни, което е във връзка с други важни 40- дневни периоди от земния живот на Господ Иисус Христос – от Неговото Раждане до деня, в който бил доведен в Йерусалимския храм и посветен Богу (Лк.2:22-38), и после Кръщението в р. Йордан, когато се отделил в пустинята, преди да излезе на проповед (Мт.4:1-2; Марк.1:12-13; Лк.4:1-2).
На други места в Новия завет се говори за явяванията на Христос на учениците след Възкресението Му ,, в продължение на много дни,, (Деян.2:32-36, 3:15-16, 4:10, 5:30-32, 10:40-43, 13:31; 1Кор.15:5-8). В Евангелието от Иоан, Сам Христос говори за промеждутъка от време между Възкресението Му и Възнесението, обръщайки се към Мария Магдалина и казвайки й, че още не се е възнесъл при Отца (срв. Иоан.20:17).

Възнесение Господне като прославяне на Сина Божий
Възнесение Господне, като една от тайните на домостроителството на спасението, превъзхожда чувствения опит и не се ограничава само от събитието на възнасянето на Христос на небето. В Новия Завет има многобройни указания за прославянето на възкръсналия Иисус Христос и Неговото превъзнесено положение на небесата – отдясно на Бога, което е тясно свързано и се явява следствие от Неговото Възкресение и Възнесение (за ,,възнасянето в слава,, се говори в Лк.24:26; Деян.5:31; Еф.4:8-10; Флп.2:6-11; 1Тим.3:16; Евр.1:3, 5, 2:9, 5:5, 12:2; Откр.3:21, 12:5; за ,,прославянето,, след Възкресение – в 1Пет.1:21; за ,,сядането отдясно на Бога‘‘ – в Рим.8:34; Еф.1:20, 2:5-6; Кол.3:1). Нерядко тези указания представляват преки цитати из Стария Завет или алюзии (загатване) на старозаветни предобрази. Така, Сам Спасителят още преди Кръстните страдания, тълкувайки Пс.109, говори за Своето ,, сядане отдясно на Бога,, (Мк.12:35-37, 14:62). В Откр.3:21 съ-седенето на Христа с Отец е представено като резултат от Неговата победа, а в Посланието към Евреите, Възнесението, влизането в небесното светилище и сядането отдясно на Бога влизат в Първосвещеническото служение на Христос (Евр.4:14, 6:20, 7:26, 8:1, 9:11-12, 24, 10:12).
Предсказанията за Второто Пришествие или връщане от небесата на Сина Човечески (Мт.16:27, 24:30, 26:64; Мк.8:38, 13:26; Лк.21:27) се подразбират чрез предшестващото Възнесение или възхождане на небесата. В Евангелието от Иоан връщането на Христа при Небесния Отец (Ин.3:13, 13:1-3, 16:5, 28) се представя в най-тясно единство с Неговото пришествие в света (Ин.3:17, 31, 6:38, 8:23, 13:3, 16:28). За слизането и възлизането на Христос се говори в в Еф.4:8-10 и 1Пет.3:18-22 (срв.: Пс.67:19 и 138:8).

Богословие на Възнесението
Още в най-древните вероизповедни формули от I– II в., за Възнесението се говори като за едно от основните събития в земното служение на Иисус Христос (1Тим.3:16). В Символа на вярата Възнесението се споменава след Възкресението. Важността на Възнесението като събитие се подчертава и в повечето древни евхаристийни молитви.
След Своето Възнесение, Христос не е напуснал света, но пребивава винаги тук в Светия Дух, Който ни е изпратил от Отца. Чрез действието на Светия Дух, Неговото невидимо присъствие се съхранява в тайнствата на Църквата (евхаристийният аспект на Вознесение Господне вече прозира в беседата за «хляба небесен» (Иоан.6:22-71)).
За изкупителното значение на Възнесение се говори в Посланието към Евреите (Евр.1:3, 9:12). Изкуплението е завършено след като Разпнатият и Възкръсналият Христос, възнасяйки се, влязъл със Своята кръв в небесното светилище (Евр.9:12, 24-26).
Главно следствие от Господнето Възнесение е, че от този момент човешката природа е получила пълно участие в Божествения живот и вечното блаженство. Виждането на Иисус, стоящ отдясно на Бога, като Син Човешки от първомъченик Стефан (Деян.7:55-56), говори за това, че човешката природа не се е разтворила и не е била погълната от Божествената. Приемайки човешка плът, Господ Иисус Христос не избягал от смъртта, а я победил и издигнал човешката природа в равночестна и съпрестолна на Божеството. Той пребивава вовеки като Богочовек и пак ще дойде на земята в ,, същия образ,, , в който се възнесе на небето (срв.: Деян.1:11), но вече ,, със сила и слава голяма,,(Мт.24:30; Лк.21:27).
Възнесение Господне има особено значение и като образ на обожението на всеки вярващ в Христа. Както отбелязва св. Григорий Палама, Възнесението Господне принадлежи на всички хора – всички ще възкръснат в деня на Неговото Второ пришествие, но ще се възнесат,, и ще бъдат грабнати на облаци,, срв.: 1 Сол.4:16-17) само тези, които ,, са разпънали греха чрез покаяние и живот по Евангелието,,.

Установяване на празника Възнесение Господне
До края на IV в. празнуването на Възнесение Господне и Петдесетница не е било разделено. При това Петдесетница се е разбирала като особен период от църковната година, а не празничен ден (например Тертулиан го нарича ,,laetissimum spatium- най-радостния период,,). В IV в. Петдесетница окончателно се е оформила не само като специален период след Пасха (срв.: 20-то правило I Вселенски Събор), но и като празничен ден (напр., 43-то правило на Елвирския Събор -300 г.)). А след Петдесетница, като особен празник се отделя и Възнесение Господне.
***
Празникът Възнесение е обвит в лека тъга – завършило е Първото Пришествие Христово и се разделяме с Пасха. В същото време Възнесение е радостен празник на Божественото всеприсъствие в новия свят, завинаги преобразен от висшата реалност на Възкресението.
Православната иконография на Възнесение изхожда от есхатологическия смисъл на думите на ангелите: Христос се възнася такъв, какъвто някога ще се върне ,, във слава,, , за да извърши Страшния съд. Присъствието на апостолите, обединени в кръг около св. Дева Мария (стояща в центъра с вдигнати ръце), символизира изпращащата Христос на Небесата и очакваща Неговото Второ Пришествие Църква.
При Възнесението на Христа присъствали всички Апостоли, събрали се на Елеонската планина. Това била тяхната последна съвместна среща с Христос. Но не и последното Му явяване. По-късно Той се явил във видение на ап. Павел по пътя му за Дамаск, на ап. Йоан на остров Патмос, а и на други – както апостоли, така и мъченици, светители и изповедници в протежение на цялата история на християнската Църква.
Но ще дойде ден, когато ще Го видят всички праведници, които във времето на живота си истински са вярвали в Него. И ще се съберат около Него на небесата всички тези, които на земята са били кръстени в Негово име не само с вода, но с Дух и Огън. И ще влязат в радостта, която Небесният Отец е приготвил за всички Свои избраници - тази невиждана, нечувана и небивала радост!

Превод от руски език: Валя Марчелова








И още ...

ПЕТДЕСЕТНИЦА
ПОМЕН ЗА ПОЧИНАЛИТЕ
ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ
ШЕСТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА - НА СЛЕПИЯ
ПРЕПОЛОВЕНИЕ




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA