Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 124
Вчера 316
Общо 872356 за 5701 дни
Средно дневно 154
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


ЦЪРКОВНИЯТ КАЛЕНДАР И ЦЪРКОВНАТА ГОДИНА
2019.08.31 - 20:42

1 септември
Автор:  Владимир Немыченков

Църковният календар е не просто възпоменаване на исторически събития от земния живот на Иисус Христос, Богородица и светиите през годината. Календарната година е период от живота на християина, в течение на който той бива призован от Църквата да се изкачи на ново стъпало по духовната лествица, въздигаща ни на небето към Самия Бог, чрез Сина, призоваващ всеки от нас към божествено съвършенство: ,,И така, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец‘‘ (Мт. 5: 48). Както се казва и в църковните песнопения ,,Заради нас Бог слезе на земята, за да ни въздигне на небесата‘‘.
Всяка година Църквата наставлява своите чеда по пътя на духовното съвършенство чрез утвърдената във вековете система от празници, пости, с целия строй на своето богослужение- денонощно, седмично, годишно. Тези три кръга съставляват същността на църковните празници и православния календар.
В Православието, всяко време от денонощието и всеки ден от седмицата са посветени на молитвено спомняне на особения Божий промисъл за спасението на човечеството (например, в сряда се възпоменава предаването на Иисус от Иуда на първосвещениците, в петък- разпъването на Господ на кръста, в неделя-Неговото възкресение от мъртвите). Във всеки ден от годината, в храмовете молитвено се чества паметта на божиите угодници: пророци, апостоли, мъченици, светители, праведници, блажени – всички тези, които с живота си, са ни показали пример за служение на Бога и на ближните, пример за постигане на заповяданото ни от Бог съвършенство. Освен това има и ежегодни празници в чест на Господ и Неговата Пречиста Майка. Затова в Църквата всеки ден от годината е празник – малък, среден или особено голям.
Как трябва да се отбелязва църковният празник? Думата ,,празник,, означава ден, който е освободен, опразнен от работа, от ежедневната суета. Според четвъртата Божия заповед, дадена от Бог на Моисей, човек трябва шест дни да върши делата си, а на седмия ден да си почине от тях и да го посвети на Бога - чрез участие в богослужение, молитва, добри дела по отношение на ближните си. В тези, лишени от обичайната житейска суета дни, да занимае мисълта си със съзерцаване на Бога и Неговите благи дела, за да се опита да Му подражава.
В древността християните са извършвали особени тържествени богослужения в празничните дни. Православният празник преди всичко е молитва- славословие на Бога за Неговия спасителен промисъл за нас- неговите ,,блудни,, синове, отклонили се от Него в ,,далечна страна,, в търсене на лек и сладък живот, но попаднали в скърби, болести, тъга и униние от еднообразието и безсмислеността на своето съществуване, духовно изгладнели за Неговата благодат- милуваща, прощаваща, умъдряваща ни, освобождаваща ни от робството на греха, и преобразяваща ни в славата на синовете Божии. Ние не знаем как е правилно да се молим, слвословим и благодарим на Бог, заради това трябва да се учим от светиите, а и да се молим в храма на богослужение заедно с цялата Църква.
Преподобният Петър Дамаскин е писал: «Църквата добре и богоугодно е въвела песнопения и тропари заради немощта на нашия ум, та и ние неразумните, като бъдем привлечени от сладостта на пението, неволно да възпеем Бога. А имащите познание, при вникването с ума си в произнасяните слова, да изпадат в умиление и като по лествица да се изкачват в благи мисли... И доколкото преуспяваме в навика да мислим за Бога, дотолкова и Божественото желание ни влече да се поклоним на Отца с дух и истина (Иоан. 4: 24)‘‘.
Празникът – това е съзерцаване на Бога и Неговата слава с открито лице, което е достъпно само за ангелите и за светиите, пребиваващи на небето. Нашите земни празници са символ и подобие на небесното тържество, както и хорът, пеещ богослужебни песнопения в храма, символизира, и в мярата на силите си подражава на ангелския хор, славещ в небесата Твореца на всичко.
Поради духовна немощ и неопитност, болшинството от нас не умеят да се молят, не знаят точно как, с какви думи, за какво трябва и може да се молят. Не са научили от собствен опит какво означава да ,, да преклоним коленете на сърцето си‘‘ пред Господа. Това можем да научим от светиите, от тези, които с много пот, а често и страдания - дори до кръв, са придобили благодатта на Светия Дух, встъпили са в непосредствено богообщение и са ни предали своя опит, съставяйки молитви, празнични служби, бдения за всеки ден от църковната година.
И за да се научим, трябва ежедневно да се молим у дома и колкото е възможно по-често да посещаваме службите в храма, разбира се не като монасите в монастирите, но в неделя и на големите празници – задължително!
Свещеномъченик Сергий (Мечёв), пострадал за Христа в началото на миналия век, определя извършваното на земята богослужение като ,,последователно разкриване във времето на тайната на вечността‘‘. Заради това църковните празници с е явяват не случаен сбор от възпоменателни дни, но сияещи в нашия временен свят точки от вечността, преминаването през които се подчинява на неизменен духовен порядък. Тайната на богослужбите е велика Църковна тайна, която ние, сами, не можем да постигнем изведнъж. Но тя ни се открива чрез светиите, влизайки в техния опит чрез молитвите, песнопенията, в които той е запечатан, и просейки помощ за нас, грешните. И може би след изхода ни от този живот, ще се сподобим с Вечното Царство, приготвено от Господ за онези, които още на земята са започнали да влизат в Неговата Вечна Памет, която е най-великото достижение за човека, идващ от долното към горното.
Важно е за всички православни християни да се научат да разбират църковния календар. Да забележим, че Църковната година не започва на 1 януари, а на 1 септември (по Юлианския календар) и съответно завършва на 31 август. Именно затова и първият голям празник, който ознаменува началото на Църковната година е Рождество на Пресвета Богородица – 8 септември, а този, който бележи края й, е Успението на Божията Майка – 15 август и напомнящ ни за прехода от временния към вечния живот. В тези времеви граници, обозначени от двете големи събития, протича всяка година от живота на православния християнин, който той трябва да изпълни с дълбоко духовно съдържание и смисъл.
Символически раждайки се с Приснодевата в началото на Църковната година, християнинът е призван да проживее предстоящите дванадесет месеца, дарувани му от Бог, в благоприятен -духовно и телесно, труд за очистване от греховните страсти и придобиването на добродетели, та в края на годината по тях да се уподоби на съвършенството на Богородица, Която бива удостоена с такъв блажен край на своя временен живот – Успението и Възсъединияването с Нейния Син Иисус Христос.
Този дълъг Църковен ежегоден кръг е обозначен от малки и големи празници, главните от които са: Рождество Богородично (8 септември), Въздвижение на Кръста Господен (14 септември ), Покров на Пресвета Богородица (1 октомври), Въведение на Богородица в храма(21 ноември), Рождество Христово (25 декември), Обрезание Господне (1 януари), Кръщение Господне (6 януари), Сретение (2февруари), Благовещение (25 март), Вход Господен в Иерусалим , Пасха Христова, Възнесение Господне, Петдесетница, Рождество на пророк Иоан Кръстителя (24 юни), св. апостоли Петър и Павел (29 юни), Преображение Господне (6август), Успение на Пресвета Богородица (15август). А също и периодите на особен и телесен и молитвен труд – многодневните пости - Рождественски, Велики пост, Петровски (или Апостолски) и Успенски.
Не всички гореизброени празници имат точна дата и това не е случайно. Православният календар е съчетание от Месецослова ( който указва светиите, празнувани в съответните дни и месеци, както и празниците, които имат непроменяема дата) и Пасхалията ( която определя подвижната дата на празника Пасха за всяка година и свързаните с нея празници ( Цветница, Възнесение, Петдесетница). Месецословът е свързан със слънчевия календар, Пасхалията – с лунния.
Правилото на Православната Пасхалия определя празнуването на Пасха в първата неделя след Първото Пролетно пълнолуние, следващо след деня на Пролетното равнодействие. Затова православната Пасха се отбелязва в различните години в периода от 22 март до 25 април, което е почти в средата на Църковната година и в календарен, а и в духовен смисъл, се явява негов център.
Православният християнин, водещ духовен живот, стараещ се да живее по евангелски, влиза в празника със съзнанието за своята греховна немощ, виждането на своите ненадвити греховни страсти и навици, изповядва това в Тайнството Покаяние и проси от Бога прощение. Едновременно с това, идва в храма с надеждата и искрено моли и очаква милост и помощ, които Христос ни дава, съединявайки ни със Себе Си в Тайнството Евхристия, без което не може да се наследи вечен живот, според думите на Самия Спасител(срв.: Иоан 6: 26–59).
Същността на православния празник съвсем не е в трапезата – ядене и пиене, не е във вдигнатите тостове и многолетствия, не е в украсите на храма, а в радостното очакване и в самата среща с Господа, Който приветства идващия при Него, пък било то грешник, но който искрено се покайва в своето несъвършенство.
Да освободи душата си от обичайните грижи, да ‚,опразни‘‘, да я очисти от греховни помисли и нечисти желания, за да може в подготвеното място да влезе Господ – ето това е задачата на истинския ,,празнолюбец‘‘ (почитащ празника) - вярващия християнин, отиващ в храма. А не това, което мнозинството правят – да запалят свещ, да ги помажат с елей и да побягнат обратно вкъщи, за да седнат пред телевизора.
Ако не само сме слушатели, но и изпълняваме словото на Нашия Господ, то чувайки в храма: ,,Приидите, празднолюбцы( Елате, всички, които почитате празника)!, ,,Хвалите имя Господне…‘‘ (Хвалете името на Господа)!, сърцето ни ще се изпълва с несекваща радост, а душата ни ще прелива от възторг. Защото само ние имаме такъв Бог – милуващ каещите се, прощаващ на съгрешаващите, даващ заповед за любов чак до смърт (виж.: Иоан. 15: 12–13) и Сам Първи изпълнил я, разпъвайки се на Кръста заради нас... Само ние имаме Бог, Който ,, не дойде , за да Му служат, но за да послужи и да даде душата Си откуп за мнозина‘‘ (Марк 10: 45).
Тези, които още не са изпитали върху си действието на благодатта Божия и скучаят по време на празничната служба,нека си спомнят словата на Спасителя за молитвата: ,, Искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори‘‘ защото ,, вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат‘‘ (Мт. 7: 7, 11).
Дерзайте – и нашата вяра ще ни спаси!
НАЧАЛО НА ЦЪРКОВНАТА НОВА ГОДИНА - 1 септември
На 1 септември Православната Църква празнува началото на църковната нова година, което е в съответствие с византийската традиция, наричаща се Начало на индикта. Етимологията на думата ИНДИКТ не е изяснена напълно, но се предполага, че с ,,индиктион,, (от лат. indictio — обявление) първоначално се е означавал извънреден данък върху зърното, който се превърнал в ежегоден, но размерът му се определял въз основа на преброяване на населението, което се извършвало веднъж на 15 години. Така ИНДИКТИОН _ът станал времеви отрязък, съдържащ в себе си 15 ИНДИКТ-а. Официално византийско летоброене по индиктиони е започнало от 1 септември 312 година при Константин Велики. В християнската Църква календарното броене по индикти е било въведено по време на управлението на Юстиниан (527-565г).
Освен обичайната за нас година, в която след 12 месеца всичко се връща в своето начало, в църковния календар има и ,,Пълна църковна година‘‘, чиято продължителност е 532 г., наречена още ,,Голям Индиктион‘‘. Същността е в това, че през 532г всички църковни празници – неподвижни и подвижни се връщат отново на същите числа, месеци и дни на седмицата. Той е едно съвършено творение в областта на летоброенето, хармонично съчетаващ в себе си религиозни, астрономически и граждански аспекти в измерването на времето.
***
Основен смисъл на богослужението на 1 септември се явява възпоменаването на проповедта на Спасителя в Назаретската синагога, когато Иисус прочита пророчеството на Исаия: ,,Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година‘‘. (Лк. 4: 16–20).
От времето на идването на Спасителя в света, на човечеството му е дарена от Бога възможност за спасение – избавление от робството на греха, придобиването на добродетели дори до обожение. Именно това трябва да е целта и съдържанието на живота на християнина, а по-конкретно и в настъпващата нова църковна година.
Светиите ни учат, че всеки ден, всяка година трябва да живеем така, като че ли са последни в земния ни живот, след което ни очаква строгият съд Божий. Затова и времето на настъпващата година трябва да бъде използвано за духовна полза, с грижа за душата, търсейки предимно ,,Царството на Бога и Неговата правда‘‘, вярвайки в словата на Христос ,че ,, и всичко това ще ви се предаде‘‘ (Мт. 6: 33).
С празнични песнопения, прославящи и благодарящи на Христос за Неговия жертвен подвиг за спасението на човечеството, Църквата посвещава новата Църковна година на Твореца на света, Който за нас е дал ,,мъдростта на времената и годините‘‘. Ние, вярващите християни, сме призвани да посветим настъпващата година в служба Богу - не на своите греховни желания, а на възрастване в добродетелите.
В тропара на празника Църквата моли Бога: ,, Обитаващ висините, Царю Христе, Творче и Създателю на всичко видимо и невидимо, Който си сътворил дните и нощите, времената и годините, благослови сега венеца на годините и запази в мир православните християни и Твоите люде, Многомилостиве‘‘.

Превод от руски език: Валя Марчелова








И още ...

26 октомври - Свети великомъченик Димитрий Солунски
КРЪСТЪТ НА ГОСПОДА ИИСУСА ХРИСТА - НАЙ-ВЕЛИКОТО ОТКРОВЕНИЕ И НАЙ-ВЕЛИКАТА ТАЙНА
БОЖИЯТА МАЙКА – УТРИННА ЗВЕЗДА, ПРЕДИЗВЕСТЯВАЩА ЯВЯВАНЕТО НА СЛЪНЦЕТО НА ПРАВДАТА – ХРИСТОС СПАСИТЕЛЯ
ЦЪРКОВНИЯТ КАЛЕНДАР И ЦЪРКОВНАТА ГОДИНА
СЛОВО ЗА ПРЕПОДОБНИЯ НАШ ОТЕЦ СВЕТИ ЙОАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA