Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 235
Вчера 334
Общо 892710 за 5767 дни
Средно дневно 155
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
2019.12.25 - 05:01

Ти, човече, какво избираш - земята или Небето?
Автор:  Протоиерей Дмитрий Смирнов

Рождество Христово — един от най-големите християнски празници! За празника хората се поздравяват, а самият смисъл на думата по-здрав-ление е пожелаване на здраве. Но Христос дойде на земята, не за да ни даде здраве или повод да седнем с близките ни по дух или кръв на празничната трапеза. Той дойде да ни спаси от ужаса на нашия живот, който е грехът. А грехът, по определение, е живот извън Бога.
В очакване на Рождество, сърцето на човек е препълнено с тържествена радост, която прогонва всекидневните земни грижи. Вселената и звездите, хората на земята и ангелите на Небето величаят и възпяват днес Рождеството на Господа Наш Иисуса Христа, носещ ни надеждата за спасение. А ние! Готови ли сме за срещата с раждащия се Христос?
Митрополит Антоний Сурожский казва: ‚,Бог идва в нашия свят като уязвимо, беззащитно дете, което сякаш ни говори: Аз ви принадлежа, правете с Мен, каквото поискате‘‘. И пред всеки стои въпросът: А какво правя аз с Него, с тази Божия любов, която ми се дава, с Този Младенец, Който се ражда, за да бъде разпнат на Кръста и да умре лично заради мен, а не само заради човечеството като цяло?
Почти две хиляди години назад, с Раждането на Христа започва нова ера за човечеството. Със Своето пришествие Бог, накланяйки Небесата и слизайки на земята, поставя пред човека избора: ти, човече, какво избираш- земята или Небето? Отстъпилият от Бога човек е забравил небесната си родина и своя Отец-Бога, така здраво го е забравил, че се налага сега пришествието на Сина Божий на земята, за да напомни отново това на падналото човечество.
Синът Божий иска да ни върне на Небето. И главно събитие в човешката история след създаването на човека, се явява Рождество Христово и пребиваването Му в човешка плът. Всеки, живеещ на земята , както и тогава в древна Палестина, е поставен пред избора да приеме Иисус Христос като Бог и всяка Негова дума като истина или да не го приеме, или пък да го приеме избирателно- в тази малка част, която му е удобна и в зависимост от това, да построи живота си.
Човекът е Божие създание - създание разумно, заради това животът ни трябва да е осмислен. И в деня на Рождество, на всеки, който търси смисъла на живота, му се налага да се замисли, че Христос дойде на земята и че той не може да се дистанцира от това главно събитие в света просто така. Ненапразно светата Църква ни повелява пред Рождество да постим, за да очистим чувствата, ума, съвестта си и да се постараем с ум и сърце да прегърнем тази удивителна Тайна, да влезем в нея, да решим какво още не сме изправили в живота си в съответствие с Бог Слово, Който слезе от Небесата на земята.
Христос започна Своята проповед с призива към покаяние: ,, Покайте се, защото се приближи Царството Небесно‘‘! Да се покаеш, означава да промениш мислите си, целия си живот, да извършиш в него преврат, но не просто в името на някакви абстрактни идеи, а именно заради живота във вечността. Всеки от нас трябва отново и отново да обмисли и ако сърцето ни склони към Христос, то да застанем твърдо на този път и да се постараем да бъдем верни Богу докрай. Тогава животът ни ще придобие онзи действителен, истинен смисъл, към който ни призовава Господ.
Пред нас е иконата на Рождество... Богомладенецът лежи в яслите, над Него е склонила глава Пречистата Дева и Праведният Йосиф, яслите са огряни от светлата звезда. Наоколо е тишина, градът е уморен от грижи и се е потопил в сън, а ние славим родилия се Господ. И малкият ни подвиг ще бъде възнаграден- ще се приобщим към благодатта Божия чрез причастяването със Светите Христови Тайни.
За съжаление, живеем в края на човешката история, когато хората се отвръщат от Бога и за тях Рождество е само вкусно ядене, пиене, веселие, размяна на пожелания... Но Господ не за това дойде. Той поиска да ни освободи от греха. И истинска свобода от греха може да ни даде само Той, само Неговата благодат, само Неговата Църква.
Всеки от нас има някакъв църковен опит, всеки е познал вече силата Божия в борбата с греха и знае, че грехът се побеждава с неимоверни усилия на човека. И когато Господ види тези усилия, Му помага в старанието, пази го от падение... За пастирите те не бяха толкова големи – да достигнат до пещерата, която прекрасно знаеха. Да, на човек обикновен, прост, му е по-лесно да стигне до Бога. За този, който има много знания, е по-трудно, понякога дори и невъзможно. Така влъхвите, преодолявайки всички всички изкушения, отидоха при Христа и Му се поклониха. А какво означава да се поклониш на Христос? Това означава да признаеш, че Той е наистина Синът Божий, и да сведеш глава. А после и да започнеш нов живот, защото, възложилият ръка на плуга, но взирайки се назад, е неблагонадежден за Царството Божие.
Колкото повече се потрудим за своята душа, толкова повече Господ ще ни помага. Той ще ни запази и спаси, само да сме Му верни докрай. Затова трябва да приемем словата Му в сърцето си. Да ги познаем с ума си, да ги доведем до съзнанието си, и като ги следваме да ги заобичаме, да заобичаме Самия Христос и да Му се поклоним. И тогава Той ще влезе в сърцето ни и не ще се раздели с нас во веки. Амин!

Превод от руски език: Валя Марчелова








И още ...

СВЕТИ АНТОНИЙ ВЕЛИКИ
СВЕТО БОГОЯВЛЕНИЕ ГОСПОДНЕ
ОБРЕЗАНИЕ ГОСПОДНЕ - ДА ОБРЕЖЕМ СЪРЦЕТО СИ ОТ СТРАСТИТЕ
ПЪРВИЯТ МЪЧЕНИК ЗА ХРИСТА
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA