Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 236
Вчера 334
Общо 892711 за 5767 дни
Средно дневно 155
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


ОБРЕЗАНИЕ ГОСПОДНЕ - ДА ОБРЕЖЕМ СЪРЦЕТО СИ ОТ СТРАСТИТЕ
2019.12.31 - 22:12

СЛОВО В ДЕНЯ НА ПРАЗНИКА ОБРЕЗАНИЕ ГОСПОДНЕ И ПАМЕТТА НА СВЕТИ ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ
Автор:  Йеродякон Гавриил (Рожнов)

В името на Отца и Сина, и Светия Дух!
Днес, на осмия ден след Рождество, Светата Църква спомня Обрезанието Господне. Възниква въпросът: Защо празнуваме извършването над Господа на този ветхозаветен законен обряд?
Неговата необходимост Свещеното Писание обосновава с това, че Христос е дошъл, не да наруши ветхозаветния Закон, а да го изпълни. У израилтяните този обряд е бил задължителен за всички младенци в знак на завета на Бога с праотеца Авраам и неговите потомци. Ако Христос не бе приел обрезание, то никой не би го признал за обещания Месия, потомък на Авраама.
Според тълкуванието на отците на Църквата, Бог Син приема обрезанието, за да даде на хората пример на безусловно изпълнение на Божествените постановления и за да не се усъмни никой впоследствие, че Той е наистина Човек, а не носител на призрачна плът, както учили някои еретици.
Богу е било угодно, Пресвета Богородица и нейният обручник- праведният Йосиф да изпълнят всичко съгласно ветхозаветния закон и Богомладенецът на осмия си ден да бъде обрязан и да получи име, на четиридесетия ден – да бъде посветен на Бога, а от дванадесетгодишната си възраст да започне да посещава ежегодно Йерусалимския храм, както се говори и в евангелието, което се чете в този ден. Така, като Човек Той съблюдава буквата на закона, а като Бог, въплътил се за спасението на човешкия род, Той преизпълва целия закон, така че за нас всичко външно, обредно вече става само средство за достигане на вътрешните цели. В Новия Завет обредът на обрязването отстъпва място на тайнството Кръщение, чийто предобраз обрязването се явява.
Празникът Обрезание Господне е известен още като Васильовден, защото в този ден, в 379 година е починал свети Василий Велики, един от най-великите учители на вселенската Църква, явяващ се сам по себе си най-прекрасен образец на на истинското,,обрезание Христово‘‘.
Свети Василий се родил в 330 година в град Кесария Кападокийска в благочестиво християнско семейство. Баща му е бил адвокат и преподавател по риторика. В семейството са били десет деца, пет от които са причислени към лика на светиите. Василий получил прекрасно образование. За него казвали, че всяка наука е изучил до такова съвършенство, като че ли не е учил нищо друго, освен единствено нея. Той бил философ, филолог, оратор, юрист, естествовед, имал и задълбочени познания по медицина. По думите на неговия съвременник и приятел свети Григорий Богослов, ,,той бил кораб, натоварен с най-голямата ученост, постижима за човешката природа‘‘. Но неговият ум търсел висшата Божествена мъдрост, заради което се отправил към Египет, Сирия и Палестина, където се подвизавали великите пустиножители. След година раздал на бедните всичко, което имал, а самият той отишъл в Йерусалим, за да приеме свето кръщение в река Йордан. След връщането си в Кесария, свети Василий се заселил на едно пустинно място, където се подвизавал в тежки трудове, пост и молитва. Тук призовал при себе си и своя приятел свети Григорий Богослов. Около тях се събрали монаси и образували монастир. Ръководейки се от Свещеното Писание, те създали устав на монашеския живот, който впоследствие бил приет от християнските монастири.
В 370 г. св. Василий бил призован за високо епископско служение и се трудел във всяко дело, забравяйки напълно за себе си: борил се против еретиците-ариани, проповядвал, грижел се за бедните, благоустройвал монастири.
За краткия си живот, свети Василий Велики написал много съчинения за разясняване на Свещеното писание и чина на Литургията; съставил сборника ,, Добротолюбие‘‘, множество молитви, канонични правила и правила за монашестващите. В творенията си разяснил догмата за Светия Дух. Наричат го ,, слава и красота на Църквата‘‘, ‚, светило и око на вселената‘‘.
В апостолското четиво на този ден се чете откъс от посланието на св. ап. Павел до Колосяни, в което се казва: ,, В Него сте обрязани чрез неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта, чрез обрязването Христово‘‘. Какво означава това? Според учението на светите отци, това обрезание Христово се заключава в отсичането от сърцето на всички страсти- гняв, похоти, зависти, гордост, тщеславие, користолюбие- всичко, което пречи на сърцето ни да бъде обиталище на Светия Дух.
Действително, ние се спасяваме не по делата на закона, а по благодат, но благодатта Божия не е нещо, което ни принадлежи по право. Това е дар Божий и всеки от нас от своя житейски опит знае колко трудно понякога е да го съхрани. И заради това, християнският път по своята същност е път болезнен и труден, свързан с неизбежни утеснения, с отричане от самия себе си, с отсичане на всичко, което ни пречи да следваме Христос.
Човек е преизпълнен със страсти, които са влезли в него като ракова болест и както само тежка операция може да го спаси, така и грехът, подобно на операция, трябва да бъде отсечен, да го обреже човек от себе си, за да стане отново здрав.
Затова греховните помисли, желания и намерения още в самото начало трябва да бъдат обрязвани, ежедневно, ежеминутно трябва да внимава човек за себе си, да не дава воля нито на очите си, нито на ушите си, нито на езика си, на никакви влечения; да не си позволява никакви мечтания, а всичко лошо да отхвърля от себе си, да отсича, да унищожава с призоваване името на Господ Иисус Христос.
И Господ ни помага, изпращайки ни помощ във вид на неволни скърби. Например, ето- не може да пребори чревоугодието или пиянството, или блудството и Бог изпраща болест. Гордее се човекът, тщеслави се и Господ го унизява пред всички така, че го прави последен в очите на другите. Ако човек-християнин е привързан към земното и всичките си сили, желания, мечти впряга, за да добие с правда или неправда, с кражба, измама- или с всякакви средства земно благополучие, то Господ взима и отнема от него и това, което има. Така, към трудовете ни в собствената ни борба с греха, Господ ни изпраща неволни скърби като помощ. От тази постоянна борба с греха и неволните скърби израства личният кръст на всеки християнин.
Ако християнинът действително разбира своето предназначение и значението на скърбите, то той безропотно ще понесе своя кръст. А ако не разбира, то ще започне да роптае и да съди Самия Господ: защо Бог ми изпраща скърби, болести и други подобни, нима съм по-лош от другите?
Длъжни сме в течение на своя земен живот да се отречем от себе си, да обрежем всеки грях, да носим без ропот, а с благодарност, кръста, който ни е възложил Господ ,да го молим да ни помогне да живеем по християнски и по християнски да умерем и да наследим Царството Небесно!
Превод от руски език: Валя Марчелова








И още ...

СВЕТИ АНТОНИЙ ВЕЛИКИ
СВЕТО БОГОЯВЛЕНИЕ ГОСПОДНЕ
ОБРЕЗАНИЕ ГОСПОДНЕ - ДА ОБРЕЖЕМ СЪРЦЕТО СИ ОТ СТРАСТИТЕ
ПЪРВИЯТ МЪЧЕНИК ЗА ХРИСТА
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA