Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 237
Вчера 334
Общо 892712 за 5767 дни
Средно дневно 155
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


СВЕТО БОГОЯВЛЕНИЕ ГОСПОДНЕ
2020.01.09 - 12:00

ОСОБЕНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА БОГА ЗА САМИЯ СЕБЕ СИ
Автор:  Светейший Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил

В името на Отца и Сина, и Светия Дух!
Днес е големият празник Богоявление Господне! Ние си припомняме Кръщението на Спасителя във водите Йордански и явяването на Светата Троица, заради което и празникът се нарича Богоявление.
Но има и още една причина за това название на празника – защото в Иисус Христос - родилия се във Витлеем, имаме особеното откровение на Бога за Самия Себе Си. За него забележително говори свети апостол Павел, помагайки ни да разберем смисъла на въплъщението на Сина Божий, казвайки ни, че в Христос се явява в телесна пълнота Божеството (срв. Кол. 2:9).
Непостижимият Бог е Творецът на вселената. Достатъчно е да погледнем звездното небе, за да онемее умът ни от величието на мирозданието. Накъдето и да отправим нашия взор – към небето или към земята, върху тревата или човека, навсякъде е безграничната и непостижима Божествена мъдрост.
Но хората винаги са искали да знаят, че има Бог и винаги им се е искало да намерят Този, Който е създал света и човека, заради което цялата човешка история е история на търсене на Бога. Знаем как в древността хората, желаейки да си представят Бога- великия, създал света, фантазирали, издигайки си идоли – величествени, огромни, направени от злато и сребро. Хората мислели, че трябва да създадат нещо значително, прекрасно, което да е израз на разбирането им за Бога. И знаем, че това е било винаги нещо суетно, празно, лъжовно и дори греховно.
Бог се явявал по особен начин в историята на човешкия род. Той разговарял с Адам, бил близък с първите хора, не оставял със Своя Промисъл човека и творението Си. Знаем как Бог се явил на Авраам във вид на трите странника. Бог се явил и на Иаков, влизйки в борба с него, показвайки му силата Си. Бог се явил на Моисей в неизгарящата къпина. За да познаят хората Бога доколкото позволява природната им сила, Той въплътен в Своя Син Иисус Христос, открива в пълнота Своята Божествена природа.
И днес ние не можем да кажем, че не познаваме Бога. Разбира се, знанията ни са безгранично слаби, безкрайно недостатъчни пред безграничното могъщество на Бога. Но, независимо от това, те ни дават възможност да осъществим нещо изключително важно в нашия живот, защото Синът Божий дойде в света и ни говореше, а значи и ние можем да кажем, че знаем мисълта на Бога, която в крайна сметка е мисъл за човека. Ние познаваме и волята Божия, защото словото Божие ни открива тази воля чрез Неговите заповеди и закони. И знаем, че волята Божия е насочена само към добро.
Чрез въплъщението на Сина Божий ни се открива и нещо особено – непостижимо, но реално. Познаваме силата Божия, Божествената енергия, която именуваме БЛАГОДАТ. Богу е било угодно, чрез въплъщението на Неговия Син, човек да може да възприеме Бога не само с ума си, но и със сърцето, и волята си, за да може да се съедини с Него, да се приобщи към Божествената сила. Именно днес по особен начин прославяме тази Божествена сила, благодат Божествена, която Бог в Христа я дарява на целия човешки род. Чрез подвига на Спасителя, чрез Неговата смърт и Възкресение, чрез Неговото низхождане към човешкия род с всичките му грехове, пороци и страдания, е явена Божествената благодат като велик дар Божий. Това е тази сила, която е способна да преодолява всяко греховно разположение на нашата душа, всички зли действия, всяко наше несъвършенство и всяка наша болест – както душевна, така и телесна.
Защо именно днес по особен начин прославяме този Божий дар? Защото по древна традиция, изхождаща от първите години на съществуване на Христовата Църква, се освещава вода с призоваването на Светата Троица, с призоваване на Господа. И водата, без да изменя своето ествство, се изпълва с Божествена енергия, с Божествена сила и този дивен акт ни дава увереността в това, че със Своята благодат Бог може да пребивава във всеки от нас и в цялото Свое творение.
В деня на Богоявление Господне, както и в деня на Рождество Христово, и на Пасха, в древната Църква винаги са кръщавали оглашените – тези, които са се готвели за приемане на Свето кръщение, които са минавали през особеното напътствие на епископ или презвитери, които духовно и умствено са се подготвяли за приемането на това велико Тайнство. Поради това, в богослуженията в дните на Пасха, Рождество и Кръщението на Господ присъства напомнянето за кръщаването на оглашените, което се извършвало в тези дни. Ние пеем чудния химн: '' Елицы во Христа крестистеся, во Христа облекостеся''( Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте - срв. Гал 3:27 ) – същият, който се пее и при извършването на Тайнството Кръщение.
Това са невероятни слова - от една страна са молитва, голяма просба към Бога, да бъде дадена на всеки кръстен силата да се облече в Христа, тоест да приемем това, към което сме призвани; да приемем мисълта на Бога за нас, Неговата енергия, Неговата сила, Неговата благодат. Ние молим Господа, но от друга страна тези думи изразяват убедеността, че този, който се е кръстил в Христа, се е и облякъл в Него. Тези думи звучат като призив към всички нас, кръстените, но и като укор, защото всеки от нас може да се запита: '' Аз бях кръстен- дали в детството си от своите родители, или в съзнателна възраст, но облякох ли се действително в Христа? Приех ли Неговите мисли, Неговата воля, Неговите чуватва? Отворих ли сърцето си, за да приема Неговата благодат?''
Днес е велик ден! Той ни напомня за Тайнството на собственото ни Кръщение, призовавайки ни да го приемем не като обичай, или както казват незнаещите люде – обряд, а като велика тайна на нашето спасение, с която да се облечем в Христа. Това обличане в Христа не се извършва мигновено – излезеш от водата на Кръщението и веднага да се облечеш в Христа. Обличането в Христа, в спасителната риза е дело за цял живот, то винаги е съпроводено и с борба, и с напрягане на силите, защото изисква преодоляване на много изкушения, съблазни и измами- на всичко онова, което най- често откъсва човека от Бога. Това е задача за цял живот и всеки, до последното свое дихание, трябва да си повтаря тези дивни слова:: ''Я во Христа крестился, я во Христа облекаюсь'' (Кръстих се в Христа, в Христа се обличам).
Тогава вярата ни ще бъде жива и действена. Тогава ще вършим добро не по принуда, но по повелята на сърцето, ззщото да се върши добро по заповед е невъзможно - тогава извършването на добро дело се превръща в изпълнение на дълг. Ние можем да живеем в пълнота християнски живот само тогава, когато естествено, без принуждаване, по стремежа и желанието на сърцето си правим това, на което Господ ни учи.
Нека празникът на Богоявление да обнови в нас силите да съхраним верността си към Спасителя, с Който сме се съединили, Когото сме приели в сърцето си чрез Тайнството Кръщение и Комуто сме длъжни да останем верни до края на живота си. Амин!
Превод от руски език: Валя Марчелова








И още ...

СВЕТИ АНТОНИЙ ВЕЛИКИ
СВЕТО БОГОЯВЛЕНИЕ ГОСПОДНЕ
ОБРЕЗАНИЕ ГОСПОДНЕ - ДА ОБРЕЖЕМ СЪРЦЕТО СИ ОТ СТРАСТИТЕ
ПЪРВИЯТ МЪЧЕНИК ЗА ХРИСТА
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA