Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 114
Вчера 172
Общо 954584 за 6025 ???
Средно дневно 159
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


СВЕТИ АТАНАСИЙ - БАЩА НА ПРАВОСЛАВИЕТО
2020.01.17 - 21:08

18 ЯНУАРИ
Автор:  Архимандрит Владимир, епископ Сарапульский

Атанасий (в превод от гръцки – безсмъртен) Велики, архиепископ Александрийски – ревностният защитник на православието във времето на арианските смутове, сподобил се с името ,,Баща на православието‘‘. Неговият могъщ нравствен облик, озарен от светлината на Божественото учение Христово, като скала се възвисява над вълнуващото се море от ереси на онова време и като ярък маяк осветява пътя на верните в мъглата от съмнения и колебания. В епохата на отпадането на вярата, също както във времената на религиозни вълнения и страсти, свети Атанасий може да послужи за пример на гореща вяра, идеал на кротост и търпимост – там, където е възможно да се мине без строгост и суровост. Той безотказно се бори с бурните вълни на разните ереси. Има моменти, в които се оказва буквално сам срещу целия свят, и целият свят - срещу него. Но стихне ли опасността, свети Атанасий тозчас отпуска пламенния меч на своето огнено слово и умиротворява гърма на своето красноречие, поразяващо еретиците. Той кротко ги увещава да се покаят, отново става търпелив към немощите и слабостите, макар ни на йота да не им отстъпва.
За живота на свети Атанасий Велики до 326 г историята знае твърде малко. Роден е през 293г в Александрия. Разказът, че като дете свети Атанасий е кръстил своите връстници-езичници по християнския обряд, подражавайки на епископа и чрез това станал известен на епископ Александър, е малко вероятен. Но несъмнено, действително отрано бива ръкоположен в дяконски чин от Александрийския епископ Александър - в 319 г. Около това време се появяват и първите му две съчинения: ,, Слово против елините,, и ,, За въплъщенето на Бог Слово,,. Тези съчинения бързо го издигат и на Първия вселенски събор младият дякон се изявява като безстрашен изобличител на арианството, а след смъртта на епископ Александър през 326г, бидейки само на 33 години, е избран да наследи Александрийската катедра.
Новопосветеният епископ посещава църквите на Тиваида, където Арий предизвиква немалко смутове, поставя Фрументий за епископ на Етиопия, разгромява еретиците – ариани, бори се с разколниците-мелетиани, разпраща окръжни послания, пише инструкции и увещания. Оттогава започват ,,тръните и бодилите,, в живота на Атанасий. Пет пъти враговете му успяват да го изгонят от епархията; няколко събора биват свиквани за разглеждане на делата му, но великият изповедник отново и отново, всеки път възтържествува над злобата на своите врагове. Енергичният, но изпълнен с такт; гениалният, но невъзгордяващият се от това, Атанасий не е превъзнесен, не е недостъпен и безпощаден, а кротък, мек, общителен, бавен на гняв и бърз в помощта.
Първото изгнание не се забавя. Арий, отлъчен от църквата, употребява всичките си усилия, за да влезе отново в общение с нея и, виждайки в Атанасий непреодолима пречка за това, заедно със своите единомишленици разпространява много клевети за него. Атанасий бива обвинен в жестокост към клира, безнравственост в личния си живот и в политическа неблагонадеждност. И макар че блестящо опровергава всички обвинения, Константин Велики го отстранява от паството му, намирайки го за смутител на мира.
След смъртта на Константин, Атанасий Велики се връща от заточение за всеобща радост на паството си, но не за дълго. Египетският префект Филагрий, желаейки да предостави епископската катедра на своя съотечественик Григорий Кападокиец, принуждава с въоръжена сила александрийците да признаят новия епископ, а арианите се сдобиват от своя Антиохийски събор с ново сваляне на Атанасий от архиепископската катедра, позовавайки се на решение на Тирския събор от 335г.

Атанасий заминава на второ изгнание и, изтърпявайки го отначало в Рим, получава от папа Юлий тържествено признание за своята невинност на Римския (341 г.) и Сардикийския(343 г.) събори, а после, живеейки в Галия, предизвиква най-оживени симпатии в галския управник Констанс, който ходатайства за него пред своя брат Констанций. През октомври 346г Атанасий се връща в Александрия. С мъдри действия той успява да смекчи и обърне към никейската вяра много от противниците си.Но арианите, все още силни, отново подстрекават Констанций против Атанасий, който е принуден да избяга в Египет и дълго се скита в пустинята, докато не бива издадено постановление от Юлиан Отстъпник за връщане на всички изгонени епископи. Атанасий се връща в Александрия, но надеждата на Юлиан Отстъпник да внесе с това смут в църквата Христова, не се оправдава. Свети Атанасий енергично започва да събира стадото Христово. Свиква събор, който постановява отпадналите от православието под насилственото влияние на арианите, при разкаяние да получат прощение и да останат по своите места. Мирните методи обръщат много ариани и езичници към Христовата вяра. Ревността на Атанасий не се нрави на Юлиан, стремящ се към възстановяване на езичеството, и на 24 октомври 362г Атанасий за четвърти път трябва да напусне Александрия и да се скрие в пустинните дебри на Тиваида, откъдето поддържа верните със своите послания.
На 26 юни 363 г. Юлиан загива във войната с персите, а неговият приемник Иовиан не само тържествено връща Атанасий на паството му, но и нанася последния удар на арианите, обявявайки Никейския символ на вярата за ненарушим.
Приемникът на Иовиан - Валент, управляващ източната половина, отново възбужда гонение против Атанасий, което предизвиква силно вълнение, застрашаващо да прерасне в бунт. Тогава Валент сам бива принуден след няколко месеца да върне изгнаника. Оттогава до кончината си на 2 май 373г, свети Атанасий управлява спокойно своето паство.
Смъртта му предизвиква голяма скръб сред верните, които загубват най-грижовния баща, дал със своето високо служение образец за архипастирска деятелност и борба за вярата, и оставил идеал за духовен пастир-писател. Силата и привлекателността на неговите съчинения са такива, че преподобният Козма съветва: който намери която и да е книга на свети Атанасий, ,, ако няма хартия , да я препише, ако трябва, върху дрехата си,,. Иоан Дамаскин го нарича ,, крайъгълен камък на Църквата Божия,, , а Григорий Богослов- ,, око на вселената‘‘.
Многочислените съчинения на свети Атанасий могат да бъдат обхванати в шест групи: апологетски, догматико-полемични, догматико-исторически, трудове по тълкуване на Свещеното Писание, съчинения с нравоучителен характер и пасхални послания.
Свети Атанасий пръв от църковните писатели изчерпателно разкрива учението за Троичността на Бога. Цялото му учение е проникнато от една мисъл: Бог е Един и заедно с това Троичен. Тези понятия не се изключват, а съвместно се осмислят. За Начало на Божеството служи Бог Отец, но както Той е вечен, така и Синът , и Светият Дух са съвечни с Него и са равни, но така, че при това не се унищожава единството и равенството на Самия Бог в Себе Си.
Хвърляйки общ поглед върху произведенията на свети Атанасий и резултата от неговата полемична дейност, виждаме, че той употребява в борбата за най-скъпите вярвания на християнина всичките достъпни нему духовни средства на онова време, и ненапразно св. Кирил Александрийски определя, че свети Атанасий ,, със своите писания като целителен балсам оживява цялата вселена ,,. Справедливостта изисква да признаем, че ореолът на ,,Баща на православието‘‘, с който е украсено името на свети Атанасий Велики, не е продиктуван от чувство на ласкателство, а е резултат от удивлението и благоговението към високата личност на този, у когото словото винаги се е превъплащавало в дела. Обладавайки несъкрушима вяра, свети Атанасий съчетава с нея голямото практическо изкуство – да прониква в най-забърканите дела и да ги подрежда. Забележителното хладнокръвие съжителства в него редом с непреодолима енергия, по удивителен начин се съчетават невинността му на гълъб с мъдростта му на змия. Винаги снизходителен към човешките немощи, свети Атанасий с отеческа любов прощава на хората временните заблуждения и единствено остава непримирим докрай към фарисейството- както във вярата, така и в живота. От нежелание да наскърби някого, свети Атанасий в полемиката с еретиците никога не ги назовава поименно, но напада с цялата си сила тези, които, развратени дълбоко в сърцата си, ползват църквата като средство за достигане на лоши цели. Свети Атанасий стои в Църквата като могъщ дъб под слънцето, който надалеко и надълбоко е разпрострял своите корени. Той винаги е гледал на себе си като на член на църквата, принадлежащ й с целия свой живот и е учел, че Иисус Христос вътрешно е съединен с църквата така, както и с човешката си природа. Единството на Отца и Сина е за свети Атанасий, както и за ап. Иоан, образ на единението и единството в Църквата. ,, Подобно на Отец в Сина, така и ние сме длъжни, вземайки от Тях пример, да живеем помежду си в съгласие и единство на духа, за да не се разделим подобно на коринтяните, а да имаме едни и същи чувства, подобно на 5000 вярващи в апостолската история, като да имаме една душа,,.
Достатъчно е да си спомним преживяните от свети Атанасий многочислени преследвания, гонения, мъчения, за да признаем в него гениалния и мощен ум, да видим тази решимост и твърдост, този героизъм, с които се бори за своята идея. С истинската самоотверженост на Христов изповедник, той непреклонно се подвизава против съвременните му ереси със слово и дела. Поставен от Бога като висок свещник, свети Атанасий надалеко пръска своята светлина; призван да носи знамето на православието, той високо го развява. Пазейки Божествената истина като съкровище небесно, отдава за нея всичко, само да я съхрани неприкосновена.
Учението на свети Атанасий заслужава особено внимание още повече в настоящото време, когато така разпространено е неверието и когато кръгът от обстоятелства напомня за първите времена на християнството, когато разните лъжеучения се противопоставяли на истината Христова. И днес може да се види упоритата борба на християнските начала с нехристиянските. И днес новите секти и философски системи се стремят да разрушат Църквата и нейните устои, а тези, които не ги отхвърлят, са хладни. Затова и свети Атанасий ни е особено ценен и скъп със своето учение, но и с живота си, който е идеал и за тези християни, които днес хладно и безразлично, и формално се отнасят към своето високо призвание, както и за фанатиците, които строго и сляпо държат за мъртвата буква на закона, за изпълнението на който забравят и не обръщат внимание на свещените завети на Спасителя: ,, Да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели,, (Иоан. 15, 12–13).
Свети Атанасий, като верен слуга Христов, като истински пастир положи своята душа за вярата и спасението душите на своите пасоми.

Превод от руски език: Валя Марчелова








И още ...

РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
ПРЕОБРАЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ ГОСПОД НАШ ИИСУС ХРИСТОС
СВЕТИТЕ ПЪРВОВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ
ТРЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА- СЪБОР НА ДОРОСТОЛСКИТЕ МЪЧЕНИЦИ




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA