Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 116
Вчера 174
Общо 915694 за 5840 ???
Средно дневно 157
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


НЕДЕЛЯ НА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ
2020.02.08 - 19:24

НАЧАЛО НА ПОДГОТВИТЕЛНИТЕ СЕДМИЦИ ЗА ВЕЛИКИЯ ПОСТ
Автор:  Из Архивите на Троице-Сергиевата Лавра

С богослужението в този ден Православната Църква встъпва в подготвителните седмици за Великия пост. В днешното евангелско четиво от евангелист Лука, четем добре известната Притча За Митаря И Фарисея.
Двама човека идват в храма: митарят – събирач на данъци, човек грешен, който е ненавиждан от сънародниците си заради длъжността му; и фарисеят- представител на религиозно- политическата партия, обединяваща ревнителите на благочестието.
И фарисеят, обръщайки се към Бога, Му възблагодари, задето той не е като останалите, тоест не е като ония, които не принадлежат към неговата партия. По- нататък фарисеят започва да изброява своите достойнства - че се и моли, и пости, и благодари на Бога за това, че не е като митаря, който стои до него. А митарят, не смеейки да вдигне очи към небето, се бие в гърдите и обръщайки се към Господа, казва: ,,Боже, бъди милостив към мене, грешния‘‘(Лк. 18:13). И притчата завършва с думите, че всеки, който превъзнася себе си ще бъде унижен, а онзи, който унижава себе си, ще бъде првъзнесен (срв.Лк. 18:14). Обръщайки се към учениците, Господ казва, че митарят си е тръгнал от храма по-оправдан, отколкото фарисеят.
Тази забележителна притча ни помага да разберем кое е добро в сферата на нашия вътрешен, съкровен духовен живот. Бог е безразличен към нашите политически пристрастия и партии, към които принадлежим. За Бог няма значение колко праведни се чувстваме, защото Божият съд не е човешки и Божията оценка на нашия живот не е като нашата собствена оценка. Външното благочестие на фарисея, към което той се придържа, считайки себе си за човек, достоен за Божието снизхождение, се оказва погрешно. Господ гледа към митаря – човек несъмнено по-грешен от фарисея, по-неблагочестив. Господ ненапразно избира образа на митаря – нали това е притча, а не реален факт, защото той е пример за паднал човек. За такъв днес бихме казали: велик грешник, а може би и престъпник. Но във вътрешния живот на този паднал, греховен човек, който е застанал пред Божието лице в храма, се е случило нещо, което го извисява над неговите благочестиви и добри съграждани. От осъзнаването на своята греховност, в душата му се извършва преврат. Митарят бива проникнат от дълбоко смирение, от което дори не смее да вдигне очи към небето. Това вътрешно преобръщане, осъзнаването на собствената греховност, устремеността му към Бога са тъй драгоценни, че в Божиите очи този грешен човек е издигнат над стоящия до него ,,праведен‘‘, както сам себе си се нарича фарисеят.
Неслучайно подготовителните седмици преди Великия пост започват с четенето на тази притча – трябва да бъдем доведени до разбирането за това, кое е най-важното в нашия духовен живот. Струва ни се, че е необходимо да стигнем някакви определени висоти, някакво определено положение - било то в обществото, в семейството, някакъв висок сан или звание. Много хора ги свързват с успех в интелектуалното развитие, с получаването на добро образование, смятат, че с това ще дойде и културата, а съответно и някакво ниво на нравственост. Но за Бог е важно не статическото положение на личността, която е видимо удовлетворена от своето вътрешно състояние - на Бог Му е нужна динамика, развитие, усъвършенстване. И ако тази динамика започва от бездната на падението, то толкова по-драгоценно става такова движение на човешката душа.
Как никак не съвпада това с нашите човешки оценки! Как бихме погледнали на човек, молещ се до нас, ако със сигурност знаехме, че той е разбойник, престъпник, човек безнравствен... Може би не бихме го осъдили толкова, колкото фарисеят, но не бихме се и приближили до него, нито пък бихме му протегнали ръка. А някой дори би казал: ,, Взел, че и в храма дошъл – тука няма място за такива‘‘. И навярно в себе си бихме осъдили такъв, както нерядко осъждаме невъцърковените хора, в това число и представители на властта, които идвайки в храма, не знаят как да се държат, как да се прекръстят, къде и как да запалят свещ. Ох, как всичко забелязва зоркият ни поглед, и веднага сме склонни да осъдим, да произнесем своята строга присъда.
Никой не знае, никому не е дадено да вижда какво става в дълбините на другите човешки души. И заради това, първата заповед, която трябва да научим от днешното евангелско четиво, е заповедта да не осъждаме, да не съдим другите, а да мислим за това, което се случва вътре в нас. И втората заповед е да се приближаваме към Бога, да не стоим на едно място, да подлагаме на щателен анализ своя вътрешен живот, да се самоосъждаме, разкайваме за греховете си и тъй да отиваме на среща с Бога. И нека дори и най-страшното падение да не погубва в душите ни надеждата в Божието милосърдие!
Всеки от нас, а особено онзи, който дръзва да учи другите, трябва да премине през този път на самоунижение, и подобно евангелския митар, да изрича непрестанно дивните слова: ,, Боже, бъди милостив към мене, грешния‘‘. И вярваме, че тези думи, превърнати в дела, са способни да преобразуват нашия живот по закона Божий. Амин!

Превод от руски език: Валя Марчелова








И още ...

БЛАГОВЕЩЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
ЗА ПОСТА
НЕДЕЛЯ НА БЛУДНИЯ СИН
НЕДЕЛЯ НА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ
СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA