Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 171
Вчера 191
Общо 929588 за 5903 ???
Средно дневно 158
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


СЛОВО В ЧЕТВЪРТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА - НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ
2020.05.10 - 12:41

Да се зарадваме днес, че се осъзнаваме като разслаблени!
Автор:  Митрополит Псковский и Порховский Тихон (Шевкунов)

Скъпи братя и сестри, днес е празник на нас - всички разслаблени!
Днес в известна степен празнуваме и деня на своите Ангели хранители и небесни застъпници, чрез които биваме спуснати в Божията къпалня. Защото кой от нас може да се похвали, че е силен, мъжествен, че претърпява всички напасти на този век, че изпълнява всички заповеди Христови? Прости, Боже, ако такива стоят пред нас- няма по-лошо от това, грешници да се мислят за праведници!.. Апостол Павел казва: ,, Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова. Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен‘‘(2Кор. 12:9-10). И нито един апостол не се е лишил от твърдата вяра и упование на Спасителя.
,,Силата Ми в се в немощ проявява‘‘! Как да разбере това невярващият в Бога свят, който проповядва илюзорното всемогъщество на човека?!
Братя и сестри! Да се зарадваме днес, че се осъзнаваме като разслаблени! Господ дойде в света да спаси разслаблените грешници, от които сме и ние. Силните разпнаха Христос и Господ допусна тази тяхна безумна сила – да Го разпнат, да разпнат Бога. И когато ние сме горди, самоуверени, то повтаряме това страшно престъпление на богоборците- разпването на Спасителя.
Да признаем какви сме всъщност по дела. Апостол Иаков пише: ,, защото вашият живот какво е? па'ра, която се явява за малко време, па изчезва‘‘ (ап.Иак.4 :4). Колкото и нашата гордост да се съпротивлява на това, нека погледнем безпристрастно на мирозданието: безброй планети, хиляди поколения - безкрайно сменящи се едно с друго, милиарди хора, изчезващи от паметта на своите потомци и ближни...
Ето, имаме приятели, на които сме длъжни, и най-вече с вярата си. Когато те си отидат от тоя свят, ние си мислим, че не ще ги забравим, че редовно ще ги споменаваме в молитвите си, ще им записваме литургии. И отначало всичко е така, но минават година след година и започваме постепенно да забравяме, да пропускаме да се молим за тях. Дали с необходимата ревност се молим за живи и починали сродници, родители, приятели, духовни братя и сестри? И дали всеки ден мислим за своето спасение, за главното, заради което живеем? Дали ние с всеки изминал ден не се разслабаме духовно?!
И все пак нещо вътре в нас безпогрешно ни подсказва, че човек не е нищо повече от па`ра... Животът ни скоротечно изсъхва като трева под жарко слънце. Помним Псалтира: ,,дните на човека са като трева, като полски цвят...‘‘ Но душата – това е неповторимата личност на човека, която Бог е създал- нейната история във времето и във вечността е друга. Ако се съедини с Твореца и Бога, тя става най-прекрасното, най-драгоценното от всичко на земята. В паметта Божия, в Бога, такава душа се сдобива не просто с живот, а с живот без никакви недостатъци, живот в изобилие, което с човешки думи не може да бъде описано и както самият ап. Павел казва: ,, око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат ‘‘(1Кор.2:9).
В живота на всеки от нас ще има още много немощи и падения, а и това, което наричаме разслабване. Може това разслабление да продължи дълго, както при разслабления от къпалнята при Овчи порти от библейския разказ. Той много години пролежал, чакайки изцелението си. Но вярвал, че ще дойде пратеник Божий и ще го изцели.
Само никога да не считаме себе си най-силни, защото нашата сила е Христос! Никога да не се превъзнасяме и да мислим, че сме несъкрушими и безгрешни, а да помним, че всички сме паднали човеци. И да не губим никога вярата си в Христа, защото Христос е безкрайно силен и има властта да ни спаси не само от временните страсти и беди. Господ, Който ,,със смърт смъртта потъпка‘‘, може да ни дари вечен живот, когато се окажем в гроба, да ни измъкне от това последно разслабление за вечността.
Да не мислим високо за себе си, да не се учудваме на немощите си, да не се хвърляме в отчаяние и униние заради тях. Да бъдем искрени и с всички сили да се стремим към изправяне, да се подвизаваме против злото и греха, живеещи в нас. Да вярваме твърдо, че Господ ни държи, че ни обича, защото сме Негови деца. Нас, които признаваме, че сме разслаблени и се нуждаем от Неговата помощ, Господ не ще ни остави, а ще ни влее несъкрушимата Своя сила, защото Само така сме силни ние, също както са били и всички апостоли, изповедници, преподобни, мъченици.

Превод от руски език: Валя Марчелова









И още ...

ШЕСТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА - НА СЛЕПИЯ
ПЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА - НА САМАРЯНКАТА
СЛОВО В ЧЕТВЪРТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА - НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ
ВЪЗХВАЛА НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ
ТРЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА - НА ЖЕНИТЕ МИРОНОСИЦИ




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA