Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 63
Вчера 269
Общо 954160 за 6023 ???
Средно дневно 159
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Благовестие


ТРЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА- СЪБОР НА ДОРОСТОЛСКИТЕ МЪЧЕНИЦИ
2020.06.27 - 13:55


Автор:  Материала подготви Валя Марчелова

Тропар на светите Доростолски мъченици - глас 1:

,, Почитайки честния ваш събор и празнувайки вашата памет, Светии Доростолски, прилежно ви молим: Молете Господа да съхрани българската земя от всякакви беди и да утвърди народа ни навеки в православната вяра, за да наследим заедно с вас вечното блаженство в небесното Царство на Христа Бога‘‘

В зората на Античността, при завоя на голямата европейска река, където днес се намира град Силистра, обективният ход на историята е наложил да се създаде военно-административен център. Редом с останалото, той трябвало да защитава Долнодунавските земи от непрекъснатите набези на варварски племена от север, привличани от достиженията на високоразвитите цивилизации на Балканите. За целта, според римския историк Дион Касий, около 106 г. сл. Хр. от Панония тук, в провинция Мизия, е бил дислоциран ХІ Клавдиев легион. Географът Клавдий Птолемей е първият, който споменава Дуросторум. Под това име и с транскрипциите Дуростеро, Дуростолон, Доросторо, Дуростору, Доростене, Доростоло градът се среща в сведенията на античните автори до VІ в.

Доростолската митрополия е сред първите древнопросияли епархии в българските земи. Тя води началото си от около 390 г. От района на Доростол произхождат редица мъченици, понесли мъченическа смърт през ІV в. сл. Хр. За съжаление, паметта на повечето от тях е потънала в забрава - известно е за мъченическата смърт на 8 раннохристиянски светци, но се знае твърде малко за живота и мъченическата смърт на светците от периода на Първата българска държава.
С решение на Светия Синод на 10 юли 2016 г., в град Силистра се проведе първият Събор в памет на Доростолските мъченици.
Празникът е подвижен и се чества всяка година в третата неделя след Петдесятница. Някои от имената на светиите от Събора на Доростолските мъченици са: св. Дасий Доростолски, св. Емилиан, св. Квинтилиан, св. Дадас, св. Пасикрат, св. Виталиан, св. Валентиниан, св. Юлий, св. Никандър, св. Марциан, св. Максим, св. Исихий Доростолски, св. Калиник, св. Кирил Доростолски и др.
Св. мъченик Дасий живял през III век в крайдунавския град Доростол (днес Силистра). Жителите на града се готвили за празника на езическия бог Сатурн. Според обичая, тридесет дни преди празника те избирали красив юноша, обличали го в златотъкани дрехи и му оказвали царски почести, а в деня на празника го принасяли в жертва на бога.
Този път изборът паднал върху св. Дасий. Узнавайки това, той твърдо решил: „Ако ми е съдено да умра, по-добре да умра за Христа като християнин“. Открито изповядал пред съгражданите си своята вяра в Христос, изобличил ги за тяхното злочестие и заблуждения и обърнал много от тях в Христа. Поради това, по заповед на императорите Диоклециан (284-305, който двукратно посещава Дуросторум) и Максимиан (284-305), той бива обезглавен след жестоки мъчения на 20 ноември 303г. Неговото житие е било написано още през ІV- V в. (най-старият ръкопис се съхранява в Парижката национална библиотека), а култът към мъченика придобил широка известност. Св. Дасий е включен в Синаксара на Цариградската патриаршия. Най-ранното му изображение е в Менелогия на Василий ІІ (ХІ в.). Св. Дасий се споменава в надпис от Аксиополис (дн. Черна вода в Северна Добруджа, Румъния) от VІ в. заедно с мъчениците Кирин, Киндеос и Тасиус. В чест на доростолския мъченик били издигани храмове и параклиси в различни части на империята.
При славяно-аварските нашествия края на VІ в. саркофагът с мощите е пренесен в Константинопол, а през 1204 г., след превземането на Константиполол, кръстоносците отнасят мощите в гр. Анкона в Италия, където и днес в музея „Диоцезиано“ се пази неговият каменен саркофаг с надпис: „На това място лежи св. Дасий, пренесен от Доростол“. През 2003 г. папа Йоан Павел ІІ подарява част от мощите на св. Дасий на България и те се покоят днес в силистренския катедрален храм „Св. Ап. Петър и Павел”.

След посещението на имп. Диоклециан в Дуросторум мъченическа смърт постига и други раннохристиянски светци както следва: св. Валентин и св. Пасикрат - 24 април, св. Юлий - 27 май, св. Маркиан и св. Никандър, – 27 юни, св. Калиник - 15 юли, св. Исихий – 15 юни 304 г.
Светите мъченици Дадас, Максим и Квинтилиан също пострадали при император Диоклециан след заповедта да принесат жертви на езическите богове. Управителите на град Доростол организирали пищни тържества, на които присъствали жители не само на града, но и на околните селища.
Когато честванията свършили, някой издал на императора, че тримата братя – Дадас, Максим и Квинтилиан не се подчиняват на заповедите на императора. За тях били изпратени войници, които уловени светците по време на молитва и ги довели на съд.
Управниците разпитали братята, които изповядали смело християнската вяра. Тогава управителят предложил на свети Максим да стане жрец на бога Зевс. Но той изобличил Зевс и отново изповядал Истинския Бог. Управителят се опитал да склони Дадас и Квинтилиан, но те отвърнали, че ще последват своя брат. Мъчениците били изпратени в затвора и там се молели за спасението на душите си. След няколко дни на изтезания и разпити мъчениците били осъдени на смърт. Били отведени в родното им селище и там обезглавени на 28 април, когато се чества паметта им.
Мъчениците Пасикрат и Валентин произхождали от мизийския град Доростол. Те били войници по време на управителя Авсолан. Пасикрат бил на 22 години, а Валентин на 30 години. Когато започнали преследванията на християни, Пасикрат и Валентин открито изповядали вярата си в Христос. По време на процеса мъченик Пасикрат заплюл идола на Аполон и отказал да принесе жертва. Братът на св. Пасикрат го молел да принесе привидно жертва на идолите и така да се спаси. Но мъченикът сложил ръка върху огъня на олтара и казал: „Тялото е смъртно и изгаря в огъня. Душата е безсмъртна и презира всички видими мъки“.
Мъченик Валентин също заявил готовността си да страда за Христа. Когато били отведени за изпълнение на наказанието, те били следвани от майката на св. Пасикрат, която увещавала сина си да не се страхуват от смърт в името на Христос. Двамата мъченици били обезглавени.
18 юли 362 г. На тази дата на брега на р. Дунав /на местото, където през ІХ в. е издигната епископската църква/ при управлението на имп. Юлиан Отстъпник е изгорен последният раннохристиянски мъченик Св. Емилиан, роден и живял в гр. Доростол (днешна Силистра).Той бил роб у един грък и изповядвал вярата на Христа Иисуса. В онова време по десния бряг на Дунава живеели славяни. Затова е твърде възможно св. Емилиан да е бил славянин.
Отстъпникът Юлиан изпратил в Доростол жесток управител, за да подложи на мъки всички християни там, ако откажат да почитат боговете. Управителят пристигнал в града и при първата си среща с гражданите запитал: “Кои са тук християни?”. Гражданите били изплашени от мълвата за жестокостта на управителя. Затова отговорили, че измежду тях няма нито един християнин – всички се кланят на боговете. Във възторг от мисълта, че дори само името му е разсеяло християнската вяра в Доростол, надменният управител дал разкошно угощение на гражданите. Тежко било за блажения Емилиан да слуша самохвалството на един езичник и да вижда, че липсата на твърдост у християните се обръща в позор за християнството. И ето, когато управителят пирувал, той взел чук, отишъл и строшил идолите.
Поклонниците на езичеството не знаели кой е изпочупил идолите им. По подозрение те заловили един невинен земеделец. Като чул за това, Емилиан се явил при защитниците на боговете и им заявил: “Аз строших вашите силни богове!” Той бил хванат и заведен при управителя. Управителят издал строга заповед: Градоначалникът да внесе в полза на царската хазна един фунт сребро, загдето държи у себе си слуга, непокорен на боговете, а от гражданите изискал да внесат фунт злато, загдето казали, че между тях няма християни. Той заповядал още Емилиан да бъде изгорен в огън.
Вън от града, на брега на Дунава, била приготвена и запалена голяма клада. В нея хвърлили мъченика. Чрез жената на управителя, която била тайна християнка, християните получили разрешение да погребат тялото на мъченика, пострадал на 18 юли 362 г.
Мъжеството на св. Емилиан въодушевило с твърдост и другите християни, които дотогава се криели от страх. Свирепият управител погубил мнозина от тях. На брега на р. Дунав, върху лобното място на св. Емилиан, е издигната епископска базилика и епископска резиденция.

По молитвите на светите Доростолски мъченици, Господи Иисусе Христе, спаси и помилуй нас! Амин!








И още ...

РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
ПРЕОБРАЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ ГОСПОД НАШ ИИСУС ХРИСТОС
СВЕТИТЕ ПЪРВОВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ
ТРЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА- СЪБОР НА ДОРОСТОЛСКИТЕ МЪЧЕНИЦИ




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA