Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 327
Вчера 492
Общо 644395 за 4919 дни
Средно дневно 132
Рекорд 564 на 18.01.2017 (23:59)

 

Жития на светци


Отдание на Въздвижение на Св. Кръст Господен Св. апостол Кодрат, епископ Магнезийски (I). Св. мъченици Евсевий и Приск († неизв.). Св. свещеномъченици Ипатий и Андрей (I пол. VIII). Св. Исакий и Мелетий, епископи Кипърски. Св. Димитрий, митрополит Ростовс
2017.09.21 - 07:00

(21 септември)
Житие на св. апостол Кодрат

Св. апостол Кодрат бил ученик на някои от апостолите, преки ученици на Господа Иисуса Христа.

Бил поставен за епископ в Атина на мястото на мъченически загиналия Атински епископ св. Публий. Проповядвал словото Божие най-вече в Атина и в малоазийския град Магнезия. Подир много апостолски трудове и страдания в 130 г. св. Кодрат претърпял мъченическа смърт за вярата в Господа Иисуса Христа и бил погребан в Магнезия.

Този доблестен апостолски ученик е известен още и като апологет, защитник на християнското учение.

В 126 г. той написал такава блестяща апология на християнството, че император Адриан, като я прочел, издал указ да не бъде осъждан никой от християните само за това, че изповядвал вярата в Христа, без доказателства, че е извършил някакви престъпления.

Апологията на св. Кодрат е изгубена. За нея споменава църковният писател Евсевий Кесарийски.

В това си съчинение св. Кодрат доказва истината за божественото пратеничество на Христа Спасителя, като сочи извършените от него чудесни изцелявания на болни и възкресявания на мъртви. Той пише:

''Делата на нашия Спасител можеха да се видят по всяко време, защото те бяха действителни. Излекуваните и възкръсналите са били виждани не само тогава, когато са били изцелени или когато са били възкръснали. Те са живеели след това доста дълго време – не само през време на земния живот на Спасителя, но и подир Неговата смърт. Някои от тях доживяха дори до наше време.''

Тия думи превежда църковният писател–историк Евсевий Кесарийски. Те са малко на брой, но притежават голяма стойност.

Запазило се е друго едно съчинение на св. апостол Кодрат – ''Послание до Диогнет''.

Диогнет е бил образован езичник, който искал да узнае в какво се състои вярата на християните. В това послание този бележит апостолски ученик е писал за живота на християните следното:

''Те са в плът, но не живеят според щенията на плътта. Намират се на земята, но са граждани на Небето. Подчиняват се на установените закони, но със своя живот превъзхождат самите закони. Те обичат всички.''

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------

В памет на светите мъченици Евсевий и Приск

Свети Евсевий живял във Финикия* и отначало бил таен последовател на Христа. По това време езичниците повдигнали страшно гонение срещу християните: те подлагали вярващите на различни мъчения навсякъде, където могли да ги намерят. Тогава много от вярващите, бягайки от ръцете на нечестивците, се скривали в тайни места. Като размишлявал за думите на Христа: ''всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен'' (Мат. 10:32), свети Евсевий се изпълнил с Божествена ревност и като отишъл при управителя на града, застанал пред него и казал:

* Финикия Речник- древна страна на север от Палестина. Представлявала тънка брегова ивица между морето и ливанските планини. От градовете в тази област най-забележителни били Тир и Сидон. Бел.ред.

- Защо безумстваш, богоборецо, преследвайки Христовото стадо?

Князът го погледнал и попитал:

- Кой си ти?

Той отвърнал:

- Аз съм раб на Христа, против Когото ти въставаш.

Силно разгневен от тези думи, князът казал:

- Как се осмеляваш дръзко да идваш тук и да безчестиш мене, княза?

На това свети Евсевий отвърнал:

- Моята ревност за Господа Иисуса Христа ме подбуди да изоблича вашата слепота: понеже вие сте обезумели и се покланяте на бяс, а не на Бог.

Тогава князът заповядал да го съблекат, да го повесят и да стържат тялото му. Стъргали светеца с остро желязо дотогава, докато не се показали костите му. След това започнали да го поливат с оцет и сол и да разтъркват раните му. Всичко това Христовият изповедник претърпял мъжествено, като че не неговото тяло понасяло тези мъчения, и се радвал за това, че страда за Христовата вяра. Когато понесъл всички тези мъки, князът му казал:

- Принеси жертва на боговете и ще бъдеш жив. Ако не направиш това, ще те погубим.

Свети Евсевий отговорил:

- Тялото ми можете да погубите, но Христос ще приеме душата ми. За него искам да претърпя всичко, понеже ''който претърпи докрай, той ще бъде спасен'' (Мат. 24:13)..

Като видели неговата непреклонност, нечестивците му отсекли главата с меч. Така той отишъл на небесата и приел венеца на славата от ръцете на Господа.

Свети Приск изповядвал името Христово във Фригия и обърнал мнозина езичници към Христа. Като го хванали, нечестивците го провесили и започнали с железни нокти дълбоко да стържат ребрата му, така че цялото тяло на свети Приск било набраздено като разорана земя. Някои от стоящите там нечестивци, като видели лютите мъчения и леещата се кръв на мъченика, изпаднали в силна ярост, измъкнали мечовете си и като се хвърлили към светеца, отсекли главата му.

Така пострадал в свидетелство за Христа този добър изповедник, а сега Христос го изповядва пред Своя Небесен Отец.

Слава на Бога во веки веков. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------

В памет на светите свещеномъченици Ипатий и Андрей

Тези светии се родили в Лидийската страна*. В детството си те двамата заедно изучавали науките в една обител, и, като украсявали себе си с всякакви добродетели, все повече и повече се укрепявали във вярата. Като достигнал зряла възраст, свети Ипатий приел монашество. Той се стремил непрекъснато да пребъдва в безмълвие и да работи на Бога. А свети Андрей се посветил на служение на хората: заел място на клирик, станал ревностен проповедник на словото Божие и ревностно поучавал християните в църквата. И двамата се отличавали с голямо въздържание, смиреномъдрие и нелицемерна любов към всички.

* Лидия - област на западния бряг на Мала Азия.

Ефеският архиепископ узнал за добродетелния живот на тези благочестиви мъже и ги повикал при себе си. Не малка полза почерпил той за себе си, като беседвал с тях. Затова той много ги обикнал и направил свети Ипатий, против желанието му, епископ на Азийската църква, като казал:

- Не подобава на такъв светилник да бъде в пустиня, под крина. Той трябва да се намира на светителския престол, за да просвещава църквата с Христовото учение.

Свети Андрей пък той ръкоположил за свещеник. Така възсияли тези двама светии, като просвещавали хората с премъдрото учение и с чистотата на своя живот.

Междувременно гръцкият цар Лъв Исавриян* повдигнал гонение срещу светите икони. Той наредил по цялата империя да ги изхвърлят от Божиите храмове и издал най-строго нареждане никой да не смее да им се покланя. Светите Ипатий и Андрей се въоръжили против иконоборците: убеждавали своето паство да не слуша безбожната царска заповед.

* Император Лъв III Исавриян царувал от 717 до 741 г.

Като чул за това, царят наредил да ги доведат при него и дълго ги убеждавал да се откажат от почитанието на светите икони. Той дори заповядал на своите мъдреци да встъпят в спор с доблестните Христови воини, но с нищо не могъл да ги разколебае. Като ги хвърлил в тъмница, той дълго време ги държал там, като се надявал с това да ги застави да се откажат от убежденията си. Излъган в очакванията си, той заповядал да ги бият без пощада, да смъкнат от главите им косите с кожата, да намажат брадите им със смола, да ги запалят, а след това да запалят на главите им скъпоценните свети икони. Всичко това те претърпели мъжествено и с Божията сила останали живи. След това Лъв заповядал да ги влачат през града. И повлекли светиите за присмех пред всички. Накрая те били заклани като агнета и предали душите си в Божиите ръце, като пострадали за светите икони. Честните им тела били хвърлени на кучетата да ги изядат, но вярващите тайно ги взели и ги погребали с чест, подобаваща на тези мъченици.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------

Житие на св. Димитрий Ростовски

Св. Димитрий Ростовски се е родил в 1651 г. в гр. Макаров, при Киев. При светото Кръщение бил наречен Даниил.

Баща му Сава бил офицер.

Даниил постъпил на училище в Киев. Още от ранни години проявявал усърдие както в молитвата, така и в учението. Предпочитал да чете книги и да слуша благочестиви разговори, вместо да се увлича в шумните игри на своите съученици.

С течение на времето това настроение у него се засилило. На 18-годишна възраст, с благословение на родителите си, постъпил монах в киевския Кириловски манастир. Бил постриган в 1668 г. с името Димитрий.

В манастира младият монах Димитрий укрепнал във вярата и благочестието. Наред с богословски и други науки се заловил да изучава и разни езици.

Надарен от Бога с богати умствени сили, той употребил за добро тия скъпоценни дарове. Подобно на верния служител от притчата на Господа за талантите (Мат. 25:14-30), той преумножил поверените му таланти, като ги посветил в служба на Бога и ближните. Димитрий проповядвал вдъхновено словото Божие в Киев, Чернигов и разни манастири. Станал игумен на Максаковския, а по-късно на Батуринския манастир. Мъдрите и красноречиви негови проповеди привличали множество слушатели.

В Руската църква по това време се чувствала силно нуждата да се съберат житията на светиите.

Митрополит Макарий Московски (XVI в.) бил подел отдавна това дело. В своите ''Четии Миней'' той събрал много жития на светии из разни книги. След това Киевският митрополит Петър Могила пожелал да издаде тия творения на по-достъпен език, но умрял, без да може да изпълни намерението си. Новият Киевски митрополит Варлаам търсел човек, комуто би могъл да възложи тая задача. И намерил тоя човек в лицето на духовника Димитрий, станал вече известен както с благочестието, така и с учеността и трудолюбието си.

Димитрий започнал тоя полезен труд, когато бил игумен на Батуринския манастир. Работил в тая област в продължение на 20 години като архимандрит в Чернигов и Новгород – Северски и като митрополит Ростовски. Той събрал житията на светиите в ''Четии-Минеи'', подредил ги по месеци и дни. С това заслужил голямото признание както на Руската така и на другите православни църкви.

Между това император Петър Велики (1672-1725 г.) назначил Димитрий за митрополит Сибирски и Тоболски. Но започнатото от него дело и разстроеното му здраве не му позволявали да предприеме далечно пътуване за Сибир. Затова бил преназначен за митрополит Ростовски и Ярославски.

В тоя висок сан Димитрий усилил още повече трудовете си, като е имал за правило думите на Спасителя: ''От всекиго, комуто е много дадено, много и ще се поиска'' (Лук. 12:48).

Той се грижел неуморно за благото на огромното си паство. Устроил в гр. Ростов училище на свои средства. Следял преподаванията и сам често преподавал, когато това му позволявали разнообразните занятия. С уроци и проповеди непрестанно изяснявал Христовото учение. Въздържан, богобоязлив, честен, благ, състрадателен и достъпен за всички, той помагал на ближните: на драго сърце давал съвети и наставления, посещавал болни, раздавал щедро на бедните храна и облекло.

Непрекъснатите архипастирски грижи и дела не му пречели да продължава усърдно събирането и съставянето на жития. Освен тях написал и много други книги с духовно съдържание. Показал се автор на молитви и духовни книги.

Смъртта прекратила рано живота на светителя. На 58 години той заболял и почувствал своя край, макар болестта да не изглеждала смъртоносна и да не внушавала опасения. В навечерието на своята кончина той повикал при себе си певците и изслушал с внимание създадените от самия него духовни песни. Като изпратил всички, той задържал един от певците, който му помагал усърдно в преписването на съчинения. Беседвал дълго с него за живота, за длъжностите на християнина. След това го освободил. Като го изпратил до вратата на килията си, поклонил му се ниско и му благодарил за всички, оказани от него услуги.

- На мене ли, последния служител, ти се кланяш тъй ниско, владико свети? – запитал смутен певецът.

Митрополитът пак му се поклонил, като повторил:

- Благодаря ти!

След това коленичил и почнал да се моли.

Певецът си отишъл в своя дом с тъжно предчувствие.

На другия ден, рано сутринта, камбанният звън известил за смъртта на светителя.

Хората от митрополията го намерили умрял на колене, както се молел. Това станало в Ростов на 21 септември 1709 година.

Приживе светителят бил раздал на бедните всичко, което имал. При смъртта му в килията не намерили нищо друго, освен свещени книги.

Четиридесет и три години подир смъртта на св. Димитрий Ростовски (2863 г.) честните му мощи и самите одежди били открити в гроба му нетленни. В 1763 г. по заповед на императрица Екатерина Велика те били поставени в сребърен ковчег.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

----------------------------------------------------------------------

В памет на светите епископи Исакий и Мелетий

Преподобните и благочестиви наши отци Исакий и Мелетий били епископи на Христовата Църква. Те и двамата изпълнявали едно и също светителско служение и се отличавали с богобоязливост и християнски добродетели. Тяхно непрестанно дело било да учат народа на Божествените духовни слова и да ходят по Божиите заповеди. И двамата се отличавали с благотворителност, раздавали имуществото си на бедните и се смилявали над тях, като заедно с веществения хляб ги насищали и с духовен хляб - поучения и душеполезни наставления. Със своя живот те заслужили дар на чудотворство и починали в мир на старост в различни години, но в един и същи ден.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------
Информацията е взета от сайта www.pravoslavieto.com








И още ...

Отдание на Въздвижение на Св. Кръст Господен Св. апостол Кодрат, епископ Магнезийски (I). Св. мъченици Евсевий и Приск († неизв.). Св. свещеномъченици Ипатий и Андрей (I пол. VIII). Св. Исакий и Мелетий, епископи Кипърски. Св. Димитрий, митрополит Ростовс
Св. великомъченик Евстатий Плакида и пострадалите с него - жена му Татяна и чедата му Агапий и Теопист († ок. 118)
Свв. мъченици Трофим, Саватий и Доримедонт (III), Св. мъченик Зосима Пустинник († нач. IV)
Св. преподобни Евмений, епископ Гортински Чудотворец (VII), Св. мъченица Ариадна
* Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов, Св. преподобни Доротей пустинник († края на IV), Св. мъченица Теодотия




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA