Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 66
Вчера 202
Общо 758522 за 5311 дни
Средно дневно 143
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Жития на светци


Св. пророк Осия († 820 г. пр.Хр.), Свв. безсребреници Козма и Дамян Аравийски, и мъченици Леонтий, Антим и Евтропий († 287 или 303), Св. преподобномъченик Андрей Критски († 767), Пренасяне мощите на св. праведни Лазар Четвъртодневни, епископ Китийски († 8
2018.10.17 - 07:00

(17 октомври)
В памет на свети пророк Осия

Свети пророк Осия, син Беериев, произхожал от Исахаровото коляно (1). В онези времена много израилтяни отстъпили от истинския Бог и като забравили Неговите благодеяния и чудеса, се покланяли на идолите. Но богобоязненият Осия служел на Единия истински Бог, сътворил небето и земята и извел евреите от Египет с крепката Си ръка. Осия наставлявал хората, отпаднали от истината, и с мъдрите си увещания отново ги обръщал към благочестието на дедите.

По вдъхновение от Светия Дух Осия много пророкувал за израилския народ. Изобличавайки беззаконните жители на Израилското царство, той му предсказвал големи бедствия от враговете, асирийски плен и после обръщане към Бога (2). Той предсказал и разпространяването на истинското Богопознание по цялата земя (Ос. 2:20. Ср. Иер. 31:34), края на Аароновото свещенство и старозаветните жертви (Ос.3:5), а също и завръщането на младенеца Иисус от Египет (3), Неговото възкресение на третия ден (4) и победата Му над смъртта (5). Всички тези пророчества са записани от Осия в неговата книга, която се състои от 14 глави. Като изречени чрез Светия Дух, всички те се нареждат сред другите боговдъхновени книги на Свещеното Писание.

Пророк Осия живял дълги години* и в дълбока старост починал 820 години преди Рождество Христово, и е погребан с мир.

* Пророческото му служение продължило повече от 60 години. Бел.ред.

Бележки

(1) Пророк Осия живял в Израилското царство и пророкувал по времето на иудейските царе Осия, Иоатам, Ахаз и Езекия, и при израилския цар Иеровоам II (Ос. 1:1). От така наречените малки пророци негови съвременници били Михей и Амос, а от големите - Исаия. По сведения на свети Ефрем Сирин, Доротей и Епифаний, пророк Осия бил родом от Веелмот - град на коляното Исахарово. Бел.ред.

(2) В пророчествата на Осия се съдържат:

1) изобличение на тогавашното нечестие, идолопоклонство и нравствена развратеност, а също и изобличение на съюза на евреите с езическите народи заради тяхната сила, и призив за покаяние и изправяне;

2) заплашване с асирийски плен;

3) утешение чрез предсказание за освобождаване от плена и настъпване на Царството на Месията, което, поради незрялостта на народа, се изобразява като земно величие. Бел.ред.

(3) Пророчеството за завръщането на Месията от Египет е в 11 глава на книгата на пророка. Като изброява благодеянията Си към евреите, Господ казва: ''от Египет извиках Сина Си'' (11:1). Именно това място посочва евангелист Матей, когато казва: ''за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: ''от Египет повиках Сина Си'' (Мат. 2:15). Както изобщо еврейският народ бил първообраз на Месията, така и отделни събития от живота му имали ''месианско'' значение и се явявали като първообраз. Евреите се заселили в Египет, спасявайки се от глада при Иаков. Когато тази опасност отминала, те били изведени оттам от Бога, за да изпълнят предназначението си в Палестина. Така и Месията Христос се е оттеглил, по Божия промисъл, в Египет, за да се спаси от злобата на Ирод. Когато след смъртта на Ирод опасността отминала, Бог повикал Месията от Египет в Палестина, за да изпълни предназначението Си. Бел.ред.

(4) Пророчеството за възкресението на Месията на третия ден се съдържа в 16 глава от книгата на пророк Осия. Апостол Павел го отнася към възкръсналия Христос, когато казва: ''на третия ден възкръсна, според Писанията'' (1Кор. 15:4). Бел.ред.

(5) В 13:14 от книгата на пророка с въпрос е изразена мисълта за безсилието на ада пред Бога: ''От властта на ада ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя. Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?''. Апостол Павел казва: ''А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртно тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: ''смъртта биде погълната с победа''. ''Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?'' (1Кор. 15:54, 55). Следователно, изпълнението на пророчеството апостолът отнася към окончателното тържество над смъртта в деня на всеобщото възкресение на мъртвите. Бел.ред.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------

Житие на св. преподобномъченик Андрей Критски

През време на иконоборчестата ерес на остров Крит живял един пустинножител на име Андрей. До него стигнал слух, че светите икони били подложени на поругание и че техните защитници били осъждани на страдания и мъки. Ереста била завладяла и императорския двор в Константинопол. Цялата Византийска империя била на кръстопът – за или против иконите.

Св. Андрей решил да отиде в Цариград с намерение да отклони император Константин V Копроним (741-775 г.) от иконоборческата ерес. Мислел изобщо да го избави от нечестивите му действия, насочени срещу иконопочитанието. Всичко, което той видял по пътя, още повече възпламенило неговата ревност.

Най-уважаваните епископи били изпращани на заточение. Тъмниците били пълни със затворници. Навсякъде се чувало за всикидневни изтезания и смъртни присъди. Навсякъде иконопочитателите били в немилост.

Сърцето на Андрей пламнало от негодувание. Като пристигнал в Цариград, той отишъл веднага в църквата ''Св. Мамант'', където тогава бил императорът. Промъкнал се през огромната тълпа, явил се пред императора и почнал смело да го укорява:

- За какво се наричаш християнин и служител Христов, щом се смееш на изображенията на Спасителя и угнетяваш неговите предани служители?

Войници хванали пустинника, изтеглили го вън от църквата и почнали да го бият. Но императорът ги спрял и заповядал да доведат Андрей при него в двореца.

Като се явил в звореца, императорът го запитал:

- Как се реши да ме злословиш така дръзко? От безумие ли стори това, или от желание да станеш известен?

- Ни от едното, ни от другото, но от ревност към Бога – отговорил Андрей. – Аз чух за пакостната ерес, която тъпче светите икони, и дойдох отдалече, за да те убедя да спре гонението на православните люде или да умра за Спасителя Христос.

Императорът наръкъл идолопоклонство честта, която се въздава на иконите. Пустинникът безбоязнено му възразил, като доказал, че честта, въздавана на иконата, се отнася към лицето, което е изобразено на нея. И продължил:

- Защо наказваш със смърт оня, който не указва нужното уважение на царските статуи и изображения? Ти искаш да бъдеш почитан в твоите изображения, а забраняваш да се почита Христос Бог в Неговите изображения!

Императорът се разгневил и заповядал на придворни служители жестоко да бият тоя скромен отшелник. Заплашил го със смърт, ако не се откаже от иконопочитанието.

Изпод ударите св. Андрей говорил внушително на императора:

- По-добре е ти да се откажеш да се въоръжаваш против Църквата и да преследваш верните Христови служители, отколкото да очакваш аз да се отрека от Христа Господа в неговите изображения!

Заредили се все по-жестоки мъчения. Извели пустинника на площада и го замеряли с камъни. Полумъртъв го затворили в тъмница.

Православни се събрали около него в тъмницата и изразили уважение и любов към него като мъжествен страдалец за истината. Той ги наставлявал и укрепявал в благочестието.

Императорът научил за тая среща и заповядал отново да мъчат пустинника. Завели го на мястото на наказанието. Един от еретиците се нахвърлил върху него с брадва и го убил.

С молитва св. Андрей предал душата си на Бога (767 г.).

Двадесет години след блажената кончина на преподобномъченика Андрей Критски иконоборството било осъдено от Седмия вселенски събор. Православието възтържествувало над всичик ереси (787 г.).

В същия ден се празнува и паметта на Св. пророк Осия, който проповядвал в Израилското царство, когато пророк Исаия пророчествувал в Юдея.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------
Информацията е взета от сайта www.pravoslavieto.com








И още ...

Св. пророк Осия († 820 г. пр.Хр.), Свв. безсребреници Козма и Дамян Аравийски, и мъченици Леонтий, Антим и Евтропий († 287 или 303), Св. преподобномъченик Андрей Критски († 767), Пренасяне мощите на св. праведни Лазар Четвъртодневни, епископ Китийски († 8
Св. мъченик Лонгин Стотник, който стоеше при Кръста Господен (I)
Св. мъченици Сарвил и Вивея (II), Св. преподобномъченик Лукиaн, презвитер Антиохийски († 312), Свт. Савин епископ Катански († 760), Св. преподобни Евтимий Нови, Солунски († 889), Памет на един св. мъченик, пострадал за Христа в Александрия, чието име не
Свв. мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий († 54-68), Св. мъченик Силван презвитер Газски (IV), Св. преподобна Параскева - Петка Епиватска Търновска (Петковден; XI в. Местен празник), Св. преподобни Никола Святоша, княз Черниговски († 1143)
Св. мъченик Флорентий Солунски (I-II), Свв. мъченици Карп, епископ Тиатирски, Папила дякон, Агатодор и мъченица Агатоника - сестра на Папила от Пергам († ок. 251), Св. мъченик Вениамин дякон († 421-424), Св. преподобни Никита Изповедник († ок. 838)




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA