Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 176
Вчера 354
Общо 845629 за 5615 дни
Средно дневно 151
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Жития на светци


Св. мъченик Мирон Презвитер († ок. 250), Св. мъченик Патрокъл († 275), Св. мъченици Стратон, Филип, Евтихиан и Киприан († неизв.), Св. преподобни Алипий Печерски иконописец († 1114)
2019.08.17 - 07:00

(17 август)
Житие на св. мъченик Мирон Презвитер

Св. мъченик Мирон бил свещеник в някое място в Ахаия. Той бил от богат и знатен род. Отличавал се със своя благ характер. Бил кротък, боголюбив и човеколюбив.

Във времето на Деций на самия ден Рождество Христово езичници се втурнали в храма. В своя гняв те го хвърлили в силно нагорещена пещ, но Мирон излязъл невредим. Това чудо не вразумило мъчителите, а ги довело до още по-голяма ярост. Особено разгневен бил съдията Антипатър. Той заповядал да одерат на ремъци кожата на Мирон от главата до нозете. Мъченикът доловил един такъв ремък от своята кожа и с него ударил по лицето съдията – мъчител. Съдията изпаднал в ужас, взел меча и се самоубил. Най-после св. Мирон бил отведен в гр. Кизик и там го посекли с меч. Това станало в 250 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------

Страдание на светия мъченик Патрокъл

По време на царуването на Аврелиан [1] срещу християните било повдигнато жестоко гонение в Галия, а също и в други области.

[1] Император Аврелиан царувал от 270 г. до 275 г.

По това време в град Трикасин живеел един честен мъж на име Патрокъл. Той обитавал наследения след смъртта на родителите му дом в покрайнините на града. Бил богат и имал много имущество. Служел на Бога денем и нощем, понеже бил възлюбил светия Му закон и прекарвал строго и благочестиво живота си. Добре запознат с науките, той с усърдие четял винаги Свещеното Писание и ежечасно прекланял коленете си в молитва. Храна приемал веднъж на ден, вечер, като преди това отправял славословия и молитви към Господа. Богатствата, които имал, раздавал на нуждаещите се вдовици и сираци, и особено на нуждаещите се християни, които служели на Господа от цялото си сърце. Милосърдието му било толкова голямо, че просяците го приемали като човек, който раздава небесни съкровища, понеже той не си събирал богатство на земята, но на небесата и се отдалечавал от всички светски удоволствия, размишлявайки само за придобиване на Царството Небесно.

Като прекарвал живота си в страх Божий, пост, молитва и всякакво богоугождение, този свят мъж получил от Господа власт да заповядва на бесовете. Дарувана му била също и благодат на изцеление, така че изгонвал нечисти духове със силата на Христа и изцелявал различни болести, които нападали хората.

В това време нечестивият цар Аврелиан, жестокият гонител на християните, пристигнал от град Сенониск в Триксин. Като узнал за свети Патрокъл, Аврелиан заповядал да го хванат и доведат при лего. Като видял Патрокъл, той му казал:

- Чух за твоето безумие. Ти си приел суетна вяра и се покланяш на Тогова, Който е бил поруган от хората.

Но светецът нищо не отговарял на тези безумни слова.

Тогава Аврелиан го попитал:

- Как ти е името?

Светецът отвърнал:

- Името ми е Патрокъл.

Аврелиан отново го запитал:

- Каква вяра изповядваш и на какъв бог се покланяш?

Свети Патрокъл отговорил:

- Покланям се на живия Бог, истинния, Който обитава на небесата и се грижи за смирените. Покланям се на Този Бог, Който знае всичко, преди то да е станало.

Аврелиан казал:

- Остави безумието си и се поклони на нашите богове. Ще бъдеш награден за това от нас с чест и богатство и името ти ще бъде прославено.

Светият отвърнал:

- Не зная друг Бог освен Истинския, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко видимо и невидимо.

На това Аврелиан казал:

- Докажи ни истина ли е това, което говориш?

Патрокъл отговорил:

- Наистина е справедливо всичко, което говоря, но тъй като всички вие погивате в лъжа, не искате да повярвате на истината, понеже лъжата винаги ненавижда истината.

Аврелиан казал:

- Ще те предам на огъня, ако не принесеш жертви на боговете.

Светецът отговорил:

- Ето, аз принасям жертва хваление, пък и самия себе си принасям в жертва на моя Бог, Който е благоволил да ме призове към мъченически подвиг за святото Си име.

Тогава цар Аврелиан се преизпълнил с гняв и заповядал да сложат на нозете на мъченика железни окови, нагорещени на огън. Заповядал също да вържат ръцете отзад на светеца с железни вериги, също нагорещени на огъня. После заповядал да го хвърлят в тъмница и да го държат там дотогава, докато не измислили начин да го погуби.

Като бил в оковите, светецът се молел на Бога, като казвал така:

- ''Нека, прочее, Твоята милост ми бъде утеха, по Твоето слово към Твоя раб'' (Пс. 118:76). И още: ''Ще се радвам и ще се веселя за Твоята милост, защото Ти погледна на злочестието ми, узна скръбта на душата ми'' (Пс. 30:8).

След три дни цар Аврелиан седнал на публичното съдилище и заповядал да изведат мъченика от тъмницата и да му го представят за съд. Когато довели светеца, царят му казал:

- Хулителю, отиди, спаси по-скоро себе си от смъртта и принеси жертва на боговете.

Мъченикът отговорил:

- Нашият Господ спаси от вечна смърт душите на рабите Си. Той няма да остави всички, които се уповават на Него. Ако искаш да получиш нещо от моите богатства, аз охотно ще ти дам, понеже виждам, че си беден.

На това Аврелиан отвърнал:

- Как се осмеляваш да наричаш мене, императора, беден, когато имам неизброими съкровища?

Светецът отговорил:

- Ти имаш земни богатства, бързопреходящи. Но си беден, тъй като нямаш самия себе си, понеже не си придобил в сърцето си святата вяра в нашия Господ Иисус Христос. Затова ще бъдеш осъден от праведния Съдия - Бога, на мъчения заедно с баща ти - дявола.

Аврелиан казал:

- Ти жестоко ме оскърбяваш и затова не мога да бъда милостив към тебе.

Мъченикът казал:

- За мен е милостив моят Бог, Комуто аз служа от млади години. Но горко на тебе, когато бъдеш отведен на мястото, където пребъдва в мъчения дяволът, на когото днес служиш. Там ще видиш вечните мъки, приготвени за тебе.

На това императорът отговорил:

- Не разбирам това, което говориш. Разбирам само, че си в моите ръце и няма такъв, който би те спасил от ръцете ми.

Светецът казал:

- В твоя власт е само тялото ми. До душата ми обаче не можеш да се докоснеш, понеже над нея няма власт никой друг, освен Единият Бог, Който я е създал, и Който е казал на нас, Своите раби: ''...не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят; но ще ви покажа, от кого да се боите: бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в геената...'' (Лука. 12:4-5).

Цар Аврелиан отговорил на това:

- А нима нашите богове нямат същата власт? Нали те затова са истински, понеже дават отговор на всичко, за което ги питат. Те допускат досега да живееш ти, техният враг и хулител.

Светецът казал:

- Какви богове имате вие?

Аврелиан отвърнал:

- Към числото на нашите богове принадлежи и великият Аполон [2], и могъщият Зевс [3], и майката на боговете - Диана [4], понеже те без измама предсказват на хората бъдещето [5].

[2] У древните гърци Аполон се считал за бог на светлината. Заедно с това го почитали и за дара на предсказване на бъдещето.
[3] Зевс - върховен бог на древногръцката религия, който се считал за родоначалник на другите богове.
[4] Диана - у древните гърци се считала за богиня на светлината и живота.
[5] Императорът Аврелиан, като езичник, бил уверен, че боговете предсказват бъдещето. Затова споменал името на Аполон, който у древните гърци се считал за предсказател на бъдещето. Много храмове, построени от древните гърци в чест на Аполон, се считали и за знаменити оракули. Най-известен бил Делфийският оракул, оракулът в Оробия, на Остров Евбея, и на други места. Древните гърци се обръщали за помощ към оракула при всички сериозни и важни случаи както от личния си, така и от обществения живот. От само себе си се разбира, че прорицателите, към които се обръщали за съвет гърците, не можели да предсказват бъдещето, тъй като винаги давали уклончиви и неясни отговори.

Свети Патрокъл казал:

- Колкото до Аполон, когото ти наричаш бог, ние сме слушали от отците си, че е бил пастир на Тесалийския цар Адмет [6]. А що се отнася до Зевс, на когото се покланяш като бог, известно ни е, че е бил човек мерзък, нечестив и блудодеен, прелюбодеец, грабител и сеяч на всяко зло. Известно е, че е сеел вражда и безчинства сред хората, извършвал е убийства и грабежи, пък и умрял от най-позорна смърт, така че и земята не приела трупа му. А за Диана, която наричате майка на вашите богове, кой не знае, че тя е зараза, която опустошава по пладне [7]. О, окаяно безумие на хора, заслепени от неверие, покланящи се на суетното и на празното.

[6] В този случай свети Патрокъл е имал предвид нелепите сказания на древногръцката митология.
[7] Пладнешки демон - буквално: зараза, която опустошава по пладне. (ср. Пс. 90:6).

Царят казал:

- Търпението ми е голямо, понеже досега слушам твоите хули. Но сега ти казвам за последен път: Ако не се поклониш и не принесеш жертва на Аполон, Зевс и Диана, ще те предам на смърт.

Мъченикът отвърнал:

- Нечестиви мъчителю! Приличаш на разбойник, който убива невинен човек, но тялото му не може да изяде. Така и ти, макар да се хвалиш, че ще предадеш на смърт тялото ми, но няма да го изядеш. Но дори и да би изял тялото ми, не би посмял да навредиш на душата ми.

След като светецът казал тези думи, Аврелиан твърде много се разгневил и заповядал да посекат светеца с меч. При това Аврелиан заповядал да го посекат някъде в блатисто място, за да не може да бъде погребан по обичая като хората, но да бъде изяден от влечуги, птици и зверове. Воините хванали светия мъченик и го повели към брега на реката, наречена Секвана, за да го посекат в блатото, на брега на реката.

Светецът отивал на смърт с радост, като възгласял молитвено:

- Господи Иисусе Христе, не допускай да погине тялото ми в това блатисто място, но възвеличи пресвятото Си име, за да бъде то славно пред очите на враговете Ти, и за да не кажат езичниците: Къде е техният Бог? Чуй, Владико светий, молитвата ми, както си послушал Моисея [11] и Аарон [12], които се молеха за Твоите люде, и като раздели пред тях морето, Ти преведе израилтяните по сухо (Изх. 14:21-32). Така и на мене заповядай да премина на другата страна на реката, на място неблатисто, за да се пролее кръвта ми на суха земя и тялото ми да намери покой не в блатото: ''извади ме от тинята, за да не затъна'' (Пс. 68:15); избави ме от мъчителите ми.

[11] Свети пророк Моисей - прочут вожд и законодател на еврейския народ, първият свещен писател, живял в ХV в. пр. Хр. Моисей се родил в Египет и произхождал от Левииното коляно. Той извел по чудесен начин евреите от Египет, като ги избавил от тежкото робство. На планината Синай той получил от Бога десетте заповеди и се сподобил да види славата Божия. Паметта му се празнува от светата Църква на 4 септември.
[12] Аарон - брат на Моисей, пръв първосвещеник на еврейския народ.

Едвам свършил тези думи на молитвата и очите на воините се премрежили така, че не виждали мъченика.

А свети Патрокъл, като влязъл в реката, тръгнал по нея, като газел във вода по-ниско от коленете. А реката била твърде голяма и дълбока, и била придошла от дъждовете, но светият мъченик вървял по нея, без да потъва даже до коленете. Като минал на другия бряг, той се изкачил на възвишението, което се намирало там, и казал:

- Господ пази душите на преподобните Свои светии и ги спасява от ръцете на грешниците.

Като видели, че мъченикът, когото водели, го няма, воините изпаднали в голям страх и ужас, понеже се боели царят да не помисли, че са пуснали осъдения по своя воля, и ще ги предаде на смъртно наказание. Те мислели така:

- Колко велик е Богът на този човек, понеже Той го спаси от нашите ръце по невидим начин.

Други от воините казвали:

- Това не беше човек, а привидение, понеже изчезна безследно от очите ни.

Докато спорели помежду си и не се решавали да се върнат при царя, една жена езичница, която преминала реката с лодка, като чула спора и видяла скръбта им, казала:

- Видях на отсрещната страна на реката, на възвишението, човека, когото търсите. Той лежеше по очи и се молеше на своя Бог.

Като имали бързи за проливане на невинна кръв нозе, воините веднага преминали реката с лодката, и като се качили на хълма, намерили светеца в същото положение, както им казала жената. Тогава старшият на воините му казал с досада:

- Ти наистина си достоен за смърт, понеже избяга, но ето, че пак си в наши ръце. Сега няма да избягаш от нас. Ще бъдеш предаден на смърт. А ако желаеш да останеш жив, принеси жертва на нашите богове.

Светият им отговорил:

- Няма да се поклоня на нечестивите бесове. Покланям се само на Единия Бог.

Воините му казали:

- Какъв е твоят Бог, роден или сътворен?

Светецът казал:

- О, суетно заблуждение! О, безумно неверие! О, неразумни слова! Кой от хората може да каже каквото и да било за безначалния Бог? Кой може да изкаже Неговия произход? Той каза, и всичко стана. Той заповяда и всичко се яви - видимо и невидимо. Той изпрати Избавител за човешкия род - Своя Единороден Син, нашия Господ Иисус Христос, Който проля заради нас светата Си кръв, за да ни избави от погибелта и вечната смърт. Но Господ възкръсна от мъртвите в третия ден, възнесе се на небето в присъствие на учениците Си и им изпрати, както обеща, Светия Дух. И трябва да се вярва така, както учи Светият Дух чрез устата на апостолите, понеже това учение е право и истинно. Този, който не вярва на това учение, няма да види вечен живот, но гневът Божий ще пребъдва на него вечно. Ние, християните, твърдо вярваме и се надяваме да получим вечен живот от Христа, нашия Бог. Затова и страдаме за Него с любов и умираме с готовност, като знаем, че живеем ли, или умираме, принадлежим на Господа. Всички, които се покланят на бесове, подобно на вас, заедно с бесовете ще бъдат хвърлени в геената огнена.

Докато светецът произнасял тези думи, воините се разгневили, и като го нарекли хулител на техните богове, извадили мечовете си да посекат светеца. Като се обърнал към Бога, светият казал:

- В Твои ръце, Господи, предавам духа си. Ти знаеш, че умирам за Твоето пресвято име.

След това светият мъченик Патрокъл бил обезглавен [13]. Воините взели главата му и я хвърлили на далечно разстояние от тялото. След това си заминали.

[13] Кончината на свети мъченик Патрокъл станала около 275 г.

По това време в планината, близо до това място се намирали двама просяци на преклонни години, които се ползвали някога от милостта на светеца и изповядвали християнската вяра. Те видели кончината на мъченика и чули последните му думи. Когато воините си тръгнали, те взели тялото и главата му с голям страх, като се боели да не бъдат забелязани от нечестивците. Честното тяло и главата на мъченика те скрили до вечерта, а след това тайно разказали всичко на протопрезвитера на този град на име Евсевий.

Когато настъпила нощта, протопрезвитерът, заедно с дякона Ливерий, дошъл на мястото, където било скрито тялото на мъченика. Като обвили с чиста плащаница святото тяло, те го погребали в същата нощ, тихо и с малко свещи, като изпели подобаващи псалмопения.

Светият мъченик Патрокъл починал по време на царуването на Аврелиан в Рим, а сред християните - при владичеството на нашия Господ Иисус Христос, на Когото отдаваме чест и слава заедно с Отца и Светия Дух, сега и винаги и в безкрайни векове. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------

Страдание на светите мъченици Стратон, Филип, Евтихиан и Киприан

Тези свети мъченици били знатни хора, обхождали Никомидия*, посещавали народните зрелища и учели събраните там, като ги убеждавали да оставят служението на идолите и да се обърнат към вярата в Христа. Началникът на града, като видял, че мястото за зрелища опустява, и като узнал, че народът изоставил зрелищата, бидейки научен от светите мъченици, и затова пренебрегвал отеческите обичаи, водейки някакъв нов начин на живот, заповядал незабавно да му ги доведат.

* Никомидия - столица на източната част на древната Римска империя, местопребиваване на императора Диоклетиан. Знаменит град в малоазиатската римска провинция Витиния, разположена в северозападната част на Мала Азия.

Когато застанали пред началника на града, те обявили, че съблюдават вярата в Христа и учат и другите на това. Тогава ги завели на мястото за зрелища и ги оставили на зверовете да ги разкъсат. Но зверовете не им причинили никаква вреда. След това били подложени на много и различни мъчения, а накрая били хвърлени в огъня.

По този начин светите мъченици изминали попрището** на страданията за Христа и, като удържали победа, приели венци***.

** Поприще - при гърците се наричало място с определена дължина и ширина с ограда за бягане. Пробягалият попрището и достигналият края преди другите се считал за победител и за награда получавал венец.
*** Времето на кончината на тези свети мъченици е неизвестно.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------

Житие на преподобния наш отец Алипий Печерски

Преподобният наш отец Алипий се проявил като подражател на свети евангелист Лука, понеже служел на Господа, Който ни е сътворил по Свой образ и подобие (Бит. 1:26.). Бил подобен на свети Лука в това, че не само изобразявал чудодействено лицата на светците върху иконите, но и въплъщавал в душата си техните добродетели. Той бил освен това дивен лекар. Благочестното му житие ни е предадено в този вид:

По време на управлението на благоверния киевски княз Всеволод Ярославович [1], при игумена преподобни Никон се явили гръцки иконописци за да украсят светата Печерска църква по Божий промисъл и по съвета на преподобните отци Антоний и Теодосий [2], които се явили в Константинопол по чудесен начин десет години след преставянето си.

[1] Всеволод Ярославович князувал за първи път от 1075 г. до 1093 година.
[2] Преподобните Антоний и Теодосий са основатели на Киевско-Печерската лавра. Паметта на свети Антоний се празнува от светата Църква на 10 юли, а на преподобния Теодосий - на 3 май.

Блаженият Алипий бил предаден от родителите си на тези иконописци, за да се обучава на иконопис. Свети Алипий бил очевидец на дивното чудо, за което се говори в сказанието за Печерската църква: когато иконописците украсявали със стенописи светия олтар, в него сама се изобразила иконата на Пресвета Богородица. При това иконата просияла и блестяла по-ярко от слънце. След това от устата на Пресвета Богородица излетял гълъб, който, като летял дълго из църквата, влетял в устата на Спасителя, изобразен на иконата, намираща се в горната част на църквата. - Тогава именно се учел блаженият Алипий, като помагал на своите учители. Освен това той благолепно украсявал и душата си, понеже благодатта на Пресветия Дух пребъдвала в тази Печерска църква.

Когато гръцките иконописци завършили делото си и украсили с икони светата църква, и Алипий бил украсен от преподобния игумен Никон с чудния образ на светия ангелски иночески чин. И свети Алипий започнал да се обучава на изкуството да изобразява в душата си добродетелите на светците, бидейки обучен вече да изобразява веществено (на иконите) ликовете им.

Свети Алипий бил толкова изкусен в делото си, че по Божията благодат с видимо изображение на иконата като че изобразявал самия духовен образ на добродетелта. Понеже се обучавал на иконописното изкуство не заради придобиване на богатство, но за придобиване на добродетели, той постоянно се трудел, като рисувал икони за игумена, за братята и за всички нуждаещи се, нищо не взимайки за своя труд.

Блаженият Алипий молел всички, видели някъде овехтели икони в някоя църква, да му съобщават. Тогава, като не изисквал никакво възнаграждение за труда си, украсявал с изкуството си тези църкви. Когато светецът бил свободен от такава работа, се упражнявал в иконопис за себе си и живописвал икони, които давал на тези, от които взимал на заем злато или сребро, необходимо за украса на иконите. Така постъпвал светецът, за да не прекарва времето си в празнота. Той се уподобявал на древните свети отци, които се занимавали постоянно с ръкоделие. Дори на самия върховен апостол Павел, който говори за себе си: ''...сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце'' (Деян. 20:34).

Ако се случвало да заработи някаква парична сума с делото на ръцете си, свети Алипий я разделял на три части: първата част изразходвал за обновление на иконите, втората - за милостиня на просяците, а третата предавал за манастирски нужди. Така постъпвал светецът всяка година, като не си давал покой нито денем, нито нощем, понеже нощем се упражнявал в молитвено бодърствуване и поклони, а през деня с велико смирение, нестяжение, чистота, търпение, пост, богомислие и любов се занимавал с ръкоделие. Никой никога не го виждал в безделие и при всичко това той никога не пропускал молитвените събирания, макар и за своите занимания.

Мелхиседек

Когато игуменът забелязал тези велики добродетели и иконописното изкуство на преподобния, така че той бил достоен, носейки ангелския образ на монашеския чин, да се яви също и подражател на Божия Син Исус Христос - Иерея по чина Мелхиседеков [3] го възвел в степента на иерейство. Тогава преподобният бил поставен като запалено светило на свещник (Мат. 5:15), или, по-добре е да кажем - на високо място за подражание, като сияел с удвоената красота на добродетелите си: монашески и иерейски. И станал светецът образец необикновен, понеже вършел чудеса. Из многото му чудотворства тук ще споменем само за някои от тях.

[3] Мелхиседек, Салимският цар, свещеник на Вишния Бог, се споменава в книгата Битие (14:18). Когато Авраам се връщал от победата над еламския цар и съюзниците му, ограбили Лот, Мелхиседек срещнал Авраам с хляб и вино и го благословил в името на Бога всевишни. Авраам така високо и благоговейно приел това благословение, че дал на Мелхиседек една десета част от всичката си плячка. - Кой е бил този Мелхиседек остава загадка. Най-вероятно той е принадлежал към племето на аморейците, живели тогава в Палестина, понеже бил техен цар. Предполага се, че Салим, това е Иевус, а след това - Иерусалим (Пс. 75:3.). Можем да се досещаме, че Мелхиседек е бил особен, славен в цяла Палестина служител на Истинския Бог. Свещеното Писание е скрило подробностите за него, като ни дава да видим в него предобраз на христа. Книга ''Битие'', която повествува за Мелхиседек (14:1824.) не говори нищо за произхода на Мелхиседек, нито за края на живота му, което, заедно с благословението му на Авраам, го направило, според изяснението на свети апостол Павел (Евр. 6:20), предобраз на Иисуса Христа - вечния първосвещеник и цар. Към преобразното значение на свещенството на Мелхиседек посочва също и свети цар и пророк Давид, когато говори за Сина Божий: ''Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков.'' (Пс.109:4). Но особено ясно и подробно е разкрито преобразното значение на Мелхиседек у свети апостол Павел в посланието до Евреите (гл. 7).

Един от богатите граждани на град Киев страдал от проказа. Той търсил помощ от много лекари, вълшебници и езичници, но не само не получил облекчение на болестта си, но изпаднал в още по-тежко състояние. Тогава един от другарите на болния го посъветвал да отиде в Печерския манастир, за да изпроси молитвите на светите отци. Той се съгласил, но с неудоволствие.

Когато довели болния в манастира, игуменът наредил да го напоят с вода от кладенеца на преподобния, а също така да измият лицето му със същата вода. Веднага на тялото на болния се появило толкова много гной - като наказание за неверието му, че всички страняли от него, не бидейки в състояние да издържат смрадния мирис, изхождащ от тялото му. Тогава болният се върнал у дома с плач и негодувание и не излизал много дни поради излизащата смрад, като казвал на другарите си: ''...с безчестие покриват лицето ми. Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми'' (Пс. 68:8, 9), понеже не повярвах на преподобните отци Антоний и Теодосий.

И всеки ден очаквал смъртта си. Но като дошъл на себе си, този мъж решил да изповяда всичките си грехове. Затова отишъл отново в Печерския манастир при преподобния Алипий и му изповядал всичките си съгрешения. Преподобният му казал:

- Добре направи, чедо, че дойде да изповядаш греховете си на Бога пред моето недостойнство. Така свидетелства за себе си и пророкът, викайки към Господа ''...аз казах: ''ще изповядам Господу моите престъпления'', и Ти сне от мене вината на греха ми'' (Пс. 31:5).

След това преподобният дълго време го поучавал с душе-спасителни слова. Като свършил, взел от иконописните бои и помазал гнойните места по лецето му. След това свети Алипий повел болния в църквата, причастил го с Божествените Тайни и му наредил да умие лицето си с водата, с която свещениците се измивали след приемането на светите Тайни. Скоро след това гнойните струпеи се махнали от болния и той станал здрав като преди. В това чудотворение преподобният наш отец Алипий явил себе си като подражател на Самия наш Господ Иисус Христос. Понеже както Христос, изцелявайки прокажения, му наредил да се покаже на свещеника и да принесе дар за очищението си (Мат. 8:4.), така и преподобният заповядал на болния от проказа да се покаже нему като пред свещеник, по време на свещенослужението, и да принесе в дар това, за което говори пророкът: ''Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова'' (Пс. 115:3-4). Тук ще споменем и за дара, понеже правнукът на този прокажен, в благодарност за това очищение, обковал със злато кивота, намиращ се над светия престол в печерската църква.

Преподобният бил подражател на Христа, когато Той изцелил слепородения. Понеже, както Христос отначало намазал очите на слепородения с калчица, а след това му заповядал да се умие в Силоамската къпалня (Силоам - значи ''пратен'') (Иоан. 9:6-7), така и преподобният отначало намазал с иконописна боя струпеите на прокажения, а после му заповядал да се умие с водата, с която се умивали свещениците - Божиите пратеници. По такъв начин светецът изцелил болния както от телесната проказа, така и от греховната слепота. Всички, които дошли заедно с болния от града, много се удивили на такова бързо изцеление. Но преподобният им казал:

- Братя! Обърнете внимание на това, което е казано: ''Никой не може да слугува на двама господари'' (Мат. 6:24). Понеже този човек първоначално е бил поробен от демона по причина на греховете си. Затова, дошъл при Бога, но по вражески съвет, се отчаял за спасението си и не вярвал в Господа, Който Единствен е могъл да го спаси - и проказата с още по-голяма сила завладяла тялото му като наказание за неверието му. Понеже Господ е казал: ''Искайте'', но не просто: ''Искайте'', но с вяра, ''и ще ви се даде.'' (Мат. 7:7). Когато днес той за втори път се обърна с разкаяние към Бога, в мое присъствие, то ''Бог, богат с милост'' (Еф. 2:4.) го изцели.

Като изслушали това, хората се поклонили на светеца и се отправили обратно на път заедно с изцеления, като прославяли Бога и преподобните отци Антоний и Теодосий, а също и техния ученик, преподобния наш отец Алипий. И говорели за него, че той им е бил явен като нов Елисей [4], понеже изцелил болния от проказа подобно на Елисей, изцелил от проказа сириеца Нееман (виж 4Царств. 5:14).

[4] Елисей - израилски пророк, ученик и приемник на пророческия дар на светия и славен пророк Илия. В продължение на 65 години той мъжествено възвещавал истината и пророчествал при царете: Ахав, Иорам, Иуй, Иоахаз и Иоаз. Пророческата му дейност се отнася към IХ в. преди Р. Хр. Паметта му се празнува от светата Църква на 14 юни.

В град Киев имало един благочестив мъж, който построил църква и пожелал да има седем големи икони за украса на църквата. Той дал сребро и дъски, предназначени за рисуването на тези икони, на двама монаси от Печерския манастир, негови познати, като ги помолил да се посъветват със свети Алипий за изрисуването на иконите. Но монасите не казали нищо на Алипий, а среброто присвоили. След известно време мъжът изпратил да попитат монасите дали са изрисувани иконите. Те отговорили, че Алипий иска още сребро. След това отново взели среброто за себе си. Като достигнали до крайно безсрамие, тези двама монаси отново изпратили да кажат на мъжа (като клеветели светията), че Алипий иска още толкова сребро, колкото е получил. Христолюбивият мъж дал сребро за трети път и казал:

- Аз твърде много желая да получа молитва и благословение от делото на неговите ръце.

Свети Алипий нищо не знаел за това, което вършат монасите.

Накрая мъжът изпратил още веднъж, за да разберат дали иконите вече не са готови. Като не знаели какво да отговорят, монасите казали, че Алипий взел всичкото сребро, но не иска да изрисува иконите.

Тогава този Христолюбив мъж пристигнал в Печерския манастир заедно с дружината си и отишъл при игумена Никон, като му разказал за обидата, нанесена му (уж) от Алипий. Като повикал Алипий, игуменът му казал:

- Защо, брате, нанасяш такава обида на този наш син, който твърде много те е умолявал да изрисуваш иконите и ти е дал толкова сребро, колкото си поискал? Но ти, като си взел среброто и си дал обещание да изрисуваш иконите, не си го сторил, макар в други случаи да си рисувал икони без всякакво заплащане?

На това блаженият Алипий отвърнал:

- Честни отче! Ти добре знаеш, че никога не съм проявявал леност в това дело. Но сега съвършено не разбирам за какво говориш.

Тогава игуменът му казал отново:

- Ти си взел тройна цена за изписването на седем икони, но досега не си ги изписал.

И като желаел да изобличи веднага светия, заповядал да донесат дъските, предназначени за изписването на иконите (същите дъски ден пред това ги видели в едно от манастирските здания и на тях нямало нищо изобразено). Игуменът заповядал също да извикат монасите, чрез чието посредничество мъжът предавал среброто на свети Алипий, за да го изобличат и те.

Изпратените за дъските ги намерили твърде изкусно изрисувани и ги донесли на игумена. Като видели това, всички, които стоели там, се удивили много и се уплашили. Паднали с трепет ничком на земята и се поклонили на образите, създадени не от ръка на човек - на Господния образ, образа на Пресвета Богородица и образите на други Божии светии.

След това дошли и тези двама монаси, които оклеветили Алипий. Като не знаели нищо за чудото, те влезли в пререкание със светията, като казвали:

- Ето, ти взе тройна цена, а не искаш да изпишеш иконите!

Като чули това, всички, стоящи там, показали на монасите иконите, казвайки:

- Ето тези икони, изписани от Самия Бог, удостоверяват невинността на Алипий!

Като видели иконите, монасите се ужасили от толкова великото чудо. Веднага били изобличени от игумена в кражба и лъжа, били изгонени от манастира и лишени от имуществото си.

Но те не прекратили злобата си: започнали да разпространяват в града хула срещу преподобния Алипий, твърдейки, че уж те самите били изписали тези икони.

- Нашият началник - казвали те, - като не желае да ни възнагради за труда, за да ни отстрани от работата, излъга за иконите, че уж били изписани от Самия Бог, Който искал да оправдае Алипий.

Като чули тези думи, много граждани отишли в манастира, за да видят иконите и да им се поклонят. Независимо от това, че много от тях повярвали на монасите, оклеветили преподобния Алипий, Бог, Който прославя Своите светии, както Сам Той говори в светото Евангелие: ''Не може се укри град, който стои навръх планина'' (Мат. 5:14) и още: ''Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи'' (Мат. 5:15.) не скрил добродетелните подвизи на този праведен мъж. Понеже вестта за чудото, сътворено от Господа заради свети Алипий, достигнала до самия княз Владимир Мономах (царувал от 1114 г. до 1125 г., бел.ред.). Това чудо било удостоверено още и по следния начин:

По Божие допущение в Киев станал пожар, от който изгорял почти целия Подол (част от града, бел.ред.). В тази част на града се намирала и църквата със споменатите икони, която също изгоряла. След пожара обаче намерили всичките седем икони напълно запазени.

Когато князът чул за това, лично дошъл на мястото на пожара, като желаел да види станалото там чудо. Като видял иконите, останали неповредени от огъня, князът преди всичко узнал, че са изписани за една нощ по Божий промисъл, устроен за оправдание на Алипий от повдигнатата срещу него клевета. Тогава княз Владимир Мономах с усърдие прославил Твореца на всичко - Бога, Който явил толкова големи чудеса заради добродетелите на преподобния Алипий. След това, като взел една от тези икони, иконата на Пресвета Богородица, заповядал да я изпратят в град Ростов, в каменната църква, намираща се там, построена от самия него. След време се разрушила и тази църква, но иконата останала неповредена. След това поставили иконата в дървена църква. И тази църква след известно време изгоряла от пожар. Иконата пак останала неповредена до толкова, че след пожара върху нея не намерили и драскотина.

Всичко това несъмнено потвърждавало добродетелния живот на преподобния Алипий, заради когото сама се изписала тази икона.

Сега да разкажем за чудото, станало при кончината на светеца, за да видим, колко дивно този човек, изкусен творец на икони, преминал от временния във вечния живот.

Един благочестив мъж помолил преподобния Алипий да изпише икона на Пресвета Богородица. При това той помолил светеца да завърши иконата до празника Успение. Но преподобният скоро заболял и се приближавал към смъртния си час. А иконата междувременно не била изписана. Човекът много скърбял за това и много безпокоял светеца. Блаженият Алипий му казал:

- Чедо! Не ме безпокой, но възложи всичката си печал на Господа и Той ще направи както пожелае: иконата ще бъде на мястото си за празника.

Мъжът повярвал на думите на светеца и си тръгнал вкъщи радостен.

Отново дошъл при Алипий в навечерието на празника Успение на Пресвета Борогодица. Като видял, че иконата не била изписана, а също, че преподобният Алипий още повече се разболял, този мъж започнал да укорява блажения, като говорел така:

- Защо не ми каза нищо за твоята тежка болест? Тогава бих дал иконата на друг иконописец, който би ми я направил, за да почетем празника с чест и тържество. Но ето, сега ти ме хвърляш в голям срам.

Преподобният с кротост му отвърнал:

- Чадо! Нима направих това поради леност? Но Бог може с едничко Свое слово да изпише иконата на Своята Майка. Ето аз си отивам от този свят, както ми откри Господ, но не искам да те оставя в печал.

Мъжът си заминал с дълбока скръб. Веднага след излизането на човека при преподобния влязъл един светъл юноша, който започнал да изписва иконата. Алипий помислил, че мъжът, като му се обидил, изпратил нов иконописец и помислил отначало юношата за човек. Но бързината и изяществото на работата му показвали, че това бил ангел. Понеже в продължение на три часа той изписал много красива икона, като ту полагал на иконата злато, ту стривал различни бои върху камък и рисувал с тях. След това казал на преподобния:

- Отче! Може би нещо тук не достига или в нещо съм сгрешил?

Преподобният отвърнал:

- Ти всичко направи прекрасно. Сам Бог ти помогна да изпишеш иконата с такова благолепие. Това Той Сам направи чрез тебе.

Когато настъпила вечерта, иконописецът заедно с иконата станали невидими.

Междувременно стопанинът на иконата не можал да заспи цялата нощ от мъка, тъй като мислел, че иконата няма да бъде готова за празника. Поради това той считал себе си недостоен за такава Божия милост и наричал себе си голям грешник. По тази причина, като станал на другия ден рано, той отишъл в църквата, за да изповяда своите грехове на Господа. Но едва отворил вратите на храма и видял иконата, стояща на своето място. Той веднага паднал на земята от страх, като мислел, че това е привидение. След малко се понадигнал, внимателно погледнал към иконата и разбрал, че това е неговата икона. От това той изпаднал в голям страх и ужас и си спомнил думите на преподобния Алипий, който му казал, че иконата ще бъде готова за празника си. Станал и отишъл да разбуди всичките си домашни. Те радостно забързали към храма със свещи и кандилници. Като я видели там сияеща като слънце, всички паднали на земята, поклонили се и я целунали с радостна душа.

След това този благочестив мъж отишъл при игумена и му разказал за чудото. Всички заедно тръгнали към преподобния Алипий и го намерили вече отиващ си от този свят. Независимо от това, игуменът го попитал:

- Отче! Как и от кого беше изписана иконата на този мъж?

Алипий им разказал всичко, което видял, и казал:

- Иконата я изписа ангел и той предстои тук с намерение да вземе душата ми.

Като казал това, блаженият предал духа си в ръцете на Господа, в седемнадесетия ден на месец август [5]. Братята покрили тялото му и го отнесли в църквата. След това изпели обичайните погребални песнопения и положили тялото на светеца в пещерата на преподобния Антоний.

[5] Кончината на преподобния Алипий станала в 1114 година.

Така този чудодеен иконописец украсил небето и земята. Като поживял на земята с тяло, той се възнесъл на небето с душата си, просияла с добродетели, за прослава на Началника на иконописците. Бог Отец, Който е казал: ''Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие'' (Бит. 1:26), на Бог Син ''образ на Неговата ипостас'' (Евр. 1:3.), Който ''като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек'' (Филип. 2:7), заедно със Светия Дух, Който слезе от небето в образ на гълъб (Мат. 3:16) и във вид на огнени езици (Деян. 2:3). Всички Тези - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети, пребъдващи в едно Същество, да възхвалим заедно с преподобния наш отец Алипий и да прославим в безкрайни векове. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------
Информацията е взета от сайта www.pravoslavieto.com








И още ...

Св. мъченик Мирон Презвитер († ок. 250), Св. мъченик Патрокъл († 275), Св. мъченици Стратон, Филип, Евтихиан и Киприан († неизв.), Св. преподобни Алипий Печерски иконописец († 1114)
Пренасяне неръкотворния образ на Господ Иисус Христос от Едеса в Цариград (944), Св. мъченик Диомид (298), Св. преподобни Йоаким Осоговски († 1105)
УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
Предпразненство на Успение Богородично, Св. пророк Михей от Юдиното коляно (ок. 750-687 пр.Хр.)
Отдание на Преображение Господне, Св. мъченик Иполит († 258), Пренасяне мощите на св. преподобни Максим Изповедник (неизв.), Св. Тихон, епископ Задонски († 1783)




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA