Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 65
Вчера 202
Общо 758521 за 5311 дни
Средно дневно 143
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Жития на светци


Св. мъченик Полиевкт († 259), Светител Петър, епископ на Севастия Арменска (Петър Севастийски) (кр. на IV век), Св. Евстратий Чудотворец, Св. преподобни Григорий Печерски († 1093)
2018.01.09 - 07:00

(9 януари)
Житие на св. мъченик Полиевкт

Дружбата винаги е била извор на ободряващи сили сред скърбите на живота. Способните за това благородно чувство люде всякога са черпили от него достатъчни сили за общо извисяване къв всяка достойна цел. В живота на светиите съществуват много примери на благодатна дружба с благодатно отражение, какъвто бил случаят със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов.

Когато избухнало неочакваното и жестоко осмо гонение на християните при император Валериан (253- 260 г.), такава прекрасна дружба свързвала двамата римски войници Полиевкт и Неарх. Неарх бил християнин и често изливал пред езичника Полиевкт светлите упования на своята просветена с Христовата вяра душа. Християнските истини не били безразлични на разумния и благороден Полиевкт, но все пак християнският войн твърде много се безпокоял при засилването на гонението след втория едикт на Валериан през юли 258 г., да не би неговият приятел да се отрече от него, когато го предадат на мъчения. И най- вече се боял от една разлъка във вечността, ако Полиевкт трепнал от възможността за една вечна раздяла. В очакване на неизбежното мъченичество на своя вярващ приятел той съзнал колко дълбоко е споделял убежденията на християнина и колко много се е поддал на неговото въздействие. За най- голяма радост на своя приятел той възкликнал:

- Неарх, от какво се опасяваш ти? Нима аз не познавам твоя Христос? Не гореше ли моето сърце, когато ти ми говореше за Него и ми четеше Евангелието? Само името християнин ми е липсвало. Аз се гнуся от идолите и всякога съм изпитвал вяра в Христа, Сина на единия и истински Бог...

- Слава на Божието милосърдие! – възкликнал възторжено Неарх.

- Но ти обичаш ли така силно Бога, че да оставиш заради Него жена, деца и богатство?

- От нищо не се нуждая, освен от истинския Бог! И от този час аз се отричам от света и ще служа само на Него Единия...

При тези думи, обхванат от неудържимо чувство и безпределна решимост, Полиевкт скочил и се затичал към градския площад. Там прочел на всеослушание Валериановия едикт, разкъсал го на парчета и го захвърлил под нозете на минувачите. Като видял да се отнасят към капището идоли, той се втурнал и започнал да ги разрушава. Разбира се, веднага го заловили и предали на изтезания. Напразно съпругата му го умолявала да не погубва себе си и щастието на техния дом. Той отвръщал на нейните жалби само с една молба – всичките да познаят истинския Бог и да се убедят колко нищожни са езическите богове. Като видели неговата непоколебима твърдост при изтезанията, палачите му го осъдили на смърт.

С любов и нескривано тържество св. мъченик Полиевкт оглеждал множеството, струпано около лобното му място. Като съзрял приятеля си Неарх, той отправил към него последните си думи:

- Бъди мъжествен, приятелю! Помни завета на любовта, който е сключен между нас!

Той привел главата си под меча и предал духа си на Бога, кръстен в собствената си кръв.

Св. Полиевкт бил първият мъченик в арменския град Мелитин при р. Ефрат. След него погинал и Неарх. В посветения на Полиевкт храм се молили родителите на преподобни Евтимий Велики (377- 473 г.) и самият той.

Внучката на Валентиниан III (419- 455 г.) Юлиания построила в чест на свети Полиевкт великолепен храм в Цариград през времето на император Юстиниан (527- 565 г.). Мощите на мъченика се намирали в този град до ХIV- ХV век.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).


----------------------------------------------------------------------

Житие на свети Григорий Печерски

Както Неокесария се гордее със свети Григорий Чудотворец, тъй и великата Печерска лавра се слави с неговия съименник. Бог показал Своето величие в светите Антоний и Теодосий, които се прославили с различни чудеса, избрал за делото на чудотворението и преподобния Григорий, когото призвал в светата Си лавра.

И тъй, докато преподобният Антоний водел уединен живот в пещерата, при преподобния Теодосий, който управлявал манастира, дошъл блаженият, приел от него монашеско пострижение и живеейки в нестяжание, чистота, смирение, послушание и други добродетели, се упражнявал усърдно в молитва. Като извършил за кратко време много подвизи, той се сподобил с дара на чудотворството и получил от Бога власт над бесовете.

Григорий наистина имал обичай след всяко богослужение да чете заклинателни молитви.

Победеният враг, гонен отвсякъде, обаче започнал да крои козни срещу него в желанието си да попречи на подвизите и добродетелите му. Понеже нямал достатъчно сили да го направи сам, допуснал зли хора да окрадат светеца, който впрочем нямал друго освен книги с молитви и песнопения. И тъй, една нощ до килията на свети Григорий се промъкнали крадци, скрили се и зачакали кога старецът ще отиде в църквата на утреня, за да му вземат каквото има. Блаженият разбрал, защото не спял и прекарвал в молитва към Бога по цели нощи. Започнал да се моли за тях:

- Боже, изпрати сън на рабите Си, които напразно са си направили труд, угаждайки на врага.

Бог чул молитвата на стареца и крадците спали пет дни и пет нощи, докато блаженият в присъствието на мнозина от братята не ги събудил и им рекъл:

- До кога ще стоите тук напразно в желанието си да ме окрадете? Прибирайте се скоро по домовете си!

Като се събудили, те не могли да се помръднат от местата си, понеже не били яли толкова време и нямали сили. Тогава блаженият им дал да се нахранят и ги пуснал. Като научил за това, управителят на града заповядал да ги накажат, но Григорий, опечален, че заради него ще ги мъчат, отишъл при градоначалника, подарил му няколко от книгите си и освободил крадците. Останалите книги продал, а парите раздал на сиромаси с думите:

- Да не би някой друг да изпадне в беда, като се съблазни от мисълта да ме краде. Нека се изпълни Господнята заповед, която казва: ''продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда''.

След чудесата, които станали с тях, крадците се отказали от предишния си живот, разкаяли се, дошли в Печерския манастир и започнали да работят за братята.

Време е да разкажем и за страдалческата кончина на преподобния. Веднъж в един от църковните съдове попаднало нечисто животно и преподобният, за да го очисти от осквернението, слязъл на Днепър да нагребе вода. В това време пристигнал там княз Ростислав Всеволодович, който бил дошъл да се помоли в манастира и да получи благословение за битка с половците, срещу които бил тръгнал с брат си Владимир Мономах. Слугите на Ростислав, подучени от древния враг, започнали да се присмиват на стареца и да му досаждат с неприлични приказки.

Той прозрял с пророческия си дух, че ги заплашва смърт, и им казал:

- О, деца, вместо с умиление в душата да просите всички да се молят за вас, вие правите зло, което е противно на Бога. Плачете за гибелта си и се кайте за греховете си, за да имате някакво утешение в страшния ден на последния съд. Защото Божият съд вече е решил, че вие и вашият княз ще се удавите.

Князът, като чул това, не повярвал, че пророчествува, а си помислил, че само ги заплашва, и му казал гневно:

- На мен ли предвещаваш смърт от вода, на мен, който умея да плувам? Не, ти самият ще умреш от такава смърт!

И като забравил страха Божий, заповядал веднага да вържат ръцете и краката на стареца, да му надянат на шията воденичен камък и да го хвърлят във водата. Така удавили светия старец!

Братята го търсили два дена, но не могли да го намерят. Когато на третия ден влезли в килията му, за да вземат някакви вещи, останали от него, най-неочаквано го открили мъртъв с вързани ръце и крака и с камък на шията. Дрехите му били мокри, лицето - светло, а тялото му - като живо. Почудили се кой и как би могъл да принесе стареца тук, защото килията била заключена, но после въздали хвала Богу, изнесли с почести чудотворните мощи на светеца и ги положили в пещерата, където и досега се намират нетленни.

Ростислав, заслепен от ярост, без да смята, че е извършил грях, не поискал даже да влезе в манастира, въпреки обещанието си да получи благословение. И Божието благословение го напуснало. Само Владимир Мономах посетил манастира, за да измоли молитви и благословение. Щом руските князе стигнали до Триполе и преминали река Стугна, насочили полковете си срещу половците. Полковете им не устояли и войниците побягнали. Побягнал и княз Владимир и пресякъл благополучно Стугна по молитвите и благословението на печерските светци, а Ростислав се удавил заедно с цялата си гойска. Тъй се изпълнило пророчеството на светеца: с каквато мярка мерил злият убиец, с такава да му се отмери.

Незлобивият Григорий Чудотворец придобил извора на живота и като се наслаждава от потока на вечната сладост при водите, които са ''по-високо от небесата'' (Пс. 148:4) хвали името на Господа, на Когото подобава слава и чест, сега и винаги и во веки веков. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------
Информацията е взета от сайта ww.pravoslavieto.com








И още ...

Св. пророк Осия († 820 г. пр.Хр.), Свв. безсребреници Козма и Дамян Аравийски, и мъченици Леонтий, Антим и Евтропий († 287 или 303), Св. преподобномъченик Андрей Критски († 767), Пренасяне мощите на св. праведни Лазар Четвъртодневни, епископ Китийски († 8
Св. мъченик Лонгин Стотник, който стоеше при Кръста Господен (I)
Св. мъченици Сарвил и Вивея (II), Св. преподобномъченик Лукиaн, презвитер Антиохийски († 312), Свт. Савин епископ Катански († 760), Св. преподобни Евтимий Нови, Солунски († 889), Памет на един св. мъченик, пострадал за Христа в Александрия, чието име не
Свв. мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий († 54-68), Св. мъченик Силван презвитер Газски (IV), Св. преподобна Параскева - Петка Епиватска Търновска (Петковден; XI в. Местен празник), Св. преподобни Никола Святоша, княз Черниговски († 1143)
Св. мъченик Флорентий Солунски (I-II), Свв. мъченици Карп, епископ Тиатирски, Папила дякон, Агатодор и мъченица Агатоника - сестра на Папила от Пергам († ок. 251), Св. мъченик Вениамин дякон († 421-424), Св. преподобни Никита Изповедник († ок. 838)




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA