Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 151
Вчера 225
Общо 770933 за 5369 дни
Средно дневно 144
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Жития на светци


Св. Четиридесет мъченици Севастийски († 320), Св. мъченик Исихий Доростолски, Св. преподобна Димитра Киевска (Силистренска) (1810-1878)
2018.03.09 - 07:00

(9 март)
Житие на свети четиридесет мъченици, пострадали в Севастия

Император Линикий издал строги укази против християните. В един полк в арменския гр. Севастия (в Мала Азия, на границата с Кападокия, бел. Pravoslavieto.com), се намирали тогава четиридесет войници, които изповядвали християнската вяра. Те се отличавали с неустрашимата си храброст в битките и ревностно изпълнение на своите задължения и затова били обичани и уважавани от всички.

Стигнала до Севастия повеля да бъдат принуждавани християните да се покланят на езическите богове. Тогава Агриколай, воеводата на града, повикал при себе си тия войници и им съобщил царската повеля. Те единодушно отказали да се поклонят на боговете. Войводата ги заплашил с мъчения и смърт, ако упорстват в своето решение, и им обещал почести и богати дарове, ако се отрекат от Христа. Но заплахите и обещанията останали безсилни и войниците били отведени в тъмницата до другия ден.

Агриколай се надявал, че те като размислят, ще променят своето намерение; но те в молитва почерпили нови сили. Чудесното видение, в което Господ им обещал помощ и спасение, още повече закрепило тяхната вяра.

На другия ден те пак обявили на войводата, че по-скоро ще умрат, отколкото да се отрекат от истинския Бог. За да ги склони, Агриколай употребявал ту заплахи, ту ласкави думи и обещания.

- В цялата войска на нашия цар – казал им той – няма подобни на вас по неустрашимост, красота и войнишка доблест. Аз ви уважавам и обичам повече от всички други войници. Не променяйте любовта ми на образа!

- Ние желаем Божията любов – отговорил един от войниците. Дълго ги увещавал войводата и най-после, като видял тяхната непреклонност, заповядал пак да ги отведат в тъмницата, защото Агриколай нямал още от царя разрешение да ги накаже със смърт. След една седмица пристигнал царският пратеник Лисий, за да съди войниците. Той ги повикал при себе си.

Св. четиридесет севастийскк мъченици. Стенопис от XII в. в църквата ''Панагия Форветиса'' в Осина, Кипър. Снимка: Игорь Самoлыг, nsad.ruКогато войниците дошли в съда, Лисий казал на Агриколай: ''Вероятно, тия люде биха желали да получат по-големи почести?'' След това, като се обърнал към тях, казал: ''Сами изберете участта: ако се поклоните на боговете, ще получите високи чинове и богати дарове. Ако ли упорствате в заблужденията си, ще бъдете лишени от военно звание и предадени на мъчения.''

- Не само военното звание, но и живота ни вземете – отговорил Кандид, - защото за нас по-драгоценно и по-почтено от всичко е името на Христа, нашия Бог.

Тогава Лисий заповядал да ги бият по устата с камъни. След това отново ги завели в тъмницата. Цяла нощ те прекарали в молитва и пеене на псалми и чули от небето думите: ''Който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. Дерзайте и не бойте се от кратковременни мъки!'' (вж. Йоан. 11:25-26).

Доведени на другия ден при Лисий, те на всички негови увещания и заплахи отговорили: ''Прави с нас каквото искаш! Ние сме християни и няма да се поклоним на идолите!''

Това станало през месец март. Времето било студено и духал силен вятър. Лисий заповядал да поставят мъчениците през нощта в езерото, което се намирало близо до града. Пазели ги войници и тъмничният стражар. В същото време мъчителят заповядал – недалеч от тях, край езерото, да затоплят баня, та замръзналите от студа да се подмамят и да прибягнат в банята. Лисий се надявал, че войниците–християни не ще издържат това ново мъчение, защото през нощта било много студено и цялото езеро било сковано от лед. Един от тях наистина не устоял докрай; той излязъл от езерото и се затичал към топлата баня, но на прага й паднал мъртъв. А другите с твърдост понесли страданията, не преставайки да се молят и да пеят псалми.

Посред нощ изведнъж ги осияла чудна светлина. Тъмничният стражар видял светлината, която озарявала светите мъченици. Той видял и светли венци, които се спускали над главите на всекиго от тях. Внезапно съзнанието за истината проникнало в неговата душа. Той си снел дрехата и като извикал: ''И аз съм християнин!'' – влязъл в езерото и застанал при мъчениците. ''Господи Боже – казал той, - вярвам в Тебе! Приеми и мене в числото на Твоите раби и удостой ме да страдам за Твоето свято име!'' Така се попълнило пак числото 40 на светите изповедници Христови.

На другия ден Лисий като узнал, че войниците са още живи, предал ги на нови изтезания и най-после ги наказал със смърт: с чукове им строшили колената. В страшни мъки войниците–християни предали Богу душите си. Тъмничният стражар споделил тяхната участ. Майката на едного от мъчениците присъствала при техните страдания и през всичкото време молила Бога синът й да не изпадне в малодушие, но с твърдост да приеме смъртта за Иисуса Христа. Мъчениците отишли радостно на смърт, като пеели: ''Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса и ние се избавихме. Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята''.

Лисий заповядал да изгорят телата на светите мъченици, за да не могат християните да ги почетат с погребение. Натоварили телата на коли, за да ги закарат вън от града и да ги изгорят на клада. Понеже най-младият от тях, Мелитон, още дишал, войниците го оставили. Тогава майка му го взела на рамо и го натоварила на последната кола, за да не изостане от своята славна дружина. Била направена клада от сухи дърва и клони и турили върху нея телата. Когато кладата изгоряла, намерили само костите на светите мъченици и ги хвърлили в реката. Това станало около 320 година.

След три дни светите 40 мъченици се явили на севастийския епископ Петър и му казали да прибере костите им. Той заедно с християните от града нощем отишъл на реката и при чудното сияние, което озарило мястото, където лежали костите на светите мъченици, ги събрал и извадил от реката.

Подвигът на севастийските войници–мъченици скоро след смъртта им станал предмет на благоговейна почит всред християните. Св. Ефрем Сирин разказва, че когато посетил Св. Василий Велики в Кесария, двамата дълго беседвали за подвига и твърдата вяра на светите мъченици. В 436 г. царица Пулхерия, внучка на император Теодосий Велики и сестра на император Теодосий Младши, поставила костите им в скъпоценен ковчег.

Църквата ''Св. 40 мъченици'' във Велико ТърновоСветата православна църква особено почита паметта на светите 40 севастийски мъченици.

Българският цар Иван Асен ІІ построил в столицата си Търново храм в тяхна чест по случай победата над епирския деспот Теодор Комнин при с. Клокотница. Битката станала в деня на св. 40 мъченици – 9 март 1230 година. Победителят цар Иван Асен ІІ бил тържествено посрещнат от търновските граждани в с. Мерданя. В чест на тая среща край селото е бил построен манастир ''Свети четиридесет мъченици'', който и сега съществува.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------

Животоописание на св. преподобна Димитра (Егоровна)

Всички дати по-долу са посочени по гражданското летоброене..

Св. преподобна Димитра Киевска, в света Матрона Александровна Егоровна, е родена през 1810 г. в българския град Силистра. Тя била възпитана от благочестивите си родители Александър и мария в духа на православната вяра, с многочислените примери на житията и благочестието на светците, прославили българската земя.

В края на 20-те години на XIX в. семейството на преподобната Димитра се преселило в Бесарабия. Съпругът й, капитанът от руската армия Иван Егоров, загинал геройски в Кримската война (1853–1856). Матушка Димитра взела участие в отбраната на Севастопол (1855–1856), като помагала на ранените на бойното поле. През Руско-турската война (1877–1878) пък организирала в дома си в Киев лазарет за ранените войници. За участието си във войните тя получила няколко награди.

През 1856 г. тя заминала за Киев и се установила в Печерск. Водила благочестив и скромен живот, черпела нравствени сили в молитвата и в четенето на духовни книги, и посещавала често манастирските храмове. Часовете на уединение и молитва укрепили духа и надеждата й в Божието милосърдие.

Боголюбская икона Божией Матери. Источник: pravmir.ruТук, в Киев, се състояла забележителна среща, която променила целия й по-нататъшен живот. По Божий промисъл матушка Димитра се запознала с Киевския митрополит Исидор (Николски) (1858–1860), един от най-известните йерарси на Руската православна църква. Той станал неин духовен отец и наставник в продължение на много години. Тя дълбоко почитала своя духовник и не предприемала без благословията му нищо. Митрополит Исидор посочил на матушка подвижническия път, и, като го следвала, тя успяла да направи много за благото на Църквата и обществото.

По предложение на владиката, матушка Димитра се заела със създаването на религиозна женска община за вдовици и сираци на загиналите през време на войните и за бедни безприютни цени. За благослов и покровителство на бъдещата обител, митрополит Исидор й подарил на досточтимата Боголюбската икона на Божията Майка. По-късно, когато заемал Сакт-Петербургската катедра (1860-1892), митрополит Исидор неизменно покровителствувал и подмагал общината.

С благословията и помощта на митрополит Исидор преподобна Димитра започнала през 1960 г. да изкупува имоти около нейния и през 1876 г. притежавала огромен земеделски участък с многобройни постройки - почти целия Печорски квартал в Киев. В него тя възнамерявала да създаде женска религиозна община. Това си намерение тя изложила в своето духовно завещание, написано в Санкт-Петербург.

През 1877 г. тя се обърнала с молба към Киевския митрополит Филотей да разреши основаването на женска община, в която да живеят 33 вдовици и сирачета, които нямат средства за живот и желаят да се посветят на Бога и Църквата. Молбата й била удовлетворена и на 4 март 1878 г. с указ на император Александър II в Киев била учредена Веденската женска религиозна община ''Въведение Богородично''.

В полза на общината тя дарила земеделски участъци и няколко жилищни домове, както и ценни книжа на стойност 21 000 рубли. Тя подготвила всичко относно устройството на общината и поръчала в Санкт-Петербург да бъде изработен иконостас.

През средата на XIX в. в Украйна се появили много женски религиозни общини. Те имали забележителна роля в делото на християнското милосърдие. Общините обединявали жени от всички възрасти и съсловия, които имали еднакъв духовен стремеж - служба на страдащите. За разлика от манастирите, в общините не практикували пострижение на иконики (монахини), но се съблюдавал обета на безбрачието и правилата на религиозния и трудовия живот. Пътят на развитие и характерът на тези общини бил различен, но всяка от тях била белязана от личността и жизнения път на своята учредителка. Първа от създадените такива общини в Киев била Свето-Веденската, основана от Матрона Александровна Егорова.

Матрона Егоровна не успяла да дочака завършека на своето свято дело. Броени дни след основаването на общината, тя починала мирно и с упование на Господа на 9 (22 март) 1878 г. в Санкт-Петербург. Още приживе приемайки матушка приела тайно монашески постриг с името Димитра, в чест на св. Димитър Солунски - светия покровител на българите и на войните.

По решение на митр. Исидор преподобната била погребана временно в лаврата ''Св. Александър Невски'', но още същата година мощите й били пренесени в Киев и положени във втория храм на общината ''Св. великомъченик Димитър''. Обитателките почитали молитвено паметта на основателката на общността. Ежегодно на 9 март (22 март) - в деня на нейната смърт, и на 26 октомври (8 ноември) - храмовият празник на общината, киевските митрополити, архимандри от Киево-Печорската Лавра или други йереи отслужвали Божествената литургия в храма ''Св. Димитър'' и панихида на гроба на преподобната.

През 19985 г. от България била изпратена бяла мраморна плоча с надпис: ''Основательница Кіевской Введенской Общины монахиня Димитра Матрона Александровна Егорова. Родилась въ Силистріи 1810 года скончалась 9 марта 1878 года''.

През 1992 г. Руската Православна църква предала Веденската църква на Украинската Православна църква.

На 8 ноември 2008 г., по време на тържественото честване на 130-годишнината от основаването на Свято-Веденския манастир, Украинската православна църква (Московска патриаршия) причисли Матрона Александровна към лика на поместно почитаните светии. Тя бе канонизирана с още една монахиня от манастира - св. Олимпиада, духовна наставница на архим. Антоний, впоследствие игумен на Троице-Сергиевата лавра в Русия.

Днес поклонници от Украйна и други православни страни се покланят на мощите на света Димитра в процъфтяващия Свето-Веденски манастир. По благодатните молитви на преподобна Димитра много от тях получават изцеление. Нейният духовен подвиг и богоугоден живот приживе, нейната жертвеност, безстрашие и готовност да се притече на помощ на бездомните и страдащите, са благотворен пример за много православни, поведени от Господа по пътя на покаянието и дейната любов за спасението на своите души.

Паметта на св. Димитра Киевска Църквата чества на 9 март (22 март стар стил).

Pravoslavieto.com

----------------------------------------------------------------------
Информацията е взета от сайта www.pravoslavieto.com








И още ...

Св. свещеномъченик Елевтерий и неговата майка Антия (II), Св. преподобни Павел Латрийски († 956), Св. преподобни Стефан Изповедник Чудотворец (ср. на VIII век)
Св. мъченици Тирс, Левкий, Филимон, Аполоний, Ариан и Калиник и другите с тях († 249-251)
Св. мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест (284-305), Св. мъченица Лукия (Лучия) девица († 304), Св. Арсений Латрийски (VIII-X век)
Св. Спиридон, епископ Тримитунтски чудотворец († 350)
Св. преподобни Даниил Стълпник († 460), Св. преподобни Лука Стълпник




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA