Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 48
Вчера 271
Общо 731784 за 5190 дни
Средно дневно 141
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Жития на светци


Св. преподобни Теофан Изповедник († ок.818), Св. Григорий Велики (Двоеслов) († 604), Св. преподобни Симеон Нови Богослов († ок.1020)
2018.03.12 - 07:00

(12 март)
Житие на св. преподобни Теофан Изповедник

Преподобни Теофан се родил в Цариград в VІІІ век от знатни родители, които били роднини на императора. Останал рано без баща, той бил поверен на грижите на император Константин Копроним, който, съгласно желанието на майката, го сгодил още малък за дъщерята на един от най-знатните сановници на империята. По такъв начин от най-ранни години земното величие било дял на Теофан. От баща си той наследил богатството и знатността на рода. Достойнствата му скоро му спечелили всеобщо уважение: за него бил отворен пътят към почести и слава, но младият Теофан останал равнодушен към всички тия предимства. Сърцето му горяло само от любов към Бога и той желаел едно: да се посвети на служение Господу, като се отрече от слава, богатство и световни радости, защото считал всичко това опасно за душата. Той грижливо изучавал закона Господен, помагал на бедните, но не могъл да изпълни своето намерение да се отрече от света, понеже се боял да не би да огорчи майка си, която желаела да го ожени. Теофан изпълнил нейното желание.

След женитбата Теофан открил на съпругата си своя начин на мисли, казал й за своето желание да се отрече от света и да живее в бедност, труд и любов към Господа.

''Ти знаеш, възлюбена – казал й той, - че настоящият наш живот е кратковременен, че часът на нашата смърт е неизвестен и че осъждане очаква тия, които са забравили Бога всред житейските радости. Спомни си кого облажава светото Евангелие: не богатите и силните на тоя свят, но бедните, скърбящите, гладуващите, гонените и оскърбяваните заради Господа Иисуса Христа. Тесен път води към вечния живот, а просторният и удобният път води към гибел. Затова аз винаги съм желаел да раздам имота си на бедните и да служа на Бога в смирение, труд и безкористие. Ако и ти си съгласна на това, нека постъпим тъй, когато това бъде възможно.''

Младата жена на Теофан изявила пълна готовност за това. Насън и двамата видели ангел, който благословил тяхното намерение. Срез дворцовото великолепие, обкръжени от разкош и суетни удоволствия, благочестивите съпрузи водели живот, всецяло предаден на Бога, изучавали Неговия закон, изпълнявали Неговите заповеди и пазели душевна чистота.

Тоя начин на живот не се нравел на Теофановия тъст. Той се надявал, че зет му ще се стреми към високо положение, към почести и богатства и бил недоволен като видял, че той е равнодушен към тия блага и че зет му и дъщеря му сред дворцовия разкош живеят като отшелници и раздават на бедни по-голямата част от своето имущество. Той се оплакал на императора, като го убедил да възложи на Теофан някакво поръчение в отдалечена страна, надявайки се, че дейният обществен живот ще го отвлече от Бога.

Царят дал поръчение на Теофана да отиде в областта на гр. Кизик (Мала Азия), където се появили някакви размирици и народни вълнения. Жена му го придружавала.

Те пътували по море покрай Сигрианските планини, където тогава се подвизавали в труд, пост и молитва много отшелници. Като гледали пустинните планини и тъмните гори, те въздишали по отдавна желания пустинен живот и често слизали от кораба, за да посетят отшелници.

Веднъж, като заспал в едно пустинно място, Теофан видял в съня си същия ангел, който вече му се бил явил. Ангелът му посочил една отдалечена пустиня и му казал: ''Тук ти ще се поселиш, но не сега още. Изпълни възложеното ти дело, а когато бъдеш свободен, ще дойдеш тук.'' Същите тия думи били повторени на Теофан и от един благочестив отшелник, който предсказал и това, че той ще се удостои с мъченически венец.

Като стигнал мястото на назначението, Теофан усърдно се заел с поръчаното му дело. Чрез мъдри разпоредби той възстановил в страната реда и спокойствието и след това се върнал в Цариград.

Скоро подир това тъстът му умрял, а майка му още по-рано била починала, и Теофан, бидейки свободен, решил да изпълни отдавнашното си желание. Раздал имота си на бедните, като си оставил само малка част. Жена му постъпила в манастир. Той се отправил в Сигрианските планини, постригал се в монашество и като поживял известно време до един благочестив отшелник, построил манастир и после се оттеглил в пустинята. Тук той издигнал нов манастир, където скоро се събрали много братя. Като избрали за игумен един строг и благочестив човек, Теофан напълно му се подчинил наравно с другите братя. Той цял ден работел и се молел. Работата му се състояла в преписване и разпространяване на книги. Чрез продажбата на тия книги той си набавял всичко необходимо и помагал на другите иноци. След смъртта на игумена всички братя единодушно пожелали той да приеме тая длъжност, но Теофан не пожелал да началства и тайно напуснал манастира.

В пустинното място, където Теофан се поселил, скоро започнали да го посещават благочестиви люде, привлечени от добродетелния му живот и от слуха за чудесата, които той извършвал. По такъв начин се устроила новата обител, която станала известна под името ''Велико село''. Теофан никак вече не могъл да откаже игуменството в тая нова обител, но на дело изпълнявал заповедта на Христа: ''Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб'' (Мат. 20:26–27). Теофан служел на всички братя с най-голямо служение, давал им пример на трудолюбие и благочестие и ги поучавал чрез мъдри наставления.

Преподобни Теофан бил повикан да участва в VІІ вселенски съборРечник, свикан в 787 г. в гр. Никея. Този събор трябвало да реши въпроса за почитанието на светите икони. Теофан усърдно помогнал на св. патриарх Тарасий в защита на иконопочитанието и след това се върнал в своя манастир на предишния живот и трудове. Скоро той заболял тежко и вече не могъл да става от легло. Страданията понасял търпеливо и не преставал да прославя Бога и да му благодари за Неговата милост.

Инокоборческата ерес, макар и да била осъдена от VІІ вселенски събор, изникнала отново при император Лъв Арменец, който жестоко преследвал всички почитатели на светите икони. Той свалил патриарх Никифор, предал на мъчения и заточение преподобни Теодор Студит и много други. Желаейки да склони на своя страна Теофана, който се ползвал с всеобщо уважение, той пратил да го повикат. Угнетен от болест и старост, Теофан обаче заминал за Цариград, за да зищити догмите на Православната църква. Царят пратил при него едного от своите сановници:

- Бъдете единомислен с нас – казал му царят чрез своя пратеник – и аз ще обогатя манастира ти! Тебе ще възвелича с почести и ще обсипя с милости всичките ти роднини. В противен случай ще те предам на мъчения.

- На мене не са нужни богатствата и почестите на тоя свят – отговорил преподобният. – Аз ги оставих още на младини, за да служа на Господа Иисуса Христа. Нима те ще съблазнят сега един старец? А за моя манастир и за роднините ми Бог се е погрижил.

Царят видял, че увещанията и заплахите са напразни и заповядал да затворят Теофана в тъмница. От тъмницата преподобни Теофан изпратил писмо на царя, като защищавал поклонението на светите икони. Но царят се разгневил, пратил да разрушат манастира на преподобни Теофан и да разгонят учениците му, а самия него заповядал жестоко да бият, без да щади нито старостта му, нито болното му състояние. Измъченият старец след това бил изпратен на заточение на остров Самотраки, където скоро се поминал.

След смъртта на императора разпръснатите ученици на преподобни Теофан се събрали отново, възстановили изгорелия манастир ''Велико село'' и пренесли в него светите мощи на своя учител, когото Господ прославил чрез чудеса и след смъртта му.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------

Житие на св. Григорий Двоеслов, папа Римски

Св. Григорий се родил около 540 г. в Рим. Родителите му били богати и знатни и ревностното благочестие било отличителна черта на цялото негово семейство. Майка му Силвия е причислена от Римската църква към лика на светиите. Неговата родственица Тарсила пред смъртта си. видяла Самия Христос, който я викал към вечен живот.

Добрите примери и наставления подействували благотворно върху сърцето на момъка. Желаейки напълно да се посвети Богу, Григорий рано оставил светската служба, в която вече достигнал важен сан – префект (управител) на Рим. Той постъпил в манастира ''Св. апостол Андрей Първозвани'', с негови средства построен. Всичкия си имот Григорий употребил За подпомагане на бедните и за построяване на манастири в разни области на Италия. А самият той живеел в бедност, спазвал строго въздържание и пребъдвал в постоянна молитва. Но не му било съдено дълго да продължава тоя начин на живот. Високите му достойнства привлекли всеобщото внимание и той бил пратен в Цариград с високо и отговорно поръчение – да уреди важни църковни дела. След смъртта на папа Пелагий единодушно бил избран Григорий в 590 г. за негов приемник. Дълго Григорий се отказвал от тоя най-висок пост в Църквата, писал и на император Маврикий да не утвърждава този избор; тайно се отдалечавал от Рим и се криел в градовете; но убежището му, по особена божествена личба, било открито и той бил принуден да приеме първосветителския сан.

Папа Григорий бил изцяло предаден на Божията служба и на грижите за благото на поверените нему души. Изпълнен със смирение и пламенна любов към Бога и ближния, той гледал на властта като на трудно служение и често скърбял, че грижите за служебните работи го отвличат от духовно-съзерцателния живот. Като приел властта, светителят изпълнявал с усърдие и твърдост всички свързани с нея задължения. Обстоятелствата през онова време изисквали от него непрекъсната дейност. Лангобардите непрекъснато опустошавали римските области, в които няколко пъти свирепствували глад и заразни болести. Сред тия бедствия св. Григорий с неуморно усърдие и отеческа любов се грижел за своето паство. Скромните му доходи били употребявани за подпомагане на нуждаещите се; проповедите му ободрявали душите на бедствуващите; увещанията укротявали яростта на враговете. Но главна грижа на св. Григорий било разпространението на вярата и обяснението на словото Божие. В разни области на Италия имало тогава още много езичници, а мнозина от вярващите били увлечени от арианското лъжеучение. Св. Григорий се трудил неуморно да просвещава душите със светлината на истината и Бог благословил трудовете му. Покръстването на много езичници и укрепването на християнската вяра в Британия (Англия) са неразделно свързани с името на папа Григорий, който заради големите си заслуги е наречен Велики.

Св. Григорий от малък бил със слабо здраве, но това не му пречело постоянно да работи. Той написал много книги: тълкования на някои места от Св. Писание, молитви, беседи и диалози за живота и чудесата на италийските светци. Заради това съчинение, написано в диалогична форма, той бил наречен Двоеслов (от гръцки Диалогос – Събеседник). Св. Григорий написал чудното житие на своя съвременник и учител преподобни Бенедикт Нурсийски. Нему се приписва и окончателното съставяне на литургията на преждеосветените Дарове, която до негово време се извършвала по устно предание. Св. Григорий бил крайно милосърден към нещастниците. Той на първо число всеки месец раздавал помощи, като посещавал болни и сиромаси, прислужвайки сам с най-голямо смирение. По тоя случай се запазило за него трогателно предание.

Веднъж, когато той бил още монах в манастира ''св. Андрей Първозвани'', при него се явил един човек, който със сълзи му разказал, че бил стопанин на кораб и в буря изгубил кораба си с всичката своя и чужда стока. Григорий, като го изслушал, дал му шест златни монети. След един час просителят пак дошъл при него. ''Съжали се над мене, рабе Божий! – казал му той. – Ти ми даде малко, а аз загубих много.'' Григорий му дал още шест жълтици. Но тоя човек дошъл и трети път, казвайки: ''Имам голям дълг, помогни ми!'' Григорий нямал повече пари, но дал на нещастния едно сребърно блюдо. Няколко време след това св. Григорий, бидейки вече папа, заповядал веднъж – според обичая си – да приготвят у дома му обед за дванадесет бедни странници. За свое учудване той видял, че на трапезата седят не дванадесет, а тринадесет души. Казал това на домакина, но този го уверявал, че обядват само дванадесет човека. Тринадесетият бил невидим за всички, освен за Григорий. Подир обеда св. Григорий, като изпратил всички, дошъл при тоя, когото само той видял, и го попитал за името. ''Защо питаш за името ми? – отговорил той. – То е чудно!'' Св. Григорий настоял и узнал, че това бил неговият ангел хранител, който веднъж под вида на просек изпитал неговото милосърдие и оттогава бил при него неотлъчно, пазейки живота му. Св. Григорий паднал на колене и благодарил на Господа.

Св. Григорий Велики-Двоеслов управлявал Римската църква 14 години и умрял на 12 март 604 г.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------

Кратки сведения за живота на св. Симеон Нови Богослов

Св. Симеон Нови Богослов е един от по-късните по време велики отци на Църквата. Роден в 949 г. в знатно семейство, той получил литературно и философско образование в Константинопол, където му предстояла блестяща кариера при царския двор. Но това не го блазнело: младежът жадувал за духовен живот, на какъвто се отдал под ръководството на мъдрия старец Симеон Благоговейни.

В основата на неговото духовно-аскетическо възпитание старецът поставил ''Лествицата'' и съчиненията на св. Марк Подвижник, върху които младият послушник изградил своя подвиг. След дългогодишно послушничество в прочутия Студийски монастир и в монастира на св. Мамант, той бил постриган за монах.

От това време преп. Симеон усилил още повече своите подвизи и достигнал такава висота, че бил достойно избран за игумен на монастира и ръкоположен за свещеник, въпреки волята му. Той винаги със сълзи говорел за неизразимото величие на свещеническия сан и с благоговейно умиление извършвал светата Литургия. Като игумен той се посветил на усърдна проповедническа църковно–писателска дейност, която ползувала не само братята на монастира, но и цялата Църква. След като благоустроил св.обител външно и духовно, той поставил за игумен един свой изпитан ученик, а сам се отдалечил в усамотение, като се предал напълно на богомислие. По-късно преподобният напуснал своя доброволен затвор, за да основе с благословението на патриарха нов монастир, в който прекарал последните години от живота си в душеполезни трудове и занятия.

Св. Симеон починал през 1020 година. Много са случаите на благодатна прозорливост и изцеления по молитвите на праведника, които зачестили особено към края на живота му. Тридесет години след смъртта му (в 1050г.) били открити неговите благоуханни и чудотворни мощи. Паметта му се празнува на 12/25 март - деня, в който той се преставил пред Господа.

Св. Симеон ни е оставил преди всичко множество слова, които е произнасял пред монастирското братство, а също тъй някои тълкувания на Свещеното Писание, писма до монаси и миряни и молитвени песни. На него принадлежи и умилителната молитва Отъ сквeрныхъ устенъ, една от молитвите преди Светото Причастие, която той написал в стихове. Съчиненията му са проникнати с дълбоко благодатно прозрение в истините на вярата, поради което Църквата с право го нарича Нови Богослов, отличавайки го от живелите много преди него св. Апостол и евангелист Йоан Богослов и св. Григорий Богослов, с които, обаче, той е сроден по дух и благодатни дарования. Основна тема в творенията на св. Симеон е учението за благодатта на Светия Дух, тази ''душа на нашата душа'', както се изразява самият той. Друга характерна черта на неговите съчинения е непосредствената сърдечност, топлота и умиление, които лъхат от всеки техен ред.

Православно слово
Брой 2 за 1994 година

----------------------------------------------------------------------
Информацията е взета от сайта www.pravoslavieto.com
           








И още ...

Свв. мъченици Леонтий, Ипатий и Теодул († ок. 75)
Св. мъченици Мануил, Савел и Измаил (ІV), Св. мъченик Манасий Габровски
Св. чудотворец Тихон, епископ Аматунтски († 425), Св. мъченик Евтропий, Пренасяне мощите на св. Теофан Затворник
Св. пророк Амос (VІІІ в. пр.Хр.), Св. мъченик Исихий Доростолски, Блажени Августин
Св. пророк Елисей (IX в. пр.Хр.), Св. Методий, патриарх Константинополски († 846)




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA