Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 331
Вчера 363
Общо 610968 за 4830 дни
Средно дневно 127
Рекорд 564 на 18.01.2017 (23:59)

 

Жития на светци


Св. пророк Амос (VІІІ в. пр.Хр.), Св. мъченик Исихий Доростолски, Блажени Августин
2017.06.15 - 07:00

(15 юни)
В памет на свети пророк Амос

Древна Палестина по времето на Стария ЗаветСвети пророк Амос бил роден в град Текоа в земята Иудова, надалеч от Витлеем, в бедно семейство: дните си прекарвал, като пасял стада. Но Господ, Който поглежда не богатите и силните, а към смирените и нищите, го взел, както Мойсей и Давид, от стадата за пророческо служение. Той му заповядал да напусне Иудовата земя и да иде в Израил, та с пророческа проповед да склони към покаяние хората, паднали в идолопоклонство. Трябва да отбележим, че след смъртта на Соломон, Иеровоам заедно с десет израилски колена се отделил от Соломоновия син Ровоам, който царувал в Йерусалим: от тия колена се образувало израилското царство, чийто първи цар бил Иеровоам. От дните на царуването му израилтяните отпаднали от истинското богопочитание и започнали да се покланят на идоли. Иеровоам, като се стремял да заздрави властта си и се опасявал да не би като ходят по празниците в Иерусалимския храм отново да се присъединят към иудейския цар, а него да отхвърлят и убият, направил два златни телеца. Той познавал склонността на поданиците си към идолопоклонство - още предците им, когато дошли от Египет през Червено море в пустинята, излели телец от златните обеци на жените си. Като направил тия два златни телеца, Иеровоам поставил единия в Дан, а другия - във Ветил, града на своята област, като заповядал на израилтяните да не ходят в Йерусалим, а да се покланят и да принасят жертви на златните телци, устройвайки в тяхна чест тържествени празненства. При това казвал на народа:

- Ето твоите богове, Израилю, които те изведоха из Египетската земя.

Така Иеровоам развратил своя народ. И макар Господ да пращал на израилтяните светите Си пророци за изобличение и наставяне на правия път, само малцина се поправяли и се връщали към истинския Бог, а някои се покланяли и на истинския Бог, и на златните телци. Сред тия пророци Господ пратил и Своя раб Амос, със страшни заплахи. Тоя пророк Божий бил прост и неизкусен в беседите, но не и в разума: защото в него действал и говорил с устата му Същият Дух Свети, Който действал и във всички пророци. Пророческото си служение Амос изпълнявал в дните на иудейския цар Озия, чиято столица бил Йерусалим, и на израилския цар Иеровоам, със столица Самария, но не тоя Иеровоам, който оставил Иудовия скиптър и направил златните телци, а друг, в по-късни години. Впрочем, подобно на своя предшественик и съименник, и той бил идолопоклонник и се покланял на златни телци. Свети Амос започнал пророчеството си в дните на тия царе, две години преди голямото земетресение в Палестина, причина за което според древните писатели било това, че иудейският цар Озия, наречен Азария, заслепен от гордост, се осмелил да влезе в светилището на храма и да запали тамян на кадилния жертвеник по свещенически чин. Когато свещениците се възпротивили, той ги заплашил със смърт. И веднага в Йерусалим и по цяла Палестина започнало страшно земетресение, при което не само били разрушени много здания, но дори някои възвишения се поместили от местата си, а покривът на храма се пропукал и през пукнатината паднал слънчев лъч върху лицето на царя и от този момент челото и тялото му се покрили с проказа. Така Господ не изтърпял насилието над Своя олтар и безчестието върху Неговите свещеници.

В пророческите си слова, подробно изложени в книгата с негово име, Амос заплашвал със страшни бедствия от Бога не само Израил, но и съседните страни, градове и народи: Сирия, Тир, Идумея, филистимци, амонейци и моавци, но най-вече израилтяните, защото, познавайки Бога, те отстъпили от Него. Господ не се гневи толкова силно от греховете на непозналите Го езичници, както от греховете на ония, които са Го познали и са се насладили на добрините Му. Какви ли не благодеяния е оказвал Господ на неблагодарния израилски народ?! Освободил го от робството в Египет, превел го през морето като по суша, нахранил гладните в пустинята с манна, а за жадните източил вода от камък, прогонил народите пред тях и ги въвел в обетованата земя, изобилна на мед и мляко. Но те правели тържествени празненства в чест на златните идоли, излени като телци, възкликвайки: ''Ето боговете ти, Израилю!'' Тези празненства били най-пищни и чести във Ветил, на високата планина, където стоял златният телец. Затова свети Амос идвал особено често тук и извисявайки глас към народа, го устрашавал с Божиите наказания, които има да станат, умолявал го и го увещавал да остави безбожието, но малцина се вслушвали в думите му. Тогава във Ветил имало един жрец, който служел на телеца. Като виждал, че Божият пророк Амос хули идола, поругава жертвите и отвръща хората от скверните празненства с напомнянето за страшния Божий съд над идолопоклонниците, жрецът го клеветял пред израилския цар Иеровоам:

- Амос - казвал той - дига бунт против тебе в дома Израилев; земята не може да търпи всичките му думи, защото така говори Амос: от меч ще умре Иеровоам, а Израил непременно ще бъде откаран пленник от своята земя.

С тоя донос жрецът Амасия искал да събуди гнева на царя срещу пророка, но царят не обръщал много внимание на думите му: макар и идолопоклонник, той все пак почитал Божия пророк и не искал да му досажда. А жрецът, като се убедил, че не може да настрои царя против Божия човек, започнал сам гонение против него: нееднократно биел свети Амос и го прогонвал от Ветил, забранявал му да посещава празненствата в чест на златния телец и да отвръща народа от празничните жертви и веселие. Светият пророк пък пренебрегвал забраните на жреца и раните, които получавал от него. Той отново идвал във Ветил и отново се обръщал към народа с пророческо поучително и убеждаващо слово, и отново жрецът го хващал и пребивал. Веднъж лукавият жрец казал на Амос:

- Ясновидецо! Иди и остани в земята Иудина; там яж хляб и там пророкувай, а във Ветил не пророкувай вече, защото е светиня царева и царски дом.

И Амос отговорил на Амасия:

- Не съм пророк и син на пророк; бях пастир и събирах сикомора. Но Господ ме взе от овците и ми каза: иди, пророкувай при моя народ Израиля. Сега чуй словото Господне. Ти казваш: не пророкувай против Израиля и не произнасяй дума против дома Исааков. За това ето какво казва Господ: когато дойдат асирийците в земята на Израиля, ще я пленят и опустошат, ще разорят градовете й и ще превземат тоя град. Тогава пред очите ти жена ти ще бъде обезчестена от безсрамните воини, понеже заблуждаваше Израиля пред всевиждащите Божии очи и поучаваше човеците да вършат нечисти дела в скверния храм на златния телец, твоя бог. Синовете и дъщерите ти ще загинат пред тебе от меч, ти пък ще умреш в езическа земя, а Израил ще бъде отведен от земята си.

Тия думи на свети Амос разгневили жреца и той започнал да го бие без пощада. Накрая синът на жреца, свирепият Озия, в яростта си ударил Амос между веждите с тежка тояга и го ранил смъртоносно. Но той не умрял веднага: отнесли го едва жив в земята Иудина, където след няколко дни починал в родния си град Текоа. Тук бил погребан при отците си. Този, който желае да види пророчествата на свети Амос, може да ги намери в неговата книга. Слава на Бога, Който му е дал премъдрост, сега и всякога и во веки веков.

Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------

Кратко житие на бл. Августин

Св. Августин е роден в Тагасте в околностите на Нумидия през 354-та година сл. Хр. Неговата благочестива майка Моника се постарала да му даде християнско възпитание. Макар че бил надарен с весел и талантлив ум, в младостта си той отказвал да следва майчините увещания. Той бил вече зрял мъж, когато бил кръстен от св. Амвросий Медиолански. След смъртта на майка си, той раздал всичката си собственост на бедните, прегърнал монашеството и в продължение на три години се подвизавал в уединение и жестока борба.

През 391-та година Ипонският епископ Валериан го произвел в свещенически сан (противно на волята му), а през 395-та година Валериан настоял той да бъде ръкоположен за негов наместник. Валериан починал и в продължение на трийсет и пет години Августин бил най-дейният пастир на Ипон. Със своите проповеди и съчинения той надвил еретика Пелагий.

Св. Августин мирно починал на 28 август, 430-та година на 76-годишна възраст. Той бил изтъкнат учител и плодотворен писател на Църквата, както бил наречен на Седмия вселенски събор.

Месецослов на Православната Църква, 15 май, компилиран от Ив. Косоларов, второ издание, И. Г. Анихина, Симбирск, 1880 година. Базирано на гръцкия Миней и Патрологията на архиеп. Филарет Черниговски, част III, стр. 18.

През IV-V век Африканската църква била разтърсвана от ереси и разколи. При епископа на Картаген Аврелий (Aurelius) (391-429) били свикани повече от 15 събора. Те осъдили учението на Донаций (411 г.), и на Пелагий и неговия последовател Целестий (412, 416 г.), без да успеят да се справят окончателно с ересите им. В борбата с ересите взел участие и Блажени Августин като ипонски епископ. През 428-429 г. той написал съчинението ''За ересите'', в което дава кратка характеристика на 88 ереси, започвайки от Симон Влъхв и завършвайки с пелагианството.

В полемиката с еретиците бл. Августин формулирал учението си за значението на благодатта в делото на спасението, известно като учение за предопределението. В него той в най-голяма степен изразява богословски идеи, неприемливи за учението на Източната църква. По-късно учението на бл. Августин е изправено от преп. Йоан Касиан († 435), който учел за синергията между Божията благодат и свободната воля на човека в делото на спасението.

Pravoslavieto.com

----------------------------------------------------------------------
Информацията е взета от сайта www.pravoslavieto.com








И още ...

Рождение на св. Иоан Кръстител (Еньовден), Св. Никита, епископ Ремесиански (Ремизиянски) (+ ок. 420)
Празник на Владимирската чудотворна икона на Божията Майка, Св. мъченица Агрипина
Св. свещеномъченик Евсевий, епископ Самосатски, Свв. мъченици Галактион и Юлиания
Св. мъченик Юлиан Тарсийски, Св. преподобни Юлий презвитер и Юлиан дякон
Св. предодобни Наум Охридски († 910), Св. свещеномъченик Методий Патарски епископ († 311), Св. мъченик Пин (Бисер), Св. Калист Константинополски патриарх, Св. Николай Кавасила († 1371)




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA