Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 160
Вчера 445
Общо 658106 за 4952 дни
Средно дневно 133
Рекорд 564 на 18.01.2017 (23:59)

 

Жития на светци


Св. апостол Юда, брат Господен († 80), Св. преподобни Паисий Велики (ІV), Св. преподобни Паисий Хилендарски († ок.1770), Св. мъченик Зосим Созополски, Св. Йоан (Максимович), Архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски чудотворец († 1966)
2017.06.19 - 07:00

(19 юни)
Житие на свети апостол Юда, брат Господен по плът

Св. ап. Юда, когото наричали още Тадей и Левий, един от дванадесетте апостоли, бил син на Иосиф, обручника на Пресвета Дева, и затова се нарича - както и брат му Яков - ''брат Господен''.

Ние малко знаем за неговия живот преди апостолството. Преданието говори, че той се занимавал със земеделие.

Името му се споменава няколко пъти в Евангелието. Когато Господ за последен път беседвал с учениците си и между другото казал: ''Който има заповедите Ми и ги спазва, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Моя Отец: и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам'', тогава апостол Юда, изпълнен с пламенно желание, щото цял свят да познае Господа, запитал Христа: ''Господи, що е това, гдето искаш да се явиш нам, а не на света?'' - ''Ако някой Ме люби - продължил Иисус, - ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим'' (Иоан. 14:23).

След слизане на Светия Дух над апостолите, Юда обходил много страни на Азия, като проповядвал словото Божие. Заедно с апостол Сила той бил пратен в Антиохия да помага на Павел и Варнава; ''Юда и Сила, бидейки сами пророци - говори се в Деяния апостолски - с дълга реч увещаваха братята си и ги утвърдиха''.

Юда се върнал временно в Йерусалим и след това предприел нови проповеднически пътешествия. Той проповядвал в Персия и приел мъченическа смърт в Армения, на планината Арарат, както говори преданието. Той бил разпнат на кръст и пронизан със стрела около 80-та година след рождението на Христа. Арменците особено почитат паметта на св. ап. Юда и го наричат свой апостол.

В Новия завет се намира едно съборно послание от св. ап. Юда, с което той се стреми да предпази християните от лъжеученията и напомня, че Господ, Който не пощадил и ангелите, ще накаже всеки грешник, който не се старае да поправи живота си.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------

Житие на св. преподобни Паисий Велики

Животът на великия подвижник преп. Паисий Велики е описан от друг пустинножител, също така известен с добродетелния си и строг живот, преподобни Йоан Колов. Разказвайки за чудесата, чрез които Господ прославил преподобни Паисий, Йоан прибавя:

''Никой да не се усъмни, като чува за него славни и свръхестествени неща, никой да не помисли, че аз съм прибавил нещо от себе си за по-голяма чест на обичния ми отец. Той е по-горе от всякаква човешка чест и не иска от по-долните хваление, защото е похваляван горе от светите ангели. Но разказвам за полза на слушащите и желаещите да му подражават на добродетелите и предавам онова, което видях с очите си и чух с ушите си''.

Преподобни Паисий се родил в Египет през ІV век. Родителите му били благочестиви люде, които възпитавали в закона Господен многобройната си челяд. Но голяма скръб постигнала семейството. Бащата на Паисий умрял, когато още не всички деца били пораснали и многобройното семейство останало на грижите на майката. Тя много се безпокояла за бъдещето на децата си, особено била загрижена за най-малкия Паисий. Веднъж нощем на сън й се явил ангел, който й казал: ''Бог, баща на сираците, ме прати при тебе. Защо се предаваш на безмерна скръб и безпокойство за децата? Нима само ти се грижиш за тях. Бог не ги ли пази? И тъй, остави твоята скръб и посвети на Бога един от синовете си и чрез него ще се прослави името Господне!''

- Всички мои деца принадлежат на Бога - отговорила майката, - нека вземе Той, което му е угодно!

Ангелът хванал за ръка малкия Паисий и казал: ''Ето тоя е угоден на Бога''.

- Вземи едно от ония, които са по-големи и по-добри от него! - казала майката.

- Не! - отговорил ангелът, - Нима не знаеш, че Божията сила се проявява в немощните. Тоя, най-малкият от всички, е избран от Господ и той му е угоден.

С тия думи ангелът станал невидим, а майката, като се събудила, започнала да се моли, казвайки: ''Да бъде Твоята милост, Господи, върху нас и върху твоя раб Паисий!''

Оттогава майката особено се грижела за духовното образование на най-малкия си син и го поверила на църковнослужителите. Малкият Паисий прилежно изучавал закона Господен, чел Свещеното Писание и сърцето му се изпълнило с любов към Бога. Когато пораснал, той пожелал съзерцателен духовен живот и бил приет от преподобни Памво в числото на учениците му. Преподобни Памво бил един от великите подвижници на Нитрийската пустиня. Цял предаден на Бога, той водел най-строг живот, спазвал строг пост, мълчание и искал от учениците си смирение и съвършена покорност на волята на по-големия заради Господа. Под ръководството на тоя свят подвижник Паисий живял в манастира до самата смърт на преподобни Памво. Тук също живял и преподобни Йоан, който след това е написал житието му.

След известно време Паисий пожелал съвършено усамотение в пустинята. Йоан му казал:

- ''Брате Паисий, виждам, че желаеш безмълвен живот. Аз имам същото желание, но не зная, угодно ли е това на Бога. Нека се помолим, щото Господ по Своята воля да устрои живота ни и да ни посочи, какво да правим!

Те усърдно се молили цяла нощ и към сутринта им се явил ангел, който им казал: ''Ти, Йоане, остани тук и за мнозина ще бъдеш спасителен наставник! Ати, Паисий, иди към западната пустиня и ще се съберат при тебе множество иноци, и ще бъде построен манастир, където ще славят името Божие.''

След като се отдалечил ангелът, светите подвижници още дълго се молили и благодарили на Господа. Йоан останал в манастира и по-късно станал игумен, а Паисий отишъл по-далече в Нитрийската пустиня, издълбал си в планината пещера и дълго живял съвършено сам, цял предаден на молитва. След това започнали да го посещават люде, които искали да получат от него наставление. Сред лишения и трудове Господ го подкрепял чрез чудесни явления и му дарувал свръхестествена сила да прави чудеса и да узнава скрити помисли. Чрез това той оказвал голяма помощ на всички, които искали неговия съвет и ги наставлявал по пътя на спасението. След известно верме около преподобни Паисий се събрали много подвижници, които той ръководел, като определял всекиму нужното, понеже прозорливо знаел, какво е нужно и полезно за всекиго.

Смиреният подвижник се отегчавал от многолюдство и слава, затова отишъл още по-далече в пустинята и прекарал три години в пещера, непосещаван от никого. Но след това благочестиви люде го намерили и почнали отново да идват и да се заселват около него. Той приемал всички с любов, макар и да се отегчавал от оказваната му почит. Той не обичал добрите му дела да стават известни. Когато някой негов подвиг ставал известен, той веднага го оставял и започвал нещо друго. Запитан от учениците си, защо така постъпва, Паисий отговорил: ''За да не повредя на делото чрез похвала, а да го запазя недокоснато и чисто, защото голяма вреда нанася човешката похвала. Този, който се труди заради нея, няма да се спаси, защото се труди заради суетна слава, която му донася вреда. А Господ е казал: ''Да не знае лявата ти ръка, какво прави дясната''. На братята, които го питали коя е висшата добродетел той отговорил: ''Добродетелта, която се извършва тайно''.

Веднъж един от учениците на преподобни Паисий се отдалечил от манастира. Той срещнал по пътя един евреин, който влязъл с него в разговор, започнал да хули Христа и да говори, че Иисус Христос бил обикновен човек, а Месия тепърва щял да дойде. Ученикът, като изслушал евреина, отговорил равнодушно: ''Може би и да е така!'' Когато се върнал при преподобни Паисий, той забелязал, че преподобният се отнася към него не съвсем така, както преди, а се отвръща и не говори с него. Това го огорочило и той запитал: ''Защо, отче светий, презираш своя ученик?'' - ''А кой си ти? - запитал го Паисий. - Аз не те познавам'' - ''Как да не ме познаваш? Нима аз не съм твоят ученик?''

- Оня бе християнин - отговорил Паисий - и имаше на себе си благодатното кръщение. Ако пък ти не си оня същият, защо благодатта е отстъпила от тебе и християнският ти образ е отнет? Какво се е случило с тебе? Разкажи!

- Нищо не съм сторил - казал огорченият ученик. - Прости ми, отче светий!

Но преподобният не смукчил гнева си и казал на ученика:

- Махни се далеч заедно с отреклите се от Бога!

Ученикът заплакал и почнал отново да уверява, че той нищо не е направил.

- А с кого ти говори по пътя? - запитал го преподобни Паисий.

- С един евреин.

- Какво ти каза той и какво му отговори ти?

- Той ми каза: ''Оня, Когото вие почитате, не е Христос, а Христос тепърва ще дойде''. Аз пък му отговорих: ''Може би и да е така!''

Тогава старецът извикал: ''А какво може да бъде по-лошо от твоите думи, с които ти си се отрекъл от Христа и от светото кръщение? Плачи за греха си, защото отсега Господ е написал името ти при ония, които са се отрекли от Него''.

Ученикът сега разбрал, колко тежко е съгрешил. Той паднал на колене и със сълзи замолил стареца да му прости и да измоли за него прощение от Бога. Преподобният видял, че разкаянието му е искрено, затворил се в пещерата си и дълго се молил за своя ученик и Господ във видение му открил, че той рощава на отреклия се поради лекомислие.

Преподобни Паисий доживял до дълбока старост. Той много дружал с един свят подвижник, когото наричали Павел, и умрял малко преди него. Преподобни Исидор Пилусиот взел светите мощи на двамата свети подвижници, пренесъл ги в своята обител близо до Пилусия и над гробниците им построил великолепна църква.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------

Житие на св. Паисий Хилендарски

Печат на св. Паисий ХилендарскиКогато българският народ изпадна в най-тежко състояние под двойното петвековно гръко-турско робство, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна ''История славянобългарска'' и чрез нея вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и постави начало на българското възраждане.

Той е роден в гр. Банско, в самите поли на легендарната Пирин планина, през 1722 година. Рожба на благочестиво семейство - единият му брат Лаврентий бил игумен в Хилендарския мнастир, а другият Вълчо бил щедър дарител на църкви и манастири - той постъпил за послушник най-напред в близкия Рилски манастир, гдето закърмил душата си с родолюбива грижа за собствения народ и със светост от великия български светец Йоан Рилски.

Малко по-късно, в 1745 г., вече на 23-годишна възраст, той отишъл при брата си Лаврентий в Хилендар и тук приел монашество. В манастира Паисий имал възможност да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски пратеник (таксидиот) той обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. При този непосредствен досег с народа Паисий най-добре видял тежкото положение на българския народ под гръцко-турското робство. В атонските манастири пък той видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите - че те били прости и груби, че нямали история. Паисий с болка виждал разслабващото отчаяние на народа, дълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на много българи, които се влачели след чужди обичаи и след чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява неговата вдъхновена ''История славянобългарска'' (1762 г.) ''за в полза на българския народ, а за слава и похвала на Господа Иисуса Христа''.

Получил благочестиво домашно възпитание и черпил от светостта на св. Йоан Рилски, преподобни Паисий и на Атон попаднал в една аскетическа среда, известна с множество просияли в благодат подвижници на благочестието и особено преподобномъченици - монаси, които умирали мъченически за Христа от агарянска ръка. И самият той със скромни думи на монашеското смирение прави намек за своя аскетизъм: страдал от стомах - което значи прекалявал с поста, и от главоболие - което значи, че съкращавал съня си до крайност.

След като написал историята си с много труд, той като същински равноапостол тръгнал да я разнася навсякъде по българската земя, за да я четат и преписват. По този начин преподобни Паисий запалил пожара на българското народно свестяване и възраждане. И в тази усърдна дейност на равноапостол и народен будител той умира неизвестно где, може би мъченически - ако не убит от вражеска ръка, то сломен от преумора. Денят и годината на смъртта му са неизвестни, поради което паметта му се празнува на неговия имен ден - 19 юни, когато се чествува преподобни Паисий Велики.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------
Информацията е взета от сайта www.pravoslavieto.com








И още ...

Св. мъченик Арета и пострадалите с него (V-VI), Блажени Елезвой, цар Етиопски († ок. 553-555), Св. преподобни Арета Киево-Печерски († XII), Икона на Пресвета Богородица ''Всех скорбящих радость'' († 1688)
Св. апостол Яков, брат Господен по плът - от седемдесетте апостоли († ок. 63), Светител Игнатий, патриарх Константинополски († 877), Блажени Яков, Боровицки чудотворец († ок. 1540)
Св. равноапостол Аверкий, епископ Йераполски, Чудотворец († 167), Свв. Седем отроци от Ефес: Максимилиан, Иамвлих, Мартиниан, Дионисий, Антонин, Константин (Ексакустодиан) и Иоан († ок. 250; 408-450)
Св. преподобни Иларион Велики († 372), Свв. мъченици Дасий, Гаий и Зотик († 303), Пренасяне мощите на св. Иларион, епископ Мъгленски
Св. великомъченик Артемий († 361), Праведен отрок Артемий Верколски († 1545)




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA