Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 111
Вчера 223
Общо 739125 за 5217 дни
Средно дневно 142
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Жития на светци


Св. 45 мъченици в Никопол Арменски († 319), Св. мъченик Александър, Св. Антоний Печорски († 1073)
2018.07.10 - 07:00

(10 юли)
Страдание на светите четиридесет и пет мъченици, пострадали в Никопол арменски

Нечестивият цар Ликиний, приет от Константин Велики за управител на източните страни, издал заповед да се предават на различни мъчения и смърт християните, които не желаят да се поклонят на идолите и да се отнема имуществото им за построяване на идолски капища и бани и за преустрояване на градовете. Когато тази заповед достигнала в Никопол арменски, езичниците започнали да приготвят различни оръдия на мъчения за християните и да хващат и отвеждат мнозина верни на мъчение. Тогава се събрали над четиридесет Христови раби и решили, без да чакат нечестивите да ги хванат, сами, по своя воля, да отидат на съд, да изповядат Христовото име и да се предадат на мъчение. От тях по-главните били Леонтий, Маврикий, Даниил, Антоний, Александър, хора, отличаващи се с род, образование и добродетелен живот. Всички те тръгнали заедно при управителя на арменската област и обявили, че са християни.

Управителят се удивил на единодушното съгласие на толкова хора и на мъжеството, с което те по собствена воля идвали на мъчения, и ги попитал:

- Откъде сте вие и кой ви научи да не се покланяте на нашите богове?

Отговорил свети Александър:

- Тукашни сме, едни от града, други от селата, тази земя е наша родина, а наш отец е небесният Христос. Той ни научи да не се покланяме на лъжливите богове, които са глухи и слепи и са дело на човешки ръце.

Хегемонът казал:

- А къде е вашият Христос? Нали е бил разпънат и умрял?

Свети Леонтий отговорил:

- Ти знаеш, че нашият Христос е умрял? Но тогава узнай, че Той и възкръсна от мъртвите и се възнесе на небето; Той умря за нас по Своя воля, но възкръсна отново, като Син Божий.

Хегемонът казал:

- Жив ли е сега Христос?

Леонтий отговорил:

- Хегемоне! Вашите богове не живеят след смъртта, а нашият Господ живее вечно, макар и да умря в определено време за нашето спасение. Но със смъртта Си Той ни избави от вечната смърт, даде ни живот и ни научи да умираме за Него, за да живеем с Него безкраен живот.

Тогава мъчителят заповядал да ги повесят всичките голи и да остъргват телата им с железни куки. И дълго, до самия обед, стъргали светите мъченици, докато слънцето не започнало силно да пече и хегемонът си тръгнал от това зрелище в къщи. А светиите, остъргани до кости, по заповед на мъчителя, били заключени в тъмницата. Благочестивата Власиана отново дошла да ги посети и през прозореца напоила с вода мъчениците, изнемогнали от раните и горещината. Светиите се разхладили, благословили жената, помолили се за нея и децата й и благодарили на Бога, че се удостоили да страдат за Него.

Когато светиите били в тъмницата, свети Леонтий видял, че някои от братята тежко страдат от раните и много се безпокоил за тях да не би в крайно изнемогване да отпаднат от вярата. Затова той молел Бога да им изпрати по-бързо завършване на подвига.

На следното утро хегемонът Лисий излязъл с войници извън града на мястото, където се канел да умъртви светите мъченици, недалеч от реката, наричана Ликос. Там той устроил съда и заповядал да доведат и изправят пред него светите мъченици. Като видял, че двама тъмнични стражи са се присъединили към светите затворници, той казал на първия си съветник Апиан:

- Ето и тези безумци желаят да умрат! Нима живот не е по-добре от смърт?

Апиан отговорил на това:

- Заповядай да ги мъчат с най-жестоки мъчения.

- Не - възразил хегемонът, - те ще се уплашат от мъченията и отново ще се обърнат към боговете, и ще останат живи. А аз не искам да ги оставям сред живите, нека умрат. На всички заедно ще издам смъртна присъда.

И когато изправили пред него на съд светите мъченици, той не им задал въпрос за вярата и не им назначил никакво изтезание, но веднага ги осъдил на смърт и написал следната присъда:

- На тези представени ми за съд четиридесет и пет човека, с християнска вяра, неподчинили се на царската заповед и хулещи боговете на своите предци, определям достойно по делата им наказание: първо да им се отсекат с брадва ръцете и краката, после да се хвърлят за изгаряне в огън и останалите след изгарянето им кости да се хвърлят в реката.

Слугите веднага положили мъчениците на земята и започнали да им секат ръцете и краката. Бил голям слънчев пек и светите мъченици страдали от жажда, едни от болките в раните, други - от слънчевия зной. Някои умрели в тези страдания, други едва дишали, а трети мъжествено търпели. Един от тях, на име Ианикит, като гледал отсечените си ръце и крака, се усмихнал и казал:

- Виж как жътварският сърп пожъна твоите членове, като класове!

Свети Сисиний, лежащ в кървите си, се претърколил към случилия се наблизо камък и така се помолил на Бога:

- Господи, Подателю на всички блага, Който изля някога в пустинята вода от камъка и напои жадуващия Израил, сега излей вода и от този камък и ме утоли малко: Ти виждаш нашата жажда, от която загиваме.

По молитвата му камъкът внезапно се поместил и от него потекла изворна вода. Свети Сисиний изпил водата и благословил Господа, като казал:

- Прославям Те, Боже мой, за това, че напои мен, жадния, като майка - детето си с мляко, хваля Те, Царю мой, че не презря мен, Твоя раб! Но моля Те, не презирай и любимите ми братя, Твои раби, и разхлади и тях, които изнемогват от жажда, изливайки им невидимо росата на Твоята благодат и на всички ни дай твърдост да умрем заедно в Твоята надежда. А на изведения с Твоята сила извор тук, чрез който Ти отново яви древното чудо, повели да тече до свършека на света и дай на тази вода целебна благодат и сила за Твоя слава, Христе, на Твоя Отец и на Светия Дух, и в памет на нас, четирийсетте и пет мъченици, Твои раби, пострадали за Теб.

В това време слугите разпалили приготвената огромна клада и започнали да взимат телата на мъчениците и да ги хвърлят в огъня. Едни от светиите били още живи, други вече били умрели. Предавали на изгаряне и мъртвите заедно с живите. Хвърляйки мъчениците в огъня, слугите ги броели и един се губел. Те се чудели и започнали да търсят. А свети Сисиний, лежащ до камъка, от който потекла вода, се обадил:

- Ето ме! Вземете ме и ме носете в огъня!

Отнесли и него в огъня. Изгорили светите мъченици, огънят угаснал, а слугите започнали да търсят останалите в пепелта мъченически кости и колкото открили, събрали в плат и отнесли и изсипали в река Ликос. Реката приела в себе си костите на светиите като скъпоценно съкровище и ги запазила в едно недълбоко място около брега, като ги събрала със струите си заедно. После дошли благочестиви хора да ги търсят и без мъка ги намерили. Събрали всички до една и ги запазили на почетно място, докато не загинал нечестивият цар Ликиний, съуправник на цар Константин, управляващ източната половина на царството, и не се възцарил само Константин. Когато била дадена свобода на Христовата църква по цялата вселена, тогава и костите на тези свети мъченици били показани на всички и бил построен храм в тяхно име. От светите им кости се подавали изцеления, както и от извора, който избликнал по молитвите на свети Сисиний. Светите четирийсет и пет мъченици пострадали на десети юли, в Никопол арменски, при хегемона Лисий, когато Ликиний царувал над изтока. А над нас царства нашият Господ Иисус Христос, Комуто с Отца и Светия Дух се въздава чест и слава, сега и в безкрайните векове. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------

Кратко животоописание

Св. преподобни Антоний Киево-Печерски е руски светец от X-XI век, основател на Киево-Печорската лавра в Киев (дн. Украйна), наставник на св. Теодосий Печерски - основателят на общежителното монашество в Русия.

Св. Антоний заминал млад за Света Гора Атонска и при монашеския си постриг приел името на основателя на пустинножителството св. Антоний Велики (251–356), към чиито завети се придържали и атонските монаси. Известно време Антоний се подвизавал в пещера край манастира Есфигмен (на нейно място днес е издигната прекрасна църква в негова чест), а според други източници - в Иверския манастир.

През 1051 г. той се завърнал в родината си, за да пренесе традицията, създадена от своя небесен покровител в Русия. Антоний се заселил в изоставена монашеска пещера край Киев и с мъдростта и благочестивия си живот привлякъл множество последователи.

Сам и с братята си св. Амвросий обитавал двата хълма край Киев, които знаем днес като ''Далечните пещери'' и ''Близките (Антониевите) пещери''. Над тях след това била издигната светинята на руската земя - големият манастирски общежитиен комплекс Киево-Печорска лавра.

През 1073 г. преп. Антоний отдал Богу дух и бил погребан в пещерите. През 1133 г. Руската църква го канонизирала за светец и до днес го почита като един от най-вдъхновените пример за святост и благодетелност.

Pravoslavieto.com

* Св. Антоний Печерски. Икона от XVI в. Източник: pravoslavie.ru.


----------------------------------------------------------------------
Информацията е взета от сайта www.pravoslavieto.com








И още ...

Св. свещеномъченик Атиноген и десетте му ученици († ок. 311). Св. мъченица Юлия девица († ок. 440 или 613), Св. мъченик Йоан Търновски (Трапезицки) († 1822)
Св. мъченици Кирик и Юлита († ок. 305), Св. равноапостолен велик княз Владимир († 1015)
Св. апостол Акила от Седемдесетте апостоли (I), Св. преподобни Онисим Чудотворец (IV).
Събор на св. архангел Гавриил, Св. преподобни Стефан Саваит († 794)
Свв. мъченици Прокъл и Иларий (I-II), Св. Мария Колендуха († 591), Св. преподобни Михаил Малеин († 962)




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA