Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 46
Вчера 219
Общо 943767 за 5976 ???
Средно дневно 158
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Жития на светци


Свв. мъченици Седем братя Макавеи: Авим, Антонин, Гурий, Елеазар, Евсевон, Алим и Маркел, майка им Соломония и техния учител Елеазар (166 г. пр.Xр.), Явяване на честния и животворящ Кръст Господен (преди IХ)
2020.08.01 - 07:00

(1 август)
Житие на св. Седем мъченици Макавеи, майка им Соломония и учителят им Елеазар

Втора книга Макавейска в св. Библия ни предава трогателно повествование за страданията и поразителната твърдост на духа у старозаветните мъченици, умрели около 180 години преди Рождество Христово.

След като се върнали от вавилонския плен, юдеите, изпитани чрез тежко бедствие, останали за известно време верни на Бога. Гнусели се от идолопоклонство и точно изпълнявали закона, даден им от Господа чрез Мойсей. Постепенно обаче те взели да изпадат в пороци. Влизали в съюз с околните езически народи и под тяхно влияние почнали да възприемат обичаи, противни на закона Господен. Тогава Господ отново ги наказал чрез жестоки бедствия.

Сирийският цар Антиох Епифан завладял Йерусалим, разграбил храма, убил голямо множество люде и продал в робство около 40 000 човека. Като желаел да въведе идолопоклонство в Йерусалим, той със заплахи запрещавал на юдеите да извършват свое богослужение и да спазват съботния ден, изгарял в огън свещените книги и най-после осквернил храма, като поставил в него кумири на Юпитер. Той заставил юдеите да принасят жертви на езическите богове и да ядат жертвоприношението. Ужас обзел нещастните. Мнозина избягали от Йерусалим и се укривали в пещери и долини. Приемали по-скоро да търпят всякакви лишения, отколкото да отстъпят от своя закон. Но войниците на Антиох навсякъде ги преследвали и убивали. Тежкото бедствие отново възпламенило вярата на юдеите. Те разбрали, че Господ справедливо ги наказва, затова безропотно се покорили на Неговата воля. Писателят на втора книга Макавейска, след като разказва за бедствията на юдеите, прибавя: ''Моля ония, които биха чели тая книга, да се не плашат от тия напасти и да разберат, че тия страдания служат не за погубване, а за вразумяване на нашия род. Защото самото това, че на нечествците се не дава много време, а скоро се подлагат на наказание, е знак за голямо благодеяние. Господ не чака нас тъй дълго търпеливо, както другите народи, които наказва, когато натрупат много грехове. С нас не тъй постъпва Той, а ни наказва, преди да достигнем върха на греховете. Той никога не отдалечава от нас милостта Си и наказвайки със злочестини, не изоставя Своя народ.''

В това време живеел в Йерусалим един старец на име Елеазар. Той бил уважаван от всичики за своите добродетели и ученост. Смятали го за един от най-главните законоучители. Началниците, поставяни от Антиох в Йерусалим, го принуждавали да яде свинско месо от жертвоприношението. Елеазар решително отказвал да изпълни заповедта, понеже това месо било забранено от Мойсей, а да се съгласи някой да яде от него, се смятало като доказателство за отричане от юдейския закон. Някои от приятелите му, жалейки за него, му казвали: ''Ние скришом ще заменим месото от жертвоприношението с друго, което можеш да ядеш, без да нарушиш закона. Ти се престори само, че уж ядеш от жертвоприношението и чрез това ще се избавиш от смърт.''

- Това ще бъде измама и лицемерие, недостойно за моята старост – отговорил Елеазар.

– Не ще ли дам аз чрез това гибелен пример на младите? Те ще помислят, че щом 90-годишният старец се отклонява в езичество, за да спаси малкото останали свои дни, защо и те да не могат по също такъв начин да спасят своя живот. Моята измама ще ги съблазни и това ще опозори моята старост. Освен това, ако аз избягна смъртното наказание от човеците, то няма да се спася от ръката на Всевишния. Не, аз по-добре ще ида на смърт и ще дам на младите пример за твърдост, умирайки радостно за нашите свети закони.

Приятелите тогава оставили Елеазар. Те наричали гордост и безумие неговата чистосърдечност и благородна твърдост. Дори му се разсърдили. А старецът бил предаден на жестоки мъчения. Пред смъртта си той извикал с висок глас: ''На Господа Бога е известно, че аз имам възможност да се спася от смърт, но търпя жестоки страдания с тялото си, а в душата си се радвам, загдето страдам за Него.''

Тъй умрял светият старец, като оставил на своя народ пример на непоколебима твърдост. Тоя доблестен пример скоро последвали седем момци, които били ученици на Елеазар. Те произлизали от рода на Макавеите. Понеже отказвали да ядат от езическите жертвоприношения, тези момци били доведени заедно с майка им при цар Антиох. Царят заповядал да ги бият жестоко, като мислил чрез това да ги застави да изпълнят волята му. ''Какво искаш от нас? – му казал най-големият брат. – Ние сме готови да умрем, но не и да отстъпим от нашия закон.''

Разгневеният Антиох заповядал да отрежат на момъка езика, ръцете и нозете и да изпекат тялото му в нагорещена тава. Мъченикът с търпение и твърдост понасял ужасното страдание. Майка му и братята му, които присъствали при страшната смърт, се ободрявали един друг, като се готвели също за мъчения. ''Господ Бог ни вижда – казвали те – и се радва на верността на Своите раби.''

Когато най-големият брат умрял, извикали втория. Преди да го подложат на мъки попитали го, ще яде ли от езическите жертвоприношения. И той отказал. Тогава постъпили и с него, както с по-големият му брат. Пред смъртта си момъкът казал на царя: ''Ти ни лишаваш от тоя живот, жестокосърдни царю, но Царят на света ще ни въкреси за вечен живот, понеже умираме за Неговия закон.''

Третият брат спокойно дал да му отсекат членовете, като казал: ''От Господ ги получих и за Неговия закон ги давам, като се надявам пак да ги получа.'' Царят и всички около него се чудели на мъжеството, с което и този момък понесъл най-ужасни мъчения.

Четвъртият брат, подложен на същите изтезания, казал на Антиох: ''По-добре е за умрем от човеци и да имаме твърда надежда, че Бог ще ни възкреси. Но за тебе, мъчителю, няма да има възкресение за живот.''

Взели петия брат. ''Ти имаш власт над нас, макар и сам да си подложен на тление – казал той на Антиох. – Но не мисли, че нашият род е изоставен от Бога. Почакай и ще видиш голямата Му сила, как Той ще накаже и тебе, и твоето потомство.''

Шестият брат, готвейки се за смърт, казал на царя: ''Не се заблуждавай напразно! Ние търпим това за себе си, понеже съгрешихме пред нашия Бог. Ето защо и станаха с нас достойни за учудване неща. Но не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който си дръзнал да се бориш против Бога!''

Майката на доблестните момци с твърдост гледала на техните страдания и смърт. Пълна с пламенна вяра и укрепена чрез сила отгоре, тя ги увещавала и насърчавала. ''Деца мои – казвала им тя, - Творецът на света, Който ви е създал, милостно ще ви върне живота, който вие сега жертвате за Неговия закон.''

Антиох много се гневял, че не могъл нито един от момците да склони да изпълнят волята му. Оставил жив само седмият брат. Той бил още момче. Царят го повикал и с клетва му обещал да го обсипе с дарове и почести, ако изпълни волята му. Но момъкът решително отказал да измени на своя закон. Тогава Антиох се обърнал към майка му и й заповядал да склони сина си. Тя се добижила до момчето и по еврейски му казала: ''Синко, смили се над мене, която съм те родила и възпитавала! Погледай небето и земята и всичко по тях и човешкия род. Не бой се от тоя убиец, а бъди достоен за братята си и приеми смърт, за да те придобие пак по милост Божия с твоите братя.''

Докато майката още говорела, момъкът казал на мъчителите: ''Какво чакате вие? Няма да изпълня заповедта на царя. Аз признавам закона, даден от Бога чрез Мойсей. А ти, царю, мъчител на юдеите, няма да се спасиш от ръката Господня! Ние страдаме заради нашите грехове, но Господ, след като ни изпита чрез бедствие, отново ще се помири със Своите раби. Братята ми пострадаха за закона и получиха вечен живот. А ти по Божия съд ще получиш справедливо наказание за твоята гордост и жестокост. Аз, както и братята ми, охотно полагам живота си за отеческите закони и моля Бога да се смили над Израиля! А ти сред изпитания и мъки ще бъдеш принуден да изповядаш, че нашия Бог е едничък истински Бог.''

В страшния си гняв царят заповядал да подложат момъка на най-ужасни изтезания. Момъкът с твърдост понесъл всичко и с пълна надежда в Господа завършил своя живот. След това и майката била подложена на мъки и смърт.

Св. Библия не ни дава имената на доблестните момци. Но древното църковно предание запазило за тях следните имена: Авим, Антонин, Гурий, Елеазар, Евсевон, Алим, Маркел; а майка им се наричала Соломония.

Скоро след това Господ в своето милосърдие прекратил бедствията на израилския народ. Доблестният мъж, по име Юда Макавей, въстанал против Антиох, разбил войската му и очистил Йерусалим от кумири и езически жертвоприношения. А върху Антиох се изпълнило по поразителен начин пророчеството на св. мъченици. След несполучлив поход към Персия той поискал да се спаси чрез бягство. Но тогава узнал за поражението на войските си от Юда Макавей. Разярен, той се готвел да отмъсти на юдеите. Господ обаче го поразил със страшна болест: цялото му тяло се покрило със зловонни рани. Сред тежки страдания Антиох познал истинския Бог и извикал: ''Право е човек да се покорява на Бога и бидейки смъртен, да не мисли високомерно да бъде равен с Бога!'' Болестта му продължила дълго. ''Сънят бяга от очите ми – казвал той на приятелите си – и сърцето му е пълно със скръб. До какво унижение, до какви мъки доживях аз, който бях славен и почитан от всички! Спомням си сега моите жестокости в Йерусалим, как грабех от храма свещените съдове и предавах на смърт невинните юдеи. Сега аз признавам, че с това съм си навлякъл и бедствия и затова загивам в чужда земя.''

Болестта на Антиох дотолкова се засилила, че той бил в тежест и на себе си, и на своите близки, които едва могли да търпят смрадта на раните му. Тогава той познал силата Господня и молел Бога за милост. Обещал да украси Йерусалимския храм, сам да приеме юдейската вяра и на всички подвластни нему народи да възвестява Божията слава и могъщество. Но Господ не приел моленията и обещанията, внушени не от любов и вяра, а от суеверен страх. И жестокият Антиох умрял в страшни мъки далеч от своята страна.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------

Явяване на честния и животворящ Кръст Господен

Празникът Изнасяне на честния Кръст бил установен в деня първи август в Гърция от Константинополския патриарх Лука[1], при цар Мануил[2], а в Русия - от Киевския митрополит Константин[3] и Ростовския епископ Нестор[4], при великия княз Андрей Юриевич[5].

[1] Лука Хрисоверг - Константинополски патриарх от 1156 до 1169 г.
[2] Мануил Комнин - гръцки император от 1143 до 1180 г.
[3] Константин II, Киевски митрополит, дошъл в Киев от Гърция в 1167 г.; споменава се в летописите още и 1169 г.
[4] Нестор - шестият епископ на Ростовската епархия, споменава се в летописите под 1149 г.; в 1156 г. Нестор, оклеветен пред митрополита от своите служители, попаднал под запрещение; в 1157 г. се оправдал пред митрополита, но през същата година заради споровете за поста в сряда и петък бил изгонен от катедрата от Андрей Боголюбски.
[5] Андрей Боголюбски - син на великия княз Юрий Владимирович и внук на славния Владимир Мономах - родил се вероятно в 1111 г. След достигане на пълнолетие Андрей получил ''за управление'' град Владимир на Клазма и това сложило начало на дейността му по устройването на обширния и почти незаселен край на Североизточна Русия, в който започнали да прииждат заселници от юг. Той вземал участие и във военните начинания на баща си в Южна Русия, проявявайки мъжество и храброст (въпреки че, по думите на летописеца, ''не бил величав във военен чин''), но никак не обичал Южна Русия; в 1155 г. тайно напуснал баща си, вземайки със себе си във Вишгород (близо до Киев), където живеел, чудотворната икона на Божията Майка, станала впоследствие славна светиня на Северна Русия. Летописецът обяснява заминаването на Андрей Боголюбски така: ''Князът... се смущаваше от неуредиците сред братята, племенниците и сродниците си, и целия си род, защото там винаги имаше смутове и размирици и се проливаше много кръв - скърбеше за това... и поиска да отиде и да управлява Суздал и Ростов, защото там, каза, е по-спокойно.'' Когато Андрей Боголюбски, напуснал юга, ''бил вече на бреговете на Клазма - казва написалият житието му, - конете, носещи чудотворната икона на Божията Майка, внезапно спрели и не могли да по-мръднат колесницата от мястото ?. Благоверният княз Андрей приел това за тайно известие от Бога, извършил молебен пред чудотворната икона и дал обет да построи църква на това място. Настъпила нощта и князът решил да пренощува. Той дълго се молел - и ето, насън му се явила Пресветата Дева с лист в ръка и казала: ''Не искам да отнасяш иконата Ми в Ростов. Постави я във Владимир, а на това място издигни каменна църква, посветена на Моето рождество, и устрой монашеска обител. Като станал от сън, князът заповядал да нарисуват иконата на Божията Майка в този вид, в който му се явила с листа в ръка. Впоследствие той построил църква и основал манастир на мястото на явяването, който съществува и досега и се нарича Боголюбски. Скоро Андрей построил на това място и град и го нарекъл, като място, избрано от Самия Бог, Боголюбов.'' Оттук идва и името на княз Андрей Боголюбски. В 1157 г. починал бащата на Андрей и той, като ''най-възрастен'' син, бил избран от суздалците и ростовците и поставен на великокняжеския престол в Ростов; но Андрей не останал тук, а избрал за своя столица любимия Владимир. Настъпил разцвет на неговата дейност. Той приемал и устройвал преселници, пазейки ги от монголците, българите и предишните заселници, грижел се за обединяването на разнородното население на Североизточна Русия и за просвещаването ? със светлината на християнството, строял градове и храмове; с особено великолепие устройвал своята нова столица Владимир на Клазма. Във Владимир построил такива храмове, ''каквито, по думите на летописеца, в Русия никога не е имало и няма да има''. Тази съзидателна дейност дала на Андрей Боголюбски право да заяви на събранието на князете и болярите във Владимир (в 1162 г.): ''Аз построих в Белорус градове и села и я направих многолюдна.'' И съвременниците му се удивлявали на неговата дейност: ''Мъжество и ум живееха в него - казва съвременникът летописец, - и правда, и истина; той беше втори Соломон по мъдрост.'' Свети Андрей Боголюбски бил убит на 30 юни 1175 г. - Местното му почитане във Владимир започнало веднага след смъртта му, но по-късно се прекратило и отново се възобновило в 1702 г., когато били открити мощите му.

Причината за установяването му била следната.

На цар Мануил и княз Андрей, живеещи в мир и братска любов помежду си, се случило в един и същи ден да излязат на война: първият от Константинопол срещу сарацините[6], а вторият от Ростов срещу българите (по това време великият княз живеел в Ростов: българи се наричали езичниците, обитаващи земите в долното течение на Волга, откъдето получили името си). Господ Бог им дарил пълна победа над враговете: гръцкият цар победил сарацините[7], а княз Андрей Боголюбски победил българите и ги покорил на себе си, заставяйки ги да му плащат данък.

[6] Сарацини - мюсюлмани.
[7] Ясни указания за празника на Всемилостивия Спасител и Пречистата Божия Майка по случай победата на император Мануил над сарацините, не се срещат нито у гръцките историци, нито в гръцките богослужебни книги. Но в историята на император Мануил, който водил немалко войни с различни народи, се срещат случаи, които би трябвало да подтикват царя към особена благодарност към Бога за успешното завършване на войната и избавянето от опасностите. Тук се обръща внимание на жестоката война на цар Мануил с турския султан или сарацините. Сам царят ръководел войската, нееднократно излагайки себе си на опасности. Наистина победата била на врага, но самото спасение на царя било чудо на Божията милост. Това станало през септември, а походът, естествено, започнал по-рано, през август. След тази война гърците имали две успешни сражения със сарацините, едното от които под предводителството на самия цар. Тези събития, свързани с известието от Русия за Божията помощ във войната против българите, биха могли да предразположат цар Мануил към установяването на общ християнски празник на Спасителя, чието начало било поставено в Цариград с освещаването на вода на 1 август. Но служба на Спасителя в гръцките агиологически паметници досега не е намерена.

Когато Андрей отивал на война, имал обичай да взема със себе си иконата на Пресвета Богородица, държаща на ръце Предвечния Младенец, нашия Господ Иисус Христос, и изображението на честния Кръст Христов, който двама иереи носели сред войската. Преди самата битка той възнасял към Христа и Божията Майка усърдни молитви със сълзи и се причастявал с Божествените Христови Тайни. Той се въоръжавал повече с това непобедимо оръжие, отколкото с мечове и копия, и повече се надявал на помощта на Всевишния, отколкото на храбростта и многобройността на войската си, знаейки добре изреченото от Давид: ''Не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи; Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост''[8]. С примера на своите благоговейни молитви, както и с пряка заповед, князът подтиквал към молитва и своите войници, и всички, застанали на колене, със сълзи се молели пред иконата на Пречистата Богородица и честния Кръст Христов. А великият княз, гледайки към иконата, се молел така:

[8] Пс. 146:10, 11.

- О, Владичице, родила Христа, нашия Бог! Всеки, който се надява на Тебе, няма да погине, и аз, Твоят раб, по Божия милост имам Тебе за своя защита и покров и - Кръста на Твоя Син - като двуостро оръжие срещу враговете. Умоли Спасителя на света, Когото държиш на ръцете Си, силата на Кръста да бъде като огън, изгарящ враговете, които искат да влязат в битка с нас, и Твоето всесилно застъпничество да ни помогне да ги победим.

След усърдна молитва всички целували светата икона и честния Кръст и без страх излизали срещу враговете: Господ им съдействал със силата на Кръста и Пречистата Богородица им оказвала помощ, ходатайствайки за тях пред Бога. Постоянно придържайки се към този обичай, великият княз не му изменил и преди битката с българите: той излязъл на война, имайки, подобно на цар Константин[9] в древността, Кръста Господен пред войската. Руската войска обърнала българите в бягство и преследвайки ги, завладяла пет града; в числото им бил и град Бряхимов на река Кама. Когато след битката се върнали в стана си, видели, че от иконата на Божията Майка с Младенеца-Христа излизат светли лъчи, подобни на огнени, осияващи цялата войска; това се случило в първия ден на месец август. Дивната гледка събудила още повече мъжество и надежда у великия княз и той отново обърнал своите полкове в преследване на българите; подпалил повечето им градове, а на оцелелите наложил данък и опустошил цялата земя; след тази победа той се завърнал тържествено у дома.

[9] Свети равноапостолни цар Константин - паметта му се чества на 21 май.

Гръцкият цар Мануил излязъл с войската си против сарацините и в същия ден видял подобно чудо - от намиращата се сред войската заедно с честния Кръст икона на Пречистата Богородица със Спасителя излизали лъчи, които осиявали целия полк, и в този ден той победил сарацините.

Царят и князът съобщили, въздавайки слава на Бога, с особени послания един на друг за извоюваните с Божия помощ победи и за чудесното сияние, излизащо от иконата на Спасителя. След съвещание със старшите епископи, в знак на благодарност към Христа Спасителя и Неговата Пречиста Майка, те установили празника в първия ден на август. За възпоминание на кръстната сила, въоръжени с която победили враговете, те наредили на свещеника да изнася честния Кръст от олтара и да го полага в средата на църквата за поклонение и целуване от християните и за прославяне на разпнатия на кръст Господ Иисус Христос. Освен това епископите наредили на този ден да се освещава вода, от което празникът получил своето название - изнасяне на честния Кръст, защото честният Кръст, заедно с други свети икони, тържествено се изнася на реки, кладенци и извори.

Да празнуваме, братя, въздавайки хвала и благодарение на всесилния Бог и наш Спасител Иисус Христос и Неговата Пречиста Майка, Владичицата Богородица, благоговейно почитайки и честния Кръст Христов; но да празнуваме с благоговение, благоугаждайки на Бога, пребивавайки в мир и любов помежду си, вършейки дела на милосърдие и отдалечавайки се от грехове, помнейки страха Божий; та, като угодим на нашия Създател и Владика, да се удостоим с вечното празнуване заедно с всички светии, след деня, когато ще се яви знамението на Сина Човечески на небесата[10] - честният Кръст Христов, предхождащ пришествието на Съдията на живи и мъртви, идващ със сила и слава голяма, и ще осияе всички праведни със светли и радостни лъчи. След завършването на съда ще предхожда всички светии, въвеждайки ги в Царството небесно, и всички светии ще блаженстват, радвайки се в безкрайни векове; към тях, по молитвите на Пречистата наша Владичица Богородица, всемилостивият наш Спасител Христос да причисли и нас грешните[11]. Амин.

[10] Мат. 24:30.
[11] Погледнато исторически, трябва да отбележим, че на първи август православната Църква чества два празника, различни по своя произход: 1) явявяне на честния и животворящ Кръст Господен и
2) празненство на Всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица.
В гръцкия часослов, изд. от 1897 г., произходът на първия празник се обяснява така:
''Поради честите болести през август в Константинопол още от древни времена се утвърдил обичай да изнасят честното дърво на Кръста по пътища и улици за освещаване на местата и за прогонване на болестите. В навечерието (на 31 юли), изнасяйки го от царската съкровищница, го слагали на светия престол на великата църква (тоест света София). От този ден, както и по-нататък до Успение на света Богородица, правели литии из целия град, след което го излагали пред народа за поклонение. Това е и изнасянето на честния Кръст.''
На 14 август Кръстът отново се връщал в царските палати.
''Този обичай, в съединение с другия обичай в Константинопол - да се освещава вода в придворната Константинополска църква в първия ден на всеки месец (с изключение на януари, когато освещаването се извършвало на 6-ия ден, и септември, когато се извършвало на 14-и) послужил за основа на празника в чест на светия и животворящ Кръст и тържественото освещаване на водата в изворите, което се извършва на 1 август.''
В IХ век вече съществувал обичаят изнасяне на честното дърво от царските палати в църквата ''Света София'' пред 1 август; канонът на предпразненството на Кръста, на 31 юли, написан за настоящия случай (канонът започва с думите: Кръстът предидещ божествен) се приписва на Георгий, епископ Амастридски, живял в VIII век.
В обредника на император Константин Багрянородни (912-959) се намират подробни правила, кога да се изнася Кръстът от палатата пред 1 август, в зависимост от това, в кой ден от седмицата се пада.
В Русия до края на ХIV и началото на ХV в., когато господствал Студийският устав, нито на 31 юли, нито на 1 август имало някаква служба на Кръста, която се появява в ХIV-ХV в. с въвеждането на Иерусалимския устав.
Празненството на Всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица е установено в Гърция и Русия около 1168 г. в памет на знаменията от честните икони на Спасителя и Божията Майка по време на сраженията на гръцкия цар Мануил (1143-1180 г.) със сарацините и руския княз Андрей Боголюбски с българите в 1164 г.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------
Информацията е взета от сайта www.pravoslavieto.com








И още ...

Отдание на Преображение Господне, Св. мъченик Иполит († 258), Пренасяне мощите на св. преподобни Максим Изповедник (неизв.), Св. Тихон, епископ Задонски († 1783)
Св. мъченици Аникита и Фотий († 305-306), Св. свещеномъченик Александър Комански епископ († ок. 305), Св. мъченици Памфил и Капитон
Св. мъченик и архидякон Евпл (Евпъл) († 304), Св. мъченица Сосана (Сузана) девица и другите с нея († 295-296), Св. преподобни Теодор и Василий, монаси от Киево-Печерската лавра († 1098)
Св. мъченик и архидякон Лаврентий († 258)
Св. апостол Матия (Матий) († ок. 63), Св. мъченик Антоний (неизв.), Св. мъченици Иулиан, Маркиан и на другите, пострадали с тях за светите икони († 730)




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA