Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 154
Вчера 215
Общо 771365 за 5371 дни
Средно дневно 144
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Жития на светци


Св. Мирон Чудотворец, епископ Критски († 350), Св. Емилиан Изповедник, епископ Кизическик († 820), Св. мъченик Трендафил Загорски († † 1570 или 1680), Св. преподобни Григорий Синаит (ок. 1260/68 - ок. 1310/40)
2018.08.08 - 07:00

(8 август)
В памет на светия наш отец Мирон Чудотворец, епископ Критски

Свети Мирон се родил на остров Крит, тук получил и възпитанието си. Той се оженил още твърде млад. Неговото главно занятие било земеделието, при което, изкарвайки своя хляб ''с пот на лицето си'', свети Мирон хранел не само себе си, но и другите, като раздавал на бедните от това, което придобивал. Заради тези негови трудове, Господ благословил свети Мирон: на размерите на неговата милостиня съответствали и неговите добиви.

Свети Мирон бил милостив повече от всички хора, които живеели в тази страна. Веднъж той заварил на гумното си крадци, които вече така били напълнили чувалите си, че не можели да ги повдигнат. А свети Мирон, вместо да ги подложи на телесно или на някакво друго наказание, отишъл при тях и им помогнал да повдигнат чувалите на раменете си. При това строго забранил на крадците да разказват за тази негова постъпка.

Заради своя добродетелен живот свети Мирон бил посветен за презвитер. В този сан той ревностно поучавал своето паство в светия християнски живот, а по време на гоненията, които възбудил нечестивият цар Деций [1], горещо ги убеждавал да понасят твърдо страданията. Когато, заедно със смъртта на Деций [2], се прекратило и гонението, свети Мирон бил възведен на епископския престол.

[1] Деций - император от 249 до 251 г.
[2] В 251 година.

Като станал епископ, той установил празнуването на паметта на светите мъченици, които по време на гонението пострадали за Христа, а също така - със силата Божия - извършил и много чудеса и други дивни дела. Едно от чудесата му е, че спрял течението на една река. Веднъж, когато имало наводнение, на един знатен мъж, на име Тритон, се наложило да премине през реката [3]. Светият епископ спрял нейното течение, докато споменатият мъж не се върнал обратно. Тогава свети Мирон изпратил жезъла си и заповед на реката, нареждайки й да продължи обичайното си течение. Щом пратениците на свети Мирон стигнали до реката и докоснали водата с жезъла на светителя и повторили неговата заповед, реката бързо и стремително потекла в предишното си русло. Много чудеса, подобни по величието си на току-що описаното, извършил светият Божий угодник.

[3] Друго се предава в житието и Синаксара на свети Никодим: там се съобщава, че реката на име Тритон била спряна от свети Мирон по време на наводнение и че той, след като преминал като по сухо през нея, после я допрял с жезъла си и й заповядал отново да потече.

Свети Мирон отминал при Господа, когато бил стогодишен старец, след като посветил целия си живот на Бога, чрез изпълнението на Неговите свети заповеди [4].

[4] Свети Мирон починал около 350 година.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------

В памет на светия наш отец Емилиан Изповедник, епископ Кизически

Емилиан, епископ Кизически [1], претърпял страдания за Христовото изповедание при царуването на иконобореца Лъв Арменец [2].

[1] Кизик се намирал на полуостров Арктонис на Пропонтис (Мраморно море); този град е основан от милетци около пет века преди Р. Хр.
[2] Лъв V Арменец бил император от 813 до 820 г.

Свети Емилиан нееднократно бил принуждаван да се отрече от поклонението на честните и свети икони, но той, неотклонно следвайки учението на светите отци, не се подчинил. За тази своя вярност към православната вяра той понесъл много неприятности от еретиците, дори бил затворен в тъмница [3]; но свети Емилиан понасял всичко с радост и с надежда за временните страдания да получи вечното блаженство.

[3] В 815 г. той бил заточен заедно с други епископи. Когато те, начело с патриарха, се били събрали при царя, свети Емилиан пръв от епископите започнал да говори смело с Лъв Арменец, твърдо отстоявайки правата на Църквата. На убежденията на императора, който клонял към иконоборчество, той отговорил: ''Ако този въпрос, императоре, е църковен, както сам ти каза, то нека се изследва в църквата според обичая. От древност, от самото начало, църковните въпроси се изследват в църквите, а не - в царските палати.'' Виж житието на преподобни Никита, поместено на 3-то число на месец април.

След като преминал своя жизнен път в такова чисто християнско настроение, намирайки се сред скърби и страдания, свети Емилиан умрял в заточение, уповавайки се на Господа и украсен с венеца на изповедничеството.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------

В памет на светия мъченик Триандафил Старозагорски

По преподобни Никодим Агиорит, ''Синаксаристис'', Цариград, 1845 г., и ''Неон мартирологион'', Атина, 1961 г.

Свети мъченик Триандафил бил твърде млад, на около 18 години, родом от Стара Загора, и бил моряк. Пострадал мъченически за своята християнска вяра в Цариград на 8 август. За година на неговата смърт преподобни Никодим Агиорит в своя труд ''Синаксар'' (Цариград, 1845 г.) сочи 1570 г., а в другия си труд ''Неон мартириологион'' (новопреиздаден в Атина, 1961 г.) - 1680 година.

Паметта му се празнувала на неговия ден (8 август). Никодим Агиорит съобщава, че житието му било написано от житиеписеца Иоанис Кариофилис, но изглежда и той го нямал под ръка, за да го даде в своите трудове.

Само два стиха са запазени в чест на мъченика (както правят гърците), които преподобният Никодим дава в своя ''Синаксар'':

Триандафил се яви като нов трендафил,
очервен от потока на своите кърви.

Засега не се знае нищо друго за този наш мъченик.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------

Кратко животоописание

Преподобният Григорий Синаит е византийски монах, богослов, духовен писател, един от най-големите подвижници и духовни учители на Балканите, един от основоположниците и най-горещите защитници на исихазма.Речник

Наречен Синаит, защото бил замонашен на Синайската планина. По времето на цар Андроник II Палеолог, около 1330 година, отишъл на Света Гора, да посети манастирите и да научи нещо за умната (наричана също умствена) молитва и съзерцанието. Но тези духовни деяния по онова време били малко познати на светогорците, единствен св. Максим Капсокаливит ги практикувал до съвършенство.

Св. Григорий разпространил учението за умната молитва (исихазма) из келиите и манастирите на Света Гора и Балканите, като основал обители, в които монасите практикували Иисусовата молитва с ум, като им помогнал да се вдълбочат в молитвата и да се спасят. Св. Григорий се установил в областта Праория (Странджа планина) и основал манастир, който станал център на исихазма на Балканския полуостров. Той и неговият ученик св. Теодосий Търновски се смятат за основатели на исихазма и в България. Прочут между учениците му бил Калист, патриарх Цариградски, който написал неговото житие.

Писанията на св. Григорий Синаит за умствената молитва и за подвижничеството са включени в ''Добротолюбието''. Той е написал и припева към Пресвета Троица ''Достоино есть'', който се пее на възкресната полунощница. Починал в мир.

Православен речник, Pravoslavieto.com

----------------------------------------------------------------------
Информацията е взета от сайта www.pravoslavieto.com
           








И още ...

Св. свещеномъченик Елевтерий и неговата майка Антия (II), Св. преподобни Павел Латрийски († 956), Св. преподобни Стефан Изповедник Чудотворец (ср. на VIII век)
Св. мъченици Тирс, Левкий, Филимон, Аполоний, Ариан и Калиник и другите с тях († 249-251)
Св. мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест (284-305), Св. мъченица Лукия (Лучия) девица († 304), Св. Арсений Латрийски (VIII-X век)
Св. Спиридон, епископ Тримитунтски чудотворец († 350)
Св. преподобни Даниил Стълпник († 460), Св. преподобни Лука Стълпник




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA