Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 162
Вчера 445
Общо 658108 за 4952 дни
Средно дневно 133
Рекорд 564 на 18.01.2017 (23:59)

 

Жития на светци


Св. апостол Матия (Матий) († ок. 63), Св. мъченик Антоний (неизв.), Св. мъченици Иулиан, Маркиан и на другите, пострадали с тях за светите икони († 730)
2017.08.09 - 07:00

(9 август)
Житие на св. апостол Матия

Св. апостол Матия бил родом от Витлеем и произлизал от Юдовото племе. След възнесението на Иисус Христос всички апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки слизането на обещания Св. Дух. Тогава ап. Петър представил на 120 участници в молитвеното събрание двама от Седемдесетте Христови ученици – Йосиф и Варсава, наричан Юст, и Матия, за да допълнят чрез жребий 12-то число на апостолите Христови след отпадането на Юда Искариотски.

''Братя – казал им апостол Петър, - трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Свети чрез устата Давидови за Юда, водача на ония, които хванаха Иисуса, защото той бе причислен към нас, бе получил жребия на тая служба. Но със заплатата за своята неправда той придоби нива и като се строполи ничком, пръсна се през средата и всичката му вътрешност се изсипа. И това стана известно на всички жители йерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена ''Акелдама'', сиреч ''кървава нива''. Защото в книгата на Псалмите е писано: ''Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него'' и ''достойнството му друг да вземе''. И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през всичкото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус, начевайки от Йоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, - да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.''

''Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото Си избрал да приеме жребия на тая служба и на апостолството, от което отпадна Юда, за да отиде на своето място!'' (Деян. 1:15-25).

Хвърлили за тях жребие. Жребието се паднало на Матия и той бил причислен към единадесетте апостоли.

След слизането на Св. Дух апостол Матия първоначално благовествувал евангелието в Йерусалим и в Юдея заедно с другите апостоли. След това заедно с апостолите Петър и Андрей ходил в Сирийска Антиохия, в кападокийския град Тиан и в Синоп. Тук бил затворен в тъмница, из която чудесно го освободил св. ап. Андрей Първозвани. Подир това пътешествал в Амасия, Едеса, Севастия и дори ходил в Етиопия.

След дълго проповедничество по разни градове и след много и различни страдания за името Христово св. ап. Матия приел мъченическия венец в Йерусалим, като бил убит с камъни.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------

Страдание на светия мъченик Антоний

Свети мъченик Антоний бил родом от град Александрия. Той вярвал в Христа и водел богобоязлив живот. Антоний бил заловен и доведен при началника на града. На разпита той се обявил за християнин и започнал смело да проповядва Христа като истинския Бог. Затова той бил повесен на дърво и тялото му било стъргано с железни остриета, но Антоний не се отрекъл от Христа и се съпротивлявал на мъчителите, като търпеливо понасял мъченията. Най-накрая го осъдили да бъде изгорен в огън. Застанал на кладата, той така поучавал присъстващите:

- Възлюбени мои братя! Не служете само на тялото, а повече - на душата. Помнете, че тя ви е дадена от Бога и е сродна на разумните божествени сили * и се грижете за това - да я представите чиста на Владиката.

След кончината на светия мъченик** тялото му било намерено неповредено от огъня.

* Под ''божествени сили'' тук трябва да се разбират ангелите, бел.ред.
** Времето на смъртта на свети мъченик Антоний е неизвестно, бел.ред.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------

В памет на светите мъченици Иулиан, Маркиан и на другите, пострадали с тях за светите икони

Когато на престола на гръцкото царство се възкачил съименният на дивия звяр Лъв Исаврянин [1], по прозвище Конон, той повдигнал гонение срещу Църквата Божия, като издигнал сред нея новата иконоборческа ерес, която приемала светите икони за идоли, а тези, които благочестиво им се покланяли - за идолопоклонници. Лъв Исаврянин заповядал да изхвърлят от храмовете, от домовете и въобще от жилищата светите икони и да ги унищожават, хвърляйки ги в огън или във вода. А тези, които не споделяли неговите еретически заблуди, той или изпращал на заточение в далечните предели на държавата, или ги подлагал на различни мъчения, и дори ги убивал. В началото на своето гонение той свалил с безчестие и побои светейшия Константинополски патриарх Герман [2], тъй като той се противял на неговите разпореждания. На мястото на сваления патриарх бил поставен еретикът Анастасий [3], който бил единомишленик на царя. В това време много благочестиви християни въстанали срещу ереста, за което и приели мъченически венец.

[1] Лъв III Исаврянин бил император от 716 до 741 г.
[2] Свети Герман - Константинополски патриарх от 715 до 730 г.
[3] Анастасий - патриарх от 730 до 754 г.

Подобни на тях били и тези, за които предстои да разкажем сега. Тяхното страдание започнало по следния повод:

В Константинопол от времето на Константин ВеликиРечник съществували врати (или порти), известни под названието ''Медни''. От старо време над тези врати бил поставен образ на Спасителя, който също бил направен от мед. Този образ нечестивият цар и патриархът наредили да снемат оттам. Поставили стълба и един от войниците, по чин спатарий, започнал да се изкачва по нея. Това възмутило благочестивото чувство на събралото се пред вратите голямо множество народ. Неколцина души хванали стълбата и я бутнали на земята заедно с качилия се върху нея войник, който намерил по този начин смъртта си.

Когато узнал за тази постъпка на народа, царят изпратил срещу православните въоръжени войници, които убили много мъже и жени, старци и младежи; тяхното число е известно единствено на Господа. А най-знатните почитатели на иконите, които се намирали сред народната тълпа, били заловени живи. Техните имена са следните: Иулиан, Маркиан, Иоан, Иаков, Алексий, Димитрий, Фока, Петър, Леонтий.

След своята кончина, на 9 август 730 г., мъчениците били заровени в константинополската местност ''Пелагиеви'', близо до храма на света мъченица Теодора. Техните свети мощи по-късно били намерени, запазени нетленни, след като били престояли в земята 139 г. Намирането на техните мощи станало при патриарх Игнатий, който на три пъти получил насън откровение за тях.

След като им нанесли жесток побой с тояги, ги хвърлили в тъмницата, където осемдесет дни прекарали оковани във вериги и понасяйки безпощадни побои: на всекиго от тях нанасяли ежедневно по 500 удара. Но укрепявани от Христовата сила, светите мъченици мъжествено изтърпявали всичко, без да губят телесните си сили. Като видял това, мъчителят заповядал най-напред да обгорят лицата им с нажежени железа, а после да ги изведат на площада и да ги убият с меч. Така завършили страданията си светиите.

Заедно с тях, заради благоговейното си почитане на иконите, била посечена и една знатна жена на име Мария Патрикия.

Телата на светите мъченици били хвърлени в морската дълбина.

А още когато заловили светите мъченици, с тях била заловена и преподобната Теодосия Монахиня и обвинена в същото престъпление. Тя участвала заедно с останалите при събарянето на стълбата. Преподобна Теодосия приела мъченически венец по-рано от споменатите светии. Нейната памет се почита в двадесет и деветия ден на месец май; на тази дата е поместено и нейното житие.

Всички мъченици, които пострадали за честната икона на Спасителя, предстанали заедно пред Владиката Христа, нашия Бог, на Когото е славата во веки. Амин [4].

[4] От съдебните актове на тези мъченици, поместени в Деянията на светиите, се вижда, че:
1) главното участие в убиването на войника, който се опитвал, изпълнявайки волята на царя, да свали иконата на Спасителя от Медните врата, взела знатната жена Мария Патрикия;
2) първият помощник на Мария в събарянето на войника бил протоспатарият свети Григорий, който също пострадал мъченически за своя подвиг;
3) събитието се случило на 19 януари;
4) в голяма част от текстовете мъченик Фока се нарича ''Фотий''.

В същия ден се празнува паметта на преподобни Псой, ученик на свети Пахомий Велики, който се подвизавал в Египет през IV в.

По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------
Информацията е взета от сайта www.pravoslavieto.com








И още ...

Св. мъченик Арета и пострадалите с него (V-VI), Блажени Елезвой, цар Етиопски († ок. 553-555), Св. преподобни Арета Киево-Печерски († XII), Икона на Пресвета Богородица ''Всех скорбящих радость'' († 1688)
Св. апостол Яков, брат Господен по плът - от седемдесетте апостоли († ок. 63), Светител Игнатий, патриарх Константинополски († 877), Блажени Яков, Боровицки чудотворец († ок. 1540)
Св. равноапостол Аверкий, епископ Йераполски, Чудотворец († 167), Свв. Седем отроци от Ефес: Максимилиан, Иамвлих, Мартиниан, Дионисий, Антонин, Константин (Ексакустодиан) и Иоан († ок. 250; 408-450)
Св. преподобни Иларион Велики († 372), Свв. мъченици Дасий, Гаий и Зотик († 303), Пренасяне мощите на св. Иларион, епископ Мъгленски
Св. великомъченик Артемий († 361), Праведен отрок Артемий Верколски († 1545)




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA