Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 162
Вчера 445
Общо 658108 за 4952 дни
Средно дневно 133
Рекорд 564 на 18.01.2017 (23:59)

 

Жития на светци


Св. мъченик и архидякон Евпл (Евпъл) († 304), Св. мъченица Сосана (Сузана) девица и другите с нея († 295-296), Св. преподобни Теодор и Василий, монаси от Киево-Печерската лавра († 1098)
2017.08.11 - 07:00

(11 август)
Житие на св. мъченик и архидякон Евпъл

Във време на страшното гонение при Диоклетиан живял в Сицилия св. дякон Евпъл. Той без страх служил на Господа Бога. По това време било строго забранено на християните да държат в къщи свещени книги, които езическите власти старателно търсили и ги изгаряли, когато успявали да ги намерят. Християните криели книгите и предпочитали по-скоро да отидат на смърт, отколкото да предадат на езичниците това драгоценно съкровище. Св. дякон Евпъл, ревностно служейки на Господа, се старал чрез молитва и наставление да укрепва вярата и духа на християните. Той събирал около себе си народ, учил го, чел на неграмотните и обяснявал словото Божие. Бил заловен, когато в една бедна колиба чел св. Евангелие. Завели го при съдията с книгата в ръце.

- Защо е в ръцете ти тая книга? – попитал го съдията.

- Аз си я четях, когато ме заловиха – отговорил дяконът.

- Прочети нещо от нея!

Евпъл разтворил книгата и прочел: ''Блажени са гонените за правда, защото е тяхно Царството небесно''. След това на друго място: ''Ако някой иска да върви след Мене, нека вземе кръста си и Ме последва''.

- Какво е това? – попитал съдията.

- Това е заповед, дадена нам от Господа – отговорил Евпъл.

Съдията се помъчил да го склони да се отрече, но старанията му били напразни. И св. Евпъл бил предаден на жестоки изтезания, а след това – отведен в тъмница. Няколко пъти подновявали разпитванията и изтезанията, като укорявали Евпъл, загдето има свещени книги.

- Аз съм християнин – казал св. Евпъл. – В свещените книги има думи за вечен живот.

В мрачната тъмница св. Евпъл бил жестоко измъчван чрез глад и жажда. Но Господ явно помагал на Своя верен служител, по чиято молитва се явил воден извор и освежил жадуващия. Осъден на смърт, св. Евпъл бил поведен с окачено на шия св. Евангелие. Пред смъртта си той с висок глас поучавал народа и бил утешен чрез глас от небето: ''Блажен си ти, Евпле, Мой добри и верни рабе! Влез в радостта на твоя Господ!'' След това той радостно преклонил главата си под меча на палача.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------

Страдание на светата мъченица девицата Сузана и другите с нея

По време на царуването на Диоклетиан (император от 284-305 г., бел.ред.) и Максимиан (император, съуправител на Диоклетиан от 285-305 г., бел.ред.), с прозвище Херкул, в Рим живеел презвитерът Гавиний, роден брат на римския папа Гай (папа от 283 г. до 22 април 296 г). Тъй като добре познавал езическите философи и бил изучил отлично Свещеното Писание, Гавиний, по съвета на брат си, написал много книги като опровержение на езическите заблуждения. И двамата произхождали от знатен род и се водели роднини на цар Диоклетиан. Той, впрочем, не искал да признае своето родство с тях. Презирал ги затова, че изповядват християнската вяра. Диоклетиан я ненавиждал и затова се отричал от своите родственици - християни.

Презвитерът Гавиний имал дъщеря на име Сузана. Той я възпитал в истински християнски дух, от детска възраст й внушавал страх Божий, заедно с това той й дал и добро светско образование. Сузана се отличавала с ум и телесна красота, която била превъзхождана от духовната й красота. Тя с цялото си сърце обичала Господа Иисуса Христа и била Негова вярна, целомъдрена рабиня. Когато чул за красотата на Сузана, Диоклетиан поискал да я направи жена на своя Максимиан. (Други го наричат Максимин. В действителност той не бил син на Диоклетиан, а бил осиновен от него, защото произхождал от много близки роднини на императора.) Отначало Диоклетиан му дал своята дъщеря Валерия, а след смъртта й пожелал да съчетае Максимиан в брак с родственицата си Сузана. Този Максимиан имал друго име Галерий и трябва да се различава от споменатия Максимиан, наречен Херкул.) Диоклетиан изпратил при Гавиний знатен мъж - своя братовчед Клавдий, да поговори с него да даде дъщеря си Сузана за съпруга на неговия син Максимиан. Когато отишъл с това поръчение при Гавиний, Клавдий казал:

- Нашият пресветъл цар Диоклетиан ме изпрати при теб с голяма милост и радост: той иска да възобнови родството си с теб, като устрои брак на твоята дъщеря, и какво по-голямо благодеяние може да има за теб от тази нова прослава на твоя род чрез кръвен съюз с царския дом!

- Ние сме бедни и смирени - казал Гавиний - и при своето недостойнство как можем да се наричаме роднини на царя?

Клавдий отговорил:

- Нима ти и твоят брат, епископ Гай, не сте синове на сенатора Максимин, роднина на чичо ни - брат на нашия господар цар Диоклетиан?

- Това е вярно - съгласил се Гавиний, - макар че обстоятелствата на последните времена ни принуждават да кажем, че сме недостойни да бъдем наричани роднини на царя.

- Не се отричай от своето родство - възразил Клавдий, - ето нашият господар и цар заповядва да дадеш на неговия син Максимиан дъщеря си, за която се говори, че притежава обширни познания в науките, и справедливо е да не разделяме клонките, които произхождат от един корен. Това желаем и ние - твоите роднини. Мисля, че това ще достави радост и на тебе.

Гавиний казал:

- Моля ви да ми дадете време, за да узная мнението на дъщеря си за твоето предложение.

Така те се разделили.

След като Клавдий си тръгнал, Гавиний помолил брат си - папа Гай, който живеел наблизо - да дойде при него у дома му. Когато Гай дошъл, Гавиний му разказал с каква поръчка от царя е дошъл при него Клавдий. След това те извикали при себе си Сузана и й казали със сълзи на очите:

- Цар Диоклетиан е изпрати при нас нашия роднина Клавдий, да ни предаде желанието му да те види съпруга на неговия син Максимиан.

Блажената Сузана отвърнала на своя чичо и на баща си така:

- Къде изчезна сега вашата мъдрост? Наистина не я забелязвам във вас. Ако аз не бях християнка, каквато станах благодарение на вашите наставления, тогава с мен действително можеше да се говори за това, за което сега става дума. Сега защо осквернявате вашите уши и уста, като слушате нечестиви думи и ми ги предавате с тази цел - да стана жена на нечестивия мъчител? Вие сами без страх сте се отрекли от всякакво родство с него заради нечестието му, с което не може да се примири изповядваната от вас християнска вяра. Но слава на всесилния Бог, Който ми е дал дух, сроден на Неговите светии: като отхвърлям чрез вярата в Христа това скверно съпружество с нечестивеца, аз ще се сподобя с мъченически венец.

- Внимавай, дъще моя - казал Гавиний, - бъди твърда във вярата, която сега имаш, за да запазиш себе си непосрамена пред Господа, и ние ще се зарадваме, като виждаме плода на твоята вяра, който принасяш на Владиката Христос.

- Вие, скъпи мои - отвърнала Сузана на своя баща и чичо, - сте ме поучавали често да пазя девството си заради Господа Иисуса Христа и сега така се утвърдих в любовта към Него и Неговия страх, че не мога даже да помисля за плътско съпружество. Татко мой, аз само Него ще обичам, за Него ще живея, и на Него ще се надявам, на Когото ти сам си ме връчил. Той, Владиката, знае искреността на моето сърце!

- Тъй като ти си връчена на небесния жених Христа-Бога, пребъдвай винаги в Неговата любов и спазвай Неговите заповеди - казал светият папа Гай.

Така двамата свети служители на Господа, като узнали за доброто намерение на Сузана, дълго я утвърждавали в благочестивото й желание и се изпълвали в същото време с голяма радост, изтръгнала от очите им неволни сълзи на умиление.

След три дни Клавдий, съпроводен от множество слуги, отново дошъл при Гавиний. Той оставил слугите пред къщата, а сам влязъл вътре, където намерил папа Гай. След обичайните приветствия Клавдий казал:

- За вас, честни отци, е известна радостната причина, която ме е довела при вас.

- Дори да нямаше - отвърнал епископ Гай - такава причина, ние пак бихме се радвали, эащото сме роднини. Ние се радваме, защото можем да се утешим с това, че виждаме родственик и можем да беседваме един с друг.

- Вие знаете, възлюбени братя - продължил Клавдий, - че нашият господар, цар Диоклетиан, има силно желание да встъпи с вас в по-близко родство, и аз ви съветвам да изпълните волята на този, който владее вселената, и с това да го утешите.

- Предай за това желание на царя, на моя господар и брат, епископ Гай - отвърнал Гавиний.

- Нашият доброжелателен цар - обърнал се Клавдий към Гай - иска да вземе за съпруга на сина си вашата дъщеря и моята внучка; на него му е известна нейната красота, разумът и талантът й; ние, роднините, предполагаме, че нищо не може да бъде по-почетно от това, нашият род не само да не се разделя от царската кръв, но още по-тясно да се свърже с нея: чрез това той още повече ще се прослави и издигне.

Тъй като епископът мълчал, на думите на Клавдий отговорил Гавиний:

- Да извикаме девицата и да попитаме самата нея.

Тогава извикали при тях света Сузана. В стаята нямало никого от външните, седели само те тримата. Като видял Сузана, Клавдий се просълзил от любов и радост и искал да я прегърне и да я приветства с целувка. Тя се възпротивила на това и като се отвърнала от него, казала:

- На моя Господ Иисус Христос е известно, че устните на Неговата рабиня никога не са се докосвали до мъжки уста, не ги осквернявай.

- Аз исках да те целуна като роднина, та ти си ми внучка - отвърнал Клавдий.

На това света Сузана отвърнала:

- Мен ме кара да се гнуся от целувката ти не някаква друга причина, а обстоятелството, че твоите уста се осквернени от идолски жертви.

От тези думи на света Сузана Клавдий почуствал в сърцето си докосването на Божия пръст, умилил се и казал:

- Какво трябва да направя, за да се очистят от сквернотата устата ми?

- Покай се и се кръсти в името на Отца и Сина и Светия Дух - отвърнала света Сузана.

Тогава Клавдий се обърнал към епископа с думите:

- Очистете ме, защото човекът, който е чист чрез вяра в Христа, е по-добър от онзи, който служи на боговете. Аз съм им принесъл много жертви, но не съм получил от тях нищо, макар и царете да се прекланят пред тях.

Като видял чудното, бързо изменение, станало в Клавдий от действието на Божията благодат чрез думите на непорочната девица, епископ Гай казал с радост:

- Послушай ме, братко мой! Аз ще ти дам добър съвет: ти си дошъл при нас, за да намериш невеста на твоя господар, а Бог те търси и те иска по молитвите на тази дева, за да може и от нашия род да се намерят достойни за царството Божие. И така, вярвай в Бога, кай се за проливането на кръвта на светите мъченици и не се бави да приемеш свето кръщение.

- Ако аз - попитал Клавдий - приема свето кръщение, ще се очисти ли цялата сквернота на моето сърце?

- Несъмнено, само вярвай от цялото си сърце - отвърнал му светият папа.

Като чула това, света Сузана паднала в нозете на своя чичо, свети Гай, със следните думи

- Моля те, господарю мой, заради Христа, не отлагай кръщението на Клавдий, спаси душата му.

- Отначало да се убедим истински ли вярва в Христа Бога - казал светият епископ.

- Аз искрено вярвам - възкликнал Клавдий, - само дано да ми бъдат простени греховете, както ми обещавате вие.

- В името на всемогъщия Господ Иисус Христос, прощават ти се всички грехове - отвърнал Гай.

Клавдий паднал на земята пред нозете на светителя и извикал, като посипвал с прах главата си:

- Господи Боже, предвечна светлина, прости греховете ми, които съм извършил съзнателно или несъзнателно, изпълни ме с Твоята благодат, за да може жена ми и децата ми да познаят, че само ти спасяваш тези, които се уповават на Тебе!

Тогава свети Гай огласил, наставил Клавдий и го изпратил у дома му. През нощта Клавдий дошъл при свети Гай заедно с жена си и двамата си синове и го помолил да ги кръсти. Без да отлага повече, епископът ги кръстил. Гавиний им станал кръстник. Когато Клавдий излязъл от светия купел, казал:

- Аз видях светлина, по-силна от слънчевата, която ме осияваше по време на кръщението.

След светото кръщение и миропомазването епископът отслужил света литургия и причастил кръстените с Божествените Тайни на Тялото и Кръвта Христови, и всички се радвали в Бога, своя Спасител. Съпругата на Клавдий се наричала Препедигна, а синовете Александър и Куфий. След кръщението Клавдий започнал да продава имението си и да го раздава на бедните. Затова той намирал скрили се на различни места християни, ходил също през нощта в тъмниците. На всички които намирал, Клавдий умивал нозете, целувал ги и им давал щедри дарове, като ги снабдявал всеки ден с дрехи и храна, и при това непрекъснато се каел за греховете, които извършил в живота си преди.

След известно време Диоклетиан започнал да пита за Клавдий, защо той не е донесъл известие, въпреки че е бил изпратен специално при Гавиний, за да узнае дали Сузана е съгласна за брак със сина му. На царя доложили, че Клавдий е болен. Тогава той изпратил при него, за да го посети, докато е болен, и да разпита за Сузана неговия по-малък брат Максим, който заемал почетна длъжност при двора. Максим намерил брат си облечен във власеница и възнасящ молитви към Бога. Той се ужасил и казал:

- Възлюбени мой брате, който си ме възпитал от ранно детство, какво те е накарало да се измениш така - ти си станал толкова бледен и слаб?

- Ако искаш да ме изслушаш, ще ти разкажа за причината за моята промяна - отговорил Клавдий.

- Кажи ми, господарю мой, за твоята болест! - възкликнал Максим.

- Аз се кая - започнал да разказва Клавдий, - че като се покорявах на царете и изпълнявах техните заповеди, убивах християни и така проливах невинна кръв. Макар да съм правил това поради незнание, тъй като следвах заповедите на царя, сега силно скърбя и се разкайвам за това.

- Какво говориш, братко мой? - възразил Максим. - Нашият владетел, цар Диоклетиан те изпрати при нашия брат Гавиний, за да сватосаш дъщеря му за сина на царя. Аз съм изпратен, за да разбера какво е станало, а ти ми говориш за нещо съвсем друго.

- Аз затова отидох там - казал Клавдий, - при нашата възлюбена внучка, и я видях: тя е прекрасна както физически, така и духовно. Тя е свята, премъдра и вече е невеста на Небесния цар Христос. Благодарение на нея и аз се избавих от греховете си. Но, за да ти стане известно милосърдието Божие, което иска всички да се спасят, през нощта ще отидем при нашия брат презвитера Гавиний, и ти ще видиш вечната светлина.

- Всичко, което ми заповядаш, ще направя - отвърнал Максим.

Тази нощ те отишли при вратите на града, които се намирали при Салюстиевите палати, известни под името Саларийски. Когато на Гавиний му казали, че неговите братя, Клавдий и Максим, стоят пред дома му и искат да влязат при него, той веднага побързал да ги посрещне и с радост ги въвел в дома си. Преди да започне да разговаря с тях, Гавиний започнал да се моли - преклонил колена и навел глава. Клавдий и Максим последвали примера му.

- Господи Боже - казвал Гавиний, като се молел, - Ти, Който събираш разделените и гледаш към събраните, погледни делата на ръцете Си, просвети всички, които вярват в Тебе: Ти си истинската светлина във вечни векове.

Всички отговорили:

- Амин!

Те станали, прегърнали се и се разцелували един друг, а Клавдий паднал пред нозете на презвитера и ги целувал. Като видял това, Максим се удивявал и поискал разрешение да се види със Сузана. Гавиний наредил да я извикат. Когато влязла при тях тя отначало се поклонила на Бога, а после се приближила към баща си и казала:

- Благослови ме, отче.

Заради идването на Сузана, презвитерът отново се помолил:

- Да ви даде мир нашият Господ Иисус Христос, Който живее и царува с всесилния Бог Отец во веки веков - казал той.

- Амин! - възкликнали всички.

Когато видял света Сузана, изпълнена със смирение и целомъдрие, Максим искал да й целуне ръка, но тя не позволила. През това време те не можели да спрат сълзите си, породени от роднинска любов. На свети Гай, който живеел недалеч от устроената от него църква, казали, че братята му са се събрали заедно. Той помислил, че ги вземат на мъчения, и тъй като искал пръв от тях да изпита участта на мъченик, побързал към дома на Гавиний. Когато го видели, от изненада всички се уплашили и му се поклонили до земята.

- Мир вам - им казал свети Гай, - бъдете мъжествени в името Господне, да се помолим!

И започнал да се моли:

- Господи Боже, Отче на нашия Господ Иисус Христос, Който си Го изпратил за спасението на всички, като си искал да ни изведеш от тъмнината на този свят и да ни въведеш във вечния живот, утвърди нас - Твоите раби, в Твоята вяра, защото Ти царуваш във вечни векове.

- Амин - казали всички.

Епископът седнал и започнал боговдъхновена беседа. Всички слушали с внимание Божиите слова, които той изричал. Света Сузана слушала права, защото не искала да седи пред тях и тайно се молела. След като завършил беседата, епископът казал на Максим:

- Благодарим ти, брате, че ни посети.

- Аз, недостойният, дойдох при вас, за да целуна вашите свети нозе, а какво първоначално ме бе подбудило да дойда при вас, вие сами знаете - отвърнал Максим.

- По-добре ти сам кажи - предложил му свети Гай.

- Цар Диоклетиан - казал Максим - моли да дадете Сузана на сина му Максимиан.

- Девицата вече има Христа, небесния Жених, Който й е даден от Бога Отца и знай, че тя няма да се омъжи - отговорил на това предложение епископът.

- Всичко, което Бог дава, е вечно - казал Максим.

- Приеми и ти вечния живот - предложил му папата.

- Какво е вечният живот? - попитал той.

- Този е вечният живот, който познах аз - започнал разговора Клавдий.

- Когото ти си познал, Него и аз искам да позная - обърнал се към него Максим, - но все пак ние не трябва да се отдалечаваме от родството с царя.

- Ние те убеждаваме - възразил свети Гай - да вярваш в нашия Господ Иисус Христос, вечния Син Божий, а видимата слава и чест на земния цар се временни, и родството с него не носи нищо. Всичко това преминава заедно с кратковременния живот и погива. Това, което ни обещава небесният Цар, Христос нашият Бог, е вечно, необходимо, и достойно да се стремим към него.

Когато чул това, Максим се умилил и с радост се съгласил да приеме светата вяра.

- На теб ти е известно, брате, - казал епископът - че ние сме оставили цялото си богатство и сега нищо не търсим освен нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото живеем и с Когото се хвалим.

- Не се бавете, господари мои - възкликнал Максим - но побързайте да направите всичко, което смятате, че е необходимо, за моето спасение.

Епископът му наредил да пости и го изпратил в дома му. След като си отишъл, Максим отначало скривал вярата си в Христа, макар да горял от любов към Гавиний, Гай и особено към Самия Господ Иисус. По-късно любовта му към Бога се усилила и той започнал явно да изповядва Христовото име, презирайки смъртта. Но епископът и презвитерът го съветвали да скрива вярата си в продължение на пет дни, докато не разпродаде имуществото си и го даде на бедните. Максим им се покорявал. След пет дни той дошъл при свети Гай, паднал в нозете му и казал:

- Заклевам те, в името Христово, просвети ме със свето кръщение, както си просветил брат ми Клавдий. От момента, в който ти ме настави в учението на нашия Господ Иисус Христос, сърцето ми толкова се умили, че аз не мога да се успокоя, докато не приема свето кръщение.

Епископът го кръстил, извършил света литургия и го причастил с Божествените Тайни. Максим пребивавал при свои родственици християни, възпявал с тях Бога и Го славел. По това време той окончателно разпродал имуществото си, което не успял да продаде и раздаде за първите пет дни, и го раздал на бедните чрез верния си приятел Тарсон, който бил таен християнин и впоследствие описал страданията на тези свети мъченици, които станали пред неговите очи.

След като изминали петнадесет дни от посещението на Максим при Клавдий, Диоклетиан узнал, че двамата - а последният с цялото си семейство - са станали християни. Това много го огорчило, но той скривал своята печал, и на своята съпруга - царица Ирина, казал само, че е изпратил да сватосат дъщерята на Гавиний за сина му Максимиан. Щом чула това, Ирина прославила Бога - тя била тайна християнка, - а на царя казала:

- Направи това, което ти внушава Бог.

Диоклетиан не доверил на царицата своята скръб, а извикал при себе си военачалника Юлий - езичник и жесток човек - и му разказал с печал, че възлюбените му роднини, изпратени да поискат съпруга за сина му Максимиан, са приели християнство, независимо от неговата забрана.

- Всички, които пренебрегват царските заповеди - казал Юлий, - макар и да са несправедливи, трябва да бъдат осъдени на смърт. Твоята заповед е била справедлива и ако са я нарушили, те още повече заслужават смърт.

Царят веднага заповядал на Юлий да изпрати войници, за да хванат всички освен епископ Гай. Това било изпълнено. Презвитерът Гавиний и дъщеря му той заповядал да пазят затворени. Максим и Клавдий - с жена му и децата му - изпратил в изгнание. След това заповядал да ги изгорят на клада в град Остиа (Така се наричал пристан близо до Рим, бел.ред.) и да хвърлят пепелта им в морето. Така свършили живота си светците, удостоявайки се със славния мъченически венец.

След петдесет и пет дни, Диоклетиан заповядал на съпругата си да вземе при себе си Сузана, за да я склони да се ожени за сина му. Когато света Сузана, затворена под стража, видяла да идват за нея, с дълбока сърдечна въздишка и сълзи казала, обръщайки се към Бога:

- Господи, не оставяй Твоята рабиня!

Когато водели Сузана при царицата, последната веднага й се поклонила - тя почитала в Сузана Христовата благодат и целомъдрието. След това света Сузана също паднала пред царицата на земята, но тя ласкаво я вдигнала с думите:

- За теб се радва нашият Спасител Христос.

Когато чула името Христово от устата на царицата, света Сузана се зарадвала и казала:

- Благодаря на Христа моя Бог, Който царува на всяко място!

И двете - царица Ирина и света Сузана - се радвали в Господа Бога и с любов разговаряли за Него. Те възнасяли към Него горещи молитви, особено света Сузана: тя следвала наставленията на баща си и непрестанно, ден и нощ възпявала и благославяла Бога. В това време Диоклетиан чакал, защото се надявал Сузана да се съгласи за брак. След дълго чакане той изпратил за царицата и я попитал:

- Съгласи ли се Сузана на брак със сина ми? Склони ли към любовта на Максимиан?

- Напразен е трудът там - отговорила царицата, - където се преследва невъзможна цел, и не трябва да се надяваме там, където не ще има съгласие. Аз не забелязвам в Сузана и следа от такива мисли и намерение, които дават възможност да се мисли, че някой може по някакъв начин да я принуди към това.

Когато чул това, Диоклетиан силно се разгневил и дал позволение на сина си Максимиан да опозори Сузана и да извърши над нея гнусно насилие, но не в двореца - нека да я отведе в дома на баща й и там да я обезчести, покорявайки се на своята срамна похот.

Света Сузана била принудена да напусне двореца, за да отиде в дома си. Когато се разделяла със света Сузана, царицата с плач й говорела:

- Този, Който е избавил в древност Своята рабиня Сузана (Дан. 13), ще избави и теб, ще помогне и на теб и ще дарува славно упокоение.

След като се простили, те се разделили, ридаейки. Когато света Сузана била доведена в дома си от две жени, тя паднала на земята в стаята си и тук с ридание и плач се молела на своя Избавител Христос, да побърза на помощ. През тази нощ дошъл, разпалван от срамна похот, синът на царя Максимин. Той влязъл тихо в стаята, където се молела света Сузана, и видял над нея ангел Божий, от който излизало голямо сияние. Максимиан силно се уплашил. Той не се осмелил да се приближи до света Сузана, а бързо се върнал в двореца, където разказал всичко на баща си.

- Това е нищо повече от християнска магия - казал Диоклетиан.

И изпратил един от своите приближени - Куртий, да разузнае какво прави Сузана в дома си. Но и Куртий, щом влязъл в дома, веднага почуствал силен страх и в ужас побягнал при царя. По това време Диоклетиан водел спор с царицата относно пришествието на Христа и почитанието на боговете. Победен от царицата, той си спомнил за Сузана и казал:

- Защо не я увещаваше, като виждаше нейната красота и ум, да се съгласи и да се ожени за сина ми?

- Тя е избрала за себе си най-доброто - отговорила царицата, - нали и синът ти каза, че е видял над нея непристъпна светлина.

Царят се разгневил извънредно много и заповядал на Македоний - ревностен езичник, известен със своята жестокост - да отиде при Сузана и да я принуди не само чрез заплахи, но и с мъчения към идолопоклонство. Диоклетиан заповядал да вършат това тайно, за да не обвинят царя, че е мъчител, като казват, че той не щади дори своите роднини. Македоний отишъл при света Сузана, носейки със себе си малък златен идол, изобразяващ бога Дий. Той го показал на светата и й заповядал да му се поклони. Света Сузана духнала върху идола с думите:

- Господи мой, Христе Иисусе, нека очите ми да не виждат дяволското оръдие.

И веднага идолът, който се намирал в ръката на Македоний, станал невидим, сякаш някой го дръпнал. Македоний се удивил и мислел, че някак самата света Сузана е взела идола и го е скрила:

- Виждам - казал той, - че ти обичаш златото, защото открадна идола от ръцете ми, и не мога да не те похваля за това. Мисля, че ти не би взела идола, ако не го обичаше.

- Моя Господ Бог - отвърнала света Сузана - изпрати Своя ангел, който махна идола от очите ми и го изхвърли извън дома.

Докато тя говорела, влезнал слугата на Македоний и докладвал, че идолът е изхвърлен от дома на пътя. Македоний силно се разгневил и разкъсал дрехите на света Сузана и започнал да я бие безжалостно с пръчки. В това време СветаСузана извикала:

- Слава тебе, Господи!

- Принеси жертва на боговете - казал Македоний.

- Аз сама ще се принеса в жертва на моя Господ - отвърнала светата.

Македоний доложил на царя за неизменното и твърдо стоене на Сузана във вярата и как е поругала идола. Царят заповядал да бъде убита в дома с меч и главата на Христовата невеста била отсечена. Когато узнала за убийството на света Сузана, царицата взела през нощта честното тяло на светата мъченица и събрала кръвта й, пролята на земята, в покривалото на главата си. Тя обвила тялото на мъченицата с платно, напоено с аромати, и го положила в гробницата на свети Александър, където били погребани много мъченици, а кръвта й, събрана в покривалото, поставила в сребърен ковчег, който скрила в стаята си, където обикновено тайно се молела и денем, и нощем.

Светият папа Гай осветил къщата, в която била пролята кръвта на мъченицата, за храм и отслужвал в нея Божествени служби [1]. След известно време пострадал и светият презвитер Гавиний, а след него приел мъченическа смърт и свети Гай. Всички те, като мъченици, застанали пред Божия престол, славейки Отца и Сина и светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото и от нас да бъде слава и чест сега и винаги и във вечни векове [2]. Амин.

[1] В животоописанието на папа Сергий се говори за църква в самия двор на Сузана, през 682 г.
[2] Светите мъченици, които се споменават със Сузана, починали през 295-296 г. Мощите на мъченицата Сузана с мощите на баща й Гавиний се намират в Рим, в църквата на нейно име. Мощите на папа Гай са също в Рим, в църквата на негово име.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------

Житие на преподобните наши отци Теодор и Василий, монаси от Киево-Печерската лавра

''Корен на всички злини е сребролюбието'' (1Тим. 6:10), казва свети апостол Павел. Това изречение ще видим изпълнено в настоящото житие на преподобните Теодор и Василий. Врагът и виновникът за злото възбудил греховни мисли и намерения в душата на свети Теодор не с нещо друго, а със сребролюбието. Чрез сребролюбието дяволът причинил телесни страдания и смърт не само на преподобния, но и на неговия съветник, блажения Василий. За тези свети отци се разказва следното:

Преподобният Теодор по време на живота си в света притежавал голямо състояние. Когато веднъж чул думите на Господа в Евангелието - ''който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик'' (Лук. 14:33) , той ги последвал - оставил света, раздал своето богатство на бедните, станал монах в Печерския манастир и водел живот, пълен с подвизи. По заповед на игумена той се заселил в пещера, известна под името Варяжка пещера, където преживял много години, като спазвал строго въздържание. По време на пребиваването му в нея дяволът посял в него скръб и съжаление за раздаденото на бедните имущество, като му привеждал в ума преклонните години, слабото здраве и оскъдността на манастирската храна. Блаженият Теодор не разбрал, че подобни мисли са дяволско изкушение. Той забравил думите на Господа: ''не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете... Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират, а вашият Отец Небесен ги храни'' (Мат. 6:25-26), и като видял своята нищета, той започнал да скърби и да изпада в отчаяние, и с всеки ден все повече бил обхващан от изкушението. Веднъж той открил това, без да скрива нещо, на своите приятели.

Сред черноризците на Печерския манастир имало един монах Василий, който бил един от най-добродетелните по живот. Той искал да измъкне преподобния Теодор от рова на отчаянието и да го утеши, затова му казал:

- Моля те, брате Теодоре, не губи наградата си, но ако ти съжалиш за богатството, раздадено на бедните, аз ще се постарая да ти го върна в същото количество. Ти само кажи пред Господа твоята милостиня да се вмени на мен и веднага ще се избавиш от скърбите и отново ще придобиеш чрез мен своето богатство. Впрочем виж дали ще допусне това Господ. В Константинопол също някой съжалил за златото, което раздал на бедните и вменил пред Бога милостинята на друг, като взел от него пари, равни по количество на тези, които раздал. Когато казал: ''не аз, Господи, дадох милостинята, но тя е дело на него'', веднага паднал сред църквата и умрял, загубвайки по този начин и златото, и живота.

Когато изслушал това, блаженият Теодор се вразумил и започнал да оплаква своето падение и да облажава брата, който го изцелил от толкова опасна душевна болест. За такива хора Господ е казал: ''ако извлечеш скъпоценното от нищожно, ще бъдеш като Моите уста''. От този момент между Теодор и Василий още повече се усилила любовта един към друг. Оттогава преподобният Теодор неуморно преуспявал в Божиите заповеди, и се стараел да извършва всичко необходимо за праведен, богоугоден, свят и непорочен живот. Дяволът бил силно посрамен, тъй като не успял да прелъсти окончателно преподобния Теодор със сребролюбие. Той отново се въоръжил срещу преподобния и започнал да строи нови козни, за да възбуди в него страстта на любостяжанието. Веднъж игуменът изпратил преподобния Василий извън манастира на някакво послушание, чието изпълнение му отнело три месеца. Дяволът решил, че това време е удобно за изпълнение на неговите козни, приел образа на Василий и отишъл в пещерата при преподобния Теодор като че за душеспасителна беседа.

- Как - казвал той - преуспяваш в добродетелния живот? Прекрати ли се в теб борбата с бесовските изкушения или все още продължава и възбужда в теб сребролюбие, като ти припомня за богатството, раздаденото от теб на бедните?

Преподобният Теодор не познал беса и мислейки, че с него говори брат Василий, отвърнал:

- По твоите молитви, отче, аз с успех издържам борбата с дявола и не слушам мислите, които той ми навява, и сега, каквото ти ми кажеш да направя, с охота ще изпълня и ще ти се покоря. В твоите наставления намерих голяма полза за душата си.

Когато мнимият брат не чул от устата на преподобния Божието име, придобил още по-голяма смелост:

- Аз ти давам - казал той - нов съвет. Когато го изпълниш, ще намериш покой и скоро ще получиш от Бога възнаграждение в размера на раздаденото от тебе богатство: искай от Господа Бога да ти изпрати много злато и сребро и не позволявай на никого да влиза при теб в пещерата и сам не излизай навън.

Преподобният Теодор обещал да изпълни това. Тогава пълният със зли хитрини дявол го оставил и внушавайки му незабелязано мисъл за придобиване на съкровища, го подбудил да се моли за това. Блаженият Теодор се молил на Господа да му изпрати съкровище, което той обещал да раздаде на бедните. След молитвата заспал и видял в съня си беса, който приел вид на светъл ангел, и му показвал съкровище в пещерата. Това видение било не веднъж, а много пъти. След някое време преподобният Теодор отишъл на указаното му в съновидението място. Той започнал да копае и наистина намерил съкровище, от злато, сребро и ценни съдове. След това бесът в образа на Василий отново отишъл при него и му казал:

- Къде е даденото ти съкровище? Ангелът, който се яви на тебе, откри и на мен, че по своите молитви ти си получил много злато и сребро.

Блаженият Теодор не поискал да му покаже съкровището. И веднага коварният бяс започнал да го съветва, като му влагал и тайни помисли, да вземе съкровището и да отиде с него в друга страна. Отначало той казал на преподобния:

- Не ти ли казвах, братко Теодоре, че ти скоро ще получиш от Бога възнаграждение за раздаденото от тебе богатство, защото Той сам е казал: ''всеки, който остави къща или... нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен'' (Мат. 19:29), и ето сега богатството е в твоите ръце - прави с него каквото искаш!

- Аз за това се молех за него на Бога - отвърнал преподобният, - за да мога всичко, което ми е дарувано, да раздам на бедните, и мисля, че именно затова ми е изпратено.

- Внимавай, брате Теодоре, - възразил му врагът, - да не би дяволът да ти причини отново скръб чрез това раздаване, както преди. Съкровището ти е дадено като замяна на онова, което си раздал, и аз ще ти дам съвет: вземи го и отиди на друго място, купи си земя, и на това място ще можеш да се спасиш и да избегнеш бесовските козни. Когато наближи смъртта никой не ще ти забрани да раздадеш имуществото на когото пожелаеш, и чрез това ще се запази добър спомен за теб.

Преподобният Теодор отговорил:

- Мен ме е срам, защото аз оставих света с неговите блага и обещах да завърша живота си в тази пещера, а сега ще стана беглец и човек от света.

- Ти не можеш - убеждавал го дяволът - да скриеш тук съкровището, защото за него ще узнаят и тогава ще ти го вземат. По-добре ме послушай и изпълни това, което те съветвам: ако на Бог не бе угодно ти да притежаваш имущество, то Той не би ти изпратил съкровище и не би известил и на мен, за да те наставя.

Тогава блаженият Теофил повярвал на беса, защото го мислел за брат, и започнал тайно да приготвя кола и съдове, в които да сложи съкровището, за да излезе с него от пещерата и да замине където би го повел дяволът, който искал с хитростта си да отдели светеца от преподобните Антоний и Теодосий, от Пресвета Богородица, и главно от Бога. Но човеколюбивият Господ, ''Който иска да се спасят всички човеци'' (1Тим. 2:4), спасил по молитвите на своите преподобни и своя раб Теодор.

В това време се върнал от пътуването преподобният Василий, който избавил преди блажения Теодор от злите помисли. Той искал да се види с него, отишъл в пещерата и му казал:

- Как прекарваш сега, брате Теодоре, своя живот по Бога? Отдавна не съм те виждал.

Преподобният Теодор се удивил на този поздрав и казал:

- Защо ми казваш, че дълго време не си ме виждал? Вчера, завчера и преди ти идваше постоянно при мен и ме поучаваше, и ето - аз тръгвам, както ти ме посъветва.

На свой ред преподобният Василий се удивил още повече на този отговор:

- Кажи ми - попитал той - какво означават думите ти, че аз и вчера, и онзи ден, и преди това постоянно съм идвал при теб, за да те наставлявам? И къде тръгваш? Аз едва днес се върнах от път и нищо не зная: може би те е изкушавал дяволът? Моля те, за Бога - не се скривай от мене.

Преподобният Теодор му казал с гняв:

- Какво ме изкушаваш? Защо смущаваш душата ми, като говориш веднъж едно, друг път - друго? На кое да вярвам? - като му показал досадата си, той го прогонил от себе си.

След като изслушал това, преподобният Василий се прибрал в манастира. А бесът отново дошъл при преподобния Теодор в образа на Василий.

- Аз окаяният загубих ума си - казал той - и ти казах това, което не трябва, затова не обръщам внимание на подигравките ти и ти повтарям пак: през тази нощ заминавай по-бързо оттук и вземи съкровището си. - С тези думи той се отдалечил.

Преподобният Василий взел със себе си някои от старците и отново дошъл при Теодор:

- Бог е свидетел - обърнал се той към него, - че изминаха три месеца, откакто не съм те виждал. Аз бях изпратен от игумена по манастирски работи. Днес е третият ден, откакто съм се върнал, а ти - едва щом влязох при теб, ми каза, че през цялото време на моето отсъствие постоянно съм идвал при теб. Мисля, че при теб в моя образ е идвал бяс. Ако искаш да се убедиш, направи така: не позволявай на никого от дошлите при тебе да започва разговор с теб, преди да каже Иисусовата молитва. Ако дошлият не пожелае, тогава ще разбереш, че той е бяс.

След това преподобният Василий извършил молитва на запрещение, призовавайки на помощ светците, и като наставил Теодор, отишъл в манастира в килията си. Бесът не дръзнал отново да се яви на преподобния Теодор и за него станало явно коварството на прелъстителя. От този момент той заставял всеки, който идвал при него, първо да каже Иисусовата молитва и чак след това да беседва с него. Така преподобният Теодор победил врага и се избавил с Божията помощ от устата на лъва, който търси плячка (Тоест дявола. Сравн. 1Петр. 5:8, бел.ред.).

Подобно избавление Господ е оказвал и оказва на много Свои избранници, скитащи се в пустините и пропастите и безмълвстващи сами в затворите. На тях им е необходима голяма нравствена сила и Божия помощ, за да не ги победи и погълне по време на борбата звярът - губител на души.

Избавен от рова на погибелта, преподобният Теодор започнал да се грижи за това, да падне в ямата самият враг на човешкия род. Преди всичко той закопал дълбоко в земята намереното от него съкровище, което едва не го довело до отпадане от Бога. В същото време преподобният Теодор непрекъснато молел Господа да му даде да забрави къде е мястото, където е зарито съкровището и да отнеме от него страстта на любостяжанието. Господ чул молитвата на Своя раб: преподобният напълно забравил къде е скрил съкровището и никога не мислел за придобиване на богатства. За него златото и среброто станали не по-ценни от кал.

След това, за да не бездейства - което поражда леността, а с нея и безгрижието, и от което дяволът отново би могъл да се възползва за своите изкушения, преподобният Теодор поел върху себе си голям труд: той поставил в пещерата си мелничен камък и започнал да работи за братята, при това не само сам мелел житото, но и сам го донасял от манастира. Нощта прекарвал почти без сън - посвещавал по-голямата част на молитва и работа на ръчната мелница, а през деня занасял брашното и отново донасял жито. С труда си преподобният много години облекчавал не малко работата на манастирските работници, без да се срамува да дели труда с тях.

Веднъж манастирският келар (иконом, бел.ред.), като видял какъв тежък и мъчителен подвиг е взел върху си преподобният Теодор, се умилил, и когато било докарано от манастирските села жито, той изпратил пет товара от него при преподобния, за да го избави от излишния труд, та да не ходи за него в манастира. Преподобни Теодор изсипал житото и се заел с работата, като пеел псалми. Уморил се и искал да отдъхне малко, но изведнъж се разнесъл сякаш удар от гръм, и мелничните камъни започнали сами да мелят. Преподобни Теодор разбрал козните на дявола, вдигнал се и започнал усърдно да се моли, след което казал силно:

- Господ ти забранява, лукав бяс!

Но бесът не преставал да мели на мелницата. Тогава преподобният отново казал:

- В името на Отца и Сина, и Светия Дух, Който те е свалил от небесата и е дал власт на Своите угодници, аз грешният ти заповядвам да не спираш да работиш, докато не смелиш цялото жито. Потруди се и ти за светите братя.

След като казал това, той продължил молитвата. Бесът не посмял да не послуша и за една нощ смлял цялото жито. На сутринта преподобни Теодор известил келаря да изпрати за брашното. Келарят се удивил на необичайната работа - как може за една нощ да бъдат смлени пет товара, и сам се отправил към пещерата, за да изкара оттам брашното, при което станало друго чудо - от това жито се получили още пет товара брашно. Така в тази случка от живота на преподобния се изпълнили думите на апостолите, които казвали някога на Иисуса Христа: ''Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам'' (Лук. 10:17), а също и обещанието на Самото Божие Слово: ''ето давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила'' (Лук. 10:19). Лукавите бесове искали да уплашат преподобния Теодор и да го заставят да им се подчинява както преди, по времето на неговото прелъстяване, но вместо това сами си сложили веригите на робството, така че били принудени да извикат:

- Ние не ще се появяваме повече тук.

Преподобните Теодор и Василий установили помежду си благочестивият обичай да не крият мислите си, но да ги обсъждат двамата, за да видят доколко са богоугодни. По взаимна уговорка Василий се отделил, за да безмълвства в пещерата, а преподобният Теодор, понеже вече бил на преклонна възраст, излязъл от нея и се поселил в древния манастир.

По това време манастирът бил изгорен. Дърветата за построяване на църквата и килиите, пускани на салове по Днепър, очаквали на брега и били наети работници, които да ги изнесат нагоре на планината. Но преподобният Теодор искал сам да си построи килия и започнал да носи греди, без да позволи на никого да работи вместо него. Лъжливите бесове, забравили обещанието си никога да не се приближават към преподобния, и отново започнали своите козни: всички греди, които блаженият Теодор изнасял през деня на хълма, бесовете през нощта бутали долу, като се опитвали чрез това да го накарат да напусне това място. Преподобният разбрал козните им и казал:

- В името на нашия Господ Иисус Христос, който ви заповяда да влезете в свинете (Мат. 8:32), аз - грешният Негов раб, ви заповядвам да пренесете всички греди от брега на планината, за да може братята, които работят на Бога, да не се откъсват от труда си и да могат без вашите козни да построят храм на Пресвета Богородица и килии за себе си. Тогава ще узнаете, че Господ присъства на това място.

През тази нощ бесовете пренесли на планината всички греди, които били предназначени за построяването на манастира. Когато на сутринта дошли на брега наетите за превоза, те не видели нито една греда. Като се огледали, забелязали, че гредите вече се намират на планината и не са нахвърляни на купчина, а се подредени: отделно - предназначените за покрив, отделно - за пода, и отделно - дългите и извънредно тежки талпи. Всичко това било работа, която надвишавала човешките сили и събуждало удивление. Така се прославил Господ чрез Своите угодници Теодор и неговия съветник Василий, защото заради техните подвизи Господ явил това чудо. Но тези сродни по дух Божии раби не се гордеели, като виждали, че бесовете им се покоряват, защото следвали наставлението на Христа: ''не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата'' (Лук. 10:20). Бесовете, които били толкова явно изобличени в своите козни от светите Теодор и Василий, не могли да претърпят своето посрамяне. Някога те се домогвали да бъдат почитани от езичниците и да им бъде оказвано поклонение като на богове, сега трябвало да понасят от верните Божии угодници унижение и безчестие, трябвало като купени роби да се трудят за тях, като ту мелят жито, ту като подреждат греди, и при това - подчинявайки се на заповедта на същите светии, те трябвало да се отдалечават от хората. Затова по време на пренасянето на гредите те викали, както някои чули:

- О, наши люти и зли врагове Теодоре и Василие! Ние не ще престанем да се борим с вас, докато не ви предадем на смърт!

Оттогава лукавите бесове - без да знаят, че ще послужат за още по-голяма прослава на преподобните - започнали по всякакъв начин да настройват зли хора срещу светите Теодор и Василий. Веднага след като били пренесени по чуден начин гредите, наетите за превоза хора дигнали бунт:

- Дай ни - казвали на блажения Теодор - нашата заплата. Ние не искаме да знаем с какви хитрости заедно с Василий сте пренесли гредите, след като ние бяхме готови да ги пренесем.

Така отсъдил и един недобросъвестен съдия, който бил подкупен със злато. Той забравил предупрежденията на Господа, че този, който отсъжда неправедно, сам ще бъде осъден и не се побоял да каже на преподобния Теодор:

- Нека ти помогнат да платиш тези бесове, които са ти помогнали да превозиш гредите.

Това ново изкушение причинило голяма скръб на нестяжателния Теодор и неговия съветник Василий. След като не постигнал смъртта на преподобните, дяволът си спомнил за своята първа победа над блажения Теодор и подигнал отново смъртоносна буря. Той приел образа на преподобния Василий, който безмълствал през това време във Варяжката пещера и отишъл при един от най-близките до княза боляри. Той бил човек жесток и нечестив и лично познавал преподобния Василий.

- Теодор, който живееше преди мен в пещерата - му казал изкусителят, - намерил голямо съкровище от злато, сребро и ценни съдове и искаше да бяга с него, но аз го задържах. Сега се преструва на юродив и има връзки с бесовете, на които заповядва ту да мелят жито, ту да носят греди от брега до планината. При всичко това той старателно крие намереното от него богатство, за да се отдели някъде с него тайно от мен, когато настане удобно време за това. В този случай, разбира се, за княза няма да остане нищо.

Когато чул това, боляринът завел мнимия Василий при княз Мстислав Светополкович. Бесът разказал и на него същото, като прибавил още и следния съвет:

- Хвани го колкото може по-скоро, докато не избяга, и тогава ще получите съкровището. Ако той не иска да се раздели с него доброволно, прибегнете към побои, но ако и след това не се съгласи да го даде, подложете го на изтезания, без да го жалите, и ме извикайте. Аз пред всички ще го изоблича и ще покажа и самото място, където е скрито съкровището. -

Като прелъстил по този начин княза, бесът се скрил.

На другата сутрин князът, сякаш отивайки на лов, или срещу неприятел, съпровождан от много воини, отишъл в манастира. Взел преподобния Теодор, довел го в дома си и започнал отначало да го пита ласкаво:

- Кажи ми, отче, наистина ли ти - както съм чувал - си намерил съкровище?

- Да - отговорил преподобният, - аз го намерих, и то сега е скрито в пещерата.

- Не е ли известно - отново попитал князът - кой именно го е скрил и колко е златото, среброто и съдовете?

- Още докато беше жив преподобният наш отец Антоний - казал блаженият Теодор, говореха за съкровище, скрито в тази пещера, заради което тя и досега се нарича Варяжка. Аз го видях. То се състои от много злато, сребро и съдове, само латински.

- Защо ти, отче, не ми го дадеш? - попитал князът. - Аз ще го разделя с теб, ти си вземи, колкото ти трябва, и затова ще станеш като баща както на мен, така и на моя баща (последният се намирал по това време в Туров).

На това преподобният Теодор отвърнал:

- Аз нищо не бих взел за себе си, защото не ми е нужно. Всичко бих ви дал на вас. Върху вас лежат такива грижи, каквито аз изобщо нямам, но Господ отне от мен спомена за мястото, където съм зарил съкровището.

Тогава князът казал с гняв:

- Вържете ръцете и краката на този монах и не му давайте хляб и вода и след три дни. Той не оценява моите милости.

След като преподобни Теодор бил окован, отново го питали къде е скрил съкровището.

Преподобни Теодор отговорил на това същото, както и преди:

- Вече ви казах, че не зная къде се намира.

След този отговор князът заповядал да го бият, така че власеницата, с която бил облечен преподобният, се напоила с кръв. След това, по заповед на същия княз, го провесили в силен дим и като го привързали отзад, разпалили огън под него. Мнозина се дивили на търпението на преподобния Теодор - той стоял сред пламъците като сред роса - огънят дори не се докоснал до власеницата. Един от виделите това разказал на княза. Последният се ужасил и отново започнал да увещава стареца:

- Защо се погубваш, като не разкриваш съкровището, което трябва да бъде наше?

- Аз ти казвам истината, че по молитвите на моя брат Василий бях избавен от сребролюбието, когато намерих съкровището, и сега - повтарям ти отново - Господ отне от мен спомена къде е зарито - отговорил преподобни Теодор.

Като чул този отговор, князът веднага изпратил за блажения Василий, когото довели насила, тъй като той не искал да излиза от пещерата.

- Всичко, което ме посъветва да направя с този зъл старец - обърнал се князът към преподобния Василий, - аз направих, но нищо не съм постигнал, и призовавам за свидетел теб, когото желая да имам вместо баща.

- Какво съм те съветвал? - попитал в недоумение преподобният Василий.

- Той, независимо от мъченията, не иска да разкрие къде е скрил съкровището, което, както ти ми съобщи , е намерил - му отвърнал князът.

- Виждам козните на лукавия бяс - казал преподобният Василий, - който те е прелъстил и излъгал за мен и този честен мъж. Вече петнадесет години изминаха, откакто не излизам от пещерата.

- Ти пред всички нас говореше на княза - възразили тези, които присъствали на разговора на беса с княза.

- Вас всичките ви е прелъстил бяс - отговорил преподобният. - Аз не съм виждал нито вас, нито княза.

Разгневеният княз заповядал и той да бъде подложен на жестоки изтезания. Тъй като не можел да понесе изобличенията, изпаднал в силна ярост, която от опиянение преминала в буйство, той взел стрела и ранил блажения Василий. Преподобният извадил стрелата от тялото си и я хвърлил на княза с думите:

- С тази стрела сам скоро ще бъдеш ранен - което според пророчеството на светеца се сбъднало.

След това князът заповядал едва живите преподобни да бъдат заключени в отделна тъмница, за да ги подложи сутринта на нови, още по-жестоки мъчения. В тази нощ двамата преподобни се преселили при Господа (през 1098 г.). Господ извел душите им от тъмницата за прослава на Неговото всесвето име във вечно съществуващата светлина. Когато братята научили за смъртта им, дошли и взели телата на светите страдалци и с чест ги погребали във Варяжката пещера, където те прекарали своя пълен с богоугодни подвизи живот. По-късно те били пренесени в пещерата на преподобния Антоний, където и досега лежат нетленни в окървавени дрехи и власеници, които също са останали неподвластни на тлението.

Не много след тяхната блажена кончина, се сбъднало пророчеството на преподобния Василий: княз Мстислав Светополкович бил ранен от стрела по време на битката с княз Давид Игорович в град Владимир, познавайки стрелата, с която ранил преподобния Василий, той казал:

- Ето аз умирам, наказван заради преподобните Теодор и Василий.

Така злият убиец бил наказан за своето престъпление. Преподобните страдалци, като победители на дявола, който побеждавал чрез сребролюбието, били увенчани не с тленно сребро и злато, но с вечна слава и чест. Те получили венец от скъпоценния Камък - Христа, на Него чест и слава с Бога Отца и Светия Дух сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------
Информацията е взета от сайта www.pravoslavieto.com
           








И още ...

Св. мъченик Арета и пострадалите с него (V-VI), Блажени Елезвой, цар Етиопски († ок. 553-555), Св. преподобни Арета Киево-Печерски († XII), Икона на Пресвета Богородица ''Всех скорбящих радость'' († 1688)
Св. апостол Яков, брат Господен по плът - от седемдесетте апостоли († ок. 63), Светител Игнатий, патриарх Константинополски († 877), Блажени Яков, Боровицки чудотворец († ок. 1540)
Св. равноапостол Аверкий, епископ Йераполски, Чудотворец († 167), Свв. Седем отроци от Ефес: Максимилиан, Иамвлих, Мартиниан, Дионисий, Антонин, Константин (Ексакустодиан) и Иоан († ок. 250; 408-450)
Св. преподобни Иларион Велики († 372), Свв. мъченици Дасий, Гаий и Зотик († 303), Пренасяне мощите на св. Иларион, епископ Мъгленски
Св. великомъченик Артемий († 361), Праведен отрок Артемий Верколски († 1545)




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA