Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 86
Вчера 349
Общо 669711 за 4980 дни
Средно дневно 135
Рекорд 564 на 18.01.2017 (23:59)

 

Жития на светци


Св. свещеномъченик Корнут, епископ Никомидийски († ок. 250), Св. мъченик Иулиан (Юлиян) (нач. IV), Св. свещеномъченик Автоном († 313)
2017.09.12 - 07:00

(12 септември)
В памет на свети свещеномъченик Корнут, епископ Никомидийски

Свети свещеномъченик Корнут живял в околностите на Никомидия, в селището Сатали (Сарсала, Сурсана). Той бил ревностен изповедник на Христовото име. По време на гоненията на християните в страната бил изпратен Иконийският* управител Перений. Когато много християни побягнали от преследването му в тайни места, свети Корнут, достигнал вече преклонни години, сам застанал пред него. На въпроса на управителя кой е, престарелият светител смело отвърнал: ''Аз съм християнин''. Той започнал открито да изповядва, че Христос е истинският Бог, Творецът на всичко, и да изобличава идолското прелъстяване. Вързали краката му с тънки върви и го повлекли по градските улици, а от нозете му, разрязани от въжетата, бликала кръв. В мъките си свещеномъченикът благодарил на Бога. После, след много други мъчения, той бил посечен с меч**.

* Град Икония бил разположен във висока плодородна равнина във вътрешността на Мала Азия, в подножието на планината Тавър. Някога бил главен град на Ликаония, а днес се нарича Кония и е главен град на малоазийската турска област Карамания.
** Свети Корнут загинал мъченически при царуването на римския император Деций (249-251).

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------

В памет на свети мъченик Иулиан

При царуването на Диоклетиан и Максимиан за управител на Галатийската област* бил назначен Антонин. Донесли му, че в една планинска пещера се крие свети Иулиан заедно с други четиридесет християни, които извършват там християнско богослужение. По заповед на управителя хванали светия и започнали да го убеждават да издаде останалите, но той не склонил.

* Галатия е неголяма планинска, но плодородна провинция на Мала Азия, разположена между Фригия, Витиния, Понт и Кападокия. Свети Иулиан пострадал и мъченически загинал в древния град Анкир, днес Ангора - главен град на една от малоазиатските области. Бел.ред.

Преди да застане пред съда, свети Иулиан възкликнал високо, обръщайки се към сподвижниците си, останали в пещерата:

- Ето, вече ме водят на съд и аз отивам на мъченически подвиг за Христа, без да ви издам! Но вие ревнувайте да ме последвате в моя подвиг!

Когато светецът застанал пред управителя, Антонин му казал:

- Пристъпи към боговете и им принеси жертва.

Светият мъченик с дръзновение му отговорил:

- Не ми е угоден твоят съвет. За нас, християните, няма по-добра участ от участта да умрем за святата вяра, в която сме възпитани.

Тогава управителят заповядал да нагорещят един железен одър, да съблекат мъченика и да го сложат на него. Светият страдалец се осенил с кръстно знамение и сам легнал на одъра. Но се явил ангел Господен, охладил пламъка и опазил мъченика невредим.

- Кой си ти? - запитал го Антонин. - И как тъй лесно угаси огъня?

- Аз съм Божий слуга, името ми е Иулиан - отговорил светият страдалец.

- Кои са родителите ти? - продължил хегемонът.

Мъченикът отвърнал:

- Майка ми е стара жена, а баща ми се престави в Господа.

Антонин заповядал да доведат майка му, погледнал я гневно и казал:

- Убеди своя зъл син да принесе тамян на богинята. Ако не сториш това, ще предам тялото ти на поругание.

Доблестната майка на светия мъченик отговорила:

- Ако против моята воля осквернят тялото ми, това не само няма да ми бъде вменено във вина, но ще стане залог за вечна слава и блажено въздаяние.

Посрамен от думите на старицата, хегемонът заповядал да я пуснат, а свети Иулиан осъдил на посичане с меч. Когато бил отведен на мястото за наказание, светият мъченик помолил да му дадат време за молитва.

- Благодаря Ти, Господи - молел се той, - че ме укрепи и ми помогна да остана твърд дори до проливането на кръв. Подай на онези, които ще вземат пръст от гроба ми, прощение на греховете и избавление от страстите. И нека не напада нивите им никое вредно насекомо: нито скакалци, нито гъсеници, нито пък друго, както и да бъдат избавени от хищните птици! Приеми в мир духа ми!

И от небето се чул глас:

- Твоят подвигоположник Христос отвори вратите на Царството Си за тебе. Влез в тях, защото законно се подвизаваше за името Му!

Този глас чули и другите четиридесет християни, които се криели в пещерата. Отишли на мястото, където пострадал светият мъченик, но го намерили вече мъртъв. Тогава те пред всички изповядали Христа, истинския Бог. Воините ги вързали и ги завели при хегемона, а той заповядал да бъдат посечени*.

* Кончината на свети Иулиан и с него други четиридесет Христови мъченици била през първите години на IV век.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------

Житие на св. свещеномъченик Автоном

Св. Автоном живял в трети и началото на четвърти век. Бил епископ в Италия. При царуването на император Диоклетиан започнало силно гонение срещу Божията църква. Автоном си спомнил думите на Господа Иисуса Христа: „Когато ви гонят от един град, бягайте в друг'' (Мат. 10:23). Ръководен от тия думи, той напуснал Италия и дошъл във Витиния, малоазийска област. В градеца Сореос, разположен до Никомидийския залив, бил приет в дома на известния в областта страннолюбец Корнилий. Радостта на Корнилий била голяма, че в дома му гостува един светител.

Автоном започнал да просвещава езичниците със светлината на евангелската истина. Обърнал мнозина от тях към Христа Господа. Мисионерската му дейност протичала така успешно, че станало нужда от по-широко помещение за молитвено събрание на новообърнатите. Домът на Корнилий се оказал вече малък да побере голямото множество вярващи.

Явила се нужда от просторен храм. И новата християнска община в Сореос си построила храм в чест на св. архистратиг Михаил.

Като уредил Сореоската църква с необходимия брой свещеници, епископ Автоном ръкоположил Корнилий за дякон в нея. След това се отдалечил в Исаврия и Ликаония, където насаждал със същия успех Христовото учение. Оттук се върнал пак в Сореос и ръкоположил Корнилий за свещеник, посветил го нашироко в християнските истини и в правилата на църковното служение, и подпомогнат най-вече от него, продължил да наставлява и ръководи цялото сореоско паство.

По това време император Диоклетиан пристигнал в Никомидия. С неговото идване гонението срещу Църквата се разразило и тук с голяма сила. Фанатици езичници тръгнали да търсят Автоном, известен нашироко като най-голям деец при разпространяване на християнското учение. Епископът си спомнил наново думите на Спасителя – „когато ви гонят от един град, бягайте в друг'' - и решил пак да запази себе си за благото на Църквата. Отпътувал тайно за град Клавдиопол, разположен на брега на Черно море.

Тук той прекарал до времето, когато опасността за сореоското паство преминала. След това се върнал отново във Витиния и поставил Корнилий за епископ на Сореоската църква.

Като устроил по тоя начин напълно тази църква, той тръгнал на мисионерска проповед из разни други малоазийски области.

Недалеч от град Сореос се намирало селото Лимна. Автоном обърнал към Христа Бога много от езическите жители на това село.

Един ден останалите езичници на село Лимна извършвали тържество в капището на езически идол. Новопокръстените християни, като узнали за това, навлезли масово в капището, разрушили идола, разсипали жертвите и съборили до основи самото капище.

Разгневените езичници се сговорили да отмъстят на християните. Те узнали тайно деня, в който епископ Автоном ще служи в храма „Св. архистратиг Михаил'' в Сореос. Решили да предприемат внезапно нападение срещу богомолците. През време на светата Литургия те нахлули с оръжия в храма, прогонили молещите се, влезли в светия олтар, убили епископа и затрупали тялото му с камъни.

Това станало около 313 г. Една благочестива дякониса, на име Мария, вдигнала останките на светителя Автоном и ги погребала на удобно за молитвени срещи място.

Няколко години по-късно, когато Църквата Божия била вече напълно възтържествувала над езичеството, един военен построил храм на мястото на блажената кончина на свещеномъченик Автоном. През времето на строежа този мъж намерил неговите свети мощи, които се оказали нетленни.

Много болни, които пристъпвали с вяра към тия свети, чудотворни мощи, получавали изцеление.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------
Информацията е взета от сайта www.pravoslavieto.com








И още ...

Предпразненство на Въведение Богородично, Св. мъченик Дасий Доростолски († 292), Св. Прокъл, архиепископ Цариградски († 447), Св. преподобни Григорий Декаполит († 817)
Св. пророк Авдий (IX в. пр.Xр.), Св. мъченик Варлаам († 304), Св. Филарет, Митрополит Московски († 1867)
Св. мъченик Платон († 266), Св. мъченици Роман и Варул
Св. Григорий, епископ Неокесарийски, чудотворец († 265)
Св. апостол и евангелист Матей




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA