Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 88
Вчера 269
Общо 954185 за 6023 ???
Средно дневно 159
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Жития на светци


Св. великомъченица Евфимия Всехвална († 451), Св. Людмила Чешка (ІХ-Х), Св. Киприан (Киприян) Цамблак Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия (1330-1406)
2020.09.16 - 07:00

(16 септември)
Житие на св. великомъченица Евфимия Всехвална

Света Евфимия Всехвална живяла във втората половина на третия и началото на четвъртия век. Тя била дъщеря на благородни родители в гр. Халкидон.

Управителят на Халкидон, Приск, решил да устрои езическо тържество в чест на божеството Арес. Той заповядал от името на тогавашния император Диоклетиан да се съберат всички жители на Халкидон и да принесат – всеки според своето състояние – жертва на идола в неговия храм. Заплашени били с тежки мъчения тези, които биха дръзнали да не се подчинят.

В определения ден се насъбрали множество хора около езическото капище, като водели със себе си животните, предвидени за жертвоприношение. Започнало шумно тържество в чест на идола. В същия ден християните, които се гнусели от идолослужението, се събрали тайно на едно място и извършили там служба на Господа Иисуса Христа.

Приск наредил да се направи строго разследване – дали някой не се е възпротивил на заповедта му. Съобщили му, че такива противници били християните. Той издал наредба те да бъдат издирени и доведени пред него, за да бъдат наказани.

Свирепите слуги на управителя препускали на коне из града с оръжие в ръце. Намерили един дом, гдето 49 души християни извършвали тайно служба на истинския Бог. Обкръжили къщата, за да не избяга никой. Изкъртили вратата и започнали да извличат един по един вярващите. Завели ги при управителя.

Приск ги изгледал гневно и горделиво ги запитал:

- Вие ли се противите на царската заповед, като унижавате жертвоприношението, извършвано в чест на великия бог Арес?

Християните дали такъв отговор:

- Управителю, без съмнение трябва да се покоряваме на царската заповед. Но ако тя е противна на вярата ни, ние не можем да й се подчиняваме. Ние сме длъжни дори да се възпротивим. Ако бяхте ни заповядали това, в което сме длъжни да се покоряваме на властта, ние с готовност бихме се покорили. Нашият Господ Иисус Христос е казал да даваме кесаревото на кесаря. Но понеже тая царска заповед е богопротивна, ние няма никога да я изпълним. Вие ни заповядвате да почитаме творението вместо Твореца. Това ние не ще сторим, защото сме поклонници на живеещия в небесата истински Бог!

Приск се опитал да привлече християните към идолослужение първо с ласкателство, а след това и със заплахи за люти мъчения.

Но християните му отговорили:

- Ние отхвърляме от себе си даровете и почестите, които ни обещаваш. Смятаме ги за нищо, понеже имаме небесни блага, които са повече и по-добри от земните. Тукашните придобивки са временни и непостоянни. Небесните са вечни и неизменни. Ти ни заплашваш със страшни мъчения. Ние не само не се боим от тях, но ги и желаем. Тъй ще се прояви в нас силата на Бога, на която бихте могли да се учудите. Като познаете безсилието на вашите скверни богове, вие ще се засрамите. Но защо да продължаваме тоя словесен спор? Започни, управителю, това, което си намислил да правиш. Тъй ще се убедиш, че ние имаме по-голяма твърдост в търпението, отколкото ти имаш усърдие да ни мъчиш!

Разгневен от тия думи, Приск предал християните на различни мъчения, които продължили 19 дни.

Между страдалците за вярата се намирала нежната и красива девойка Евфимия. Възрастните християни – мъченици я ободрявали при ужасните мъчения с такива думи:

- Подвизавай се, девойко, заради Небесния Жених! Подвизавай се да Му угодиш и да Го прославиш със страданието! Подвизавай се, за да Го срещнеш с мъдрите девици, та и тебе да въведе в Своя лъчезарен и прекрасен небесен чертог!

На дванадесетия ден управителят повикал при себе си всички мъченици и ги запитал:

- Няма ли сега, вразумени от мъченията, да поискате да изпълните царската заповед?

Светите мъченици, заедно с милата Евфимия, мъжествено отговорили:

- Не се надявай, управителю, да ни отклониш от правия път! По-скоро ти ще можеш да преобърнеш планините от земята и да отместиш звездите на небето, отколкото да откъснеш сърцата ни от истинския Бог!

Озлобеният мъчител заповядал на слугите си да бият изповедниците най-напред по лицата. Като видял, че и тия мъчения нямат успех, наредил да ти затворят в тъмницата.

Когато повели мъчениците към затвора, той видял прекрасната девойка Евфимия. Устремил погледа си към нея. Евфимия забелязала това и подигнала очи към небето. Смутена, започнала в себе си да моли Господа Иисуса Христа да я укрепи в трудния подвиг, който й предстоял.

Управителят я спрял, отделил я от групата, която отминала за мъчения в затвора, и пуснал в ход всички ласкателни обещания, за да плени девическото й сърце.

Мъченицата решително заявила:

- Не мисли, о мъчителю, че ще можеш да склониш с хитри думи моята слабост към твоето нечестие и беззаконие. Макар и да съм жена по природа, немощна по плът и млада на години, сърцето ми е по-твърдо от твоето. Силата на моята вяра е по-голяма от твоята храброст. По милостта на моя Христос Бог аз имам по-голям разум от разума на всички ваши езически витии. С тях вие считате себе си мъдри, а всъщност сте по-безумни от всички невежи, тъй като не искате да познаете истинския Бог, а почитате истукани. Ти няма да ме прелъстиш с лукави думи. Няма да направиш за мене сладък този свят с неговите наслади, които считам горчилка заради моя пресладки Иисус. Знай, че ти не ще победиш силата, която в немощ се проявява, колкото и да са силни твоите нападения. Аз се надявам на моя Христос, Който не ще ме остави и няма да отнеме от мене крепката Си десница!

Като чул тия думи управителят заповядал да приготвят специално колело за мъчение, на което били набодени много остри ножове. Слугите му привързали към него светата девица. Тя се прекръстила. Когато започнали да го въртят, тя се молела усърдно на Господа да й дойде на помощ. Колелото спряло внезапно. Мъчителите паднали изнемощели на земята. Това знамение било извършено от Господен ангел, който счупил колелото и изцелил мъченицата от всички рани.

Напълно невредима, Евфимия застанала пред мъчителя, като възпявала радостно Господа и Му благодаряла.

От това дивно явление на Божията сила управителят не се вразумил. Той счел чудото за магьосничество. И заповядал да хвърлят девойката в нагорещена пещ.

Пред пламналата отвътре пещ, с очи към небето, мъченица Евфимия почнала горещо да се моли:

- Господи Боже, някога във Вавилон Ти си запазил чрез ангел цели и невредими тримата момци, предадени на огън заради Твоя закон. Когато били сред пламъци, Ти, Всемилостиви, си им пратил роса отгоре. Бъди сега помощник и на мене, Твоята рабиня, тъй като и аз се подвизавам заради Твоята слава, Христе мой!

Прекръстила се и вече очаквала да я хвърлят в пещта.

Двамата войници, на които било заповядано да я хвърлят в огъня, видели в пещта дивно явление: вътре два ангела разпръснали пламъка, за да не докосне той тялото на мъченицата. Развълнувани от това явление, те отказали да изпълнят заповедта на управителя, дори ако той заповяда да им бъдат отсечени главите. Тия двама войници, Виктор и Состен, видели как ангелът им забранява да се доближат до Евфимия.

На повторната заповед на управителя те заявили:

- Няма да се допрем до тая честна девойка. Прави с нас каквото искаш. Ние няма да я хвърлим в огъня, защото виждаме чудо, което твоите очи не виждат. По-скоро сме готови да се подложим на твоя гняв, отколкото на свещения гняв на ония светоносни лица, които виждаме в огъня!

Разярен, управителят заповядал тия двама войници да бъдат също пратени в затвора. На други двама заповядал да хванат девойката и да я хвърлят в пламтящата пещ. Когато те се опитали да сторят това, Божият гняв ги поразил: от пещта излязъл силен пламък, който ги изгорил.

Ужасени от станалото, другите войници и слуги на гонителя избягали от мястото на наказанието.

Хвърлена и оставена сред пламъците Евфимия запяла дивната песен на тримата момци във вавилонската пещ:

“Благословен си Ти, Господи Боже на отците ни, и хвален и прославен вовеки. Благословено е името на Твоята слава, име свето и прехвално и прославено вовеки...”

След като изпяла докрай песента, мъченицата излязла невредима из пламъците.

Изплашен от чудото, управителят вече не знаел какво да стори със светата изповедница. Наредил да я заведат и затворят в тъмницата.

Веднага след това заповядал да бъдат доведени при него Виктор и Состен. Той подозирал вече, че те са тайни християни. Заповядал им да се поклонят на боговете. Но те отговорили:

- Досега сме се заблуждавали, понеже не знаехме истината. Ние се покланяхме на твоите идоли. А сега знаем, че има само един истински Бог. Искаме отсега нататък Нему да служим. В ръцете ти са нашите тела, но душите ни ще приеме Бог!

Разгневен от тоя отговор, управителят заповядал изповедниците Виктор и Состен да бъдат хвърлени на зверовете, та живи да бъдат разкъсани и изядени.

Като отивали на смърт, те усърдно се молели на Бога да им прости предишните грехове, да ги прости за заблудата и неверието и милостиво да приеме душите им в селенията на вечността.

Милосърдният Бог им пратил тиха смърт. Зверовете дори не се допрели до телата им. Душите им блажено отминали във вечността.

На другия ден заранта управителят наново повикал на съд светата девица Евфимия и пак й предложил да се отрече от Христа Господа. Говорил й наново ласкави думи:

- Не опозорявай своя род, не погубвай цвета на своята младост! Не излагай себе си на смърт! Отдай почит на великия Арес! Тъй ще бъдеш уважавана от всички ни. Ще бъдеш възхвалявана и награждавана с голяма слава и богатства!

В отговор на тия увещания Евфимия нарекла Приск безумен. Тогава той заповядал да я предадат на зверовете в цирка.

Евфимия с поглед към небето помолила Бога да приеме многострадалната й душа и да я успокои в Своите небесни обители. Молитвата й била чута. От пуснатите срещу нея животни само една мечка я ухапала леко за единия крак. Чут бил глас от небето, който призовавал великомъченицата към блаженство с праведните. Блажено сред арената на цирка тя предала душата си на Господа.

Появила се ужасна буря със земетръс. Обхванати от страх, всички посетители на цирка се разбягали по домовете си.

Родителите на Евфимия взели тялото й и го погребали близо до града, като топло благодарили на Бога, загдето е дарувал на скъпата им дъщеря небесна помощ и славен мъченически венец.

Светият равноапостолен цар Константин Велики построил в Халкидон прекрасен храм на нейно име.

Света великомъченица Евфимия Всехвална пострадала във времето между 303 и 307 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------

В памет на света мъченица Людмила

Блажената Людмила била родом от Сърбия, дъщеря на сръбския княз. Омъжили я за чешкия княз Боривой. По това време чешкият народ още не бил кръстен, а самият Боривой и неговата млада съпруга били езичници. След женитбата си те повярвали в Христа и се кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух, построили църкви и поставили в тях свещеници. Те имали трима сина и една дъщеря. На тридесет и шест годишна възраст Боривой починал. Блажената Людмила понасяла своята мъка с пълна преданост на Божията воля и раздавала на бедните цялото си имущество. Синът й Братислав наследил престола на своя баща и след като управлявал народа си тридесет и три години, също починал.

Властта поел Вячеслав, внукът на света Людмила. Но майка му възненавидяла свекърва си и всячески се стараела да я погуби. Като научила за това, света Людмила се оттеглила в град Течин. Снаха й подучила двама боляри и ги изпратила в Течин да убият блажената Людмила. Когато отишли там, злодеите събрали и много други подобни на тях зли хора.

Една вечер те обкръжили двора и двореца, където се намирала блажената Людмила, разбили вратите и влезли вътре. Те хванали светата княгиня, хвърлили въже върху шията й и я удушили. Така блажената Людмила угодила на Бога и пострадала мъченически.

Това се случило в събота, в първия час на нощта. Тогава светата била на шестдесет и една години. Бог прославил с много чудеса мястото на нейното погребение. Тя не била погребана в църква, а под градската стена. Всяка нощ над това място се появявали горящи свещи, а един слепец прогледнал, когато се докоснал до пръстта на гроба й. Като научил за тези чудни знамения, нейният внук Вячеслав пренесъл мощите й в град Прага и ги положил в църквата на свети Георги, където и днес те явяват много знамения и чудеса.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------

В памет на светителя Киприан, митрополит Киевски

Свети Киприан, митрополит Киевски и всеруски чудотворец, бил родом от България (от Търново, бел.ред.) и се отличавал със светия си живот (1), голямото си любомъдрие и начетеност в свещените книги (2). Той назидавал всички със своето боговдъхновено учение и душеспасителни наставления. Свети Киприан ревностно се подвизавал в делото на непрестанното учителство (3), наставлявал паството си да пребивава в страх Божий, всячески да се въздържа от смехотворство и празнословие и особено да усърдства в молитвата и истинското покаяние.

Той обичал тихия, безмълвен живот и затова често се оттеглял в своето митрополитско село Голенишчево*. Това безметежно място било разположено между две реки - Сетун и Раменис, и било заобиколено с гъста гора. Тук той построил храм в името на тримата светители Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан Златоуст. Тук ръкополагал епископи и свещеници и усърдно се занимавал с преписване и превод на много свещени книги от гръцки на славянски (4) език. Той написал и житие на великия чудотворец светителя Петър, митрополит на цяла Русия (5).

* Село Голенишчево е разположено на живописно високо място зад Воробьовите възвишения около Москва и съществува досега. По друго време светителят се уединявал край така нареченото Свято езеро във Владимирска област, където също така построил храм в името на Преображение Господне. Бел.ред.

Свети Киприан се упражнявал много и в молитвата и четенето на Божествените писания (6). Винаги имал в ума си паметта за смъртта, страшния съд Христов, мъченията на грешниците и блаженството на праведниците.

Преуспявайки в тези богоугодни подвизи, митрополит Киприан достигнал дълбоки старини и легнал на смъртния одър в своето село Голенишчево. Четири дни преди кончината си той написал прощална грамота, в която давал прошка и благословия на всички вярващи и сам с истинско християнско любомъдрие и смирение искал прошка от тях. Свети Киприан направил така, защото знаел каква сила има смирението: то покрива греховете и насочва всичко към добро. Преди кончината си светителят заповядал на епископите и приближените си да прочетат грамотата над гроба му при неговото погребение (7).

В такова смирение, с благодарствена молитва на уста, той починал в Господа в година 6914 от сътворението на света (през 1406 г. от Р.Хр., бел.ред.), на шестнадесетия ден от месец септември (8).

Бележки на редактора за живота и делото на св. Киприан

(1) Светителят Киприан отначало извършвал монашески подвизи на Атон, където по свидетелството на Търновския патриарх Евтимий се прочул с подвизите си.
(2) Със своята образованост, любознателност и начетеност в свещените книги той бил известен още на Атон, откъдето се обръщал до свети патриарх Евтимий с молба да му пише за някои ''църковни неща'', а именно по въпросите за поклоните в дните на Петдесетница и в 12-те дни между Рождество Христово и Богоявление, за причастието със Светите Тайни при отсъствието на свещеник в пустините. Неговата образованост, както и светият му живот, привлекли вниманието на Константинополския патриарх Филотей, който го приближил до себе си и го направил свое доверено лице, а после го ръкоположил за митрополит - първоначално на Киев и Литва. След смъртта на светителя Алексий свети Киприан станал митрополит на цяла Русия, като поел управлението на Руската църква през 1390 година, две години след църковно-йерархическите раздори.
(3) Като паметници на неговото учителство са останали различните му послания, проникнати с дух на истинско християнско любомъдрие и ревностна пастирска грижа за духовните нужди на повереното му паство. Особено внимание заслужават посланията до игумен Атанасий и до псковското духовенство.
(4) Свети Киприан превел от гръцки Требник и Служебник, които в някои отделни части били приспособени към потребностите на руската църковна практика, канони и молитви, а също и Номоканона, който през XVI в. още се пазел в Московския Успенски събор. На него приписват и някои по-малки статии с литургически характер, част от които са преводни, а други - авторски. Светителят събирал канонически статии за руските светии и князе, разпращал преписи на литургията и други свещенодействия, като прилагал обяснения за тях и изобличавал произвола при извършването им. Изобщо в историята на Руската църква митрополит Киприан заема важно място, особено като радетел за изправяне на църковно-богослужебните книги и църковните обреди. Едно древно известие за свети Киприан свидетелства, че той ''превел много свети книги от гръцки на руски език и оставил много писания за наша полза''.
(5) Съставеното от свети Киприан житие на свети митрополит Петър е проникнато от живо благочестие и е знак на благодарност заради избавянето от беди и тежък недъг, както свидетелства самият автор. До нас са достигнали още няколко негови исторически съчинения, някои от които са влезли в така наречената ''Степенна книга''. Запазено е свидетелство, че свети Киприан е написал много от житията на руските светии.
(6) Според летописа свети Киприан бил изпълнен с ''всякакво любомъдрие и разум'', бил ''много книжовен и духовен, писал книгите си със своята ръка и се упражнявал често в молитва и четене на Божествените Писания''.
(7) Прощалната или духовната грамота на свети Киприан била прочетена, според волята му, на неговото погребение, а после била четена и при погребенията на неговите приемници. Тя е изпълнена с християнско любомъдрие, проникната с дух на дълбоко благочестие и с трогателно красноречие повествува за тленността, суетата и нищожността на всичко земно и паметта за смъртта.
(8) Мощите на свети Киприан били открити през 1472 г. и оттогава почиват в Московския Успенски събор (намирането и пренасянето на мощите се чества на 27 май). Особено внимание през времето, когато свети Киприан управлява Руската църква, заслужава чудното избавление на Москва и Русия чрез защитата на Божията Майка от страшното нашествие на азиатския завоевател Тамерлан. То съвпаднало с пренасянето на чудотворната Владимирска икона на Божията Майка от Владимир в Москва, извършено по разпореждане и желание на свети Киприан.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------

В памет на преподобния Доротей пустинник

Преподобният Доротей бил родом от Тиваида и пребивавал в пустинята близо до Александрия, на едно място, наречено Килии на отшелниците (1). Паладий, епископ Еленополски (2), в младите си години станал свидетел на постническите му трудове и повествува следното за него.

(1) Тиваида е област на прочутия в древността град Тива. Със същото име е известен изобщо и целият Горен (Южен ) Египет. ''Килии на отшелниците'' се наричала една от египетските пустини на западния бряг на река Нил.
(2) Епископ Паладий Еленополски (368-430), ученик на преподобния Доротей, бил родом от Галатия. През 388 г. той пристигнал в Александрия и се отправил в близката пустиня, където се подвизавал и преподобният Доротей, а по-късно се преселил във Витлеем. През 399 г. бил избран за Еленополски епископ във Витиния, Мала Азия. Император Аркадий го заточил в Горен Египет като привърженик на свети Иоан Златоуст. През 408 г. той бил преместен в Антиноя, а през 412 г. се завърнал на катедрата си в Еленопол. По молба на кападокийския префект Лавс през 420 г. епископ Паладий съставил животоописание на светиите и преданията за тях, което в негова чест нарекъл ''Лавсаик''.

Старецът пребивавал шестдесет години в една пещера и водел строг живот. Всеки ден по време на обедния зной ходел край морето, събирал камъни и строял с тях килии за онези, които сами не умеели да строят. ''Аз, казва Паладий, го попитах веднъж:

- Отче, защо в твоята напреднала възраст изнуряваш тялото си в горещината?

А той ми отговори:

- Измъчвам го, за да не ме измъчва то.

Всеки ден ядеше с мяра само сух хляб и малко пустинни треви и пиеше по малко вода. Бог е свидетел, че никой не го е виждал да ляга на рогозката, нито да спи. Цяла нощ плетеше кошници от финикови клони и ги продаваше, а с полученото си купуваше храна. Замислих се дали само пред мене не живее така сурово и като пожелах да науча за целия му живот, започнах да разпитвам много негови ученици дали винаги е било толкова строго житието му. И те ми разказаха, че от млади години живее така и има обичай никога да не спи, само понякога, докато върши нещо или вкусва храна, очите му се премрежват, така че често пъти хлябът пада от устата му по време на ядене. Когато пък веднъж го уговаряхме да поспи малко на рогозката, той сякаш ни съжали и каза:

- Ако някога убедите ангел да заспи, ще убедите и мен.

Един ден около деветия час той ме изпрати - повествува Паладий - при своя кладенец да донеса вода за трапезата му. Когато се наведох над кладенеца, видях в него аспида (3). От страх не посмях да взема вода, върнах се при стареца и казах:

(3) Аспида или василиск - една от най-отровните змии в пустините на Арабия, Египет и Сахара.

- Отче, загиваме, защото видях в кладенеца аспида.

А преподобният се усмихна, поклати глава и каза:

- Ако дяволът поискаше във всички кладенци и всички водни източници да хвърли ехидни, аспиди и други отровни влечуги, ти никога не би пил вода и щеше да умреш от жажда.

После стана и сам отиде при кладенеца, взе вода, осени я с кръстно знамение и пи с думите:

- ''Където е кръстът, там не може да навреди бесовската сила'' (''Лавсаик'', глава 2). (4)

(4) Преподобният Доротей починал в края на IV в., при царуването на Теодосий Велики (379-395).

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------
Информацията е взета от сайта www.pravoslavieto.com
           








И още ...

Св. преподобни Кириак Отшелник († 408), Св. преподобни Теофан Милостиви
Св. пророк Варух (600 г. пр.Хр.), Св. преподобни Харитон изповедник († 350)
Св. мъченик Калистрат и дружината му (266), Св. свещеномъченик Петър Крутицки († 1937)
Успение на св. апостол и евангелист Иоан Богослов
Св. преподобна Ефросиния Александрийска († 445), Успение на св. преподобни Сергий Радонежски Чудотворец († 1392)




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA