Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 158
Вчера 445
Общо 658104 за 4952 дни
Средно дневно 133
Рекорд 564 на 18.01.2017 (23:59)

 

Жития на светци


Св. мъченица Домника († 286), Свв. мъченици Пров, Андроник Ефески и Тарах († 304), Св. Мартин Милостиви, епископ на гр. Тур († ок. 400), Св. преподобни Козма Маюмски епископ, съставител на канони († 706)
2017.10.12 - 07:00

(12 октомври)
Житие на св. мъченици Пров, Тарах и Андроник

По време на Диоклетиановото гонение, станало в първото десетилетие на четвъртия век, наречено с право ''ера на мъченичествата'', трима християни Пров, Тарах и Андроник били изправени на съд при съдията Нумерий Максим в Тарс, главен град на областта Киликия в Мала Азия.

Съдията запитал най-стария от тях – Тарах.

- Как ти е името?

- Аз съм християнин – отговорил той.

- Аз не те питам за твоята нечестива вяра – възразил гневно съдията. – Кажи ми името си!

- Аз съм християнин – повторил Тарах.

- Бийте го по устата за тоя отговор – заповядал съдията на своите слуги.

Заповедта била изпълнена веднага.

- Аз съм християнин – потретил Тарах, удрян непрекъснато по устата. – Това име за мене е по-скъпо и по-славно от името, което са ми дали моите родители. Но ако ти е нужно да знаеш и това, чуй: Аз се наричам Тарах.

- От какъв род си?

- От римски и воински. Роден съм в Клавдиопол. Като станах християнин, напуснах службата си.

- Слушай – казал му съдията. – Пощади старостта си и изпълни царската повеля. Вкуси от жертвоприношението и се поклони на боговете, на които се покланят и самите наши царе.

- Те се заблуждават, лукаво прелъстени от демоните – възразил Тарах.

Съдията заповядал да го бият пак жестоко за тоя отговор. След това започнал да го убеждава да извърши езически обред.

- Аз служа на Единия Бог и на Него принасям жертва не в кръв, а в чисто сърце – казал, окървавен от ударите Тарах.

- Жал ми е за твоята старост – заговорил меко съдията. – Затова още веднъж те съветвам: остави християнската вяра и се поклони на нашите богове.

Тарах заявил твърдо:

- Няма да извърша това престъпление, защото обичам закона на моя Бог. И никога не ще се отрека от него!

Почувствал безсилие в себе си, съдията заповядал да мъчат жестоко стареца. При мъченията Тарах се молел горещо. И молитвата му давала сила да понесе тежките изтезания. Оковали го във вериги и тъй го огвели в тъмница.

Съдията повикал Пров и му поставил същите въпроси:

- Името ти?

Пров отговорил:

- Моето първо и пречестно име е ''християнин''. Другото ми име, дадено от човеци, е Пров.

- Откъде си родом?

- Баща ми е тракиец. Аз съм се родил в Пергия Памфилийска и съм християнин.

- Това название няма да ти бъде от полза – казал съдията. – Съветвам те: поклони се на боговете ни. Тъй ще получиш от царя милост и дарове.

- Аз не търся земни милости – отговорил Пров. – Бях богат и оставих богаството си, за да послужа на истинския Бог.

Съдията заповядал да го бият. Кръвта му се леела под жестоките удари. Мъченикът бил твърд и спокоен.

Убеждавал го и стотникът да се поклони на боговете.

- Тялото ми е във ваша власт, а мъчението за мене е милост – казал Пров, като гледал благодушно към леещата се от тялото му кръв.

- Остави безумието си – казал съдията.

- Аз не съм безумен, а мъдър и мъжествен в Господ – възразил мъченикът.

Съдията наредил да усилят мъченията. Спокойно Пров търпял всичко. Устните му мълвели:

- Господи Иисусе, помогни ми. Помогни на Твоя служител ...

- А къде е помагачът ти? – иронично запитал мъчителят.

- С мене е – отговорил Пров. – Той ми помага. Затова аз за нищо не считам тия ваши изтезания. Те не ще преклонят волята ми!

- Погледни тялото си. Земята около теб е обагрена с кръв.

- Нека се лее моята кръв. Когато тялото страда за Христа, душата крепне и се оживява.

След продължителни мъчения и Пров бил окован във вериги и отведен в тъмницата.

Дошил ред на Андроник. Повикали и него.

На въпросите на съдията той дал същите отговори. Нарекъл се християнин. Отказал да се поклони на боговете. Претърпял люти страдания. През цялото време на мъченията славел Господа.

И него отвели окован в тъмницата.

След няколко дни тримата смели изповедници пак били изправени на съд. Съдията се надявал, че мъченията и затворът са пречупили волята им. Но и тоя път те му дали да разбере, че са готови всичко да претърпят за вярата си.

След мъчения с огън и желязо пак ги заключили в тъмницата.

Няколко пъти ги довеждали за разпит и подновявали мъченията. Правели ги все по-ужасни.

Съдията ги заплашил със смърт. А те отговорили:

- Умират тия, които правят зло. А ние ще оживеем в небесата, понеже Господ е наше възкресение. Не се надявай да ни отвърнеш от Бога. Ние всички с едно сърце Му служим. И не се боим от твоите заплахи!

Съдията заповядал да донесат вино и месо от идолското жертвоприношение. Слугите свързали мъчениците и насила им турили в устата храна, от която те се гнусели.

- Е, какво? Защо досега се противехте? За какво ви послужи вашето упорство? Вие вече вкусихте от жертвоприношението!

Тия думи съдията изказал с особено задоволство. Но отново се намръщил, когато чул отговора на мъчениците из устата на Пров:

- Господ вижда нашата воля. Повярвай ни, мъчителю, ни огън, ни мъка, нито нещо друго в света може да ни откъсне от Бога!

Мъчениците били подложени на нови страдания, които човешкото въображение трудно може да си представи. Рязали им ушите. Изболи им очите. Одирали им кожата.

Тяхната мъжествена твърдост предизвикала изумление у езичниците.

Най-после съдията заповядал да ги хвърлят на зверовете в цирка.

В определения ден на смъртната присъда градският цирк се препълнил с народ. С Тарах, Пров и Андроник били доведени и няколко злосторници, осъдени също на смърт. В един миг зверовете разкъсали злосторниците. После се приближили до светите мъченици и кротки като агънца легнали до нозете им. Ближели раните им.

Вместо да се вразуми от това чудо, управителят на града, езичник, помрачен от ненавист, заповядал с копия да убият мъчениците.

Когато заповедта била изпълнена, той наредил на войниците да пазят телята им, за да не би християните от Тарс да ги вземат и погребат с подобаваща чест.

Привечер се дигнала страшна буря. Ураганът бил толкова голям, че войниците, изплашени, се разбягали и изпокрили.

Християните използвали това и, въпреки бурята, взели телата на светите мъченици. Погребали ги с молитви и песнопения в каменна пещера.

След това, по обичая в онова време, с послание известили на вярващите в другите градове за смъртта на мъчениците.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------

Житие на св. преподобни Козма, епископ Маюмски

Преподобни Козма Маюмски живял в осмия век.

Родил се в град Йерусалим. Родителите му били бедни хора. Още като дете останал кръгъл сирак. Взел го на препитание в дома си един християнин - велможа на дамаския халиф. Тук Козма бил възпитан наравно със сина на халифа Йоан - бъдещия светец на Църквата, Йоан Дамаскин, паметта 'на когото се чествува на 4 декември.

Възпитани по християнски, двамата момци завършили образованието си под ръководството па един пленник монах, който бил високо просветен както в богословието, така и във философията, а също и в други науки.

От 732 г., Козма и Йоан, свързали се в тясна дружба, се подвизавали в йерусалимската лавра ''Св. Сава''. Тук се предавали и на научни занимания. Като своя приятел. Козма обичал също много духовните песни. И той, като Йоан, се опитвал да съставя нови духовни песни. Издигнал се също като него в песненото творчество. Станал известен църковен песнописец.

Наречен бил песнопевец. Той не само съставял, но и пеел с голямо умение църковни песни.

Около 743 г., след мъченическата смърт на св. Петър, епископ Маюмски, убит от мохамедани, за епископ Маюмски бил избран преподобни Козма.

Въпреки раздялата братската дружба между св. Йоан Дамаскин и св. Козма Маюмски продължила и се задълбочила в общото служение на Бога и на

Църквата. Духовната връзка не се прекъснала до края на живота им.

Козма починал в 776 година.

В гръцката служба на св. Козма съществува такава песенна характеристика за него: ''Ето духовната шира, свещената лира, която вика всички на тайната трапеза. Свещеният и славен Козма предлага медоточнн, свещенозвучни песни... И аз с песни искам да украся Козма, началника на песнопевците, равния на учителите, правия образ на духовните хармонични песни, доброгласната тръба, прекрасния извор на мелодиите, ревнителя на ангелското песнонение.''

А в една стара славянска ръкописна служба тъй е изобразен св. Козма: ''Смиреномъдър и кротък, тих и красноречив, приветлив и незлобен, целомъдър и праведен, прост и чист си бил ти, Козма преподобни. И Бог те е направил светител. И ти, богомъдри, паси своето стадо на трева, оросена със спасителни води!''

Общо за химните на св. Козма Маюмски и тия на св. Йоан Дамаскин съществува такъв отзив: ''Между химните на другите песнопевци те са нямали и никога няма да имат равни.''

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------
Информацията е взета от сайта www.pravoslavieto.com
           








И още ...

Св. мъченик Арета и пострадалите с него (V-VI), Блажени Елезвой, цар Етиопски († ок. 553-555), Св. преподобни Арета Киево-Печерски († XII), Икона на Пресвета Богородица ''Всех скорбящих радость'' († 1688)
Св. апостол Яков, брат Господен по плът - от седемдесетте апостоли († ок. 63), Светител Игнатий, патриарх Константинополски († 877), Блажени Яков, Боровицки чудотворец († ок. 1540)
Св. равноапостол Аверкий, епископ Йераполски, Чудотворец († 167), Свв. Седем отроци от Ефес: Максимилиан, Иамвлих, Мартиниан, Дионисий, Антонин, Константин (Ексакустодиан) и Иоан († ок. 250; 408-450)
Св. преподобни Иларион Велики († 372), Свв. мъченици Дасий, Гаий и Зотик († 303), Пренасяне мощите на св. Иларион, епископ Мъгленски
Св. великомъченик Артемий († 361), Праведен отрок Артемий Верколски († 1545)




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA