Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 109
Вчера 207
Общо 959005 за 6047 ???
Средно дневно 159
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Жития на светци


Свв. мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий († 54-68), Св. мъченик Силван презвитер Газски (IV), Св. преподобна Параскева - Петка Епиватска Търновска (Петковден; XI в. Местен празник), Св. преподобни Никола Святоша, княз Черниговски († 1143)
2020.10.14 - 07:00

(14 октомври)
Житие на св. преподобна Петка

Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла в единадесетия век. Родителите й били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврий и Цариград. Те били състоятелни хора, известни на мнозина.

Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.

Един ден в църква чула думите на Евангелието: ''Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!'' Тия думи на Господа Иисуса Христа я развълнували силно. Замислила се и решила да ги изпълни.

На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След някое време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Това вършела често. Родителите й се сърдели, че всичките си дрехи дава на бедните. Тя ги успокоявала с думите:

- Иначе на мога да живея!

Починали родителите й. Като останала сама в къщи, блажена Петка намислила съвсем да се раздели със света. Раздала наследственото имущество на бедните, посетила Цариград и обходила светите му места. Вслушала се в наставлениета на равностни подвижници. По техен съвет се заселила в Ираклийското предградие, при усамотения храм ''Покров Богородичен''. Там прекарала в молитви, пост и горещи сълзи пет години.

Като се минали тия пет години, тя изпълнила отдавнашното си желание: отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и всички други места, осветени чрез живота на Спасителя. След това се заселила в Йорданската пустиня.

В тая пустиня, където преди това се подвизавала преподобна Мария Египетска, тя водела като нея равноангелски живот. Тук Петка търпяла и пек, и студ. Хранела се само с трева веднъж през деня – след залеза на слънцето. Зъл дух я изкушавал с мечти и привидения. Но тя винаги имала Господа за свое прибежище. Тъй прекарала тя тук много години. Стигнала до старост.

Веднъж, както стояла на молитва, явил й се ангел Господен и й казал:

- Остави пустинята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си на земята и с душата си да минеш при Господа.

Зарадвала се света Петка, че вече е наближило времето да се раздели с тялото си и с душата си да отиде във вечните селения.

Минала през Цариград. Посетила храма ''Света София''. Във влахернския храм се молила дълго пред чудотворната икона на света Богородица.

Като се върнала в Епиват, тя не заварила жив никого от своите роднини и познати. Като странница заживяла при храма ''Свети Апостоли'', отдала се и тук всецяло на молитва.

Минали две години. Блажената се молела в своето усамотение и тъй, както се молела, предала на Бога душата си. Христолюбиви епиватски граждани я погребали вън от градеца като чужденка.

Недалеч от мястото, където преподобната била погребана, се подвизавал един стълпник. По това време умрял някакъв моряк. Тялото му било захвърлено близо до онова място. Зловонието от разлагащия се труп било толкова силно отвратително, че стълпникът бил принуден да слезе от стълпа и да помоли близкита жители да погребат тялото на нещестния човек.

Благочестиви, но прости хора почнали да копаят гроба и намерили в земята тялото на преподобна Петка, запазило се нетленно. Те се уплашили. Не знаели какво да правят. Били неуки в духовните неща. В простотата си оставили нетленното тяло в гроба и при него закопали смрадния труп.

На следващата нощ един от тия благочестиви люде, на име Георги, сънувал девица, цяла в светлина, облечена в царско облекло и заобиколена от войници. Един от войниците се доближил до Георги, хванал го за ръка и му казал:

- Защо тъй презряхте тялото на преподобна Параскева? Изкарайте го из смрадния гроб и го положете в ковчег. Царят Бог иска да я прослави на земята.

Тогава и дивната царица казала на смутения Георги:

- Побързай да изкараш мощите ми. Не мога да търпя смрадта. Моя родина е Епиват, гдето вие живеете.

В същата нощ една благоговейна жена, Евфимия, имала подобно видение.

На другия ден двете явления били бързо разгласени. Гробът бил разкопан. Нетленното тяло било извадено и поставено по благоговейно тържествен начин в съборния храм ''Св. Апостоли''.

При светите мощи станали много изцеления: слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от тежки, неизлечими болести, оздравявали.

В 1238 г. българският цар Иван Асен наредил мощите да бъдат пренесени в столицата Търново. Царят и тогавашният български патриарх Василий, при стечение на огромно множество народ, тържествено ги посрещали. Мощите били поставени в построяния за тях храм ''Преподобна Петка''.

В 1393 г. столицата била превзета от турците. Мощите на преподобна Петка били пренесени във Видин, който все още са задържал свободен под властта на Страцимир. В 1396 г. паднал и Видин под турска власт. Мощите били пренесени в Сърбия.

В 1521 г. турският султан Сюлейман Великолепни превзел Белград и изпратил мощите на влашкия воевода Ио Василий Воевод. В замяна на това Ио Василий Воевод изпратил на патриаршията значителна сума, с която била изплатена част от данъците й, налагани от турската власт.

Мощите на преподобна Петка Българска били пренесени в град Яш, Румъния, гдето почиват и досега, дълбоко почитани от целия румънски народ.

Още от древни времена паметта на св. Петка – Параскева се тачи благоговейно както в България, така и в Гърция, Сърбия и Румъния.

Още в дванадесети век, по заповед на Цариградския патриарх Николай Музалон, дякон Василий написал благолепно житие на преподобната. Такова житие написал двеста години по-късно и св. патриарх Евтимий Търновски.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------

Житие на св. мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий

Светите мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий живели в първия век – във века на апостолите.

Назарий бил син на юдеина Африкан и християнката Перпетуа. Майката била получила Кръщение от ръцете на Св. апостол Петър.

Като станал пълнолетен, Назарий пожелал да посвети себе си на мисионерската работа сред езичниците. Тръгнал да проповядва настъпването на царството Божие по разни градове, из разни страни.

Дошъл в Медиолан (днешният град Милано, бел. Pravoslavieto.com). Тук, както и на много други места, бушувало гонение срещу християните, предприето от император Нерон. В една от медиоланските тъмници били затворени християните Гервасий и Протасий, братя–близнаци. Назарий бил подложен на мъчения и изгонен от града, загдето ги посетил и им дал помощ.

От Италия Назарий се запътил за Галия, където кръстил множество езичници, между които и момъка Целсий. С благословението на майка си Целсий, който имал високо образование, пожелал да стане сътрудник на Назарий в благовестническото му дело. От Назарий той изучил евангелските истини и тръгнал да го придружава при мисионерските му пътешествия.

Двамата благовестители на много места били бити, оковани и затваряни в тъмници.

След много премеждия дошли в Медиолан, където още били затворени Гервасий и Протасий. Вмъкнали се в тъмницата с намерение да ги утешат и с нещо подпомогнат.

Управителят Анулин се научил за това и наредил да бъдат хванати и обезглавени. Скоро след това били убити и Гервасий и Протасий.

Мощите на тия двама свети мъченици в четвъртия век били открити от светителя Амвросий, епископ на същия град Медиолан.

Една година, през време на Великия пост, след като се причастил, св. Амвросий Медиолански продължил усърдно да се моли. Както се молел, хвалел и благославял Бога, изпаднал в особено благодатно състояние: видял до себе си двама юноши в бели дрехи с вдигнати нагоре ръце. Те се молели заедно с него. Когато излязъл от това състояние, юношите станали невидими.

Продължил още по-усилено да пости и да се моли. На втората нощ, както се молел, имал същото видение. На третата нощ, поради изтощение от поста, не могъл изобщо да заспи. Молел се с голямо усърдие. И пак видял до себе си ония двама юноши. Видял до тях и един трети, в лицето на когото познал св. апостол Павел.

Великият апостол открил на светителя, че на това място, където стои, се намират в земята мощите на светите мъченици Протасий и Гервасий. Апостолът му наредил да извади мощите и да ги постави в църква за всенародна почит.

Служители на Църквата в Медиолан разкопали мястото и намерили мощите на двамата братя – близнаци с ръкописа на житието им.

Между присъстващите бил и медиоланският презвитер Павлин. Той разказва в какво състояние били намерени мощите: виждала се кръв, като че в момента изтича; главата – с коса и брада, като че сега е положена в гроба; лицето – светло, като че сега е умито. Из мощите лъхтял аромат, който превъзхождал всички известни аромати.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------
Информацията е взета от сайта www.pravoslavieto.com








И още ...

Св. преподобни Иларион Велики († 372), Свв. мъченици Дасий, Гаий и Зотик († 303), Пренасяне мощите на св. Иларион, епископ Мъгленски
Св. великомъченик Артемий († 361), Праведен отрок Артемий Верколски († 1545)
Св. преподобни Йоан Рилски чудотворец († 946), Св. пророк Йоил (IX век пр.Хр.), Св. мъченик Уар и с него седем християнски учители († ок. 307), Блажена Клеопатра († 327) и синът и Иоан († 320), Св. свещеномъченик Садок и други с него
Св. апостол и евангелист Лука (I), Св. мъченик Марин (IV), Св. преподобни Юлиан Пустинник (IV), Св. великомъченица Злата Мъгленска († 1795)
Св. пророк Осия († 820 г. пр.Хр.), Свв. безсребреници Козма и Дамян Аравийски, и мъченици Леонтий, Антим и Евтропий († 287 или 303), Св. преподобномъченик Андрей Критски († 767), Пренасяне мощите на св. праведни Лазар Четвъртодневни, епископ Китийски († 8




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA