Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 216
Вчера 218
Общо 966623 за 6082 ???
Средно дневно 159
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Жития на светци


Св. мъченик Платон († 266), Св. мъченици Роман и Варул
2020.11.18 - 07:00

(18 ноември)
Житие на свети мъченик Платон

Св. Платон се родил в гр. Анкара (Мала Азия) от благочестиви родители, които го възпитали в християнския закон. Брат му Антиох умрял като мъченик, а скоро след това и младият Платон бил повикан на съд за вярата. Управителят на страната се стараел да го склони да се отрече. ''Запази живота си!'' – казал му той.

- Та аз това и правя – отговорил Платон. – Аз се спасявам от вечна смърт и търся безкраен живот.

- Нима две смърти има? – запитал управителят.

- Две – отговорил Платон. – Една временна, друга вечна. Също така и два живота има: един кратък, а друг безкраен.

- Остави тия басни и се поклони на боговете! – увещавал го управителят.

- Не се надявай, че ще ме склониш – казал Платон. – Ни огън, ни рани, ни ярост на зверове, ни смазване на всички мои членове – нищо няма да ме раздели от живия Бог.

Управителят заповядал да отведат Платон в тъмница. Пред тъмницата се събрал много народ, сред който имало и християни. Платон, обръщайки се към тях, казал гръмогласно: ''Знайте, братя, аз страдам не за някакво престъпление, а единствено за изповядване на истинския Бог, Който е създал небе и земя и цял свят. Моля ви, християни, не се смущавайте, като гледате моите страдания! Много са скръбите на праведния, и от всички тях ще го избави Господ. Нека стоим твърдо на непоклатимия камък на вярата и да не се боим да претърпим страдание за благочестието, понеже несравними са страданията на сегашния век със славата, приготвена нам''.

След това мъченикът влязъл в затвора.

Тук, като паднал на колене той започнал да моли Господа Бога да му помогне да изтърпи докрай мъченията за вярата и да яви на неверниците Своята слава.

Господ чул и изпълнил молитвата на мъченика. Когато след една седмица го извели за разследване и управителят го подложил на най-ужасни изтезания, всичко се оказало безсилно. Платон останал здрав и невредим и гръмогласно славел и благодарял на Бога. След това дълго го мъчили чрез глад в тъмницата и най-после, като се убедили, че нищо няма да го преклони да се отрече от вярата си, осъдили го на смърт. Платон с молитва приел смъртния удар. Бил посечен с меч в 266 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------

Свети мъченици Роман и Варул

Светият мъченик Роман произхождал от Палестина и бил дякон на Кесарийската църкваРечник. По време на езическото гонение над християните той живеел в Антиохия, където проповядвал учението и утвърждавал вярващите, за да пребивават непоколебимо в изповядване на Христа. Когато нечестивият епарх Асклипиад искал да разруши до основи тамошния християнски храм, свети Роман подбуждал християнския народ да окаже съпротива на епарха и да не му позволи да го разруши.

­ Сега на нас ­ говорил той на своите единоверци ­ предстои борба за Божия олтар; Асклипиад е враг на отечеството и иска да ни отнеме Бога, и ние ще направим добре, ако защитавайки Божиите олтари, паднем в рани на прага на светия храм. Както и да свърши борбата, ние ще се окажем победители; ако не дадем да разрушат Божия дом, ще възтържествуваме в Църквата, войнстваща на земята; а ако паднем убити при светия олтар, ще запеем победна песен в Църквата, тържествуваща на небесата.

С такива думи той въодушевил всички да се вдигнат в защита на светия храм, с решимост да се съпротивляват до самата си смърт и да не позволят на епарха да влезе в храма и да го разруши.

В това време настъпил един идолски празник и множеството на езичниците се стичало в идолското капище с жените идецата. Тогава свети Роман се възпламенил от божествена ревност, влязъл сред тълпата на нечестивия народ и високо започнал да го изобличава в заблуждение. Той спрял даже и самия епарх Асклипиад, когато онзи влизал в идолския храм, и му казал:

­ Прелъстил си се ти, епархо: идолите не са богове, но Един е Истинският Бог ­ Иисус Христос.

Епархът веднага заповядал да хванат Роман и силно да го удрят по устата. После, заемайки съдилището, той дълго го принуждавал да се отрече от Христа; когато го видял непокорен, заповядал да го мъчат. Окачили го да виси и започнали да го удрят и да разкъсват тялото му с железни остриета. Но свети Роман, мъжествено понасяйки тези мъки, изповядвал Единия Бог, Създател на всичко и укорявал епарха в безумие за това, че не иска да познае истината.

Докато светият страдал така и, претърпявайки мъчения, мъжествено проповядвал Христа, там стоял много народ, от неверните и от вярващите, който гледал подвига на Христовия страдалец. Недалеч стояло и едно християнско момче на име Варул. Като го видял, мъченикът казал на мъчителя:

­ Това малко момче е по-разумно от теб, най-стария, защото, макар и малолетно, познава Истинския Бог, а ти в преклонна възраст не го познаваш.

Тогава епархът, като извикал при себе си момчето, го попитал:

­ Кой Бог почиташ?

­ Почитам Христа ­ отговорило момчето.

Епархът го попитал:

­ Кое е по-добре ­ един Бог ли да се почита, или много?

­ Най-добре е да се почита Единия Бог Иисус Христос ­ отвърнало момчето.

Епархът пак го попитал:

­ С какво Христос е по-добър от всички богове?

Момчето отговорило:

­ С това, че Той е Истински Бог и е създал всички нас, а вашите богове са бесове и никого не са създали.

И много други неща казало момчето като че ли било премъдър богослов: Светият Дух, действайки в него, изрекъл хвала чрез устата му за посрама на нечестивия епарх и на всички идолопоклонници.

Мъчителят и всички, които били при него, изумявайки се от разума на детето и от мъдрите му думи, почувствали голям срам от това, че не могли да го опровергаят. Затова мъчителят заповядал безжалостно да бичуват Варул с тънки пръти. След дългия бой момчето започнало да изнемогва и помолило за вода. Но майка му, която стояла там сред народа и с радост гледала страданията на своя син, с настойчива строгост му наредила мъжествено да претърпи страданията до края. Когато мъчителят заповядал да посекат Варул с меч, майката го взела на ръце и го понесла към мястото на посичането. Като го прегръщала и целувала, тя го утешавала и укрепявала, за да не се уплаши при вида на меча над главата си:

­ Не бой се, сине мой ­ говорела тя. ­ Не бой се, мило мое чедо! Не се страхувай от смъртта! Няма да умреш, но ще бъдеш жив во веки! Не се ужасявай, цвете мое! Ти незабавно ще бъдеш пренесено в райските градини! Не бой се от меча! Само щом бъдеш посечен, ти тутакси ще заминеш при Христа и ще видиш славата Му. Той ще те приеме с любов и ти ще живееш с Него в неизречена радост и ще се наслаждаваш на блаженството с Неговите свети ангели...

Като утешавала така своето дете, благочестивата майка го донесла до мястото на екзекуцията. След посичането тя събрала кръвта му в чист съд и като взела тялото му, го обливала с радостни сълзи, с любов го целувала и се радвала, че нейният син пролял своята кръв, от нея възприета, за Христа. След това тя предала тялото на сина си на честно погребение.

След посичането на свети Варул свети Роман бил осъден на изгаряне. Вързан и обграден с дърва, преди още слугите да ги подпалят, очаквайки последната съдийска дума, от средата на кладата свети Роман високо извикал, обръщайки се към мъчителите:

- Къде е огънят? Защо не го запалвате? Палете, та пламъкът да ме обхване целият.

Когато огънят бил запален и дървата от всички страни силно се разгорели, внезапно се излял пороен дъжд и го угасил.

Свети Роман останал жив и ни най-малко не претърпял вреда от огъня. След това заради смелите думи на светия мъченик, (тъй като той порицавал нечестивите езичници, укорявайки тяхното безумие и проклинайки техните богове, а Христа прославял) мъчителят заповядал да му отрежат езика. Но той сам протегнал на мъчителите езика си за отрязване. Но и след отрязването на боголюбивия език Христовият изповедник не млъкнал, но по свръхестествен начин и без език говорел ясно, както и преди, прославяйки Единия Бог. После го хвърлили в тъмница, в която той останал дълго време, с нозе, стегнати в пранги. Когато било съобщено за него на император Максимиан, че говори и с отрязан език, императорът заповядал да го удушат. Като влезли в тъмницата, войниците затегнали въже на шията му и го удушили.

Така светият мъченик Роман завършил подвига на своето страдание за Христа, в Чието царство сега се прославя, славейки Света Троица во веки веков. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------
Информацията е взета от сайта www.pravoslavieto.com








И още ...

Св. великомъченик Яков Персиец (Иаков Персианин) († 421), Св. преподобни Паладий Еленополски († 431/42), Св. преподобни Теодосий Търновски († 1363)
Св. преподобни Алипий Стълпник († 640), Св. преподобни Яков Отшелник, Св. преподобни Стилиян Пафлагонийски (Детепазител) (р. между 400 и 500 г.)
Отдание на Въведение Богородично, Св. Климент Римски папа († ок. 101), Св. великомъченик Меркурий, Св. Петър Александрийски епископ (IV век), Св. Климент Охридски († 840)
Св. великомъченица Екатерина († 305), Св. великомъченик Меркурий († 251)
Св. Амфилохий, епископ Иконийски († ок.395), Св. Григорий, епископ Акрагантийски (V-VI), Св. благоверен княз Александър Невски (Алексий) († 1263)




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA