Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 178
Вчера 289
Общо 764936 за 5342 дни
Средно дневно 144
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Жития на светци


Св. апостоли Олимп, Родион, Сосипатър, Ераст, Кварт и Тертий - от седемдесетте апостоли, Св. мъченик Орест († 304), Св. преподобни Арсений Кападокийски
2018.11.10 - 07:00

(10 ноември)
Житие на св. апостоли Олимп, Родион, Сосипатър, Ераст, Кварт и Терций

Всички те принадлежат към числото на седемдесетте апостоли.

Ап. Олимп и ап. Родион са следвали ап. Петър в Рим и заедно с него били убити при император Неро.

Ап. Павел в посланието си до Римляните споменава името на Сосипатър. Той по-късно бил епископ на гр. Икония и починал в мир.

Ап. Павел в същото послание споменава името и на Ераст, който бил отначало иконом на Йерусалимската църква, а след това епископ на Пенеада.

Ап. Кварт бил епископ на Берит. Заради своята апостолска ревност пострадал много. Покръстил много езичници и починал в дълбока старост.

Ап. Терций (Тертий), с чиято ръка било написано посланието на ап. Павел до Римляните, бил епископ на гр. Икония след ап. Сосипатър.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------

Страдание на свети мъченик Орест

Когато в Рим царувал нечестивият император Диоклетиан, при него веднъж дошъл един от неговите сановници на име Максимин и му казал:

- Велики господарю! Ти, който си избраник на боговете и върховен владетел! Умолявам те, позволи ми да обходя Кили-кийските и Канадокийските градове, за да заловя и предам на различни мъчения ненавистните християни - противници на пашите богове и па твоята власт. Ще ги предам на огън и вода, ще раздробявам телата им върху колелата за мъчения и ще из-почупя костите им; ще ги избивам с меч или ще ги хвърлям на зверовете, за да бъдат разкъсани. И погубвайки ги така по най-различни начини, ще унищожа и самия спомен на земята за тия, които не се покланят на великите богове и не се покоряват на твоята власт.

Тези думи на Максимин много се понравили на царя и той му отговорил:

- Давам ти власт да изтребиш напълно нечестивото християнство - не само в Киликия и Кападокия, но и в цялото ми царство, за да се прославят боговете на нашите бащи - нашите владетели и покровители на цялата земя.

След като приел такава власт от царя, Максимин, пълен с гордост и озлобление подобен на хищен вълк или на лъв, жаден за кръвта на плячката си, заминал, за да изтребва невинните християни. Когато стигнал до Кападокийската страна, той влязъл в един град, наричан Тиани. Там започнал да разпитва за християните и чул от жителите, че в този град живее един лекар на име Орест, който бил християнин и който всеки ден поучавал народа да почита Божия Син Иисуса Христа и говорел, че няма друг Бог, освен Единия Истинен Бог, Който е на небесата. Щом чул това, княз Максимин заповядал веднага да заловят Орест и да го доведат на съд пред него. Когато изправили Орест пред нечестивия съдия, князът надменно го изгледал и със страшен глас го попитал:

- Кой си ти? Кажи ни своето име?

Светият отвърнал:

- Аз съм раб на моя Господ Иисус Христос, Единия Бог на всички; името ми е християнин, защото на Когото съм раб, с Неговото име се и хваля.

- Понеже ти дръзна да наречеш бог Христа, а самия себе си изповяда за християнин, то ти си достоен за наказание. Но остави безумието си и принеси жертва на боговете, за да не бъдеш подхвърлен на мъчения.

На това свети Орест отвърнал:

- ''Боговете, които не са направили небето и земята, ще изчезнат'', а аз още от дете се научих да принасям хвалебпа жертва на Живия Бог, Когото почитам с чисто сърце. На твоите пък безсрамни и суетни бесове, които ти наричаш богове, не ще се поклоня!

Князът отново го попитал:

- Защо не ми казваш името си, което ти е дадено при твоето рождение?

- Вече ти казах - отговорил светият, - че аз съм християнин и това име за мене е несравнимо по-славно от името, което са ми дали моите родители. То е по-високо от всички славни имена в света, а ако ти желаеш да узнаеш името, което нося от рождението си, ще ти кажа: при плътското си рождение получих името Орест, при духовното си рождение пък се нарекох християнин. А тъй като духовното рождение е по-високо от плътското, то аз считам за по-голяма чест това да се наричам християнин, отколкото Орест.

Тогава князът, надявайки се с хитрост да съблазни Христовия раб, започнал да му говори така:

- Жаля за твоята младост, Орест, и желая да те пощадя. Аз чух, че ти и в лекарското изкуство си вещ, затова не искам да те погубвам, но те съветвам да изпълниш царската наредба. Ако направиш това, аз ще те приема като свой син и ти ще бъдеш почитан и славен от всички. За теб ще узнае и царят и ти ще получиш голяма милост.

Но светият отвърнал:

- Няма да ме прелъстиш, княже, с твоите хитри слова, защото аз не търся временна почит и не се страхувам да бъда опозорен заради своя Господ, а съм готов да претърпя всевъзможни мъчения за Нeгo, понеже желая да придобия Неговото благоволение и да се нарека Негов син в Царството Небесно; защото Той ''на вярващите и Неговото име, даде възможност да станат чеда Божии''.

На това князът отговорил:

- Безумни и дръзки човече! Ти се заблуждаваш, като считаш за Бог единствено Христос, Когото иудеите разпнаха като някой злодей.

Свети Орест му отвърнал:

- Ако ти би узнал великата сила на Разпнатия, то веднага би отхвърлил суетното почитане на идолите и би се поклонил на Този, Който наистина е Бог, роден от Истинния невидим Бог, и Който по Своя воля съедини Божественото Си естестно с човешкото и ни избави от пагубната дяволска прелест.

След като изслушал отговора на светеца, князът му казал:

- Твоите лукави думи дразнят слуха ми. Нима ти искаш и мен да обърнеш в твоята нечестива вяра? Знай, че аз не ще оставя своите богове и не ще се поклоня на вашия Христос. Л на теб ти казвам: Остави твоя Христос, поклони се на нашите богове и им принеси жертви. Ако направиш това, ще получиш власт, равна на моята.

Но това не съблазнило светия мъченик и той отвърнал на княза:

- Аз се покланям на вечния Бог, Който всякога излива щедро над мен Своите благодеяния. На Господа Иисуса Христа се покланям и на Него служа! А на вашите бесове жертва няма да принеса и никога не ще стана съучастник във вашето пагубно нечестие!

След това князът завел свети Орест в идолския храм, който бил украсен със злато и сребро и пълен с направени от ценни материали идоли. Там той казал на мъченика:

- Поклони се, Орест, на тези честни богове! Но светият отговорил на това:

- Ти много се заблуждаваш, княже, като не знаеш истината: твоите богове са направени за съблазън на човеците от злато, сребро, мед и желязо. Те не виждат и не чуват, понеже са сътворени от човешки ръце. Не могат нито на себе си да помогнат, нито на когото и да било другиго да сторят добро. Тогава за какво да им се покланям?

Князът отново казал на светеца:

- Отговори ми за последен път, Орест: ще се поклониш ли на боговете, или не. Но ако не се поклониш, знай, че те очакват мъчения!

Светият отговорил:

- Ти мислиш, княже, че аз се боя от твоите заплахи? Не, не се надявай да ме уплашиш с гноите мъчения! Прави, каквото искаш. Нима не знаеш, че с мен е моят Помощник - Господ Иисус Христос!

Тогава князът заповядал да съблекат свети Орест и безпощадно да го бият на същото място в идолския храм. А когато започнали да го изтезават, светият издигнал ръцете си към небето и казал:

- Погледни от небесата, Боже мой, и помогни на мене - Твоя раб!

Били безпощадно снетия мъченик с най-различни оръдия: с пръчки, ремъци и полски жили. И толкова време го били, че се сменили четиридесет войници, тоягите се изпочупили, а върху тялото на мъченика не останало здраво място и неговите вътрешности се открили. Но снети Орест мъжествено понасял всичко, така че всички се удивлявали на неговото търпение.

Докато биели светия мъченик, князът му говорел:

- Принеси жертва на боговете и ще те пусна!

Но страдалецът нищо не отговарял. След това князът заповядал да горят ребрата на светеца с нажежено желязо и да поливат раните му с оцет, смесен с жлъчка, а после да ги посипват със сол. Светият мъченик издигнал очите си към небето и се молел така:

- Боже! ''Покажи ми личби за добро, та да видят ония, които ме мразят, и да се засрамят ...''.

След като се помолил така, той духнал срещу идолите в храма и те паднали и се разсипали на прах. Тогава светият със силен глас се обърнал към княза:

- Къде е силата на твоите богове? Защо не можаха сами на себе си да помогнат?

Всички се втурнали да бягат навън от храма, понеже били обзети от голям ужас. Излязъл и светият мъченик. И веднага щом той излязъл, целият храм се разтресъл и рухнал. Князът заповядал да отведат свети Орест във вътрешната тъмница и наредил на тъмничния пазач да не му дава нито хляб, нито вода, а да го измъчва с глад и жажда. А свети Орест влязъл в тъмницата, издигнал ръце към небето и започнал да се моли:

- Господи Иисусе Христе! Ти, Който ме научи на благочестие още в моята младост и прогонваш от мене всяко нечестиво пожелание, заблуждение и съблазън! Ти, Който създаде небето, земята и морето за човеците! Ти, Който прие в Своя покой Своите светии Авраам, Исаак и Иаков! Моля те, не оставяй и мен, защото целият се отдадох на Теб! Причисли и мене към лика на пострадалите за Твоето Име и към наследниците на Твоето Царство!

Така се молел светият, като прекарал в тъмницата седем дена без храна и вода. На осмия ден князът наредил да го изведат и да го изправят пред него на съд. Когато довели мъченика, князът му казал:

- Нечестиви и дръзки човече, ти си враг на нашите богове и все още си ожесточен и не желаеш да се покориш! Но знай, че ако не се поклониш на боговете, ще те предам на най-ужасни мъки и без всякаква пощада ще те лиша от живот, а нечестивото ти тяло ще заповядам да хвърлят в реката.

На това свети Орест отговорил:

- Аз съм готов да претърпя всякакви мъчения, защото в сърцето си всякога нося образа на моя Господ Иисус Христос!

Тогава мъчителят, като се изпълнил с ярост, заповядал да донесат дванадесет железни гвоздея, дълги по една педя, и да ги забият в петите на свети Орест. Когато това било сторено, князът наредил да привържат свети Орест към един буен кон и да го влачат, докато не умре. Подгонили коня и влачили светия мъченик по пътища и по полета, по покрити с тръни и остри камъни места и в тези мъчения светият страдалец Орест предал своя дух на Господа, на разстояние двадесет и четири поприща от града. Мъчителят заповядал да хвърлят тялото му в реката, наречена Фина. Но изведнъж се явил някакъв светъл като слънце човек, който взел мощите на светия мъченик и ги погребал на планината, намираща се близо до град Тиани. А на нашия Бог - слава, сега и всякога и во веки веков! Амин.

Съставителят на това житие (свети Димитрий Ростовски) го завършил и приготвил за печат в Киево-Печерската лавра. Но в 1685 година, в една нощ от светия пост пред Рождество Христово, малко преди утренята, той в сънно видение получил

откровение и за други страдания, които претърпял светият мъченик. В съня му се явил сам свети Орест и му казал:

- Аз пострадах за Христа повече, отколкото ти си написал. Като изрекъл това, мъченикът открил гърдите си и от

лявата му страна се показала огромна рана, стигаща до самите му вътрешности. Той казал:

- Това ми направиха с нажежено желязо.

След това открил дясната си ръка до лакътя и показал една рана до самата лакътна става:

- Това е прерязано с меч - казал той.

Раната откривала прерязаните му жили. По същия начин, като открил лявата си ръка, светият показал такава рана и върху нея, и казал:

- И тук е прерязано.

След това мъченикът се навел, оголил единия си крак до коляното и показал на свивката на коляното си голяма рана. На коляното на другия му крак имало също такава рана. Мъченикът казал:

- Това разсякоха с коса.

После, като се изправил и погледнал в лицето съставителя на това житие, мъченикът казал:

- Виждаш ли, че аз пострадах за Христа повече, отколкото ти написа?

А понеже съставителят се чудел кой е този Орест и си мислел да не би да е пострадалият в числото на петте мъченици, светият мъченик веднага отговорил на неговата мисъл:

- Аз не съм Орест, който пострада в числото на петте мъченици, а тоя, чието житие ти написа днес.

Докато свети Орест изричал това, се чул камбанен звън, който призовавал за утренята и видението свършило.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (''Четьи-Минеи'') на св. Димитрий Ростовски.

----------------------------------------------------------------------
Информацията е взета от сайта www.pravoslavieto.com








И още ...

Св. мъченик Севастиан и дружината му († ок. 287), Св. Модест, патриарх Иерусалимски († 634)
Св. пророк Даниил и св. три отроци Анания, Азария и Мисаил (600 г. пр.Р.Xр.)
Св. апостол и евангелист Матей
Св. мъченици Гурий, Самон и Авив, Св. преподобни Паисий Величовски
Св. апостол Филип, Св. свещеномъченик Ипатий Чудотворец (IV век), Св. благоверен цар Управда-Юстиниан († ок. 565), Св. Григорий Палама, архиепископ Солунски (1296-1359) (Празник)




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA