Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 66
Вчера 202
Общо 758522 за 5311 дни
Средно дневно 143
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Жития на светци


Св. мъченици Гурий, Самон и Авив, Св. преподобни Паисий Величовски
2017.11.15 - 07:00

( 15 ноември )
Св. Гурий и Самон пострадали в гр. Едеса във време на гонението при Диоклетиан. Чрез най-ужасни изтезания ги принуждавали да турят тамян на идолския жертвеник, но християните били готови по-скоро да отидат на смърт, отколкото да извършат езически обред. По време на своите страдания те молели Господа за помощ: ''Господи Боже наш! – молел се Самон – Ти, без Чиято воля ни една птичка не загива, помогни ни с Твоята сила, опази в нас неугасимия светилник на Твоите заповеди, ръководи ни чрез Твоята светлина и удостои ни да достигнем блаженство, понеже си благословен вовеки!'' Господ чул молитвата на светците и им дарувал необикновена твърдост. Като претърпели страшни изтезания, мъчениците били обезглавени с меч.
След няколко години, при император Ликиний, дякон Авив бил мъчен в Едеса за Христовата вяра. Тялото му било погребано до гробовете на св. Гурий и Самон, и по-късно едеските християни построили църква над мощите на св. Мъченици, които Господ прославил чрез чудеса.

-----------------------------------

Преп. Паисий Величковски и неговото ''Добротолюбие''

Преподобни Паисий Величковски (1722-1794), подвизавайки се на Света Гора Атонска, издирвал намиращите се в забвение древни преписи на светоотеческите творения, превеждал ги от старогръцки на църковнославянски език или поправял и допълвал по тях старите несъвършени и повредени от неопитни преписвачи славянски преводи.

През 1763 г., воден от Божия промисъл за многобройното си словесно стадо, той се преселил в Молдавия заедно с шестдесет свои духовни чада - монаси и послушници. Там преподобният отново се посветил на всеотдайна работа и превел редица безценни аскетически творения като ''Наставление'' от преподобни Исаак Сирин, ''Въпроси и отговори'' от преп. Максим Изповедник, ''Поучения'' от преп. Теодор Студит, ''Наставления'' от авва Варсануфий и др. Със своите преводи той положил ново начало на славянската аскетическа литература. Наистина и преди о. Паисий съществували преводи на някои древни аскетически творения, но тези преводи били вече остарели и станали рядкост; от грешки при многобройните преписвания често смисълът им бил неясен или дори загубен, а най-главното - те били забравени като ръководство за практически живот.

Благодарение трудовете на стареца се появили на славянски език настолните книги за всеки монах ''Добротолюбието'', ''Лествицата'' и поученията на св. Исаак Сирин, незаменими пътеводители за подвижнически живот.

Несъмнено венец на просветителските му трудове е църковнославянското ''Добротолюбие'', двутомен сборник от светоотечески наставления за духовен живот. За основа на сборника е послужила гръцката ''Филокалия'' (''Добротолюбие''), събрана от светоотеческото наследство от преп. Никодим Светогорец (1748-1809 г.) и отпечатана във Венеция през 1782 година.

Преп. Паисий завършил църковнославянския превод на ''Добротолюбието'' през 1793 г. и същата година то било отпечатано в Санкт Петербург и се превърнало в една от най-четените духовни книги в Русия - до 1902 г. излезли седем негови издания.

През ХIХ в. епископ Теофан Затворник подготвил на руски език ново, разширено (петтомно) издание на ''Добротолюбието'', също многократно преиздавано до трагичната революция в Русия.

Печатните издания на ''Добротолюбието'', съответно на преп. Паисий Величковски и св. Теофан Затворник придобили широко разпространение както в Русия, така и сред другите славянски страни. Зародил се интересът към т. нар. ''сърдечна'' или Иисусова молитва и нейното практикуване в ежедневния живот на монаси и миряни, към духовната бран, както въобще към исихастката традиция. Аскетическият сборник послужил за духовна обнова в Русия през ХIХ в., особено чрез старците от Оптинската пустиня.

Духовното влияние на Паисиевото дело било изключително плодотворно. То се разпростряло по целия православен свят: Света Гора, Русия, Молдавия, България и Сърбия. Между учениците на стареца Паисий имало и немалко българи. Най-видният измежду тях е възрожденският историограф йеромонах Спиридон, автор на книгата ''История во кратце о болгарскомъ народе славенскомъ''. И до днес в манастирското книгохранилище на Рилския манастир се пазят ръкописи, донесени от нямецки монаси.

Много от учениците на схиархимандрит Паисий Величковски се завърнали в Русия. Под тяхно въздействие в манастирите започнал голям подем на духовния живот, събудил се интересът и любовта към четене и изучаване на аскетическата литература, израснали духовни старци и настоятели на манастири, пазещи заветите на великия подвижник, които въвели общежителния устав и порядък на манастирски живот, появили се и архипастири, дълбоко съчувстващи и подкрепящи делото на стареца Паисий. Изобщо се зародило едно широко духовно движение, даващо своите плодове до самата революция. Главни негови центрове били: на север - Соловецкият, Валаамският, Александро-Свирският манастири и Александро-Невската лавра; в Централна Русия - Москва, Оптина пустиня, Брянският и Белобережкият манастири и Рославските гори; на юг - Площанският, Софрониевският и Глинският манастири.

Преподобни Паисий бил канонизиран заради светия си богоугоден живот, бил прославен от Църквата като извършител и учител на умната Иисусова молитва, като възобновител в руското монашество на спасителния подвиг на старчеството, като духовен писател на душеполезни трудове, от които с пълни шепи са черпели онези, които са пожелали да следват пътя на духовното съвършенство и спасение.

Стефан Стефанов, ЦВ
Брой 21 за 2003 година








И още ...

Св. пророк Осия († 820 г. пр.Хр.), Свв. безсребреници Козма и Дамян Аравийски, и мъченици Леонтий, Антим и Евтропий († 287 или 303), Св. преподобномъченик Андрей Критски († 767), Пренасяне мощите на св. праведни Лазар Четвъртодневни, епископ Китийски († 8
Св. мъченик Лонгин Стотник, който стоеше при Кръста Господен (I)
Св. мъченици Сарвил и Вивея (II), Св. преподобномъченик Лукиaн, презвитер Антиохийски († 312), Свт. Савин епископ Катански († 760), Св. преподобни Евтимий Нови, Солунски († 889), Памет на един св. мъченик, пострадал за Христа в Александрия, чието име не
Свв. мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий († 54-68), Св. мъченик Силван презвитер Газски (IV), Св. преподобна Параскева - Петка Епиватска Търновска (Петковден; XI в. Местен празник), Св. преподобни Никола Святоша, княз Черниговски († 1143)
Св. мъченик Флорентий Солунски (I-II), Свв. мъченици Карп, епископ Тиатирски, Папила дякон, Агатодор и мъченица Агатоника - сестра на Папила от Пергам († ок. 251), Св. мъченик Вениамин дякон († 421-424), Св. преподобни Никита Изповедник († ок. 838)




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA