Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 36
Вчера 219
Общо 943757 за 5976 ???
Средно дневно 158
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Молитви


МОЛИТВАТА НА СВЕТИ ЕФРЕМ СИРИН-богатство от святи мисли и чувства, израз нашите духовни нужди
2020.03.04 - 20:55


Автор:  Свети Инокентий архиепископ Херсонски и Таврически

,, Господи и Владико на моя живот,
не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие.
Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на
мене, Твоя раб.
Ей, Господи Царю! Дарувай ми да виждам моите прегрешения
и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков‘‘


Не без особена причина, братя мои, тази молитва е толкова употребявана през Светия и Велик пост и многократно се повтаря на всяко богослужение. Без съмнение, Светата Църква е предприела това, защото при цялата краткост на тази молитва, в нея е скрито голямо богатство от святи мисли и чувства и напълно ясно са отразени нашите духовни нужди. Затова ще постъпим съобразно намеренията на Светата Църква и за наша духовна полза, ще поставим тази молитва като предмет на нашите събеседвания и разгледаме всяко прошение, което се съдържа в нея. По такъв начин пред нас ще се разкрие цял ред от святи добродетели, с които всеки е длъжен да украсява душата си, както и тъмно пълчище от грехове и пороци, от които трябва да опазим сърцето си.
Известно на всички е, че това е молитвата на свети Ефрем Сирин. В допълнение ще кажем, че свети Ефрем Сирин принадлежи към числото на най-великите подвижници на благочестието, които са украсили със своята личност древната християнска Църква. Човек по плът, а ангел по дух и съвършенство. От млади години оставил света и се заселил в пустинята, където дълговременното пребиваване без наставници го превърнало във велик учител на Изтока и светило на вселената. Най-любим предмет на съзерцанието и поученията Ефремови е покаянието. Сирийската Църква, към която принадлежал по местообитание, имала в негово лице всичко – и учител на вярата, и изобличител на нравите, и хранител по време на глад, и чудотворен лекар на болести, и защитник от еретиците и езичниците. Всеобщото уважение към светия подвижник още приживе заради всички тези добродетели, стигнало дотам, че поученията му се четяли в църквите непосредствено след Свещеното Писание.
Ето,от такъв ум и сърце е произтекла молитвата, разглеждана сега от нас - от ум богопросветен, от сърце, възпламенено от любов към Бога и ближните, съвършено очистено и осветено от благодатта.
И в тази молитва, както и в душата и живота си, свети Ефрем Сирин е прост и неподправен. Той се моли, предразполага всички нас да молим Господа: първом за премахване от нас на душевредните пороци, и второ - за придобиване вместо тях на богоприятните добродетели, предполагайки, че нито пороците ще се премахнат от нас, нито добродетелите ще се появят в нас без изключителното съдействие на силата Божия.
Такова чувство на ненадежност в спасението със собствени сили и призоваване помощта на благодатта Божия е отличително свойство на християнската нравственост. Гордият езичник е казвал самонадеяно: Нека боговете ми дадат чест, богатство, здраве, а добродетели сам ще си доставя. Откъде се е взела у него тази пагубна самонадеяност? От това, че езичникът не е познавал добре греховното разтление на човешката природа и нейното духовно безсилие, не е разбирал свойствата на самата добродетел, ограничавайки я до една външна честност.
А просветеният със светлината на Евангелието християнин, ясно вижда как падналият човек не е способен да помисли, а камо ли да извърши нещо наистина добро, доколкото грехът и злото така са проникнали в нашата душа, че са завладяли най-вътрешния й източник на мисли и чувства; от друга страна ясно вижда какво е необходимо за добродетелността, за да е съвършено чиста и благоугодна не пред очите човешки, а пред очите на Бога, че за това не е необходима блестяща външност, често прикриваща тайна гордост и корист, а искрена любов към добротата, съвършено послушание на волята Божия и закона на съвестта, с отхвърляне на всяко самолюбие; вижда ( християнинът) и признава, че със собствени сили му е невъзможно да се избави от отровата на греха, да придобие със собствени средства добродетел - толкова чиста и съвършена, припада в смирение пред престола на благодатта и възкликва: ,, Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб‘‘.
Ако Ти, Който си всеблаг и всемогъщ, Сам не затвориш бездънната яма на злото, гнездящо в мен, то при всички мои усилия, от нея вечно ще изтича поток от лоши мисли и дела, ще напоява със зло моята душа и сърце. Ако Ти, Който си всесвят и праведен, Сам не ме поставиш на пътя на правдата и истината, не утвърдиш моите колебливи стъпки на камъка на Твоите заповеди, то аз вечно ще се препъвам и падам, и макар винаги да искам да тръгна към Тебе, няма да мога да се помръдна от мястото си, още повече няма да достигна тази въжделена цел, която ми е поставена от Твоята премъдра любов.
Не бива така, братя мои, да оставим без внимание самия израз, употребен от свети Ефрем Сирин в молитвата му. Той моли Господа не само да отстрани от него пороците и да му даде добродетели, но и да бъде освободен от духа на тези пороци и да му бъде изпратен духът на тези добродетели.
Така духовните люде във всичко съзерцават духа, докато плътските хора дори и в духовните неща виждат само едната плът. Какво тук се нарича дух на пороците и дух на добродетелите? Това ли, което обикновено наричаме порок или добродетел или нещо повече от това?
Няма да сгрешим, ако кажем, че свети Ефрем Сирин, молейки се за прогонване от него на духа на безделието, унинието и властолюбието и за даруване дух на целомъдрие и смиреномъдрие, е имал предвид действителни духове: в първия случай - духове тъмни и зли, а във втория – духове добри и светоносни. Според учението на Свещеното Писание, човек непрекъснато се намира между два свята – горния-светоносен и долния-мрачен и дяволски. И единият, и другият свят въздействат непрестанно на човека и водят битка за него.
Ангелският свят действа като пази човека, поддържа го, укрепва го по пътя на покаянието и добродетелността, вдъхвайки му благи мисли и чувства, придавайки му духовна сила и твърдост. Дяволският свят действа върху човека, като се старае да го отвърне от пътя на правдата, да го удържи в плен на страстите и порока, вдъхвайки в душата му и сърцето му всичко нечисто и богопротивно.
Не е учудващо тогава, че всяка добродетел има своя чист дух, който по преизобилната сила на тази добродетел в себе си, става особен ръководител за човека, стремящ се към нея. Не е за учудване и, че всеки порок има своя дух на тъмнината, който също по преизобилната сила на порока в себе си, става негов спътник за грешните хора. Именно тези духове, като предвождащи доброто и злото, вижда човекът Божий Ефрем със своето богопросвтено око и моли Господ да му изпрати светлите духове на добродетелите и да отстрани от него тъмните ангели на греха.
Освен това, всяка добродетел, щом се утвърди в човека и всеки порок, щом го завладее, образуват от самите себе си свой дух – всеки според вида си. Духът на добродетелите е по-силен и светъл, отколкото самата добродетел; а духът на порока е по-мрачен и по-зъл от самия порок.
Как се образува в душата този дух? Така, както в чувствените неща. Напълнете стаята с всякакви вещи и останете там известно време; в стаята ще се образува духът на тези вещи и дори и да ги изнесете, той ще остане задълго. Ако напълните стаята с благовония, то ще остане благовонието, ако я напълните със зловоние, то ще остане зловонието.
Така става и с душата, когато се изпълва с някакви добродетели или пороци: в нея се създава духът на господстващата добродетел или духът на любимия порок. Който, например, в продължение на дните на Светия пост се потруди, постейки без леност, в него ще остане духът на поста дори и след свършването му и ще направи такъв човек трезв и въздържан във всичко. И обратно, който преди се е отдавал на разкош и сладострастие, от него дори и Светият пост не ще може наведнъж да изгони духа на чувствеността и угаждането на плътта, така че такъв човек дори и сред духовни предмети, и в най-свещени минути, ще бъде смущаван от спомени и плътски мисли.
Борбата с духа на порока е доста по-трудна от борбата със самия порок. Порокът може веднага да те остави, на духът на порока не – ще се наложи дълго да се сражава човек, дълго да се подвизава и търпи, докато се освободи от него.
Несъмнено, именно това е имал предвид светият подвижник Христов и заради това проси от Господа съвършено освобождаване от злото, съвършено очистване на духа и тялото си, съвършено унищожаване на греховната закваска в природата си.
Подражвайки му, и ние, братя мои, да не се спираме в изповедта само на повърхностното очистване на душата от видимо зли и богопротивни дела. Каква полза да се отсече клонът, когато коренът на злото остава? Благоразумно ли е да се убие една голяма змия, когато десет малки са готови да я заместят?
Въоръжени с дух на ревност по Бога и за своето спасеие, да проникнем до самия източник на злото в душата ни и да се постараем да го унищожим напълно. За самите нас това би било невъзможно, но имаме благодатта Божия, пред която всичко е открито, откровено, възможно и удобно.
Когато с усърдна молитва привлечем тази благодат в душата си, предадем й сърцето си и й позволим безпрепятствено да действа в нас и да лекува душите ни, то бездната на връхлитащата ни тъма и зло ще се раздели; ще се яви сушата – твърдото ходене по заповедите Божии и ще възсие над нас светлината на Божието Лице, ще се съзида ново сърце, ще се обнови правият дух; и ние ще се преобразим в предишната първобитна доброта на невинността и правдата, за да пребивава във всички нас благодатта Христова! Амин!

Превод от руски: Валя Марчелова








И още ...

МОЛИТВАТА НА СВЕТИ ЕФРЕМ СИРИН-богатство от святи мисли и чувства, израз нашите духовни нужди
Ежедневната молитва на св. Филарет Московски
Молитва на последните Оптински старци
АКАТИСТ НА БОГ ДУХ СВЕТИ
АКАТИСТ КЪМ СВЕТИ СЕРАФИМ САРОВСКИ




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA