Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 128
Вчера 235
Общо 807155 за 5500 дни
Средно дневно 147
Рекорд 596 на 18.01.2018 (23:57)

 

Проповеди


ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ
2019.04.10 - 12:00

''Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.'' ( кондак на покайния канон на св.Андрей Критски)
Автор:  ставрофорен иконом Дончо Александров

Тези разтърсващи думи чуваме да се пеят по време на канона на св.Андрей Критски. И няма как да останем безразлични от тези слова и те да не ни трогнат! Въздействат силно, зоват към духовно пробуждане. Защото смъртно опасно е човек да се предаде на летаргията и да проспи житейското си време, отредено му за спасение.

Спомняте ли си онзи, изпълнен с тежък драматизъм момент, когато Господ Иисус Христос бе в Гетсиманската градина и призова апостолите да не заспиват. Той се молеше усилено, в напрегнатост от предстоящите страдания, разпятие и смърт. Очакваше от апостолите съпричастност, но те не издържаха и сънят ги налегна. ''И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене? Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна'' (Мат. 26:40-41).

Христовият призив е не само към апостолите, а се отнася за всички християни. Духовното заспиване ни прави лесна плячка в ръцете на врага на човешкото спасение. Изкушенията дебнат отвсякъде. Спасителят знае, че ние сме твърде слаби, лесно податливи на греха и може да пропилеем даденото ни ценно време. Затова и на друго място, говорейки за второто пришествие, Той пак ни напомня: ''И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ'' (Мат. 24:42).

Християните сме призовани да стоим с внимание на духовна стража, за да опазим душите си. Ние сме като войниците. Обитаваме в земната Църква, наречена войнстваща, защото се бори с греха и злото в този свят. Духовната борба е неизменна част от всекидневието на християнина. Затова свидетелства и св. ап. Павел: ''защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата''(Ефес. 6:12).

С какви средства се борим? Какво представляват нашите оръжия? На тези въпроси отново ни дава отговор св. ап. Павел:
''Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово; с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии'' (Ефес. 6:13-18).

Колко от нас обаче, имат същото разбиране и се подвизават в това поприще. Чували сме да казват: '' Тези неща са за монасите. Ние в света може да я караме по-лежерно''. Божиите думи са за всички християни - без разделение на духовници, монаси и миряни. Да сме будни, ще рече постоянно да пребиваваме в общение с Бога. Чрез личната молитва, общественото богослужение, четенето на Словото Божие, духовна литература, поста, благочестието поддържаме и обогатяваме живата ни връзка. Св. Филотей Синаит от опит говори: ''Да вървим напред със сърце, изцяло внимателно, и душа, напълно съзнателна. Защото, ако всеки ден съединяваме вниманието с молитвата, те стават подобни на огнената колесница на Илия, издигайки ни към небето. Какво имам предвид? Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе, със слънце, луна и звезди''.

Изисква се постоянство, но не да го превърнем в рутина, която ни хвърля в заблудата, че живеем, а всъщност сме мъртви. Богообщението ни носи благодат, по-голяма сила да устояваме на злото, но същевременно и радост - с нищо неизмерима. За съжаление, често ние късаме тази връзка. Тръгваме настрани. Мислим си, че имаме достатъчно време, за да се отпуснем и поживеем, наслаждавайки се на светските блага. И изведнъж се оказваме в примките на греха. Нека чуем какви слова изрича ''слънцето на красноречието''- Св. Йоан Златоуст : ''Не характерът на изкушенията, а небрежността на духовно ленивите е причина за падението. Скръбта (при изкушението) прави силния по-силен. Кой е казал това? - Възпитаният в скърбите, блаженият Павел. Той така е учел: ''Скръбта поражда търпение, търпението - опитност, опитността - надежда'' (Рим. 5:3-4). Иисус не сам отишъл, а бил отведен в пустинята по Божествено усмотрение; това показва, че и ние не бива сами да се вдаваме в изкушенията, но когато бъдем въвлечени в тях, трябва да стоим мъжествено''.

Често забравяме, че сме смъртни. Краят може да настъпи всеки момент. Така бавно, бавно заспиваме. Пробуждането е възможно и докато ходим на тази земя, все още имаме шанс. Красноречив пример е блудният син от едноименната Христова притча. Да кажем на душата си '' стани, защо спиш'' е онова състояние на блудния син, когато ''дойде в себе си''. Има едно изтрезняване от греховното опиянение. Разбиране на реалността, че без Бога всичко е илюзия, твърде изкуствено, празно от съдържание. Това ''стресни се'' е всъщност покаянието, не само в измеренията му на съжаление за греховния начин на живот, а в промяната. Промяна в курса, промяна в движението - не надолу, а нагоре. Естествено, подобен път отвежда в прегръдката на Бога. Усещането на Божията милваща десница е толкова разтърсващо.

Наскоро в храма се срещнах с млад човек, от години оплетен от тежка зависимост. Осъзнавал, че разрушава себе си и носи тревога и печал на всички около себе си. Разбирал проблема... Борел се... Понякога успявал, но после пак падал. Един ден, чувствайки крайния си предел, се обърнал с молитва към Бога. ''Беше много силно преживяване'' – каза ми той. ''След молитвата сякаш с нож се отряза тази ми зависимост. Изведнъж изчезна''. Минали месеци и сега се чувствал свободен и нов човек. Дошъл в храма, за да научи повече за Бога, който Го избавил. Беше благодарен, твърдо решен да върви по Божия път и започна...

Подобни случаи не са единични. Споменавам го, защото е по-скорошен. Примерите на духовно пробуждане, ''на ставане'' не са само от времето на Спасителя, само в житийната литература, нито в изброените имена и ситуации, описани от св. Андрей Критски в неговия канон, в далечното минало. Днес също има много проляти сълзи, коренно променени животи, покаяние в действие. Свидетелствам за видяното и преживяното като пастир. И няма как да е по друг начин, защото ''Христос Бог е навсякъде и всичко изпълва''. И който усети Неговото присъствие, не може да си остане същия предишен човек, а бива вече друг - обновен, пробуден.

Да, словата на св.Андрей Критски ги чуваме всяка година, когато четем канона му. Те са живи, въздействащи. Изкарват ни от дрямката. Насочват ни към промяна, към нов живот. Припомнят ни стойността на покаянието. И всичко това не е предназначено за едно определено време, наречено велик пост. Той ще свърши, а призивът остава. Нека всекидневно отеква в съзнанието ни, задвижва волята ни, за да не изгубим верния път на спасение. Амин.








И още ...

6 НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ - ВРЪБНИЦА ЦВЕТНИЦА - ПРОПОВЕД
6 НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ - ВРЪБНИЦА ЦВЕТНИЦА - ЕВАНГЕЛСКО ЧЕТИВО
5 НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ - ПРЕП. МАРИЯ ЕГИПЕТСКА - ПРОПОВЕД
5 НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ - ПРЕП. МАРИЯ ЕГИПЕТСКА - ЕВАНГЕЛСКО ЧЕТИВО
ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA