Кръщениe Миропомазание Причастие Изповед Маслосвет Брак Свещенство

 

„Печат дара Духа Светаго”

ставрофорен иконом Дончо Александров

Второто тайнство в Църквата е Миропомазанието, но и неизмено от първото. То се извършва непосредствено след Кръщението и съставлява с него един богослужебен чин. Дори св. Григорий Палама говори за Кръщението, Миропомазанието и Евхаристията, че са три тайнства в едно.

Светото Миропомазване има различна тайноизвършителна формула, но то е самостоятелно тайнство само в случаите на помирение с Църквата на отпадналите от нея. В 95 правило на Трулския събор са изброени различните категории еретици и схизматици. На гръцки език “миро” означава благоуханен елей. Употребявало се за освещаване още в старозаветни времена. При освещаване на скинията Мойсей използвал миро, с което е помазал и Аарон за първосвещеническо служение. Бог посочил на Мойсей съставките на мирото за свещено помазание (Изх. 30:22-25).

Господ Иисус Христос поръчва на апостолите: “Не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието от Отца, за което сте слушали от Мене, защото Йоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Свети… Ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Свети” (Деян. 1:4-5, 8).
Апостолите на Петдесетница приели Св. Дух. Оттогава кръстените с вода кръщавали и с Дух Свети. “Те (някои ученици в Ефес) се кръстиха в името на Господа Иисуса. И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Свети.” (Деян. 19:5-6) Това кръщение, което апостолите извършвали чрез възлагане на ръце, е днешното тайнство Миропомазание.

Когато евангелската проповед започнала да се разпространява по цялата земя, апостолите не можели да участват лично в тайнството Миропомазание, затова поставили епископи и презвитери и те го извършвали чрез помазване с миро, освещавано от епископите.
Още в древността отците на Църквата говорят за Миропомазанието като печат (Климент Александрийски, св. Кирил Йерусалимски), духовен печат (св. Амвросий Медиолански), тайнство на Духа (Тертулиан, Иларий Пиктавийски). Богословски размишления за него срещаме и у св. Киприян Картагенски, св. Василий Велики и св. Ефрем Сириец.

Видимата страна в тайнството е помазването с осветено миро челото, гърдите, очите, ушите, устата, нозете и ръцете на вярващия. При всяко помазване, извършващо се кръстообразно, свещенослужителят произнася тайноизвършителната формула: “Печат дара Духа Светаго” („Печат на дара на Св. Дух. Амин”). Челото се помазва за освещаване ума или мислите; гърдите – за освещаване сърцето или желанията; очите, ушите и устата – за освещаване на възприеманото чрез тях; ръцете и нозете – за освещаване на делата и цялото поведение на християнина.

В миропомазването ни се дава цялата пълнота на Светият Дух нужна ни за духовното израстване и спасение. В състояние ли сме да разберем дълбочината на тайнството и неговите духовни последици? Това е една лична Петдесетница, превръщаща ни в Божи храм.

Ние приемаме благодатта на Онзи, който слезе на река Йордан върху Христос, разкривайки Го като Помазаник, като възлюбен Син и Спасител. Христос е Божи Помазаник и ние получаваме Неговото помазание. Христос има Духа, Който е живот, и дава и на нас участие в Неговия живот. Христос е Син и ние сме осиновени. Бог се отпечатва в душите ни. Такъв е истинският смисъл на Тайнството на печата. В древната Църква терминът “печат” е имал много символи. Но основното му значение, разкрито в помазването със свето миро, е: то слага върху телата и душите ни отпечатъка на Този, Който ни притежава и Комуто служим. То е знак за висшето ни неповторимо призвание.

В Христос, който е Цар, Свещеник и Пророк, ние ставаме царе, свещеници и пророци: „ …вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина” (1 Петр. 2:9).
Новата, истинска царска власт, се дава на човека непрекъснато да пресътворява света като възхождане към Бога.

Свещеническото ни достойнство се изразява в това, да осветим и преобразим себе си, като непрекъснато принасяме живота, делата, радостите и скърбите си на Бога, като ги откриваме напълно пред Божията воля и благодат. И най-вече да станем носители на онази жертвена любов, която е същност и съдържание на свещенството на човека. И накрая, пророчеството се състои в даденото ни основно познание на истината за Бога и човека, за света и крайната му участ.
Тази благодат, получена от Миропомазанието, ни дава силата да бъдем при всякакви условия – винаги и навсякъде – свидетели на Христа.

Откъс от книгата „Жажда за вяра” на ставрофорен иконом Дончо Александров, издателство „Захарий Стоянов” София 2019