Св. свщмчк Власий, еп. Севастийски. Св. мчк Георги Софийски, Нови

В древни времена, когато нечестивите служели на идолите и се покланяли на делото на своите ръце, просияла вярата на много светии и сред тях процъфтяло благочестието на светия славен мъченик Власий. Отбягвайки всяко зло, през целия си живот той живял кротко, праведно, богоугодно и непорочно. Благочестивите му съграждани от Севастия Кападокийска искали той да бъде поставен за техен епископ – и тяхното желание било изпълнено. Новият пастир ревностно се грижел за стадото си по времето, когато Христовата Църква била подложена на гонения и мнозина вярващи поели страдалчески подвизи и се удостоили с мъченически венец. Тогава, при царуването на Диоклетиан, с добрия подвиг се подвизавал и свети великомъченик Евстратий заедно с другарите си^[1]. Той непоколебимо стоял в Христовата вяра и заради това бил затворен в тъмница. Една нощ, като подкупил стражата с много злато, свети Власий посетил Христовия мъченик и го облажавал за мъжественото му търпение в страданията. Житието на свети Евстратий разказва, че той дал на епископа своето завещание, в което се разпореждал за погребението на тялото си и за имението си. Както и много други светии, свети Власий се криел от ръцете на гонителите и без Божието произволение не се предавал на мъчения. Тогава в града живеели малцина християни, тайни почитатели на Христа. Повечето верни избягали в пустините, планините и пещерите, а някои, които не можели да понесат мъченията, по това време се покланяли на идолите. При царуването на Диоклетиан и по-късно при Ликиний свети Власий се криел в пустинната планина, наречена Аргеос. Тук той се заселил в една пещера и се подвизавал в безмълвие и пост, възнасяйки непрестанни молитви към Бога. При него идвали диви зверове и ако го намирали да беседва с Бога в безмълвна молитва, като разумни същества не прекъсвали неговото богомислие и заставали пред пещерата, очаквайки светецът да завърши молитвата си и да излезе при тях. Те не си тръгвали, докато той не възложел върху тях ръце за благословия, а ако някой звяр се чувствал болен, идвал при светеца и чрез възлагането на ръцете му получавал изцеление.

По това време игемонът Агриколай се стараел да погуби колкото се може повече християни, като ги предавал на различни мъчения. Едни той посичал с меч, други заповядвал да бъдат изгорени в огъня или удавени в реките, а някои да бъдат хвърлени на дивите зверове. Затова наредил на ловците си да хванат колкото се може повече хищни животни. Слугите му тръгнали на лов и обикаляйки планините и пустините, стигнали до Аргеос, където се криел свети епископ Власий. Като наближили пещерата му и видели пред нея много животни, които спокойно си играели, те си казали:

– Да идем да видим какво става там.

Приближили се и видели, че свети Власий седи като в чертог и възнася усърдни молитви към Бога. Без да се покажат на светия епископ, те се завърнали обратно и разказали за видяното на игемона. Той заповядал на воините си да отидат там, да хванат криещите се християни и да ги доведат при него. Но в пещерата намерили само свети Власий, който се молел на Бога и прославял святото Му име.

– Ела с нас в града, защото те вика игемонът – казали те на светеца.

Като чул това, той се зарадвал и казал:

– Добре, да вървим, деца мои. Господ си спомни за мене: Той ми се яви три пъти тази нощ и ми каза: “Дойди и Ми принеси жертва, каквато подобава на твоя епископски сан.” Идвате навреме, чеда, и нека моят Господ Иисус Христос да бъде с вас.

По пътя езичниците видели кротостта на светеца, слушали поученията му и поразени от чудесата му, се обръщали към истинския Бог, защото по неговите молитви Господ подавал изцеление не само на хора, но и на животни. Когато при него довеждали болни, той възлагал върху тях ръцете си, молел се за тях и ги отпращал напълно здрави. Една жена имала единствен син. По време на ядене рибена кост заседнала в гърлото му, той не можел да промълви и дума и бил полумъртъв. Майка му го донесла при светеца, сложила го в нозете му и горчиво плачейки, зовяла:

– Помилуй едничкия ми син, рабе на нашия Спасител Иисус Христос! – и разказала на свети Власий какво се случило със сина ѝ.

Божият светител сложил ръката си върху гърлото на момчето, вдигнал очи към небето и започнал да се моли на Господа:

– Спасителю мой! Ти помагаш на всички, които с вяра Те призовават: чуй и моята молитва, извади с невидимата Си сила костта от гърлото на това момче и го изцели. И ако друг път нещо се случи с човек или животно, а хората започнат да споменават името ми и да зоват: “Боже, помогни по молитвите на Твоя раб Власий”, Ти като бърз помощник им помогни и им подай изцеление за слава и чест на Твоето свято име.

С такава молитва той изцелил момчето и майка му с голяма радост високо прославила Бога. Заради тези чудеса името на светеца се прочуло не само в Севастия, но дори и в Никопол. Докато водели светеца към града, станало следното.

Някаква бедна вдовица нямала нищо, освен едно прасенце, но се промъкнал вълк и го грабнал. Жената плачела горчиво и като видяла, че идва светият, се хвърлила в нозете му и му разказала за бедата си. Той се усмихнал и казал:

– Не скърби и не плачи, жено: то ще ти бъде върнато живо и невредимо.

И продължил по пътя си. А при бедната вдовица дошъл вълкът и донесъл в зъби прасенцето, оставил го пред нея невредимо и избягал обратно в пустинята. Жената взела животното си и се радвала, хвалейки Бога.

Когато свети Власий пристигнал в Севастия, игемонът Агриколай веднага заповядал да го затворят в тъмница. На следващия ден той седнал в съдилището, заповядал да доведат Божия светител и лъстиво се обърнал към него:

– Радвай се, Власий, възлюбени друже, на нас и на боговете!

Светецът отвърнал:

– Радвай се и ти, игемоне, но не наричай богове бесовете, които ще бъдат хвърлени във вечния огън заедно с онези, които им се покланят.

Разгневен, Агриколай заповядал да го бият без милост. След дълго мъчение светецът отново му казал:

– Безумни съблазнителю на човешки души, нима мислиш с мъките да ме отвърнеш от истинския Бог? Това не е възможно, защото се уповавам на Иисуса Христа, Който ме укрепява. Но постъпи както искаш.

Виждайки непоколебимата вяра на светеца, игемонът заповядал отново да го хвърлят в тъмница.

Тогава онази бедна вдовица, поразена от мъжеството му в страданията заради Христа и от твърдото му постоянство в светата вяра, заклала прасенцето, което ѝ било върнато от вълка, сварила главата и краката, сложила ги на блюдо и добавила ядки, плодове и зеленчуци, колкото могла да събере поради бедността си. После скрила всичко в една кошница, запалила свещ и донесла храната в тъмницата. Тя паднала в нозете на мъченика и започнала да го умолява да вземе храната и да вкуси от нея. Той въздал хвала на Бога, вкусил от донесеното, а после благословил вдовицата и казал:

– Жено, прави така всяка година за моя памет и тогава домът ти няма да оскъднее от потребното. Ако и някой друг поиска като тебе да почете паметта ми, ще получи в изобилие Божии дарове и благословението на Господа ще пребъде върху него през целия му живот.

Получила такова наставление, благочестивата вдовица се завърнала у дома, славейки Бога, защото за нея се изпълнило евангелското изречение: “ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши”^[2].

Междувременно нечестивият мъчител отново седнал на съдийското място и заповядал да доведат светеца.

– Власий – казал му той, – ще принесеш ли жертва на боговете, за да останеш жив? Или искаш да понесеш мъчителна смърт?

Светият отвърнал:

– “Боговете, които не са направили небето и земята, ще изчезнат от земята и изпод небесата”^[3], а смъртта, с която ме заплашваш, ще ми дарува живот вечен.

Като видял непоколебимостта му във вярата, Агриколай заповядал да го съблекат и да го окачат на едно дърво, а после да го режат с железни остриета. Дълго мъчели светеца, но той казал на игемона:

– Нечестиви и скверни мъчителю, нима искаш да ме уплашиш с раните, когато ми помага Иисус Христос? Не се страхувам от твоите видими мъки, защото гледам към бъдещите невидими блага, обещани на онези, които обичат Бога.

Игемонът заповядал да го свалят от дървото и отново да го затворят в тъмницата. Когато воините отвеждали светеца, след него вървели седем благочестиви и богобоязливи жени, които събирали капещата на земята кръв от тялото му и се помазвали с нея. Слугите видели това, хванали жените, довели ги при управителя и казали:

– И тези жени са последователки на Христа.

Той се обърнал към тях:

– Опомнете се, принесете жертви на боговете и ще получите от мен големи почести.

Честните и свети жени отвърнали:

– Щом искаш да се поклоним на твоите богове и да им принесем жертви, преди това трябва да се очистим. Нека идем при езерото и по обичая да умием лицето и тялото си. Заповядай да донесат твоите богове и там ние ще им се поклоним.

Игемонът се зарадвал и заповядал да донесат неговите идоли, сложил ги в торби и ги запечатал с олово. После наредил на воините си да съпровождат жените до езерото и с почести да ги доведат обратно. Жените взели на раменете си торбите и ги отнесли на брега на езерото. Те стигнали до едно дълбоко място и помолили воините да се отдалечат и да почакат, докато се окъпят. Щом те се отдалечили, хвърлили във водата скверните идоли, които потънали веднага като камък. Воините видели това, хванали жените, отвели ги при игемона и му разказали за станалото. От ярост лицето на управителя потъмняло и той започнал да реве като лъв против тях:

– Негодни слуги, защо не опазихте боговете, защо не възпряхте жените да ги хвърлят в езерото?

А те се оправдавали:

– Светлейши игемоне, тези жени те измамиха и взеха боговете ти с умисъл. Ние не усетихме коварството им и не можахме да ги спрем.

Тогава и светите жени казали:

– Истинският Бог не може да бъде прелъстен от човеци, а твоите богове, направени от бездушен камък и дърво, злато и сребро, с лъст бяха взети и потопени от нас. Те бяха безсилни да се избавят от нашите ръце и да се спасят: как тогава могат да спасяват и да избавят хората от беди?

Преизпълнен с ярост, управителят заповядал да запалят пещ, да разтопят олово, да донесат железни остриета и тризъбци и седем нагорещени до червено медни дъски, направени по подобие на дреха. Всичко това наредил да бъде сложено на една страна, а от другата да има меки дрехи и различни женски украшения. После казал на светите жени:

– Поклонете се на боговете и им принесете жертви. Тогава ще опазите живота си, ще ходите в светли одежди и скъпоценни украшения. Ако пък не изпълните това, ще претърпите мъките, които съм приготвил за вас.

Една от жените, която имала двама сина, хванала скъпите дрехи, хвърлила ги в пещта и те изгорели. А двете момчета започнали да я молят:

– Скъпа майко, не ни оставяй да загинем тук, но както си ни възпитала със сладкото си мляко на земята, така ни помогни да достигнем и Царството Небесно.

После игемонът заповядал да съблекат жените, да ги повесят и да дерат телата им с железни гребени. Тогава воините видели, че вместо кръв от раните им изтича мляко, а телата им са станали бели като сняг. Ангели Божии се спуснали от небесата, укрепявали светите жени и ги утешавали:

– Не се бойте, а продължавайте подвига си, подобно на добрия земеделец, който довежда жътвата до край. Когато свърши работата си, той получава благодарност и награда от своя господар и се завръща с радост у дома. Така се подвизавайте и вие, за да получите вечен блажен живот от нашия Спасител Иисус Христос.

Игемонът заповядал да ги свалят от дървото и да ги хвърлят в огнената пещ. Но огънят веднага угаснал и те излезли невредими. Тогава Агриколай им казал:

– Оставете вашето вълшебство и принесете жертва на боговете.

Светите жени в един глас му отвърнали:

– Няма да видиш добро, сине на дявола! Ние няма да оставим нашия Господ Иисус Христос, няма да се поклоним на камък и дърво, на глухите и безчувствени идоли, на които и ти си заприличал, защото сме призовани в Царството Небесно.

Като чул това, игемонът заповядал да им отсекат главите. Жените били отведени на мястото за наказание и там помолили воините:

– Дайте ни време да се помолим на Бога.

Те преклонили колена и възнесли молитва:

– Слава на Тебе, велики и прославени наш Боже, слава на Тебе, Христе, царуващ во веки и призоваващ ни по пътя на спасението! Защото кой е велик като Тебе? Ти ни внуши да се отречем от тъмнината и да пристъпим към Твоята истинска светлина! Молим Те, Господи, причисли ни към Твоята първомъченица Текла^[4] и приеми молитвата за нас на нашия свети отец и пастир Власий, който ни настави по пътя на истината.

После се изправили, вдигнали ръце и очи към небето и с чисто сърце възкликнали към Бога:

– Слава на Тебе, Христе Боже наш, задето си ни сподобил на това място да станем като овци за заколение заради Твоето свято име. Искаме да станем жертва за Тебе: приеми душите ни на Твоя небесен жертвеник.

Двете момчета пристъпили към майка си и казали:

– Майко, за вас са приготвени венци от Господа на небесата, а нас повери на добрия страдалец епископ Власий.

Палачът се приближил, отсякъл главите на седемте свети жени и така те приели кончината си.

После игемонът заповядал да доведат от тъмницата свети Власий и го попитал:

– Ще принесеш ли жертва на боговете?

– Окаяни слепецо – отговорил светият, – ти не виждаш истинската светлина! Кой от позналите Живия Бог ще принесе жертви и ще се поклони на бездушните идоли? Знай, омрачени и нечестиви човече, че ти си оставил Живия Бог и се покланяш на безчувствен камък. Аз не се страхувам от заплахите ти, мъчи ме както искаш. Ето, заради Христа ти предавам тялото си, но само Бог има власт над моята душа.

Тогава игемонът казал на светеца:

– Ако заповядам да те хвърлят в езерото, нима Христос, на Когото се покланяш, може да ти помогне?

– Слепецо и безумецо – отговорил светият, – ти смяташ, че си спасен, защото почиташ идолите. Нима аз, почитайки Христа, няма да ти покажа силата на моя Бог?

Агриколай заповядал да го отведат при езерото и да го хвърлят в дълбините. А светият осенил водата с кръстно знамение и тръгнал по нея като по суша. Той стигнал до средата и седнал на водата като върху твърда земя, а после се обърнал към воините и слугите на мъчителя, които стояли на брега:

– Ако имате богове, покажете силата им: тръгнете и вие по водата.

Тогава шестдесет и осем мъже призовали имената на боговете си, влезли във водата и пожелали да тръгнат по нея, но всички внезапно потънали като олово и се удавили. А ангел Господен слязъл от небесата при светия и му казал:

– Изпълнен с Божия благодат архиерею, излез от водата и приеми венеца, приготвен ти от Бога.

Светецът се върнал на брега и със сияещо като сняг лице отишъл при игемона и започнал да го укорява. Тогава Агриколай издал за него смъртна присъда, която гласяла:

– Власий отказва да ми се подчини, презира царя, хули боговете ни и с вълшебството си погуби шестдесет и осем мъже във водите на езерото. Затова трябва да бъде посечен с меч заедно с двамата юноши.

Светецът и момчетата били отведени на мястото за наказание. Свети Власий започнал да се моли за своите прегрешения, за целия свят и особено за онези, които ще почетат паметта му – да не бъдат сполетени от никаква болест, домовете им да бъдат пълни с всякакви блага и молитвите им да бъдат чути. Тогава върху него се спуснал светъл облак, от който се чул гласът на Христа:

– Ще изпълня всичките ти молби, възлюбени Мой подвижнико.

После палачът отсякъл честната глава на светеца, а след това и на двамата юноши. Това станало на една скала зад градските стени на Севастия, в единадесетия ден на месец февруари^[5].

Една благочестива жена, на име Елиса, взела светите тела на мъчениците и с почести ги погребала на същото място, а от гробницата им се подавали изцеления на много болни.

Като научила за страдалческата кончина на Христовия светител, вдовицата, за която се разказваше по-горе, събрала съседи и познати, почела паметта му и Бог благословил дома ѝ с изобилие. Подражавайки на нея, и други благочестиви хора започнали ежегодно да почитат паметта на свети Власий, донасяли в църквата свещи и тамян, събирали се в домовете на единоверците си и подавали милостиня на нищи и бедни. Оттогава по примера на вдовицата, първа извършила помена, се установил благочестивият обичай да се почита паметта на свети свещеномъченик Власий за слава на нашия Господ Иисус Христос, Когото прославяме и на Когото се покланяме с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

Света Теодора била съпруга на цар Теофил иконоборец^[6], но не споделяла ереста на мъжа си. Царят прогонил Константинополския патриарх Методий^[7], поставил на негово място Аний и изгорил светите икони. А блажената царица, макар да не смеела явно да се покланя на светите икони, ги пазела тайно в спалнята си и прекарвала нощта в бодърстване и молитва към Бога да изпрати Своята милост на православните. Сина си Михаил тя възпитала в православната вяра. След смъртта на мъжа си блажената отново възстановила на Константинополския престол свети Методий^[8] и свикала свещен събор, на който иконоборците били предадени на анатема, Аний бил свален от престола и светите икони били върнати в Божиите църкви^[9]. След като се посъветвала с целия свети събор на отците, света Теодора се помолила на Бога да освободи съпруга ѝ от вечната мъка, за да получи неизречения живот. После блажената царица добре се подвизавала в благочестие и предала душата си на Бога, към Когото се стремяла, а царството оставила на сина си Михаил^[10].

Преподобният и богоносен наш отец Димитрий бил роден в град Переяславъл от благочестиви родители. Като малък бил даден на книжно обучение и навикнал да чете божествените книги. Той превъзхождал връстниците си по разум и изпъквал сред тях със смиреномъдрието, което винаги носел в сърцето си. Блаженият обичал често да размишлява за бъдещия век, за Божия съд, за въздаянието на всеки според делата му, за Царството Небесно, за радостта на праведните и райското блаженство. Изучил Свещеното писание на Стария и Новия Завет, светият разбрал, че животът в този свят е бързопреходен. Затова скоро оставил суетата му и с умилена, изпълнена със страх Божий, душа приел монашество в Нагорния Борисоглебски манастир в родния си град. Тук той усърдно се подвизавал в добродетелен живот, упражнявал се в духовно трезвение и молитва и се отличавал с чистота, крайно смирение и духовна любов към всички. Поучавайки се в Господния закон ден и нощ, този трудолюбив и неуморен богоугоден подвижник се сподобил с плода на спасението, като с целомъдрие и чисто сърце търсел Бога и живеел равноангелски живот. Монасите и обикновените хора го обичали заради голямата му добродетел. След известно време Бог сподобил преподобния Димитрий да приеме свещенически сан. По това време преподобният Сергий, Радонежкият чудотворец, устроил близо до Радонеж манастир в името на Света Троица и по Божия промисъл учредил там монашеско общежитие. Преподобният Димитрий често посещавал преподобния Сергий и водел с него духовни беседи за това, как по-добре да управлява монашеското общежитие и да доведе избраните при Бога. После на брега на Переяславското езеро той построил храм в името на свети Николай Чудотворец и манастир, на който станал игумен. При него заради духовна полза започнали да идват много монаси и миряни, които желаели да живеят в неговата обител. Блаженият ги приемал, поучавал ги със смирение и поставял миряните в светия монашески чин. Така събрал голямо Божие стадо от словесни Христови овци. Скоро след това преподобният устроил в манастира си общежитие, като го утвърдил със строги правила. Братята с любов и послушание се подчинявали във всичко на светия като на ангел Божий, истински наставник, и особено като на ходатай за Царството Небесно. Но избягвайки човешката слава^[11], блаженият Димитрий се оттеглил във Вологда. Тук, недалеч от града, той харесал едно уединено място до лъката^[12] на реката, където създал храм в името на Всемилостивия Спасител и основал общежителен манастир^[13]. Когато се разпространила мълвата за заселването на преподобния в Прилуки, много от учениците му преминали от Переяславъл при любимия си наставник. При него идвали жадуващи монашески живот и от други страни. Така била основана общежителната Прилуцка обител и преподобният Димитрий събрал в нея много братя^[14]. Той добре ръководил Христовото стадо от поверените му словесни овци и се представил на Господа на 11 февруари 1392 г.^[15].

Светият благоверен княз Всеволод бил син на великия княз Мстислав, син на знаменития Владимир Мономах^[16]. През 1117 година престарелият Владимир Мономах дал на сина си Мстислав киевския Белгород^[17], за да го има за свой помощник, а внука си, блажения княз Всеволод, поставил вместо него в Новгород. Блаженият княз Всеволод водел богоугоден живот и управлявал повереното му княжество справедливо, както подобава на един православен княз. Той се отличавал с добри дела и добър нрав: бил богобоязлив, правдив, тих и кротък и имал нелицемерна любов към всички. Князът обичал да строи Божии храмове, обичал църковния и монашеския чин, подавал им щедра милостиня и ги почитал като Божии братя. Паметник на неговата ревност за създаване на църкви е построеният на Новгородското тържище великолепен храм на свети Иоан Предтеча с параклис, украсени със скъпоценни икони, много ценно евангелие и всички богослужебни книги. Със специална грамота той осигурил издръжката им от данък върху търговията, част от който отивала и за издръжката на Софийския събор. Благочестивият княз бил застъпник за вдовиците и сираците, милостив към бедните, успокоявал немощните и раздавал обилно препитание. През 1132 г. бащата на блажения княз Всеволод^[18] – Мстислав, починал и великият киевски престол заел брат му Ярополк. Той дал на Всеволод южния град Переяславъл, който се смятал втори по старшинство след Киев. Новгородските жители изпратили Всеволод със съжаление. Междувременно по-малките синове на Мономах, чичовците на Всеволод, въстанали против великия княз заради Переяславъл, като предполагали, че той иска да направи племенника си наследник на Киевския престол. Един от тях, Юрий Владимирович, вдигнал оръжие против Всеволод и искал да превземе Переяславъл. За да избегне междуособиците, светият без кръвопролитие оставил града, отишъл в Новгород и оставил Переяславъл на княз Юрий.

Волните новгородци по това време вече успели да забравят благодетелното му управление и не искали да го приемат, но скоро се опомнили и поканили при себе си толкова облагодетелствалия ги княз. Скоро след това блаженият Всеволод по искане на гражданите бил принуден да оглави похода им против Суздал и Ростов. В кръвопролитното сражение суздалците и ростовците взели надмощие, макар да дали повече жертви, отколкото новгородците. През същата година блаженият княз заедно с благочестивия архипастир Нифонт^[19] основал великолепен каменен храм в името на свети Климент, но не успял да го довърши. През май 1136 г. в Новгород избухнал метеж. Гордите и своеволни граждани се гневели, че не успели да се похвалят с победа над Суздал, въстанали против княз Всеволод и го обявили за свален. “Нямаме полза от тебе” – казали те на светия и го прогонили от града.

Тогава блаженият княз отишъл в Киев при чичо си, великия княз Ярополк, сина на Владимир Мономах. Ярополк му дал Вишгород^[20], но блаженият княз не останал там задълго. Жителите на Псков, оценявайки благодеянията и високите качества на Всеволод, пратили при него посланици с усърдното прошение да поеме управлението над тях, защото по това време в Псков нямало княз. Свети Всеволод се съгласил и поел управлението на княжеството. Когато се отправил натам и минавал покрай Полоцк, полоцкият княз Василко, който чул за идването на светия, побързал да го посрещне, приветствал го с братско целувание в Христа, дал му много дарове и го отпратил с големи почести. Жителите на Псков начело с духовенството и с честни кръстове излезли да посрещнат блажения княз Всеволод и така го приели в града. В Псков настъпила голяма радост, радвал се и светият, сякаш бил дошъл в някакъв горен Иерусалим, предвиждайки духом, че честните му мощи ще бъдат положени тук. Той се заел с управлението и справедливо ръководел псковитяните до самата си кончина. Благочестивият княз веднага положил основите на каменен храм в името на Света Троица, който бил завършен на следващата година. Изповядващите латинската вяра народи се страхували от самото име на светеца и не смеели да нападат Псков. Светият княз управлявал града едва около година. После, по Божий промисъл, той тежко заболял. Като се причастил с Пречистите Тяло и Кръв Христови, той преподал мир на домашните си и на всички псковски граждани и преминал при Господа, съединявайки се с отците си там, където се успокояват всички светии. Блаженият княз починал в четвъртък на Сирната неделя, на 11 февруари 1138 г. Тялото му било изпратено с почести от всички граждани, от игумените и много духовници, и положено в църквата на свети великомъченик Димитрий Солунски. А мечът и щитът на блажения княз Всеволод били поставени върху гроба му, за похвала и утвърждение на град Псков. Петдесет и две години след кончината на благоверния княз Всеволод-Гавриил мощите му били намерени нетленни. През 1192 г. светият княз се явил във видение на един богобоязлив човек и казал:

– Обяви на управниците да пренесат мощите ми в храма на Света Троица – там искам да почивам. Господ Иисус Христос ми повери град Псков, за да го охранявам.

Тогава светите му мощи били пренесени с благоговение в Троицкия събор^[21]. При гроба на блажения княз Всеволод започнали да стават различни изцеления на онези, които с вяра се притичали към неговите свети мощи, за слава на Иисуса Христа, нашия Господ, на Когото подобава слава сега, завинаги и във вечните векове.

Тропар на св. Георги Софийски Нови:

С многоизкусно търпение, блажени мъчениче Георгие, си претърпял огнена смърт и след твоята кончина си приел нетленен венец от Христа заедно с мъченическите ликове. И сега, достойно въдворил се в земята на кротките, моли Христа Бога за нас, които с вяра се покланяме на честните твои мощи.

Момъкът Георги, за когото ми предстои да разкажа^[22], беше мой син в Светия Дух, много любим заради добродетелите му. И понеже пред мене се подвизава за победата си над лукавия, затова си казах да не остане незаписан и да не се предаде на забрава неговият подвиг, който той понесе за Христа. Но моля вашата любов да не издирвате от мене риторска реч, понеже, бидейки прост човек, не мога изкусно да пиша, а само ще държа в ръцете си писалката с надеждата, че той сам ще предаде на писание онова, което нему е угодно.

Този блажен Георги бе роден в град Кратово, Македония, син на благочестиви родители – баща Димитър и майка Сара. Когато стана на шест години от рождението си, родителите му го дадоха да изучи Свещените книги. След това го дадоха да научи и златарския занаят. Като угоди на учителите си, Георги получи тяхното благословение. Тогава баща му отиде при Господа. След като остана сирак по баща и понеже беше толкова красив в разцвета на младостта си, че нямаше друг подобен на него по хубост в оня град, уплаши се да не го вземат насила и да го въведат в двореца на турския султан, затова остави родния си град и дойде в Сердика (София), където живееше в двора на един от градските свещеници, като придобиваше добродетел след добродетел! Като го гледаше свещеникът, че със сладост слуша, поучаваше го от Светите Писания, колкото му беше възможно. А Георги се стараеше да изпълнява на дело неговите поучения. И понеже не може да се скрие градът, който стои навръх планината, нито поставят под крина запалено светило, а го слагат на свещник, за да виждат светлината ония, които влизат^[23], така стана и с този момък. Мина малко време, но Мохамедовите свещеници не понасяха той да пребъдва благочестиво в християнската вяра, затова, подтиквани от демона, се стараеха с всичката си сила да го привлекат към себе си и да го обърнат в своята вяра. И така избраха един от своите си, изкусен в учението, хитър в словото и коварен и го изпратиха да се разговори с Георги.

Той дойде с хитруване, като му донесе някаква поръчка и му даде достатъчна цена за работата. Освен това донесе му и храни, за да създаде между себе си и него някаква любов. И така започна с ласкателство, като казваше: “О, юноше, ако би пожелал да се отречеш от вашата скръбна служба и да пристъпиш към нашето хубаво учение, ти би се оженил за дъщерята на най-първия в тоя град и би бил на почит от всички граждани заради своята красота и всички биха те имали наистина за първенец в града. И преди всичко не подобава такава лична красота да пребъдва робски в тази бедност, но трябва роби и робини да ти предстоят и да ти служат”! След като изслуша това, Георги му рече: “Благодаря ти, че добре се грижиш за мене! Но кажи ми истината, за която ще те попитам, защото чух, че добре знаеш цялото ваше учение за миналото и за бъдещето след смъртния край: тази слава, за която ми говори, вечно ли пребъдва, или ще престане?” Агарянинът отговори: “Наистина тя ще престане тук, но които добре живеят и спазват Мохамедовото предание, оттук преминават в рая.” Георги го попита: “А кой е добрият живот, за който ми говориш?” Той отговори: “Най-напред добрата вяра и после телесната чистота”. Но Георги пак рече: “Добре каза: добрата вяра! Но чистотата каква трябва да бъде?” Оня отговори: “Често да се миеш.” Георги го попита: “Ако човек живее в блуд и прелюбодеяние, в преяждане и пиянство, и върши с тялото си всяка една страст, Бог приема ли такива в рая?” Като не искаше да свидетелства истината на своето учение, агарянинът рече: “Наистина Бог такива не приема, а ги изпраща в мъката, ако умрат сред такива дела, без да се обърнат с велико покаяние.” Георги каза: “Право отсъди! Всичките султани и паши, съдии и бейове, както виждам сега, са поробени от тези нечисти дела и зле загиват без покаяние до края на живота си, както ти сам каза.” Агарянинът пак рече: “Но Бог бива умоляван с милостини и прощава греховете. Погледни нашите султани, паши и бейове колко джамии, мостове и чешми създават на човеците заради Бога!” Георги отговори: “Цар Соломон чрез Светия Дух говори “На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа”^[24]. Виждам, че множество султани и бейове от векове са направили много добрини, но са погинали и са забравени поради неверието им най-вече от вашия род; а в нашата вяра царе и архиереи и просто хора от Христа дори до днес се оказват свети и праведни и телата им от много години са запазени цели и невредими и раздават изцеление на пристъпващите към тях с вяра и прогонват демони (ако не вярваш, ела с мене да ти покажа краля Стефан Милутин в този град, който лежи в ковчега си като току-що заспал, и чиито мощи изпущат благоухание като крин, и повярвай, че той е свят и ние всички, които изповядваме същата вяра като него, сме праведни”) – как прочее ме учиш да отстъпя от истинската вяра, която води към Бога и която ни прави наследници на небесното царство? Знам, че ти добре знаеш всичко това, но заблудата на този свят не те оставя да пристъпиш към истинската вяра, за да се спасиш. И понеже сам ще погинеш, наставляваш и другите към своята заблудна погибел. Но махни се от мене!^[25] Не ме мами! Не можеш ме отлъчи от любовта ми към Христа!” ^[26]

Като изслуша това оня ми ти агарянин, остана посрамен и нямайки какво да отговори, си отиде, като скри отровата в сърцето си. Дойде при своята група и им разказа подробно всичко, като ги подстрекаваше: “Ако го оставим така, всичко наше е поругано!” И ги настрои враждебно, та дойдоха при съдията и му разказаха за блажения Георги. А беззаконниците добавиха и лъжа, като казаха: “Поруга цялата наша служба и нашия пророк, а нашите султани, паши и съдии – всички ги предаде на вечната мъка! Ако го оставим в христнянската вяра, знай – о, съдия, – че тяхната вяра ще се възвеличи, а нашата ще бъде поругана!” С тези думи разяриха съдията, който заповяда на Георгиевия събеседник: “Иди го доведи при мене с хитрост, без да му казваш нищо от това, което сме говорили!” Той се затича бързо, дойде при него, поздрави го по обичая и рече: “Знай, Георги, че нашият съдия те вика. Аз му казах за изкуството на твоя златарски занаят, а той има нужда да му направиш много работи и ще получиш плата, колкото искаш, и при това ще му станеш и много любим. Затова ставай да отидем при него!” Понеже той помисли, че му говори истина, според както е писано: “Глупавият вярва на всяка дума”^[27], дойдоха двамата при съдията. Като видя свети Георги, съдията много се възхити от неговата красота и от хубавата му възраст, повика го по-близко до себе си и му заговори с тих и умилен глас: “О, юноше, препоръчаха те като изкусен и сръчен в златарството. Можеш ли да ми изковеш неща, както аз обичам?”Георги рече: “Дай ми да ги направя и струва ми се, че ще ти бъдат угодни!” Съдията рече: “Разбрах, че си майстор в тези работи. Но аз имам и друго нещо да ти кажа: ако ме послушаш, добре ще бъдеш, ако ли не, зле ще загинеш!” Георги рече: “Но какво ми заповядваш?” Съдията рече: “Отречи се от Христа и мини към нашата вяра, за да се насладиш и тук на всички блага, и в рая да се веселиш подир кончината си!” И много други нелепости говори съдията. Като слушаше това Георги, си казваше: “Виждам, че за това съм доведен тук, да се подвизавам за моята вяра, а не заради моя занаят. Но Господи Иисусе Христе, дай ми да отговарям с умни думи и “научи ме да изпълнявам Твоята воля!”^[28] Защото Ти си рекъл, Владико: Когато ви водят по съдилища и синагоги, не се грижете как или що да говорите, защото ще ви се даде уста и премъдрост, и защото не вие ще говорите, а Дух Свети ще отговаря!” ^[29]

И рече блаженият на съдията: “Къде отиват душите на вашия род, след смъртта, като се почне от вашия пророк Мохамед, та дори до днес?” На това съдията рече: “В рая”. Георги пак попита: “Но какво свидетелство или знамение привеждаш или някакво чудо, за да вярваш на тези приказки?” Съдията отговори: “Какво друго знамение търсиш: не сме ли ние царете, и не побеждаваме ли царства и не превземаме ли градове? Не на нас ли се покланят царете на света и не ни ли плащат данъци? Ако Бог не ни обичаше, не би издигнал толкова високо нашия род!” Георги отговори и рече: “Как в древността силни царе са владеели света и са събирали богатство и земна слава, но понеже не са вярвали в Христа, всички са загинали и са забравени и земната слава и царство не ги ползва с нищо? Единствено християните – царе и прост народ, – след като са работили на Господа, се оправдаха и са праведни и свети. Това и ти добре знаеш, но царската власт не ти позволява да изповядаш истината!” Съдията рече: “Нашият началник Мохамед е говорил с Бога и от Него е приел и ни е дал закон.” Георги отговори: “Не може да бъде Мохамед да е говорил с Бога! Защото, когато Бог слезе на планината Синай, под планината стоеше множество еврейски народ и трепереше от страх, като Го гледаха да слиза с мълнии и огнен облак, и Той повика Моисей и разговаряше с него^[30]. После, когато се роди Христос, дойдоха персийските царе, водени от звездата, и му се поклониха^[31]. А Сам Христос извърши много дивни чудеса пред всички – слепи просвети, прокажени очисти, болни изцери, мъртви възкреси, вървеше по водата като по сухо. И още: когато се възнесе на небето от планината Елеон, там присъстваше множество народ с Майка Му и се чудеха, като Го гледаха, как се възнася на небето на облак^[32]. И в оня час дойдоха два ангела, облечени в бяла дреха и казваха на народа така: “Тоя, Когото виждате да се възнася от вас на небето, пак ще дойде^[33] да съди живите и мъртвите^[34] и да въздаде всекиму според делата”^[35], и които не вярват в Него, всички ще загинат! А за вашия Мохамед кой видя и кой чу на кое място е говорил Бог с него? Или какво знамение извърши в живота си? А ние знаем добре, че не Бог му е говорил, а сам си е написал лъжливото учение и плътското мъдруване, и го предал на човеци неопитни във вярата, които го приели и вкоренили в сърцата си. Но защо да говоря много? Както той не е свят, нито преподобен, така и вие сте подобни на него. И както всички, повярвали в него, са загинали, така и вие, които му вярвате, погивате дори досега!” Това като чуха стоящите наоколо агаряни, всички викнаха в един глас: “Махни го оттук! Защото ето, докрай ни похули!” Тогава съдията заповяда да го отведат в тъмницата. Вързаха ръцете му назад, и едни го биеха, други го заплюваха, трети го блъскаха и така го хвърлиха в тъмницата.

Настигна ги свещеникът, който беше духовен наставник на светеца, и им каза: “Дайте ми го и аз ще му бъда гарант, и когато го поискате, пак ще ви го предам!” Но те рекоха: “Той няма да се изплъзне от нашите ръце! Ако ли го обичаш и ако се радваш на живота му, увещай го да премине към нашата вяра! Ако не премине, всячески ще бъде лишен от живот?” Свещеникът рече: “Затова заповядайте никой да не ми пречи да идвам при него, и аз ще го увещая да направи полезното.” А те казаха: “Никой да не ти забранява!” Тогава дойде при тъмничния страж и го помоли да изведе Георги от тъмницата, за да говори с него насаме в дома на стражара. Тъмничният страж обичаше свещеника и изпълни волята му и го въведе у дома си. Тогава свещеникът започна да поздравява светеца с любов и да говори: “Радвай се, Георги, защото днес ти достойно прослави Христа, като първомъченик Стефан ^[36] или като Стефан Нови, който се подвиза^[37] за иконите, и на много други светци си се уподобил! Но бъди мъжествен и крепък^[38], защото след това изповядане ще трябва и да пострадаш славно, както мъчениците изповядаха и после пострадаха, поради което по целия свят ги славят и облажават. И ако получават почести от нас, колко повече от Христа, за Когото пострадаха и проляха кръвта си, ще получат небесни венци, когато дойде и седне върху престола на Своята слава и “се съберат пред Него всички народи”^[39], за да “въздаде всекиму според делата”^[40], както Самият Той говори: “който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец небесен!”^[41] И тогава колко ще бъдат възхвалени, преподобните със слава! ^[42] И ако получава дарове и почести оня, който се е подвизавал заради земен цар, колко повече дарове ще получат ония, които са се подвизавали заради Царя на царете? Те ще получат такава слава, която “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало, и която е приготвил Бог за своите любимци!”^[43]Георги рече: “Вярвам, че всичко това е така, както го казваш. Обаче много се страхувам и се боя от огъня, и не се надявам да издържа?” Презвитерът му каза: “От този ли огън трябва да се боиш, който за половин час ще те пресели от болката и ще те всели в ликовете на светците, или тук да не изтърпиш половин час, а во веки да се мъчиш в огнената геена? Не вярваш ли на нашия учител Павел, който казва: “Нищо не може ме разлъчи от любовта ми към моя Христос – ни меч, ни огън, ни ангели, ни настояще, нито бъдеще, нито друга някоя твар?”^[44] И пак същият казва: “Мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас!”^[45] Защото тукашните мъки не са нищо в сравнение с наградата на ония вечни блага. И защо ли по-скоро не се радваш, задето си готов вече да замениш тленното с нетленното^[46] и земното с небесното? И понеже дните на нашия живот са седемдесет години или осемдесет, и хиляда години пред Божиите очи са като вчерашния ден, който е преминал^[47], нека приготвим себе си мъжествено против дяволските козни! ^[48] Вярвай на Бога, че ще те укрепи, защото ти си дошъл в това положение не по свое неразумие, а Сам Бог те призовава да прославиш името Му в тези последни времена. И Той ще направи с тебе така, както със светия великомъченик Георги – само не отслабвай, а малко се подвизавай в търпение!” Георги рече: “Всичко е истина, което каза. Но искам да ми изпълниш една малка молба: дали не би могъл да ме откупиш, за да поживея още малко в плът и да извърша някое и друго добро дело пред Бога, защото досега съм празен от каквато и да било добродетел. Ако ли не успееш, нека бъде Божията воля и аз ще се постарая да изпълня всичко, което си ми говорил. Обаче моли Бога за мене, да не ме лишава от Своята помощ, защото Сам Той казва: “Без Мене не можете да вършите нищо”^[49]. Презвитерът отговори: “Наистина, от все сърце ще се постарая за твоето спасение, като не пощадя нищо в моя дом, стига само да бъде възможно!” Това и много още го поучаваше от светите Писания, а той всичко възприемаше в сърцето си с радост по думите на Соломон: “Дай съвет на мъдрия и той ще бъде още по-мъдър”^[50]. Накрая презвитерът му рече: “Мир на тебе, Георги? Господ да бъде с тебе, да те укрепи, да те запази от всякакво зло обстоятелство и вражеско нападение!” И така го остави и си отиде. А той му се поклони и пак бе въведен в тъмницата.

На другия ден се събраха мохамеданските свещеници повече от предишния и изведоха блажения от тъмницата. Не може да се изкаже с какви хитрувания го съветваха и какви зли заплахи му отправиха, но в нищо не успяха и не можаха да получат желаното. Затова отново го затвориха в тъмницата, като оковаха ръцете и нозете му с железни вериги. А той благодареше на Бога за всичко това. Презвитерът тайно отиде при съдията, молеше го и му обещаваше много дарове, ако го освободи от затвора. Защото добре се познаваше със съдията и имаше смелост пред него за всичко и свободен достъп. Съдията прие прошението му и обеща като каза: “Ще се постарая да го избавя!”

Като минаха осем дни, пак се събраха всички Мохамедови служители, доведоха светеца в съдилището и го представиха вързан пред съдията. А съдията пак започна с ласкателства да го мами и да казва: “О, юноше, защо се предаваш на такова унижение и поругание? Виж как всички ти се присмиват и те ругаят, а твоите познати скърбят за тебе. Но послушай ме и изпълни волята ни!” Съдията имаше един син, когото повика и рече на светеца: “Ето, Георги, отсега нататък този мой син нека ти бъде брат, а на мене двамата ще ми бъдете синове и ще живееш в моя дом заедно с него. Аз вече остарях, както сам виждаш, и скоро ще умра, а след моята смърт ти ще бъдеш втори наследник на цялото ми богатство. И това, което казах, съм готов да потвърдя писмено пред всички тия, които се намират тук. Вярвай без съмнение, че ти говоря истината, и каквото ти казах на дума, ще го изпълня на дело. И знай, че цялото това събрано множество, което сега виждаш, всички ще ти се поклонят и ще ти бъдат като роби!” Цялото агарянско множество като чу тия думи, с висок глас похвали своя съдия. А презвитерът стоеше близо до светеца и често поглеждаше към него и се молеше на Бога за него тайно в ума си да не стане за поругание на враговете. Но Георги рече на съдията: “Понеже мислиш доброто за тялото ми и, както казваш, ме обичаш, остави ме да си бъда християнин и да живея с християните! Ако ли не щеш, нека ти бъде известно, че от вярата ми и от любовта ми към Христа нищо не може ме разлъчи – ни земно богатство, ни преходна слава, ни огън, ни мъчение, нито друга някоя твар^[51]. Каквото зло и да ми сториш, надявам се на моя Христос, че ще ме укрепи, и за тукашните мъки ще получа стократно вечни блага и ще намеря покой в Неговото царство. И защо още се бавиш? Едно от тези три неща ще трябва да направиш: или ме пусни да си бъда християнин, или ме изпрати при моя Христос, или пък вие станете християни, за да се избавите от вечните мъки!” Съдията отвърна: “Но нима аз ти казвам окончателно да се отречеш от Христа и да не Го обичаш вече? Съвсем не! Защото и аз Го много обичам и изповядвам, че е заченат от Светия Дух и безмъжно е роден от Дева Мария, че е истински Пророк и жив е възлязъл на небесата, че пак Той ще бъде Съдия в последния ден, и че е проклет, който не вярва във всичко това! Но какво зло вършим ние, понеже почитаме Мохамеда и изпълняваме закона, който Бог му е дал? Още вярваме и знаем, че нему са предадени ключовете на рая.” Отговори Георги и рече: “Благодаря на Бога, задето хубаво изповяда, че Христос е заченат от Дух Свети, и че безмъжно е роден от Дева Мария, и че Той ще въздаде всекиму според делата му^[52]. Така вярва целият свят. И не само това, ами и всички пророци преди Неговото рождество са пророчествали за Него, че Той – Син Божий и Слово – ще се роди от Светия Дух и ще живее с човеците, и ще изцери човешките немощи, и ще Му завидят неверните юдеи, и ще бъде разпнат и прободен, и ще възкръсне ст мъртвите, и ще се възнесе на небесата, и ще седне отдясно на Отца, и ще дойде в последния ден да съди живите и мъртвите. Същият Христос Сам е рекъл в светото Евангелие: “Законът и пророците пророкуваха до Иоана^[53] и оттогава до края на света няма да се яви пророк. Апостол Павел пък е казал: “Ако някой ви проповядва друг Христос или друг пророк, то нека бъде анатема!”^[54]? Но аз ще ти кажа кой е вашият Мохамед. Христос е рекъл: “В последните дни ще се явяват лъжехристи и лъжепророци, и ще извършат знамения и чудеса, обаче не им вярвайте!”^[55] Тия Христови думи се сбъднаха в свое време, защото всички християнн – бидейки Божии избраници – не приеха лъжепророка Мохамед. Но намери ви вас неопитни и без никакво писание или закон преди неговото идване и нищо незнаещи от Божественото писание, и пося във вас своето плевелно учение, като се нарекъл пророк и вратар на рая. А рай нарекъл плътското сладострастие и казал, че в рая ще има блудно смешение и много други нелепости написал и книга създал, която уж била паднала от небето, от Бога, когато той спял. Него именно вие приехте като ангел Божий, който сам за себе си свидетелства. Пророците не са пророкували за него, както са пророкували за Христа. Нито пък той е извършил чудеса, както Христос е извършил. Нито пък някой е видял, когато получавал от Бога своята книга, както цялото множество народ видяха Моисей. И защо е необходимо много да говоря? Аз не го приемам нито за пророк, нито за светец, нито за праведник! Всички, които вярват в него, нека ги постигне неговата съдба! А аз съм си Христов и тук, и в бъдещия век!”

Като изслушаха тези дръзновени думи на блажения, цялото събрано множество започна да вика; втурнаха се срещу светеца и скърцаха със зъби против него. И ако съдията не бе попречил чрез своите слуги да не го бият, те биха го разкъсали. Съдията им рече: “Какво се втурнахте срещу му като диви зверове? Нямам ли аз от султана власт да бъде осъден, когото аз осъдя, и да бъде освободен, когото аз освободя?” Но те завикаха: “Както ти е поверен съдът, така съди праведно по нашия закон, защото и ние знаем целия наш закон, макар и да нямаме власт от султана. Съдията ги попита: “Понеже знаете законните разпореждания, тогава кажете какво трябва да направим с него?” Те отговориха и рекоха: “Да бъде изгорен на огън и пепелта му да се развее по въздуха!” Пак ги попита съдията: “Затова ли трябва да го изгорим с огън, понеже хвали своята вяра, а нашата не приема?” А те рекоха: “Който похули нашия законодател, а отгоре на туй и султана, и нашите, и съдиите, и с една дума всички, трябва ли да остане жив?” Съдията рече: “Аз не чух такива думи от устата му, каквито вие сега говорите.” А те завикаха: “Не само това, което казахме, но и целия наш закон, и кланянето, и нашето богатство похули и поруга.” Съдията рече на светеца: “Това така ли е, Георги, както свидетелетвуват тези против тебе?” Георги отговори и рече: “Не може да бъде аз да похуля Божията твар, човека! Само делата на грешниците не приемам и проповядвам истината за Христа, заради Когото съм готов и да умра!” Съдията им рече “Хула ли е това, което чухте?” Те отговориха: “Това не е хула, но преди да го доведем при тебе, той изговори хулни думи. Ако тогова пуснеш, тогава и самият ти си разорител на нашата вяра и закон и ние ще известим султана за тебе!”

Съдията като видя, че няма да успее, а само по-голям смут се получава^[56], рече на блажения: “Признай, Георги, което свидетелстват против тебе тия!” А той рече: “Каквото казах, казах! Няма да намериш лъжа в устата ми!”^[57] Тогава съдията рече: “Аз ще вярвам повече на множеството, нежели на тебе единия! И понеже не се отричаш от Христос, ти заслужаваш смърт!” А на агарянския народ, който гледаше към него рече: “Неговият грях нека бъде върху вас и върху душите ви!^[58] Правете с него каквото щете!” Тогава се втурнаха върху него като вълци на агне и едни го заплюваха, други го биеха по бузите, а трети го блъскаха насам-нататам. И така, като му вързаха ръцете назад и като възложиха на врата му желязно въже, преведоха го през тържищсто, а проповедникът в това време викаше и казваше: “Дойдете всички пазители на нашата мохамеданска вяра и носете дърва да изгорим този, който похули нашия закон и пророк, и не пожела да се отрече от своя Христос!” По този начин се събраха множество агаряни, едни от който го заплашваха, други му се заканваха, трети му обещаваха дарове, обаче нищо не успяха, понеже блаженият доблестно отговаряше на всяка тяхна дума. Преведоха го покрай църквата “Света София”. Тогава свещеникът се приближи до него и му рече: “Претърпи за малко днес, Георги, за да ликуваш с Христа во веки!” А той отвърна “Моли Бога за мене, отче, за да ме укрепи!” Това чуха водещите го и прогониха свещеника повече да не се приближава до него. Но свещеникът имаше един агарянин, който хубаво беше облечен в агарянски дрехи, обаче в сърцето си имаше голяма любов към християнската вяра, и само поради страх не смееше да я изповяда, но с радост възприемаше всичко, което тайно му заповядаше презвитерът. Него именно повика презвитерът и му заповяда да върви близко до светеца и да слуша какво ще му кажат и какво той ще им отговори. После събра намерилите се на онова място свещеници и християни и им каза: “Братя и чеда, нека се помолим на Бога, за да го укрепи да претърпи докрай!” И започнаха всички да се молят на Бога за него със сълзи, казвайки: “Господи Иисусе Христе, Който преди си извършил много знамения и чудеса с Твоите свети мъченици, Ти и сега си същият^[59]. Подкрепи този момък да Те изповяда дори до своя край в тия последни дни! Направи с него знамение за добро^[60], та които видят и чуят за него, всички да прославят Твоето име, защото Ти си благословен във вечни векове! Амин!”

Като стигнаха на определеното място, агаряните събраха много дърва и направиха голяма клада, и пак започнаха да ласкаят светеца и да му обещават много дарове. Но той им рече: “Казах ви не веднъж и два пъти, че аз от вярата си няма да се откажа никога, пък ако щете и хиляди мъки да ми нанесете! Като чуха това, разпоредиха скоро да донесат огъня. И мнозина хукнаха в близките къщи – едни помъкнали главни, други горящи въглени, и един друг се надпреварваха, кой пръв да запали кладата. После му съблякоха дрехите, като го оставиха само по една риза, и го бутнаха в огъня. Но пак го извлякоха и му рекоха: “Окаяни човече, защо така погубваш себе си? Ние те съветваме за добро, а не като оня сребролюбив поп. Не се ли сещаш, че той се радва на твоята смърт, за да наследи твоите богатства, които имаш? Но ние се боим от Бога и не искаме да умреш зле в този огън и да бъдеш изгорен като восък. Послушай ни, отречи се от Христа днес пред нас и изпълни волята ни! Даровете, които ти обещаваме, ще ти ги дадем всичките. А после, ако ти е угодно да живееш с нас по нашия закон, ще останеш. Ако ли не, султановата земя е широка, пък има и много други царства – иди с мир където искаш, и изпълни волята си! Сега само пощади своята младосг и не погубвай себе си безумно!” А Георги им рече: “Знаете ли, че Христос в последния ден ще съди всички родени от Адама, и ще разлъчи праведните ог грешните, както пастир отлъчва овцете си от козите, и грешните ще изпрати във вечната мъка и в негасимия огън^[61], където вечно ще се мъчат заради малката сладост на този свят? А праведните ще изпрати в небесното царство, в райските селения, в блажените жилища – всекиму според подвига му, така както се е подвизавал тук или с усърдие е извършил по-силна милостиня, или е претърпял различни мъки, и не е пощадил тялото си? Всички те ще получат различни дарования и ще наследят велика слава, почести и венци и безкрайна радост. Защо ме блазните като някакъв прост невежа? Христос, моята надежда, е казал: “Който Мене признае пред човеците, ще призная и аз Него пред Моя Отец Небесен”^[62]. Както ви казах най-напред, така ви говоря и сега: нищо не може ме разлъчи от любовта ми към моя Христос^[63], нито пък огънят ще ме изгори докрай, както вие казвате, а само ще ме пресели от този свят в безкрайната светлина. А всички неверници ще ги гори вечният огън, както ви казах.” Те му рекоха: “Разбери, не така бърже ще те преселим от този живот! А много ще страдаш, докато издъхнеш.” И започнаха да го тикат в огъня, така щото цялото му тяло се изприщи. И пак го върнаха и рекоха: “Но, Георги, нима не усещаш този огън?” А той рече: “Да, не го усещам, понеже Творецът на огъня и огъня превръща в роса ^[64]. А вас, окаяните, и този огън може да изгори, и бъдещият. По благодатта на Христа аз не се боя нито от този огън, нито от бъдещия!” Като чуха казаното, пак го бутнаха в огъня, и така до три пъти го тикаха в огъня и пак го изваждаха. Като се убедиха, че не ще успеят, окончателно го хвърлиха посред кладата и така светецът легна в огъня възнак, прострян към изток. След като прогоряха връзките на ръцете му, той вдигна дясната си ръка, прекръсти се със знака на честния кръст и извика с глас: “Господи Иисусе Христе, в Твои ръце предавам духа си!”^[65] Като чуха това мъчителите, един от тях взе голямо дърво, удари светеца по главата и той предаде на Бога духа си на 1 февруари, 12 часа през деня, Месопустна неделя, 1515 година, третата година от царуването на турския султан Селим, при Софийския Митрополит Панкратий.

И при ясно небе внезапно над кладата спря бял облак и изпусна много роса над светеца, та всички събрани на това зрелище се почудиха. Християните видяха това и много прославиха Бога, а пък агаряните заедно с дявола бяха посрамени и видях мнозина от тях да си отиват със срам и да отриват сълзи от очите си. От това християните получиха голяма смелост, пристъпиха към управителя на града и рекоха: “Ето, този християнин умря заради Христа. Дайте ни тялото му да го погребем!” Като чуха това агаряните, с един глас завикаха: “Xич не се надявайте да получите каквато и да било част от неговото тяло, защото ние ще го изгорим и пепелта му ще развеем по въздуха, както направихме с другите в Одрин и Цариград!” Тогава християните се обърнаха към съдията и му рекоха: “Ето, нашият Георги умря заради Христа. Дай ни тялото му да го погребем!” А той се почуди като чу и като обърна очи към презвитера, рече му: “Добре знаем, че ти си виновен за неговата погибел и ти ще даваш отговор на Бога за него!” Презвитерът рече: “Ако съм сторил някакво зло, нека ми бъде както ти каза! Но аз го поучих на полезното, а Бог направи както пожела. И днес той умря за Бога в нашата вяра. Подобава ние да го погребем.” Съдията рече: “Идете и го погребете!” Но презвитерът отговори и рече: “Дай ми един от твоите слуги, който да разгони вашия народ и аз ще извадя от огъня тялото му, което ми даруваш! Защото агаряните рекоха: “Хич не се надявай да получиш нещо от него! Ние и пепелта му ще развеем по въздуха!” Тогава съдията рече: “В такъв случай и самият аз да отида с голяма сила, пак няма да успея да го отнема. Но иди, дано успееш с молба!” Презвитерът заедно с другите пак отиде на мястото, където блаженият лежеше в огъня, и започна едного да моли, другиму да обещава подаръци, за да не го горят повече. Но те побесняха и още повече се юрнаха да хвърлят дърва и да ги слагат върху него, който цял лежеше всред огъня. И започнаха да разплитат близките плетове и да ги трупат върху него. Но недоволни и от това, всеки от тях влачеше кости на някакво мъртво тяло и мяташе върху тялото на светеца, та да изгори тялото му, като го смесят с други тела. Но ония тела след малко изгоряха на пепел, а светецът си оставаше цял и невредим. Като гледаха това, агаряните недоумяваха какво още да направят. Поучени от демона, посъветваха се и решиха: “Този поп очаква да вземе тялото и да го прослави като свято. Но ние нека да го горим до сутринта и ако не изгори, да го отнесем и да го хвърлим в някой тъмен ров!” Този съвет предаде на презвитера оня, облеченият в агарянски дрехи, когото по-горе поменахме, а презвитерът – на всички присъствуващи християни. Един от тях, който беше наемник при някой си агарянин в близките къщи, каза на презвитера: “Вие си идете от това място! А аз с надежда на Бога няма да спя тази нощ, докато не го открадна и не го донеса в твоя дом.” Като чу това презвитерът, поучи го, даде му малко пари и му рече: “Ако това направиш, ще получиш много дарове и почести от нас!” И така християните се разотидоха всеки у дома си.

А сутринта, още в тъмно, дойде един градски свещеник, на име Иоан, видя, че огънят още гори силно, но наоколо нямаше никого. Дойде в къщата на оногова, който беше дал обещанието, потропа на вратата. Християнинът се яви и му рече: “Отидох към 12 часа на нощта и ги намерих всичките да спят. Тогава взех тялото на светеца от огъня и го сложих в едно вретище. Но поради страх от нощните стражи, не посмях да го отнеса при оня презвитер, на когото обещах. Ако искаш, отнеси го ти!”

Тогава Иоан с радост го взе, постави го на рамо и го отнесе в своята църква. После отиде при другия презвитер и му каза всичко, а той прослави Бога и му рече: “Трябва да го пренесем в съборната църква!” Така и стана. След като изгря слънцето, се събраха всички църковни клирици, на които те разказаха станалото, и ги караха да му устроят славно погребение. Но те рекоха: “Да не би да си навлечем всички някаква напаст заради него! Иди и го погреби тайно, без никой да узнае! Или пък иди при съдията и го попитай дали ще разреши, и тогава ще го погребем тържествено!” Той отиде, като се молеше на Бога и думаше: “Боже, научи ме какво да кажа на съдията!” Като дойде при съдията, рече му: “Знай, о, съдия, че като станах тази сутрин и като влязох по обичая си в църквата, ето че посред църквата намерих Георги! Какво заповядваш да правя с него сега?” Като чу това съдията, много се почуди и рече на присъствуващите там: “Да знаете, че е свят. Защото ми разказаха ония, които тази нощ го гориха: “Всички ние седяхме и трупахме дърва върху му, когато внезапно стана невидим.” Всички, които чуха това, се почудиха. И съдията рече на презвитера: “Иди, погреби го тържествено, както си знаете!” Тогава презвитерът отиде и съобщи на клира и християните заповедта на съдията, и се събра всичкият клир с митрополит Панкратий и с християните, и погребаха с подобаващи песни светото тяло на мъченика в църквата “Света великомъченица Марина”, която тогава беше митрополитска катедрала.

Този свети мъченик беше тогава на 18 години, тънък и висок на ръст, с продълговато лице, възрус, с вежди, издигнати и гъсти, нос гърбав, пръсти на ръцете тънки и дълги. Беше смирен по нрав, мълчалив и кротък, и украсен с всякакви добродетелни дела. Всички изпреварваше с поклона си и всеки свой познат наричаше “господин”. Никога не се смееше неразумно, нито пък излезе някога скверна дума из устата му, нито се похвали с нещо, нито завидя някому за нещо.

След като мина малко време, светецът се яви насън на един от клириците в тази църква, като заповяда да изнесат тялото му от земята – и това не веднъж, а много пъти. Той съобщи това на свещениците. Така бяха изнесени мощите му от гроба и положени в храма и неизречено раздаваха божествени благоволения на всички пристъпващи с вяра за слава Божия. Такива бяха подвизите и борбите на смелия страдалец Георги, който с подкрепата на Христа добре завърши пътя на своето страдание и беше увенчан с венеца на мъченичеството в тия последни дни. А светата му душа, понесена славно от светите архангели, влезе в Господните двори и моли за нас Христа Бога, Комуто подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и всякога и във вечни векове! Амин!