Автор: Професор Алексей Осипов
Протестантизмът, провъзгласявайки като основен критерий на вярата единствено Писанието (sola Scriptura) и по такъв начин отхвърляйки светоотеческото Предание като източник за истинното разбиране на Евангелското учение, се е потопил в хаоса на безпределния субективизъм при изясняване, както на Писанията, така и на всякаква християнската истина за вярата и живота.
Лютер отчетливо е изразил догмата на протестантизма: „Аз не се превъзнасям и не се смятам за по-добър от догмати и събори, но издигам моя Христос над всяка догма и събор“. Лютер и неговите последователи не виждали, че Библията, предадена на произволни обяснения от всеки отделен вярващ или отделна община, напълно изгубва своята идентичност.
И действително, протестантизмът от началото на своето възникване и до настоящия момент, не само непрекъснато се разпада на десетки и стотици различни разклонения, всяко от които поставя своя Христос „по-високо от всяка догма и събор“, но и закономерно стига до пълното отрицание на основополагащите истини на християнството.
Оттук възниква и протестанското учение за спасението sola fide — само с вяра. Позовавайки се на словата на апостол Павел: „обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.“ (Гал. 2: 16), — Лютер постави своето тълкуване на тези думи „над всяка догма и събор“.
Той провъзгласи: „Греховете на вярващия — настоящи, бъдещи, както и минали, се прощават защото се покриват или скриват от Бога чрез съвършената праведност на Христос, поради което не се използват против грешника. Бог не желае да ни вменява, да води сметка на греховете ни, а разглежда като наша собствена праведност, праведността на Този, в Когото вярваме“ – тоест Христос.
Заради това и самото кръщение в протестантизма не е очистване от греховете и не е раждане в дух на нов човек, а просто обявяване на грешника за праведник (пронунциация). Тоест – това е един чисто канцеларски акт.
Нелицеприятна оценка на основателя на протестантизма и неговото учение дава светителят Игнатий Брянчанинов: „Съчиненията на Лютер са непоносими не само за благочестивия, но дори и за благопристойния читател. Те са пропити от най-груба поквара и неистово богохулство. Ако неговото учение има много последователи, то причината за това за някои е лична, за други – политическа, за тълпата – невежеството… Впрочем лютеранизмът доставя големи удобства на човек, желаещ колкото се може по-малко да се обръща към Бога и колкото се може по-малко да се ограничава в своите плътски желания“.
Лютер в едно от писмата си казва: „Душата изобщо не участва в тези сладострастни дела, на които се предава тялото; тя никак не се осквернява от тях“. Той попитал веднъж съпругата си смята ли се за свята. Когато му отговорила, че бидейки грешница, не би могла да се има за свята, Лютер възкликнал: „Ето какво е проклетото влияние на папизма! Ние всички сме святи чрез вярата!“
Така, 1500 години след пришествието на Христа, е възникнала тази фактически нова религия с нова основа, в която напълно е заличен какъвто и да е критерий за истинност и са разрушени основите на християнския духовен живот.
Превод от руски език: Валя Марчелова