Кръщение във водите

Да продължаваме да мислим за Великия пост, а не за неговия край

Благовестие Публикации
Сподели:

Протоиерей Алексий Уминский

Често се случва човек по време на Великия пост да започне да усеща себе си по особен начин. И не бива да се страхува, че става така. Хората се притесняват, че от тях започват да излизат всякакви нечистотии. Но аз мисля, че това е правилното състояние на човека – да усеща своята мерзост, нищожност, да изпитва чувството, че целият е такъв неприятно лепкав, мръсен от всичко това, което е излязло от него, незнайно защо точно сега. То е както в банята – от парата порите на кожата се отварят и от тях започва да излиза всяка мръсотия.

И именно затова Великият пост е добър и нужен! Всичко, което се е таило в нас, всичко, което сме натиквали в ъгълчетата на нашето подсъзнание, което сме прикривали зад лицемерните си усмивки, зад доброто си възпитание, зад своята начетеност, зад умението ни да се държим добре в обществото, да хвърляме прах в очите на другите, умението да се изказваме, да говорим красиво – всичко това във Великия пост помръква, защото постейки, наистина влизаме в областта на правдата. И всичко онова, което сме скривали дълбоко в нас, от което сами сме се отвращавали и което изобщо не сме искали да видим в себе си, започва да излиза на повърхността и да ни покрива с лепкавата своя гадост. И ето, с това идва и възможността най-накрая да се освободим от всичката тази нечистота, ако подходим правилно. Ако осъзнаем, че е изключително важно да разберем какви сме всъщност и започнем със смирение, със сълзи и скръб да се очистваме. Това ще е най-прекрасното, което може да се случи с нас във Великия пост!

Но дори човек и така да отиде на Пасха, няма нищо страшно. Защото Господ, по думите на свети Йоан Златоуст, е готов да дари Пасхална радост на всички – постили и не постили, трудолюбиви и лениви, и първи, и последни, работили от първия час и дошлите в единадесетия. Така че не е страшно човек да дойде и такъв! Господ ще го приеме, стига само наистина да усеща своята болка, своето недостойнство, своята болест, от която търси и проси изцеление единствено у Него!

Така че да продължаваме да мислим за самия Пост, а не за неговия край!

Превод от руски език: Валя Марчелова