Светител Йоан Шанхайски
Неутешима и безгранична би била скръбта ни за умиращите наши близки, ако Господ не ни бе дарувал вечен живот. Безсмислен би било съществуването ни, ако завършваше със смъртта. Каква полза тогава от добродетелите, от добрите дела? Тогава прави биха били тези, които казват: ,, Да ядем и да пием днес, защото утре може да умрем!‘‘
Но човекът е създаден за безсмъртие, а със Своето Възкресение Христос развърза вратата на Небесното Царство, на вечното блаженство за повярвалите в Него и праведно живелите.
Земният наш живот е подготовка към бъдещия, а със смъртта тази подготовка завършва. На човек му е дадено веднъж да умре и после – съд. Тогава той оставя земните си грижи, тялото се разпада, за да се възстанови отново при общото възкресение. Но душата продължава да живее и нито за миг не прекъсва съществуването си. С много явявания на отминали от този свят, ни се дава отчасти да узнаем какво се случва с душата, когато излезе от тялото. Когато се прекъсне зрението с телесните очи, тогава започва духовното зрение. Често то започва у умиращите още преди самата им кончина и те, още виждайки окръжаващите ги и даже разговаряйки с тях, виждат и неща, които са незрими за другите. Излизайки от тялото, душата се оказва сред много духове – и добри, и зли. Обикновено тя се стреми към тези, които са най-близки до нейна същност, а ако приживе е била под влияние на някои, то остава във връзка и подчиненост от тях, независимо че като ги срещне, разбира колко те са неприятни.
В течение на два дни, душата се ползва с относителна свобода, може да посети места, които са й били любими, а на третия ден се отправя в други пространства. При това, тя преминава през пълчища от зли духове, които препречват пътя й и я обвиняват в различни грехове, в които самите те са я съблазнявали.
Съгласно откровенията, съществуват двадесет такива прегради – т. нар. митарства, като на всяко едно от тях тя бива изпитвана за един или друг грях. Преминавайки през едното, душата попада на следващото и едва, когато благополучно премине през всичките митарства, може да продължи своя път. Колко ужасни са бесовете и митарствата показва това, че Самата Богородица, известена от архангел Гавриил за предстоящата Й кончина, моли Своя Син да Я избави от тези бесове и, изпълнявайки Нейната молба, Сам Господ се явява, за да приеме душата на Своята Пречиста Майка и да Я възнесе на Небето.
Страшен е третият ден за душата на починалия и тогава тя има особена нужда от молитва. В течение на следващите тридесет и седем дни, душата преминава през митарствата, покланя се на Бога, посещава небесните селения и пропастите на ада, без да знае къде ще се озове. Едва на четиридесетия ден, се определя нейното място до Възкресението на мъртвите. Едни души се намират в състояние на предвкусване на вечната радост и блаженства, а други – в страха от вечните мъки, които ще настъпят в пълнота след Страшния Съд.
Дотогава са възможни промени в състоянието на душите, особено чрез принасяне за тях на Безкръвна жертва (поменаване на литургия), както и други молитви. Колко важно е споменаването им на литургия, показва следното събитие. Преди откриването на мощите на св. Теодосий Черниговски (1896 г.), извършилият преобличането на мощите свещеник, задрямал и видял пред себе си светителя, който му казал: ,, Благодаря ти, че се потруди за мен. Моля те още, когато служиш литургия, да поменаваш моите родители‘‘ – и назовал имената им ( иерей Никита и Мария). ,, Но как, ти, светителят, просиш моите молитви, когато сам предстоиш пред Небесния престол и подаваш на хората милостта Божия‘‘?- попитал свещеникът. ,, Да, вярно е – отговорил св. Теодосий- но приношението на литургията е по-силно от моите молитви‘‘.
Заради това, полезни за починалите са и панихидите, и домашните молитви за тях, и добрите дела, вършени в тяхна памет, като например милостиня, жертва, но особено полезно е споменаването им на Божествената литургия. Има много явявания на починали и други събития, които потвърждават колко благотворно е споменаването им.
Много умрели в покаяние, но не успели да го проявят приживе, са се освободили от мъки и са получили покой. В църквата винаги се възнасят молитви за упокоение на душите на умрелите, дори в коленопреклонните молитви в деня на Слизането на Светия Дух има особено моление за тези, които се ,, намират в ада‘‘. Всеки от нас, който желае да прояви своята любов към починалите и да им окаже действителна помощ, може да го направи най-добре чрез молитва за тях, особено да им запише литургия, когато във времето на проскомидията се отнемат частици и за живите, и за умрелите и се пускат в кръвта Господня с думите: ,, Отмий, Господи, греховете на тези, които тук споменахме, с честната Твоя Кръв, по молитвите на твоите светии‘‘.
Ето, от това имат нужда винаги, а особено в тези четиридесет дни, в които душата на починалия изминава своя път до вечните обители. Тялото не чувства нищо, не вижда събралите се близки, не усеща мириса на цветята, нито чува надгробните речи. Но усеща възнасяните за нея молитви, благодарна е на тези, които ги извършват и им е духовно близка.
Роднини и близки на покойниците! Правете за тях според силите си това, което е необходимо. Давайте средства не за външни украси на ковчези и гробове, а творете милостиня в помощ на нуждаещи се, в помощ на църквата, където се възнасят молитви в памет на починалите. Сторете милост на починалия, погрижете се за душата му. На всички ни предстои този път и колко ще жадуваме тогава някой да ни споменава молитвено!
Да бъдем самите ние милостиви и към самия покойник! Като почине, да известим свещеника или да го повикаме, за да прочете молитва за ,, изход на душата от тялото‘‘, която се полага да се чете над всички православни в момента на тяхната кончина. Постарайте се, ако е възможно, покойникът да бъде опят в църква, а дотогава да се чете над него Псалтир. Не е необходимо опелото да бъде пищно, но е задължително да бъде отслужено пълно, без съкращения. Тогава трябва да мислите не за себе си и за своите удобства, а за покойника, с когото се прощавате навеки. Ако се случи в храма едновременно да има няколко покойника, не се отказвайте да бъдат опети заедно – даже още по-гореща ще е молитвата на събралите се близки на всички покойници, отколкото поради липса на време и сили свещеникът да бъде принуден да съкрати чина на опелото, защото всяка дума от него за покойника, е като капка вода за жадния.
Непременно се постарайте да запишете четиридесятница, т.е. споменаване името на покойника на литургия в течение на четиридесет дни и това е възможно в храмовете, където ежедневно се служи Божествена света литургия. Добре е да се изпратят имената на покойниците за поменаване и в монастири или на други свети места.
Да се грижим за отминаващите в другия свят преди нас, да направим всичко, което можем за тях, помнейки, че ,,Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани‘‘ (Мат.5:7)
Превод от руски език: Валя Марчелова