В памет на блажено упокоилия се известен руски проповедник и многоуважаван духовник – протоиерей Дмитрий Смирнов
Автор: Протоиерей Дмитрий Смирнов
Oбикновено хората идват на изповед и в един глас казват: ,,При мен нищо не се получава – изповядвам все едно и също!‘‘
Разбира се, че при теб и нищо не може да се получи! И не само защото си ленив, нерадив, объркан, или защото в сърцето ти бушуват всякакви страсти. Съвсем не заради това – а защото за човека това е невъзможно! Да се спаси човек е невъзможно. Ако можеше да се спасява чрез поклонничеството, четене на молитвени правила, пост, изучаване на Свещеното Писание, извършването на добри дела- то всички щяхме да се спасим. И тогава защо трябваше да идва Христос?
Защото само Той може да спаси човека. Само Той!
При това – ако поиска! А за да поиска да спаси някого от нас, трябва да Му станем по някакъв начин угодни. Заради това хората, които Христос спасява, ние наричаме Божии угодници.
Именно така трябва да продължаваме да живеем, че Христос гледайки ни, да не се натъжава, а да се радва. Ето така трябва да живеем, че да Му угаждаме! Помисли, почувствай, направи едно, второ, трето и като угодиш на Христос, Той ще те спаси! А да се опитваш сам…
Ето написано е, не съм го измислил аз: ,,за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно‘‘ (Мт. 19: 26). Да направи алчния щедър Той може, мъртвия да оживи – може, всичко може Бог!
Заради това, докато човек се опитва сам, докато се надява сам на себе си, той няма как да има надежда в Бога.
А необходимо е всякоя надежда за своето спасение да възложим на Бог. Защото какво е вечният живот? Вечният живот, както казва Сам Христос, е ,,да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога‘‘ (Иоан. 17: 3).
Вечният живот е да познаваш Бога! А това е възможно, когато Господ влезе в сърцето ти и Си направи там обител и заживее там, както апостол Павел казва: „и вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2: 20).
И ме ръководят не африкански страсти, а Сам Христос, Неговият Дух – Христовият!
Както апостолът казва: ,,Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме‘‘ (Гал. 5: 25). Не по своята воля, която е ръководима от страстите, а по духа Христов, който сме длъжни да възприемем в себе си: ,, и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си‘‘ (Мт. 11: 29).
В Бога, покоят е само в Бога!
превод от руски: Валя Марчелова