За Евангелието на Йоан често казват, че е най-загадъчно и най-тайнствено, а много от важните събития в живота на Иисус Христос – като възкресението на Лазар – са описани само тук. Защо е така? И как да разгадаем тайните на тази книга?
За автор на четвъртото Евангелие се счита апостол Йоан Богослов. Но някои от учените казват, че то е написано едва ли не през втори век след Раждането на Христа! Кой, всъщност, е неговият автор?
Наистина, най-древният от намерените ръкописи на Евангелието от Йоан – неголям фрагмент от папирус Р52 с откъси от 18-та глава – е датиран, и то доста надлежно, от II век от раждането на Христос. Църковните писатели започват да правят препратки към четвърто Евангелие едва от втората половина на II век. Но всички единодушно посочват като негов автор Йоан – същият онзи Йоан, който по време на Тайната вечеря се обляга на гърдите Иисусови (Ин 13:23). За това, като за безспорен факт пишат Ириней Лионски (около 130-202 г.) и Тертулиан (155/165 –220/240 г.). А Климент Александрийски (150-215 г.), основавайки се на „думите на древните презвитери“, добавя, че “Последният от евангелистите Йоан, като забелязва, че в Евангелията е известено само за телесното, подбуден от близките си и по внушението на Св. Дух, написва духовно Евангелие.”
Според сведения на Епифаний Кипърски, Йоан завършва своя труд, когато е бил на 90 години. Ако предположим, че по време на евангелските събития ( т.е. около 30 година) апостолът е бил на 20 години, е напълно възможно неговото Евангелие да се е появило в света през 100 – та година. Това напълно съответства на онези дати, които сочат съвременните учени.
Разбира се, в библейските науки не се е разминало без спорове относно това, дали наистина Йоан Зеведеев се явява автор на този възвишен богословски текст. Онзи най-обикновен рибар (макар и от семейство с положение в обществото – както е известно от Евангелието, е бил познат на йерусалимския първосвещеник!), който заедно със своя брат Яков, поисква веднъж позволение от Иисус Христос да стане Негова дясна или лява «ръка», когато Той се възцари ( виж Мт 20:21-24). Дори и самото четвърто Евангелие не дава еднозначен отговор за своя автор: казано е само едно, че го е написал ,,ученикът, когото Иисус обичаше‘‘. Има предположения, че това е презвитер на име Йоан или апостол Тома, а и дори… Мария Магдалина!
Едва през ХХ век, неговото авторство отстоява британският епископ Брук Фосс Уесткот – един от най-известните библейски текстолози на ХХ век, чиито трудове дават забележителни резултати в цялата библейска наука. Той тщателно изследва съдържанието и езика на четвъртото Евангелие и последователно доказва, че неговият автор е бил: 1) евреин; 2) живял е в Палестина; 3) бил е очевидец на евангелските събития; 4) бил е от кръга на дванадесетте апостоли; 5) не би могъл да е никой друг, освен апостол Йоан.
Защо авторът на четвърто Евангелие нарича себе си ,,любимия ученик‘‘ на Иисус? Та това е нескромно!
Това, че той не разкрива своето име, е по-скоро признак на скромност. А ако трябва да се отговори съществено на въпроса… Надали Учителят е имал ,,любимци‘‘. По-скоро, Той, като Сърцеведец, вижда в Йоан някаква особена дълбочина, мистичен дар, способност да съзира и да разбира онова, което не всички могат да видят и да разберат. Затова и го допуска по-близо до Себе Си.
Йоан нарича себе си любим ученик, за да може да обясни, защо точно той се оказва най-близо до Господа Иисуса на Тайната вечеря и успява да разбере от Него името на предателя Иуда. Или защо става така, че точно на него Христос, вече разпнат на Кръста, поверява грижите за Своята Майка.
И разбира се, за Йоан е важно да заяви, че неговият разказ за Христос е разказ на очевидец: Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско (Йоан 21: 24). Работата е там, че по време на написване на четвърто Евангелие, измежду юдеите (и не само) вече са се разпространили сериозни заблуждения за Христос. Започват да казват, например, че Иисус, не е истински човек, а се явява като безтелесен призрак, така че и Неговото разпъване на Кръста е мнимо, а смъртта – илюзия…
Йоан Богослов усърдно се бори с подобни ереси. Точно затова в неговото Евангелие са толкова важни всички детайли, които свидетелстват, че Господ Иисус е бил жив човек от плът и кръв. Той, Който половин ден е бил на път, уморен, моли жената за вода (Ин 4:6,7); идва при гроба на Лазар и плаче (Иоан 11: 35); след възкресението Си предлага на Тома да сложи пръста си в раните му от гвоздеите и ръката си в раната му от прободеното с копие Негово тяло (Иоан 20: 27). Явно е, че Той не е призрак!
Защо Йоан не съобщава за толкова важни събития като Рождеството на Спасителя или Неговото Преображение?
Защото не иска отново да разказва за всички събития, свързани с Христос, а само да допълни другите евангелисти, чиито спомени към онзи момент вече са написани. Целта на Йоан е да доразкаже най-важното от онова, за което по неясни причини премълчават Матей, Марко и Лука, които в библейската наука е прието да се наричат «синоптици» » (от гр. Συνοπτικός – тези, които описват нещо). Точно затова може да ни се стори, че Евангелието на Йоан почти не е свързано тематично с другите три Евангелия. «Пресечните точки» са само няколко: насищането на пет хиляди души, ходенето по водата, Тайната вечеря, отричането на Петър, осъждането при Пилат, Разпването – това са общо взето… А и тези събития по същество са описани по по-различен начин, отколкото при «синоптиците».
Например, в разказа за Тайната вечеря не са написани думите: ,,вземете, яжте: това е Моето тяло… това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.“ (Мт 26: 26, 28). Обаче, Йоан описва как Иисус Христос умива краката на учениците си преди вечерята и им заповядва да следват този Негов пример на любов. А после, подробно преразказва прощалната беседа на Спасителя с апостолите.
Целта на Йоан е не просто да разкаже как е станало всичко, а да подчертае най-важното: Иисус Христос – не е просто Учител, а Син Божий, във всичко равен на Отца.
Аз и Отец едно сме, – казва Иисус на спорещите с Него юдеи. – ,,Макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мене, и Аз съм в Него.“ (Иоан 10: 30, 38).
Един от учениците, Филип, се обръща към Иисус с думите: ,,Господи, покажи ни Отца, и стига ни, – а Иисус му отговаря: толкоз време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата‘‘ (Иоан 14: 6-11).
В края на разговора си с учениците, Христос възнася молитва към Бога: ,,прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде“ (Иоан 17: 5).
Той не поправя апостол Тома, който, като се уверява в Неговото възкресение, възкликва: ,,Господ мой и Бог мой!“. Точно обратното, Спасителят потвърждава неговата правота: ,,ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали“ (Иоан 20: 28, 29).
Подобни места в Евангелието на Йоан са много.
Но мисълта, че Иисус Христос е равен на Бога Отца, звучи само у един евангелист – Йоан. Нима цялото християнско богословие се основава само и единствено на това Евангелие?
Съвсем не! Йоан Богослов наистина акцентира върху тази идея и при него тя е изразена най-ясно. Но и в другите книги на Новия Завет има достатъчно места, които свидетелстват, че по време на апостолите Църквата няма съмнения относно божествеността на Иисус Христос.
Едно от многото потвърждения за това са думите на Христос в Евангелието от Матей: ,, Ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му. Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си“ (Мат. 16: 27-28). Тук Иисус е представен като Повелител на Ангелите, Съдия над всички хора и Цар, което безусловно означава, че Той е Бог.
В същото това Евангелие от Матей, Иисус увещава, но не с мярката на ревностните законници: ,,Или не сте чели в закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни? Но казвам ви: че тук е Оня, Който е по-голям от храма“ (Мт 12: 5-6).
За божествеността на Христос постоянно говори апостол Павел, който пише своите послания, още преди да се появят Евангелията. Например: ,,Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово“ (Гал 1: 11-12). На друго място Павел пише, че Христос е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар; понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо… всичко от Него и за Него е създадено <…> в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството (виж Кол 1: 15, 16; 2: 9).
И има още много подобни примери. Така че евангелист Йоан не е написал нищо такова, което да не можем да намерим в новозаветните книги. Той само подчертава най-важното, при това точно и ясно го обозначава още в самото начало на своето Евангелие: ,,И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца “(Ин 1: 14).
Защо за възкресението на Лазар се разказва само в Евангелието от Йоан? Та нали това е едно от най-важните чудеса, извършени от Христос!
Възкресението на Лазар наистина е много важно събитие. Макар че Господ Иисус възкресява мъртви и по-рано (дъщерята на началника на синагогата Иаир, сина на наинската вдовица), когато онези, които не вярват в Него, са имали възможността да кажат, че възкръсналите, всъщност не са умрели, а само изпаднали в летаргичен сън или в кома. Лазар, обаче, е лежал в пещерата четири дни, и тялото му вече е започнало да се разлага и мирише. Христос умишлено се е забавил по пътя, за да дойде със закъснение, и по този начин да лиши съмняващите се в Неговото могъщество чрез последните аргументи.
Това чудо е последното от извършените от Христос, преди да Го разпнат и преди да възкръсне. Съживявайки Лазар, Той засвидетелства, че някога ще бъдат възкресени всички хора – тази мисъл е изразена в тропара на празника на Лазарова събота: “За да ни увериш в общото възкресение, преди Твоите страдания от мъртвите въздигна Лазаря, Христе Боже.“ Но същевременно Той поставя всички юдеи пред избор: да Го приемат като Син Божий и Спасител или окончателно да го отхвърлят; защото трети вариант – да се престорят, че нищо не се е случило – няма. Прекалено явно е чудото, прекалено много хора разбират за него (всичко става във Витания, на няколко километра от Йерусалим). Неслучайно, точно след възкресяването на Лазар първосвещениците окончателно решават да убият Иисус. А заедно с Него и Лазар – живото свидетелство за божествената власт на Христос.
Точно поради голямата важност на това събитие, другите евангелисти премълчават за него – така смятат много библеисти! В онези времена, когато Матей, Марко и Лука пишат своите Евангелия, Лазар е бил още жив, и да пишат за него, би означавало отново да подложат живота му на голяма опасност, се обяснява в Синаксара на Лазарова събота. А Йоан, както вече споменахме, пише много по-късно, вероятно тогава Лазар вече е бил починал (след възкресението, той, все пак, не е станал безсмъртен) и е било възможно да се разкаже за това чудо.
Трябва да допълним, че разказът за възкресяването на Лазар далеч не е единственият забележителен, описан само в Евангелието от Йоан. Също толкова уникални са:
- Разказът за първото чудо, извършено от Христос, – превръщането на вода във вино в Кана Галилейска (Иоан 2: 1-11);
- Разговорът на Иисус Христос с Никодим за раждането свише – тайнството Кръщение (Иоан 3: 1-21);
- Изцелението на разслабения в Йерусалим в къпалнята при Овчи порти (Иоан 5: 2-15), на слепородения (Иоан 9: 1-41) и много други;
- Многото важни беседи за това че Иисус е равен на Отца (Иоан 5: 17-47), за Небесния Хляб (Иоан 6: 25-66)…
Забелязва се, че Йоан повече разказва за събитията в Йерусалим, а «синоптиците» – за това, което се е случило в Галилея. Може би, основанието е в това, че с образованите йерусалимски жители Спасителят счита за по-подходящо да говори за Себе Си, по-често да засяга темата, която става ключова за Йоан: ,,Аз и Отец сме едно“ (Иоан 10: 30).
Превод от руски език: Вера Рачева