„Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия, и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам!
Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза, с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина. Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне.
До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи: само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците. Защото ти каза: Господ е мое упование; Всевишния си избрал за твое прибежище; зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище; защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища: ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си; аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш.
„Задето той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ми. Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дълги дни и ще му явя Моето спасение.“
Говорейки за 90-ти псалом, не може да не засегнем темата за благодатното, благотворно и спасително влияние на Псалтира в живота на всеки православен християнин. Така например, представителят на древното египетско монашество, който най-огромно значение в своята аскеза и духовен подвиг отдава на Псалтира – презвитера скитски Маркел от Лаврата на Келия (монашеско поселение в Либийската пустиня) казва: ,,Повярвайте чеда, че нищо така не възмущава, не безпокои, не дразни, не уязвява, не унижава, не наскърбява, не настройва така демоните срещу нас самият виновник на злото – сатана, както постоянното упражняване в псалмопението. Цялото Свещено Писание е полезно и четенето му принася немалко неприятности на демона, но нищо не го съкрушава така силно, както Псалтирът…“
Едни от най-често използваните псалми са 50-ти и 90-ти псалом. Те често звучат в богослуженията и в келийните, и домашни молитви.
Стихове на 90-ти псалм са цитирани в Евангелието от Матей (4:5-7) и Евангелието от Лука (4:9-12), когато дяволът изкушава Иисуса.
ЗАГЛАВИЕ И АВТОРСТВО
Този псалм е написан от свети пророк Давид. В еврейския текст на Библията псалмът няма заглавие. В гръцкия превод (Септуагинтата), заглавие то му е ,,Хвалебна песен Давидoва‘‘. Фактически това е благодарствено песнопение, което боговдъхновено утвърждава как Господ опазва верните си и ги защитава от всяко зло.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ПСАЛОМА
Главната му тема е: Бог е Застъпник и Надеждно Прибежище за всички, които се Нему уповават. Псалмът е даден за наставление на хората, за да им разкрие колко блага доставя упованието на Господ. Вярата и надеждата в Бога, с молитва и живот по неговите заповеди, имат непреодолима сила.
За разлика от другите псалми, той има сложно построение. Може условно да бъде разделен на 3 части: от 1-ви до 2-ри стих; от 3-ти до 13-ти стих; от 14 – 16 стих. Главната композиционна особеност е, че това е диалог, с бърза смяна на лицата, изразяващи своите мисли и чувства.
Тук или пророк Давид изразява мислите си за праведника, живеещ с пълна надежда на Господа Бога (Пс. 90:1-2), или обръщайки се към праведника, го успокоява с благата, които се изливат върху уповаващия се на Бога (Пс. 90:3-8, Пс. 90:13), или говори от лицето на този праведник, който напълно е предан на волята Божия (Пс. 90:2,9), или от лицето на Самия Бог, изразяващ своето благоволение върху праведника(Пс. 90:16).
Псалмът е построен във формата обръщение на наставник, който в речта си, отправена към ученика, изразява увереност в пълната безопасност на човек, който се надява на Бога и се намира в общение с Него.
Някои богослови виждат в този псалм отвлечения поетически образ на праведника, за когото всички случаи на избавление са взети от псалмопевеца Давид напълно произволно, без всякакво историческо отношение и който може да се отнася, както към самия Давид, така и към който и да е друг праведник.
Други пък тълкуватели на този псалм, виждат в него посочване на пророчество на цар Давид за благочестивия цар иудейски Езекия и обстоятелствата на неговото време (за това, как Езекия, възлагайки надежда на Бога, съкрушава Асирийското воинство). Който е запознат с историята на иудейския цар Езекия, е наясно, че в показаното изображение на праведника имаме поетично предаване на тази история.
ТЪЛКУВАНИЕ НА ПСАЛМА
Стихове 1 и 2. „Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия, и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам!“
„Живы́й в по́мощи Вы́шняго, в кро́ве Бо́га Небе́снаго водвори́тся. Рече́т Го́сподеви: Засту́пник мой еси́ и Прибе́жище мое́, Бог мой, и упова́ю на Него́!“
Този, ,, който живее под покрива на Всевишния“ – това е вярващият човек, надяващият се на Бога, и който намира покой в Неговото жилище. От една страна е изразена пълната преданост на човек на Божията воля, който се надява единствено на Бог, а от друга – пълната безопасност на този, който се намира в най-близко общение с Небесния Бог и е под крепката Негова защита. Само такъв ще каже: ,,Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам!“
Тоест виждаме, че главният закон е вярата в Бога и надеждата на Него.
Стихове 3 и 4. „Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза, с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина“
„Я́ко Той изба́вит тя от се́ти ло́вчи и от словесе́ мяте́жна, плещма́ Свои́ма осени́т тя, и под криле́ Его́ наде́ешися: ору́жием обы́дет тя и́стина Его́‘‘
В тях псалмопевецът, насочвайки речта си към праведника, казва, че Бог ще го избави от мрежата на враговете – ,, примка на ловец“, от всяко враждебно слово, клевета и заговор против него (в църковно-славянския превод „изтребителна пораза“ е „словесе мятежна“). Той ще го прикрие, ще го охранява с плещите си („плещма Своима осенит тя‘‘ на църковно славянски – „с перата Си ще те осени“), подобно на воините, които във време на сражение са в предните редици и закриват намиращите се зад тях. И праведникът ще има надеждата, че под покровителството на Бога ще бъде в безопасност. Тук подобието е взето от птиците, които с крилете си покриват своите птиченца. Или мисълта на псалмопевеца може да бъде изразена по следния начин: всемогъщата сила Божия ще те защити и, намирайки се под охраната на Божествената закрила, ще бъдеш напълно в безопасност. Самата истина Божия ще те огради от всички страни със сила. Под „Неговата истина“ трябва да се разбира верността на Бог към Своето Обещание: Той обещава Своята помощ на всички, уповаващи се на него и действително им я дава.
Стихове 5 и 6. „Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне“.
„Не убои́шися от стра́ха нощна́го, от стрелы́ летя́щия во дни, от ве́щи во тме преходя́щия, от сря́ща и бе́са полу́деннаго“.
„Ужасите нощем“ означава скрита опасност. Обикновено страховете се появяват нощем заради обкръжаващата тъма ( страх от бесове, крадци, убийци), но ти се моли и от нищо да не се бой!..
„Стрелата, която лети денем‘‘ е образ, който има символичен смисъл. Стрелата изобразяв някаква опасност, болест, зъл умисъл.
„Ходещата в тъмата язва“ в църковно-славянския текст е „вещь, во тме преходящия‘‘- има се предвид блуд, прелюбодейство, невъздържание, гнусни и плътски помисли, защото всички такива демони воюват против хората.
„От заразата, която опустошава по пладне“ на църковно-славянски „от сряща и беса полуденнаго“. Изхождайки от църковно-славянския текст „сряща“ може да се преведе като ,,нападение“, защото самата дума означава неприятна, неочаквана среща, внезапна беда, нещастие, бедствие, нападение, недъг, зараза.
„Бес полуденный‘‘ – по тълкуванието на св. Атанасий Велики е символ на леност и безгрижие. Демонът на леността предразполага хората да тънат в безгрижие, особено по пладне, когато стомахът се насища и обременява с ястия (именно този „бес полуденный“ смутил Давид, когато след обедния сън впаднал в прелюбодеяние с Вирсавия). Други тълкуватели пък определят този бяс като зъл дух, който причинява различни поражения – болести, язви, зарази.
Псалмопевецът, изброявайки всички подобни страхове, успокоява човека, който се намира под Божието покровителство, казвайки му: пазен от силата Божия, не бива да се боиш от никакви опасности – ни тайни, ни явни, нито денем, нито нощем. Ще се избавиш от всякакви страхове, от всякакви опасности и неочаквани нападения на зли духове.
Стихове 7 и 8. ,, До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи: само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците“.
„Паде́т от страны́ твоея́ ты́сяща, и тма одесну́ю тебе́, к тебе́ же не прибли́жится, оба́че очи́ма твои́ма смо́триши, и воздая́ние гре́шников у́зриши“.
Опасности дебнат човека от всички страни. Цифрата хиляда – ,,тысяща“ – на църковно-слав. и десетки хиляди – ,,тма“- на църковно-слав. символично означават необикновено безчислено мнозинство нападащи човека врагове. Или казано така: ако от едната страна те нападат хиляди и безчислено множество врагове от другата ти страна, то и тогава никой не ще се приближи до теб и неще те погуби. Не само, че не ще претърпиш никаква вреда от нападащите те нечествици, но ще гледаш с очите си и сам ще видиш възмездието им от Господа. Така е било и с благочестивия иудейски цар Езекия. Когато с многочислена войска го нападнал и обсадил Йерусалим асирийският цар Сенахирим, тогава Езекия молитвено въззовал към Господа, възлагайки изцяло упованието си на Него. И Господ бързо го избавил от страшната опасност, която го връхлетяла, поразявайки в една нощ цялото многочислено (185 хилядно) войнство асирийско.
Стих 9. „Защото ти каза: Господ е мое упование; Всевишния си избрал за твое прибежище“;
„Я́ко Ты, Го́споди, упова́ние мое́, Вы́шняго положи́л еси́ прибе́жище твое́‘‘.
В този стих силата на упованието в Бога става все по-голяма. Надяващият се на Бога и живеещият под Неговия покрив сам на себе си говори: ,, Господ е мое упование“- надежда, опора, и ,,Всевишния си избрал за свое прибежище“ уточнява псалмопевецът.
Стих 10. „зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище“;
„Не прии́дет к тебе́ зло и ра́на не прибли́жится телеси́ твоему́‘‘;
Псалмопевецът Давид сякаш отговаря на уповаващия се на Господа: , Ти каза, че Господ е твое упование и Всевишния си избрал за свое прибежище – тогава знай, никакво изкушение няма да се приближи до теб. В църковнослав.текст – ,, телеси твоему“ – до твоето тяло, което може да бъде изтълкувано както в българския текст – „жилище, местообитание“, но и в същинското значение на плът, тяло, което е ,,жилище‘‘ на душата.
И в този псалм Давид продължава своята реч за Божието покровителство над човека, който напълно се е предал на волята Му и мислите на псалмопевеца изглеждат така: след като си избрал за свое прибежище Бога, то никакво зло няма да те приближи и никаква беда не ще достигне до твоето жилище или никаква рана не ще порази тялото ти.
Йоан Златоуст обяснява този стих по следния начин: ако на праведника му се случи да понесе немощи, рани и други подобни изкушения, то те са за него изпитание и подвиг, и умножават венците му, а за грешника те действително са рани.
Стихове 11-12. „защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища: ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си“;
„я́ко А́нгелом Свои́м запове́сть о тебе́, сохрани́ти тя во всех путе́х твои́х. На рука́х во́змут тя, да не когда́ преткне́ши о ка́мень но́гу твою́“;
Давид показва, че Бог ще изпрати на вярващия своите ангели и ще им заповяда да те пазят във всички твои дела. Те ще те понесат на ръцете си и ще те придържат, за да не се спъне о камък ногата ти, т.е. да не впаднеш в изкушение, когато на нравствения ти път изникне съблазън. Думата „нога“ според св. Атанасий Велики, е употребена в смисъл на душа, а думата „камень“ – в смисъла на грях.
Стих 13. „аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш‘‘.
„на а́спида и васили́ска насту́пиши, и попере́ши льва и зми́я‘‘.
По думите на Атанасий Велики, под „лъв, змей, аспида и василиск» можем да разбираме сатана и отпадналите от Бога с него зли ангели. Аспида и василиск заедно са различните образи на нечистата сила- бесовете, а лъвът и змията – дяволът.
Но дори и приети в буквален смисъл, може да бъдат разбирани като опасни животни. Те, като най-страшни такива, служат за образ на непредотвратима опасност или най-зъл враг.
В изреченията на този стих, както и на предния, е изразена мисълта, че за човека, охраняван от ангелите, нищо, дори и най-ужасното, не може да бъде опасно – ще настъпваш аспида и василиск, ще тъпчеш, ще надделяваш над лъв и дракон.
Във висш смисъл, със стъпкаването на отровни и хранещи се плът зверове, Давид изразява победата над Злото!
Стихове 14, 15 и 16. „Задето той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дълги дни и ще му явя Моето спасение“.
„Я́ко на Мя упова́ и изба́влю и́, покры́ю и́, я́ко позна́ и́мя Мое́. 15 Воззове́т ко Мне и услы́шу eго́, с ним есмь в ско́рби, изму́ eго́, и просла́влю eго́, 16 долгото́ю дний испо́лню eго́, и явлю́ eму́ спасе́ние Мое́“.
Псаломът завършва със словата на Бога, Който говори за праведника: Така както той се надяваше на Мене, така и ще го избавя и ще го скрия от всяка опасност. А за това, че Ме позна и повярва в Мене, т.е. служеше и Ми се покланяше, не признавайки друг бог, винаги ще му помагам и ще чуя молитвата му. Ако го постигне някаква скръб, ще бъда с него и в скръбта му. Ще го избавя от всякакви скръбни и тежки обстоятелства, и не само избавя, но и ще го прославя, т.е. и най-нещастните обстоятелства ще обърна за него в благополучие и слава. Ще направя за него това, което някога направих за многострадалния праведник Йов или пък- за благочестивия иудейски цар Езекия. Ще получи дълголетен живот на земята и ще се сподоби с вечния блажен живот на бъдещия век. С ,,дълги дни“ Господ назовава вечния живот.
Виждаме, че награда и плод за упованието в Господа е Божията помощ или Спасение. А нашето спасение, по тълкуванието на св. Атанасий Велики, е Самият наш Господ Иисус Христос, Който ни въвежда в новия век чрез съединяването ни със Себе Си в Църквата.
Вярата е обезателно условие за Спасението. Човек, който повярва в Бога и се опитва да се ръководи по живота на отредената от Него на земята Църква, встъпва под покрива на Всевишния, Който с любов го пази от всяко зло.
90-ти Псалом има велика сила – изпитана като силно оръжие против демоните от много поколения християни! Тази молитва е мощна ограда и защита от всяко зло, от лоши хора и от бесове. „Който живее под покрива на Всевишния…“ от древност се е считала като молитва на войниците и въобще за съхранение живота на бойното поле или в друга опасна ситуация. Съществува и благочестивият обичай да се носи текстът на „Псалом 90“ в джоб на гърдите или на кръста.
Превод от руски език: Валя Марчелова