Автор: Свещеник Олег Давиденков
Догматът за Пресветата Троица е основа на християнската религия
Бог е един по същество, но троичен по лица: Отец, Син и Светият Дух – Троица Единосъщна и Неразделна!
Самата дума ,,Троица“ е с небиблейски произход и е въведена в християнската лексика във втората половина на II век от светителя Теофил Антиохийски. Учението за Пресветата Троица е дадено в християнското Откровение.
Догматът за Пресвета Троица е тайнствен, непостижим на нивото на разума. За човешкия разсъдък това учение е противоречиво, защото е тайна, която не може да бъде изразена рационално.
Неслучайно отец Павел Флоренски нарича догмата за Светата Троица ,,кръст за човешката мисъл“. За да бъде приет догматът за Пресвета Троица, греховният човешки разум трябва да се отвърне от своите претенции за способност да опознава всичко и рационално да го обяснява, т.е. за проникване в тайната на Пресветата Троица е необходимо отказването от собствения разум.
Тайната на Пресветата Троица се постига, и то само отчасти, в опита на духовния живот. Това постижение винаги е свързано с аскетически подвиг. В.Н.Лоски казва: ,, Апофатическото издигане е качване на Голгота, заради което никаква спекулативна философия никога не е могла да се издигне до тайната на Пресветата Троица“.
Вярата в Троицата отличава християнството от всички останали монотеистични религии: юдаизъм, ислям. Учението за Троицата е основа на цялото християнско веро- и нравоучение, например, учението за Бога Спасител, за Бога Освещаващ и т.н. … Лоски казва, че Учението за Светата Троица е ,,не само основа, но и висша цел на богословието, защото… да се познае тайната на Пресвета Троица в нейната пълнота, означава да се влезе в Божествения живот, в самия живот на Пресвета Троица“.
Учението за Триединния Бог се свежда до три положения:
- Бог е Троичен и троичността Му се състои в това, че Той има Три Лица (ипостаси): Отец, Син, Свети Дух.
- Всяко Лице на Пресветата Троица е Бог, но в същността си не са три, а са едно Божествено същество.
- Всичките три Лица се отличават с лични или ипостасни свойства.
Аналогии на Пресвета Троица в света
Светите отци, за да направят учението за Пресветата Троица по- близко до възприятията на човека, са ползвали различен род аналогии, заимствани от тварния свят.
Например, слънцето и излъчваните от него светлина и топлина. Източник на вода, извор, идващ от него, и преминаващ в поток или река. Някои виждат аналогия и в устройството на човешкия ум (светител Игнатий Брянчанинов. Аскетически опити): ,,Нашите ум, слово и дух, по едновременността на своето начало и по своите взаимни отношения, служат за образ на Отца, Сина и Светия Дух“.
Но всички подобни аналогии се явяват напълно несъвършени. Ако вземем първата аналогия – слънце, изходящите от него светлина и топлина, то тази аналогия предполага някакъв временен процес. Ако погледнем втората аналогия – източник на вода, извор и поток, то те се различават само в нашата представа, а в действителност са една и съща водна стихия. Що касае аналогията, свързана със способностите на човешкия ум, то тя може да бъде само образ на Откровението за Пресвета Троица в света, но по никакъв начин не и на вътретроичното битие.
Посочените аналогии поставят единството по-високо от троичността.
Свети Василий Велики намира за най-съвършена аналогия от тварния свят дъгата, защото тя представлява ,, една и съща светлина, неразделна в самата себе си и многоцветна“… ,, И в многоцветността се открива единен общ лик- няма среда и преход между цветовете. Не се вижда къде се разграничават лъчите. Ясно виждаме различието на цветовете, но не можем да измерим разстоянията. И в съвкупността си многоцветните лъчи образуват единен бял. Единната същност се проявява в многоцветното сияние“.
Недостатък на разглежданата аналогия се явява това, че цветовете от спектъра не са самостоятелни личности. Като цяло, за светоотеческото богословие е характерно напълно предпазливо и внимателно отношение към аналогиите.
За пример на такова отношение може да послужи 31-то Слово на светителя Григорий Богослов: ,, Накрая стигнах до извода, че е най-добре да се изоставят всякакви образи и сенки като измамни и далеч недостигащи до истината, и да се придържаме повече към благочестивия начин на мислене, съсредоточен върху по-малко съждения“.
Иначе казано, не съществуват образи на представата за този догмат в нашия ум; всички образи, заимствани от тварния свят, са напълно несъвършени.
Кратка история на догмата за Пресветата Троица
В това, че Бог е един по същество, но троичен по лица, християните винаги са вярвали, но самото догматическо учение се е създавало постепенно, обикновено във връзка с възникването на различни еретически заблуди. Учението за Троицата в християнството винаги е било свързано с учението за Христа, с учението за Боговъплъщението. Тринитарните ереси и спорове винаги са имали христологическа основа.
Всъщност, учението за Троицата е станало възможно благодарение на Въплъщението. Както се пее в тропара на Богоявление, во Христа ,,Троическое явися поклонение“. Учението за Христос ,, за иудеи е съблазън, а за елини безумство“ (1 Кор. 1: 23). Също и учението за Троицата е камък за препъване – и за строгия иудейски монотеизъм, и за елинския политеизъм. Заради това, всички опити разсъдъчно да се осмисли тайната на Пресвета Троица, са довеждали до заблуждения или от иудейски, или от елински характер. Първите разтваряли Лицата на Троицата в едната природа (савелианите), а другите – свеждали Троицата до три неравностойни същества (арианството).
Арианството е осъдено в 325г на Първия Вселенски Събор в Никея. Основната дейност на този Събор е съставянето на Никейския Символ на вярата, в който са били внесени небиблейски термини, сред които особена роля в тринитарните спорове на IV-то столетие изиграва терминът ,,омоусиос“ — ,,единосъщен“.
За да се разкрие истинският смисъл на този термин, са положили огромни усилия великите Кападокийци: Василий Велики, Григорий Богослов и Григорий Нисийски.
Те, начело с Василий Велики строго разграничавали понятията ,,същност“ и ,,ипостас“. Василий Велики определил различието между ,,същност“ и ,,ипостас“ като разликата между общо и частно.
Съгласно учението на Кападокийците, същността на Божеството и неговите отличителни свойства, т.е. безначалност на битието и Божието достойнство принадлежат еднакво на всичките три ипостаси. Отец, Син и Свети Дух са една същност проявена в Лица, всяко от които притежава цялата пълнота на божествената същност и се намира в неразривно единство с нея. Ипостасите се отличават помежду си единствено по личните си (ипостасни) свойства.
Освен това, (предимно свети Григорий Нисийски и свети Григорий Богослов) фактически отъждествили понятието ,,ипостас“ и ,,лице“. ,,Лице“ в богословието и философията от онова време е бил термин, отнасящ се не към онтологическия, а към описателния план – т.е. с ,,лице“ можело да се нарече маската на актьора или юридическата роля, която изпълнява човек.
Отъждествявайки ,,лице“ и ,,ипостас“ в троичното богословие, Кападокийците пренесли този термин от описателния план в онтологическия. Вследствие на това отъждествяване, всъщност се появило ново понятие, което античният свят не познавал – терминът ,,личност“. На Кападокийците им се удало да примирят абстрактността на гръцката философска мисъл с библейската идея за личностното Божество.
Главното в това учение е, че личността не се явява част от природата и не може да се мисли за нея в категориите на природата. Кападокийците и техният непосредствен ученик свети Амфилохий Иконийски наричат Божествените ипостаси ,, начини на съществуване“ на Божествената природа. Съгласно тяхното учение, личността е ипостас на съществуване, която свободно ипостазира своята природа. По този начин, личностното същество в своите конкретни проявления не е предопределено от същността, която му е придадена отвън, следователно Бог не е същност, която би предшествала Лицата.
Когато наричаме Бог абсолютна Личност, ние искаме по този начин да изразим именно, че Бог не се определя от никаква външна или вътрешна необходимост, че Той е абсолютно свободен по отношение на Своето собствено битие и винаги се явява Такъв, Какъвто желае да бъде и винаги действа така, както иска, т.е. свободно ипостазира Своята триединна природа.
Свидетелства за троичността (множествеността) на Лицата на Бога във Ветхия и Новия Завет
Във Ветхия Завет има достатъчно примери за троичността на Лицата, а също и откровения за множествеността на лицата в Бога без конкретизиране на числото им.
За тази множественост се говори още в първия стих от Библията (Бит. 1: 1): ,, В начало Бог сътвори небето и земята“. На еврейски глаголът ,,бара“ (сътвори) е в единствено число, а съществителното ,, елохим“ – в множествено, което буквално означава ,,богове“.
Бит. 1: 26: ,, След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие“. ,,Сътворим“ – множествено число, както Бит. 3: 22: ,, И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло“.
Бит. 11: 6 – 7, където се разказва за Вавилонското стълпотворение: ,, И рече Господ: … нека слезем и смесим там езиците им“ ,, слезем, смесим“ – отново в множествено число. Светител Василий Велики в Шестоднева си (Беседа 9), по следния начин коментира тези думи: Наистина, странно пустословие е да се твърди, че някой ще седне сам на себе си да заповядва, сам да се надзирава, сам да се принуждава властно и настоятелно. Второто е посочване на действителните три Лица, но без назоваването им и без тяхното разграничаване“.
XVIII глава на книга ,,Битие“, явяване на Трите Ангела на Аврааам. В началато на главата се говори, че Бог се явил на Авраам – в еврейския текст ,,Иехова“. Авраам, излизайки да посрещне тримата странници, Им се Покланя и се обръща към Тях с думата ,,Адонаи“- буквално ,,Господ“ в единствено число.
В светоотеческата екзегеза се срещат две тълкувания на това място. Първото: явил се е Син Божий – Второто Лице на Пресвета Троица, придружен от два ангела. Такова тълкувание срещаме у свети Иустин Философ, у светител Иларий Пиктавийски, у светителя Йоан Златоуст и блажени Теодорит Кирски.
А болшинството отци – светители Атанасий Александрийски, Василий Велики, Амвросий Медиолански, блажени Августин считат, че това е явяването на Пресвета Троица – първото откровение на човека за Триединството на Божеството.
Именно второто мнение бива прието от Православното Предание и намира своето въплъщение- първо в химнографията, където се говори за това събитие именно като явяване на Триединният Бог, и в иконографията – известната икона ,,Троица ветхозаветна“.
Блажени Августин (,,За Божия град“кн. 26) пише: ,,Авраам посрещнал трима, а се поклонил на един. Виждайки тримата, той проумял тайнството на Светата Троица и покланяйки й се като на един, той изповядал Единия Бог в Три Лица“.
Свидетелства за троичността на Бога в Новия Завет — това е преди всичко Кръщението на Господа Иисуса Христа в Йордан от Йоан, което в Църковното Предание е получило името Богоявление. Това събитие се явява първото явно Откровение на човечеството за Троичността на Бога.
По-нататък, заповедта за кръщение, която дава Господ на Своите ученици след Възкресението: ,, И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа“ (Мат. 28: 19). Тук думата ,,име“ стои в единствено число, макар и да се отнася към Отец, Син и Светия Дух заедно. Светител Амвросий Медиолански коментира този стих така: ,, Казал Господ ,,в името“, а не ,,в имената“, защото Бог е един и името Му е едно, а не два Бога или три“.
2 Кор. 13: 13: ,, Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас“. С този израз апостол Павел подчертава личностността на Сина и Духа, Които подават дарования наравно с Отца.
1, Иоан. 5: 7: ,, Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно“. Това място от посланието на свети апостол и евангелист Йоан е спорно, доколкото в древногръцките ръкописи този стих отсъства.
Евангелие от Иоан (Ин. 1: 1): ,, В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“. Под Бога тук се разбира Отец, а Словото е името на Сина, т.е. Синът е бил вечно с Отца и вечно е бил Бог.
Преображението Господне е също Откровение за Пресветата Троица. Ето как коментира това събитие от евангелската история В.Н.Лоски: ,, Затова толкова тържествено се празнуват и Богоявление и Преображение. Ние празнуваме Откровението на Пресвета Троица, защото чут бе гласът на Отца и присъстваше Светият Дух. В първия случай във вид на гълъб, във втория – като сияещ облак, осенил апостолите“.
Разграничаването на Божествените Лица по ипостасните им свойства
Съгласно църковното учение, Ипостаси-те са всъщност Личности, а не безлични сили. При това Ипостаси-те притежават една единна природа. Естествено възниква въпросът: как да ги различаваме?
Всички божествени свойства се отнасят към общата природа, те са свойствени на всичките Три Ипостаси и заради това, сами по себе си не могат да изразят различията на Божиите Лица. Невъзможно е да се даде абсолютно определение на всяка Ипостас, използвайки едно от Божествените имена.
Една от особеностите на личностното съществуване се състои в това, че личността е уникална и неповторима, а следователно не се поддава на определение, не може да бъде обозначена с някакво понятие, доколкото понятието винаги обобщава – невъзможно е да бъде сложено под общ знаменател. Заради това личността може да бъде възприета само чрез своето отношение към други личности.
И именно това виждаме в Свещеното Писание, където представата за Лицата на Бога е основано на отношенията, които съществуват между тях.
Примерно, започвайки от края на IV в. може да се говори за общоприета терминология, съгласно която ипостасните свойства се изразяват със следните термини: за Отца – нероденост, за Сина – роден (от Отца) и изхождане от Отца – за Светия Дух. Личните свойства са свойства непредаваеми, оставащи вечно неизменни, изключително принадлежащи на едното или другото Лице от Божествените Лица. Благодарение на тези свойства, Лицата се различават едно от друго, и ние ги познаваме като Ипостаси.
При това, различавайки в Бога три Ипостаси, ние изповядваме Троица Единосъщна и Неразделна. Единосъщна означава, че Отец, Син и Светият Дух са три самостоятелни Божествени Лица, притежаващи всички Божествени съвършенства, но не са три отделни същества, не са три Бога, а Един Бог. Те имат единна и неразделна Божествена природа. Всяко от Лицата на Троицата притежава в съвършенство и изцяло божественото естество.
Превод от руски език: Валя Марчелова