Автор: Отец Сергий
„НА РЕКАХ ВАВИЛОНСКИХ “- 136 ПСАЛОМ
Във втората подготвителна Неделя преди Великия пост, в която се чете Евангелската притча за блудния син (Лука 15: 11-32), на утринното богослужение (за тези, които го посещават и внимават в това, което се чете и пее) след полиелейните псалми се пее 136-ти Псалом ,,При реките Вавилонски“, който евреите са пели във времето на вавилонския им плен, за да напомня на християните за отдалечаването им от Небесното Отечество и поробването им от греха.
На рѣка́хъ Вавило́нскихъ, та́мо сѣдо́хомъ и пла́кахомъ, внегда́ помяну́ти на́мъ Сiо́на:
на ве́рбiихъ посредѣ́ его́ обѣ́сихомъ орга́ны на́шя.
Я́ко та́мо вопроси́ша ны́ плѣ́ншiи на́съ о словесѣ́хъ пѣ́сней, и ве́дшiи на́съ о пѣ́нiи: воспо́йте на́мъ от пѣ́сней Сiо́нскихъ.
Ка́ко воспое́мъ пѣ́снь Госпо́дню на земли́ чужде́й?
А́ще забу́ду тебе́, Иерусали́ме, забве́на бу́ди десни́ца моя́.
Прильпни́ язы́къ мо́й горта́ни моему́, а́ще не помяну́ тебе́, а́ще не предложу́ Иерусали́ма, я́ко въ нача́лѣ весе́лiя моего́.
Помяни́, Го́споди, сы́ны Едо́мскiя въ де́нь Иерусали́мль глаго́лющыя: истоща́йте, истоща́йте до основа́нiй его́.
Дщи́ Вавило́ня окая́нная, блаже́нъ, и́же возда́стъ тебѣ́ воздая́нiе твое́, е́же воздала́ еси́ на́мъ:
блаже́нъ, и́же и́метъ и разбiе́тъ младе́нцы твоя́ о ка́мень.
Превод на български:
1. При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион;
2. на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи.
3. Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители – веселие: попейте ни песни сионски.
4. Как да пеем Господня песен на чужда земя?
5. Ако те забравя, Иерусалиме, – нека ме забрави десницата ми;
6. нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие.
7. Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Иерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му!
8. Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила!
9. Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!
Този псалм е ярка, кратка историческа новела за един момент от живота на древните евреи. Текстът ни пренася в VI в. до Р.ХР. – времето на безкрайни бедствия за иудейския народ. Вавилонците завзели територията на иудейското царство, разграбили и унищожили Иерусалим до основи, както и иудейския Храм – единствен на земята по това време, в който бил почитан Истинският Бог.
Десетки хиляди иудеи- както знатни, така и бедни, били взети във вавилонски плен. Народът загубил своята религия, а значи и своите корени. Хората страдали от нищета и глад, те били отчаяни…
“Отхвърли Господ жертвеника Си, отвърна сърцето Си от Своето светилище, предаде в ръце на враговете стените на дворците му; в дома Господен те дигаха шум като в празничен ден. Господ реши да разруши стената на дъщерята Сионова, опна връв, не отклони ръката Си от разорението; съсипа външните крепости, и стените бидоха наедно разрушени. Портите й в земя затънаха; Той разруши и строши заворите им; царят й и князете й са сред езичниците; няма вече закон, и пророците й се не удостояват с видения от Господа. Седят наземи безмълвни старците на дъщерята Сионова, посипаха с пепел главите си, опасаха се с вретище; наведоха глави към земя девиците иерусалимски. Изтощиха се от сълзи очите ми, вълнува се утробата ми, сърце ми се къса, защото гине дъщерята на моя народ, когато деца и кърмачета умират от глад сред градските улици“ (Плач Иеремиев 2:7 – 11). Изглеждало, че няма повече надежда за запазване единството на народа и връщане у дома. Но никой не можел да знае, че след 50 години Вавилонското царство ще падне, а персийският цар Кир Велики милостиво ще разреши на иудеите да се върнат у дома си и да започнат отново да строят града и Храма си.
Ключ към разбирането на псалма е в това, че разказът се води в минало време. Пленът е завършил. Хората се връщат у дома. И можем да си представим, как старецът, стоящ до огъня, преживял цялата тежест на вавилонския плен, пее на своите деца и внуци:
,,При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион;
на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи“…
Мястото на действието е ,,реките Вавилонски“ – Тигър и Ефрат с хилядите си притоци и прокопаните за много векове канали. Куп измършавели и одрипавяли хора се крият от любопитни очи в гъсталаците от върби на брега на малка рекичка или канал. Лишени са от всичко – само някакви парцали покриват голотата им… Като единствен спомен за Родината са останали музикалните им инструменти, които за завоевателите не са представлявали никаква ценност. Грижливо пазейки своите кинори (най-обикновена арфа с няколко струни от животински жили- традиционна за евреите) от влага и от всякаква повреда, те не са ги оставяли на земята, а акуратно ги провесвали по клоните на дърветата. Пленниците са разстроени, много от тях плачат. Причина за това е неотдавнашен случай:
,,Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители – веселие: попейте ни
песни сионски“.
Видимо вавилонските конвои, съпровождащи иудеите по време на работа, се обръщали към тях с молба да пеят някои техните народни песни, та да върви работата по-леко и весело, като не можели да предположат каква буря от емоции ще предизвика у пленените това предложение. Народните песни на иудеите били тясно свързани с вярата им в Бога и Богослужението, поради което било кощунство за тях да ги изпълняват на несвято място.
,,Как да пеем Господня песен на чужда земя?
Ако те забравя, Иерусалиме, – нека ме забрави десницата ми;
нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие“ .
Вероятно, заради отказа да пеят, хората са понасяли телесни наказания, но това не ги смущавало. Те са дали клетва, че ще понесат много беди ( парализа на дясната ръка, изсъхване на езика), ако им се случи да забравят Родината си. В основата на всяка радост ( а пеенето е радост) би трябвало да бъде мисълта за Бога. А за евреите мисълта за Бога била здраво съединена с мисълта за Иерусалим. Споменът за нещастната Родина предизвиквал у тях гняв и вопъл на отмъщение на враговете:
,,Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Иерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му!
Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила!
Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!“.
Защо първият вопъл не е срещу вавилонците като непосредствени врагове, а против идумейците (,,синовете Едомови“)? Идумейците са най-близките родственици на израилтяните. Те са били потомци на Исав – родния брат на Иаков-Израил. Благополучието на израилтяните винаги е било повод за завист за идумейците. Те винаги се стремяли да вземат активно участие във всякакви вражески нападения над Иудейското и Израилското царство. Библията е съхранила свидетелство, че във времето на превземането на Иерусалим от вавилонците именно идумеите са запалили Храма. (2Ездра 4:45).
Църквата ни разказва за този отрязък от живота на древните иудеи не като урок по древна история и то точно сега, когато сме в периода на подготовка за Великия пост. Вавилон е бил могъщ и развит град, в който било концентрирано всичко най-добро, което можел да предложи Древният свят. От гледна точка на много народи, да се живее във Вавилон е било привилегия. Но от Библията знаем, че в основата на това могъщество и високо развитие на вавилонската цивилизация е било постоянното противопоставяне на Истинския Бог. Именно заради това, Вавилон е символ на безмерната и прекалена привързаност към светските блага, която ни отделя от Бога.
Болшинството съвременни люде се оказват в подобен ,,вавилонски“ плен, поробени от материалните достижения на съвременната цивилизация. Спасителят освободи нас – християните, от този ,,вавилонски“ плен. Ние се уподобяваме на древните иудеи, завърнали се сред развалините на родния си град, на които им предстояло в течение на дълги години с тежък труд да го възстановят. Така и на нас ни предстои усърдна работа по възстановяването на Иерусалим и Храма на нашите души и тела, разрушени от греха.
Един от важните уроци, на които ни учи този псалм, е, че не може човек да се моли ( да пее Господня песен), намирайки се на ,,чужда земя“, т.е. бидейки погълнат от привързаността си към благата на цивилизацията. Именно заради това, постът като въздържание е толкова тясно свързан с молитвата.
Още един важен урок се съдържа в последната строфа на псалма – тя се явява като обобщение на всичко. В своя буквален и исторически смисъл, тази строфа е ужасна и жестока. Тя описва варварските методи на водене на война, които се практикували в древния свят (4Цар., 8 :12; Ос., 10:14; Наум., 3:10). Но за нас, християните, е важен духовният й смисъл: с греха трябва да се борим още в самия му зародиш, когато той се проявява все още само в мислите и в скритите желания. Именно те се явяват ,,младенците“ на ,,дъщерята вавилонска“. И щастлив е този, който може да ги улови в себе си и да ги разбие о камъка, т.е. да се покае за тях, преди тези помисли-младенци да се разгорят и да възраснат до нивото на греховни постъпки и страсти. А Камъкът е Светата Църква и Господ наш Иисус Христос (Мат., 16:18; 1Петр 2:6-8; Рим., 9:33; 1Кор., 10:4).
Превод от руски език: Валя Марчелова